„До месец трябва да приключи инвентаризацията на горските пояси в Добруджа, за да се разбере колко от тях са засегнати и трябва да бъдат рехабилитирани. Успоредно с това ще преразгледаме всички мерки за финансиране чрез Министерството на земеделието и МОСВ, за да направим пакет с мерки за следващите 4-5 години.“ Това заяви зам.-министърът на земеделието Иван Христанов при посещението си в област Добрич.
Той взе участие в организираната от Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/ в Добрич работна среща на тема „Предприемане на спешни мерки за възстановяване и подобряване на фитосанитарното състояние на защитните горски пояси, чрез използване на дървесни видове, устойчиви на климатичните промени“. В нея участваха представители на земеделското ведомство, МОСВ, горските предприятия, природозащитни организации, лесозащитни станции, земеделски организации, WWF, БДЗП и др.
Събитието започна с теренно посещение на полезащитни пояси в района на Стожер. „Посетихме три пояса, които илюстрират проблемите. Първият бе в недобро състояние, в който типовете растителност не са позволили той да оцелее. Част от втория беше в изрядно състояние, с церова растителност. Но част от него не е била добре поддържана и там ще искам да проверя как е била възложена поръчката, на кого и защо поясът е оставен до средата. Третият беше такъв, който подлежи на подновяване, заложени са нови насаждения“, обясни Христанов.
По време на посещението, с дрон на ИАГ е направено заснемане, което ще бъде анализирано до дни, а в друг пояс с дрона е направена демонстрация за пръскане с растителнозащитни препарати.
„За нас е важно ИАГ да се екипира добре. В момента работим с изпълнителния й директор Филип Ковашки, за да увеличим финансирането както за подобряване на материалната база с джи пи ес-и, дронове, таблети и нови превозни средства, така и да увеличим заплатите на горските инспектори. Те са обидно ниски и има натрупана демотивация в тях“, посочи зам.-министърът.
„Искаме да направим поне 10-годишен план, защото сме наясно, че 290 000 дка пояси в Добруджа не могат да се оздравят за 3-4 години. Искаме да направим план, който да е ангажимент и на всички следващи управления. Полезащитните пояси са критична инфраструктура и така трябва да бъдат разглеждани“, добави той.
По думите му в момента има мярка в Плана за възстановяване и устойчивост, в която има възможност да се заделят средства за поясите. В Програмата за развитие на селските райони има няколко горски мерки. „Трябва да видим какъв е възможният финансов ресурс, не изключваме възможността да създадем впоследствие мярка или да променим параметрите на съществуваща, така че да обхванем по-добре този казус с поясите“, изтъкна Христанов.
Той припомни, че наличната до 2020 година в ПРСР мярка 8.5 изобщо не е била отваряна никога и не е използвана, а голяма част от нея е била за полезащитни пояси. Според него не е имало политическа воля това да стане.
След приключването на инвентаризацията ще има по-ясна картина и за проблемите, които възникват за земеделците. „Проблемът е в кадастъра, с неправилното очертаване на нивите. И другото е, когато има отсъствие на поддръжка на поясите, това прави невъзможно използването на полските пътища. Когато в тях навлезе горска растителност, пътят е завладян и се прокарва успореден път, но той намалява земеделския масив с едни 6-7 метра. Имах информация, че пък при земеделски дейности се навлиза в полски пътища, но нека да излязат резултатите от инвентаризацията – тогава ще има далеч по-ясна картина“, каза Иван Христанов.
