Сравнително малко за мащабите на Добруджа, но успешно и постоянно развиващо се е земеделското дружество „Клас 2000“ със седалище в с. Стожер. Компанията е създадена през 2000 година от Петко Шопов. Днес тя се ръководи от неговия син Владимир.
„Аз съм един млад земеделец, макар и не млад на години“, казва за себе си той с усмивка. Икономист по образование, от 20 години работи във фирмата. Като мениджър се е занимавал основно с договорите с арендодателите, с деловодството и счетоводството. От две години вече е начело на „Клас 2000“ и се сблъсква с всички предизвикателства на бизнеса.
Отглежда 12 000 декара с традиционни за региона култури – пшеница, слънчоглед и царевица. Има и площи с лавандула, но са малки, колкото „за цвят“. Притежава овощна градина с 12 декара праскови и сливи, както и около 3 декара лозе. Освен това отглежда 60 дка с лешници и още десетина декара с орехи.
За да оцелява успешно в динамичната среда, за да справя във всяка ситуация или спрямо неизвестните, компанията търси баланс между родната и чужда селекция семена. „Клас 2000“ е от малкото производители в региона, които залагат на български семена. И изборът им се отплаща. „През миналата стопанска година това бе единствената пшеница с хлебни показатели“, припомня Владимир Шопов. Той е категоричен, че при екстремални климатични условия българската селекция се представя много достойно. Така през сушавата 2020 година дружеството получава стабилен добив, докато съседите му в пъти по-нисък добив от пшеница.
Категоричен е, че не може да се елиминира вносната селекция на традиционните култури, които сеят, защото са високодобивни, но и по-рискови.
„Все пак ни трябват и много високи добиви, въпреки че все още няма никакво разграничение в цената на хлебната и фуражната пшеница. Затова високите добиви от френските сортове са ни много важни. Особено в година, като настоящата, когато цените ще са определящи“, добавя Владимир Шопов.
По думите му в компанията ултра модерно земеделие все още е неприложимо заради по-малките мащаби. Но се надява и това да се случи в бъдеще, когато рентабилността и разчетите покажат, че инвестицията си заслужава. Днес дружеството разполага с много добро техническото обезпечаване за обслужване на площите, които обработва.
„В нашата професия винаги сме оптимисти. При нас чувството на неудовлетвореност идва, когато купувачът обяви какви са вижданията му. Цяла година гледаш как растението покълва, развива се, отглеждаш го, пазиш го от болести. Затова за колкото и да го продадеш накрая, все ти се струва, че е малко“, споделя земеделецът. Въздържа се да прави прогнози за настоящата стопанска година предвид много проблеми и неизвестни. Надява се, че ще успеят да покрият разходите си за миналата година и да поемат идващите.
Овощната градина е създадена през 2006 г. Първоначално е била от ябълки и праскови. Отглеждали и круши, но болест ги унищожила след няколко години. Днес отглеждат основно праскови, за които има много добър пазар. Миналата година зареждали ресторантите в Албена с тях.
Насажденията с лешници все още не плододават, а орехите ще станат истински дървета след 10-ата си година. Владимир Шопов обаче има ясна идеи за реализацията им. Дори вече е решил да изгради цех, където да се чупят черупките. Казва, че ще се ориентира към износ за Италия.
„Успяваме не само да оцеляваме, но и да се развиваме, като всяка година подобряваме земеделието си, минимизираме разходите и модернизираме производството. Правим целесъобразни разходи, без да се впускаме в прилагане на екзотични технологии“, споделя формулата за успеха той.
По този начин иска да диверсифицира дейността на компанията. С тази цел от тази година започва и търговия с препарати за растителна защита, като така обезпечава производството. Партнира си с всички производители и вносители.
