Започна работата по нова Национална стратегия за прилагането на схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, съобщават от Министерството на земеделието. Проведе се първото заседание на тематичната междуведомствена група по темата. „Чрез новата Национална стратегия ще бъдат прилагани и управлявани двете схеми през предстоящия стратегическия период – от 2023/2024 до 2028/2029 учебна година“, отбеляза заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков.
Аграрният зам.-министър уточни, че тези схеми са приоритет в дневния ред на Европейския съюз, като има заложени две основни цели, които трябва да бъдат постигнати с тях. По думите му първата е да се създадат още от ранна детска възраст навици в подрастващото поколение на ЕС към здравословно хранене. „Втората е осигуряването на пазара на качествени земеделски продукти“ разясни Тодор Джиков. Според него те подпомагат и реализирането на стратегията „От фермата до трапезата“, чиято основна цел е скъсяването на веригата на доставки и получаването на адекватна цена спрямо качеството на произведената земеделска продукция.
„В рамките на около месец междуведомствената работна група трябва да създаде такава наредба, която да подпомага реализирането на тези две основни цели“, посочи заместник-министърът. „Участието на представители на различни институции, имащи отношение с темата, е добра основа за разработване на концепция, в която да бъдат защитени интересите на всички страни“, коментира още той. Тодор Джиков каза, че намирането на балансирано решение в полза на изхранването на децата е от ключово значение. „Производството на здравословни храни, плодове, зеленчуци, мляко и млечни изделия и консумацията им от подрастващите е основополагащо. Предвиден е немалък финансов ресурс и съвместно, вярвам, ще направим добра наредба, която да е в полза на всички“, допълни той.
По време на срещата земеделският заместник-министър открои необходимостта от извършването на широко проучване за хранителните навици при децата, какво най-често не се консумира от тях и какви са техните предпочитанията за плодове, зеленчуци и млечни продукти. Той очерта и нуждата от анализ и точно дефиниране на това какво е здравословно за децата, какви продукти трябва да им се предоставят, в какви количества и каква последователност. Според него тези изследвания трябва да са в основата на разработването на добра, работеща стратегия, която да отговаря на нуждите както на децата, така и на земеделските производители.
В рамките на заседанието представителите на браншовите организации изложиха своите идеи за норми, които да бъдат включени в стратегията. Сред предложенията са разширяване на таргет групата от ученици до 7 клас, увеличаване на биологично произведените продукти в доставките, както и на стоки, произведени в България и промяна в грамажите за една порция. От бизнеса предлагат още да бъде заложена актуализация на доставните цени, поне два пъти през учебната година и фиксиране на логистичните разходи.
Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта да бъде обърнато по-сериозно внимание на образователния елемент. Според тях е важно децата да бъдат запознати с ползите от здравословното хранене, с хранителната стойност на продуктите и как това влияе на развитието на организма и здравето.
Тема на разгорите беше и контролът на доставките в учебните заведения. „Основна роля при реализирането му имат служителите на училищата и детските градини, пряко отговарящи за приемането на продуктите“, поясни заместник-министър Джиков и допълни, че всички плодове, зеленчуци и млечни продукти трябва да се следят стриктно от хората на място, за да не се допуска некачествени храни да достигат до децата.
