През февруари любителите градинари започват засяване на семената за производство на разсад у дома. Подготовката започва със снабдяване с качествени семена, набавяне на обеззаразена почва, както и съдове, в които ще се прави разсадът – малки саксийки, разсадни кори, сандъчета или други съдове.
Масово засяването се извършва в края на февруари – дори в началото на март. Разсадът за топлолюбивите ранни зеленчуци (домати, пипер, патладжан) се отглежда на два етапа. Първият е т. нар. гъст разсад. Израсналите нагъсто растения впоследствие се засаждат на по-големи разстояния едно от друго, т. е. пикират се и това вече е пикираният разсад. Така на по-малка площ в началото се отглеждат с по-малко разход на топлина повече растения. За пикирания разсад разходът на топлинна енергия относително намалява, защото и времето омеква.
Този технологичен процес спазват и любителите градинари. В съдовете първо се отглежда гъст разсад. Лошото е в това, че често той е прекалено гъст, току-що поникналите растения веднага започват да си пречат, стъбълцата им изтъняват, полягат и много често загиват от болестта сечене на разсада. Това се получава при ръчното разпръсване на дребните зеленчукови семена. Смесването им с дървесна пепел с цел да се разпръснат по-равномерно е остаряла практика и твърде ненадеждна. Има ръчни редосеялки, но на повечето любители за малките им нужди те не са необходими.
Ще преодолеете неприятните последици, ако засявате семената в редове. Тях може да очертаете върху почвената повърхност в съда или лехата с помощта на пръчка или друг предмет. Разстоянието между редовете не бива да е по-малко от 3 см и не си заслужава да е повече от 5, щом ще се пикира. Семената положете на сантиметър-два едно от друго в реда. Няма да ви отнеме много време. След това ги покрийте с 1,5-2 см пласт торо-почвена смеска и полейте с пулверизатор или гръбна пръскачка, ако лехата е голяма.
За да расте и да се развива, младият зеленчуков разсад се нуждае от топлина. При зимни условия не я получава от природата, осигурява му я градинарят. Ако вие влизате в неговата роля, трябва да имате предвид, че доматите например не поникват, ако почвата не се е затоплила до 15-16 градуса, а при 10 градуса спират да растат. Повиши ли се обаче до 25-30, растенията прерастват, ненормално удължените стъбла полягат, стават податливи на гъбните болести и често загиват от болестта сечене на разсада. Така с известни малки разлики е и с другите растения. Следните данни ще ви бъдат полезни:
• Домати. Преди поникването се поддържа температура 22-25 градуса. След поникването за около се понижава на 15-16, като стремежът е на почвата да е по-висока. До пикирането се поддържа температура от 18-20 градуса през деня, а в облачни дни и през нощта – с 4-6 градуса по-ниска.
• Пипер. До поникването благоприятната температура е около 25 градуса. След поникването се понижава до 15-17 градуса за около седмица, след което се поддържа около 22-25 в слънчеви дни, около 20 в облачни и с още 4-5 градуса по-ниска през нощта.
• Патладжан. Поддържа се температурен режим както при пипера.
• Ранно зеле. До поникването се подържа температура 18-20 градуса. След поникването в слънчеви дни трябва да е 17-180 а в облачни – 15-16 градуса. През нощта – не повече от 12 градуса.
Свети:
За сеитбата на разсадите никога не използвайте почва от градината. Тя съдържа причинители на различни болести, в нея зимуват различни неприятели по зеленчуковите растения. Най-добрата почва е от затревени участъци и торф.
Не съдете за температурните условия на отглеждания от вас разсад по усещанията на тялото. Няма да ви е полезен много и стайният термометър, окачен на стената. Поставете термометър до растенията и на тяхната височина. Още по-добре ще е да се снабдите и с почвен термометър.
Позволяват ли метеорологичните условия, засейте градинския грах още в края февруари. Така най-добре ще може да използва пролетната влага. Ще поникне някъде през март, а младите растения понасят обикновените мартенски понижения на температурата през втората му половина.
Източник: botanika.bg
