Не се случва всеки ден, нали? Да дойде Васко Кръпката и да свири пред вас и специално за вас. Ей така на една ръка разстояние. С целия си талант, опит прекрасен топъл глас и харизма. Да го направи все едно сте стари приятели и сте се събрали да попеете заедно, да си припомните хубавите дни, да ви усмихне и най-вече да ви замисли. Да изключи техниката и само с акустична китара и талант да ви накара да се обърнете към вас самите, защото някои усещания са много лични. Това го могат хората с призвание и тяхната музика с послание.
Затова остават във времето и звучат винаги актуално – защото има какво да кажат и знаят как да го направят. Всеки, който има уши може да слуша, но само, който има душа може да чува, защото мястото на тази музика е там, където тя се чува най-силно – ехти, докосва те и те разтърсва.
И леките, на пръв поглед текстове, носят огромен заряд, достигат целта си и те карат да се замислиш – храст ли си или дърво, дали не е време да се изправиш пред бурите и не трябва ли отвориш вратата на „Забравеният манастир” вътре в теб… Бяхме там, в дома на Константина Петкова в село Пчеларово, където Васко Кръпката и Подуене блус бенд бяха гости за пореден път.
Изпяхме и „най-тъжната”, според Васко, песен „Няма бира” и всички бяхме съгласни с това. Някои от нас имаха възможност и лично да попеят с бенда, което направи събирането още по-топло и приятелско и го превърна в лично преживяване.
Като прибавим и картините на художниците Лиляна Русева и Господин Цвятков, които допълниха и придадоха колорит на събирането – всичко се превърна в едно истинско културно събитие.
Благодарим на Васко и на бенда! Благодарим на Маестрата, че прави тези срещи възможни и успява да подбере гости, които има какво да кажат и знаят как да го направят! Ще ви очакваме отново! Догодина или по-рано. Отново ще се съберем, отново ще посвирим и попеем и отново ще си тръгнем от този дом доволни, че сме имали възможност да се докоснем до таланта на големите!
Диана СТЕФАНОВА
