Начало Новини Вносните краставици – два пъти по-скъпи отпреди година

Вносните краставици – два пъти по-скъпи отпреди година

Вносните краставици се търгуват близо два пъти по-скъпо, отколкото по същото време на миналата година. Това показва последният оперативен анализ за средни цени на едро на плодовете и зеленчуците на Министерството на земеделието. Значително увеличение на годишна база бележат и средните цени на едро на картофите, зелето и доматите (български оранжерийни и вносни) – в интервала от 30,8% до 46,7%, а по-умерено – тези на българските оранжерийни краставици (с 19%) и ябълките (с 8,5%). Единствено цената на червения пипер е под миналогодишната – с 13,9%.

„Ще трябва да свикваме с високите цени на зеленчуците. Към момента българските краставици се движат в диапазона на 4.80 – 5.20 лв. на едро, като цената ще скача още заради по-скъпите газ и ток, както и изискванията за по-високи осигуровки на земеделските производители“. Това заяви по Нова телевизия председателят на Държавната комисията по стокови борси и тържища Владимир Иванов.

„В рамките на година средният процент на увеличение на основната потребителска кошница е 17,1 пункта. Наблюдаваме един постоянно устойчив процес на повишаване на цените, който в никакъв случай не е шоков и рязък. Шоково поскъпване е, ако в рамките на седмица  – цените се вдигнат със 7, 8, 10 процента”, посочи той. 

В тази връзка, според анализа на МЗ, изменението на седмична база при доматите е в рамките на 4,8 – 5,6%, а на краставиците – 1 – 1,7%.

По думите на Иванов факторът, който задържа резкия скок на цените е ниското платежоспособно търсене и мощната конкурентна среда. „ Ще се появят продукти с много ниско качество, за да задоволят нуждите на хората с ограничени средства. Всичко идва от неравновесието на пазара на енергийните ресурси. Тази тенденция се следва и от пазара на храни”, подчерта той.

„През лятото, с излизането на по-масовата полска продукция, ще наблюдаваме едно задържане на цените на плодовете и зеленчуците. Надеждата е да видим стабилизация на пазара на енергийни ресурси, тоест системите да се оптимизират и да станат предвидими и добре да се планира. Тогава може да видим и дефлационни процеси – при положение, разбира се, че климатът е благосклонен и има добри реколти”, категоричен е Иванов.