Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) апелират към всички граждани за повишена отговорност и стриктно спазване на противопожарните мерки при пребиваване в горски територии и във близост до тях, с оглед на високите температури и повишения риск от възникване на пожари.

От страна на институциите е засилен контролът върху движението на автомобили, техника и хора в горите на цялата страна. Специализираните групи за гасене на горски пожари към държавните горски и ловни стопанства, както и автомобилите за първоначално потушаване, са в пълна готовност за оказване на съдействие на екипите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Горски служители съвместно с пожарникари продължават активните си действия по овладяване на възникналите огнища в различни райони на страната. По-сложна остава обстановката в района на община Тополовград, над село Българска поляна, където са засегнати около 1000 дка широколистна гора низово и около 20 дка иглолистна гора върхово. Дежурни екипи работят и по потушаването на пожари в района на Свети Влас, селата Виноградец и Карабунар, община Септември, както и в Природен парк „Рилски манастир“.

По данни на ИАГ през вчерашния ден на територията на страната са регистрирани общо 8 пожара, които по първоначални данни са засегнали около 1500 дка гори.

По време на пожароопасния сезон е забранено паленето на открит огън на разстояние, по-малко от 100 метра от границите на горските територии, както и извън обозначените и регламентирани за тази цел места.

Призовават се гражданите при забелязване на пожар в горски или земеделски територии незабавно да подадат сигнал на тел. 112. Своевременната реакция и бързото подаване на информация са от ключово значение за ограничаване на щетите върху природата и имуществото.

Опазването на българската гора е споделена отговорност. „Безотговорността е най-опасната искра“.

Жътвата на пшеницата в област Добрич е към своя край, а добивите тази година дават основания за умерен оптимизъм. По данни към момента са реколтирани 1 245 050 декара от общо 1 292 950 декара, а средният добив е 683,8 килограма от декар.

Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова коментира, че до приключването на жътвата остават едва около 5% от площите.

„Последната справка, която видях за средните добиви в област Добрич, показва около 680 килограма от декар, което е добър резултат. Миналата година средният добив беше около 520 килограма, а в някои землища колегите ожънаха едва по 450 килограма. Тази година резултатите са значително по-добри“, посочи Жекова.

Въпреки добрата реколта, търговията със зърно остава необичайно слаба.

„И при пшеницата, и при рапицата пазарът е много вял. Международните пазари се движат нагоре и надолу, а търговците са изключително предпазливи. Не знам за големи сделки, които да са сключени. Няма и кораби, които да очакваме за износ. Това е притеснително“, коментира председателят на съюза.

По думите ѝ качеството на тазгодишната реколта е нееднородно. Част от пшеницата покрива високите изисквания на пазара, но голямо количество остава с фуражни показатели.

„Една част от пшениците са с много добри хлебопекарни качества и протеин над 12%, какъвто търсят износителите и българските мелници. За съжаление голяма част от реколтата е с протеин около 10%, което означава, че е фуражна пшеница и ще бъде реализирана като такава. Това не е прецедент – обилните валежи и сортовият състав тази година доведоха до подобни резултати“, обясни Жекова.

Според нея добрите добиви са единственият шанс стопаните да компенсират високите производствени разходи.

„Производството през стопанската 2025/2026 година беше изключително скъпо. При сегашните цени единственият начин да си върнем поне част от разходите е чрез висок добив. По време на жътвата на ечемика цените започнаха много ниско. След това имаше известно покачване, но впоследствие отново се върнаха около 180 евро за тон. В момента обаче почти няма реална търговия“, каза още тя.

След приключването на жътвата на пшеницата земеделските производители в Добруджа ще насочат усилията си към следващата важна кампания – прибирането на слънчогледа, което се очаква да започне след около три седмици.

Седем пожара в житни масиви са регистрирани в област Добрич от началото на пожароопасния сезон, като при тях са унищожени общо 606 декара пшеница. Данните бяха представени по време на съвместен брифинг на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Добрич, Регионалната дирекция по горите – Варна и държавните горски и ловни стопанства.

Директорът на РДПБЗН – Добрич комисар Дарин Димитров съобщи, че най-големият пожар е засегнал около 300 декара житни култури, като благодарение на бързата намеса на противопожарните екипи е било предотвратено разпространението на огъня към останалите площи.

По думите му тазгодишният сезон е значително по-спокоен в сравнение с 2025 година. Това се дължи основно на обилните валежи през пролетта и началото на лятото, които са ограничили възникването и разпространението на пожари.

Въпреки това пожарната предупреждава, че най-рисковият период тепърва предстои. Очакваните високи температури и продължителното засушаване през август ще доведат до изсъхване на избуялата растителност и ще повишат опасността от пожари както в земеделските земи, така и в горските територии.

От началото на годината противопожарните служби в област Добрич са реагирали на близо 590 произшествия, от които около 300 са били пожари. Значителна част от тях са възникнали в сухи треви и отпадъци, а не в горски масиви или житни площи.

По време на брифинга беше отчетено още, че съвместните проверки на пожарната и останалите институции продължават през целия пожароопасен сезон. Контролът е насочен основно към спазването на противопожарните изисквания при жътвата, изграждането на минерализирани ивици около нивите и готовността на земеделските производители за реакция при възникване на пожар. За констатирани нарушения от началото на сезона са съставени 12 акта, като осем от тях са за неизпълнение на противопожарни мерки в земеделски земи.

Комисар Димитров подчерта, че въпреки сравнително спокойното начало на сезона службите не подценяват риска. Според него именно август традиционно е месецът, в който се регистрират най-големите пожари, а високите температури, силният вятър и сухата растителност могат за минути да превърнат малко запалване в мащабно бедствие.

От 6 до 8 август Спортен комплекс „Простор“ в Добрич ще бъде домакин на 34-тото Специализирано изложение „Селското стопанство и всичко за него“.

Традиционният форум ще събере производители, търговци и бизнеса, които ще представят най-новите продукти, технологии и услуги в областта на земеделието и свързаните с него отрасли.

Посетителите ще имат възможност да се запознаят с богато разнообразие от земеделска техника, трактори, торове, препарати за растителна защита, системи за напояване и други решения, предназначени за нуждите на земеделските производители.

Сред акцентите в тазгодишното издание са участието на автомобилни компании, които ще представят леки автомобили, пикапи и лекотоварни превозни средства. На изложението ще присъстват още фирми, предлагащи соларни панели и фотоволтаични системи, както и компании за професионална почистваща техника и оборудване.

Част от изложението ще бъдат и майстори-занаятчии, които ще покажат традиционни български занаяти, ръчно изработени изделия и авторски произведения.

Организаторите определят форума като място за срещи между производители, доставчици, партньори и потребители, където се създават нови бизнес контакти и се обменя професионален опит.

Изложението ще бъде отворено за посетители на 6 и 7 август от 9:00 до 18:30 часа, а на 8 август – от 9:00 до 17:00 часа.

С официално откриване, демонстрации на съвременна земеделска техника и послания за повече диалог между институциите и производителите започна петото издание на форума „Ден на полето“ в село Паскалево, община Добричка. В продължение на три дни – от 28 до 30 юли – събитието ще събира земеделски производители, представители на държавната администрация, научните среди и агробизнеса, които ще обсъждат актуалните предизвикателства пред сектора и ще представят най-новите технологии и добри практики.

Още в първите часове посетителите имаха възможност да разгледат демонстрационните полета, представящи нови хибриди, технологии за растителна защита и торене, както и модерна земеделска техника. Водещите на събитието подчертаха, че форумът е място за обмен на знания и практически опит, а земеделието остава професия, свързана с традиция, отговорност и грижа за бъдещето.

Форумът бе официално открит от министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, който припомни, че е присъствал още на първото издание преди четири години.

Той определи инициативата като пример за събитие, създадено „от фермери за фермери“, и отбеляза, че през годините то се е превърнало в значима платформа за българското земеделие.

Министърът подчерта, че развитието на сектора трябва да върви към по-висока конкурентоспособност, устойчивост и модернизация, като постави особен акцент върху напояването. „Един от основните приоритети на всички нас трябва да бъде поливното земеделие. Защото без вода няма земеделие.“

Абровски поздрави организаторите за усилията им и пожела успешна работа през следващите три дни.

От името на домакините – Земеделска кооперация „Възраждане“ – Нели Стоянова приветства участниците и благодари на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите за възможността кооперацията да бъде домакин на тазгодишното издание.

Тя отбеляза, че климатичните условия тази година са позволили демонстрационните полета да покажат хибридите „в целия им блясък“ и призова всички присъстващи да използват форума не само за демонстрации, но и за откровени разговори с представителите на държавните институции.

По думите ѝ именно те разполагат с инструментите да съдействат за решаването на проблемите в сектора.

Стоянова пожела на участниците три дни, изпълнени с нови идеи, добро настроение, оптимизъм и увереност за следващите земеделски кампании.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов поздрави домакините за организацията и припомни, че още като дете е свързвал Добрич с мястото, където се виждат най-новите технологии в земеделието.

Той направи паралел с някогашния Добрички панаир, когато производителите са идвали, за да се запознаят с модерните машини и новостите в бранша.

Според него днес „Ден на полето“ изпълнява същата роля – превръща региона в място за демонстрация на технологии, обмен на добри практики и професионални контакти.

Проданов изрази надежда форумът да продължи да се разширява и да привлича още повече производители, като запази мотото „От фермери за фермери“.

Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова приветства участниците с думите, че на „Ден на полето“ няма гости. „Щом сте на това поле, значи сте част от Добруджа.“

Тя благодари на всички съмишленици и на екипа, стоящ зад организацията на форума, като подчерта, че успехът е резултат от съвместните усилия на много хора.

Жекова призова участниците едновременно да се забавляват, да работят и да извлекат максимума от богатата програма през следващите три дни.

До края на годината Министерството на земеделието и храните ще работи и ще представи цялостна концепция за земеползването в България. Това съобщи министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на кръгла маса, организирана в рамките на събитието „Ден на полето“, което се провежда по инициатива на Националната асоциация на зърнопроизводителите и Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, в с. Паскалево, Добричка област, информират от МЗХ.

„Две са важните неща за мен – земеделската земя трябва да бъде за този, който я работи, и трябва да имаме дългосрочни договори. Ако нямаме цялостна концепция, няма да правим устойчиво земеделие“, заяви министър Пламен Абровски. Той подчерта, че поземлените отношения засягат всички земеделски производители и затова изработването на концепцията трябва да бъде с участието на представителите на различните сектори в земеделието. Целта е да бъдат обсъдени и обединени предложенията на браншовите организации и да се постигне общо виждане за бъдещото управление и ползване на земеделските земи. След постигането на съгласие по основните принципи ще бъде разработена необходимата законодателна рамка. „До края на годината се надявам не само да Ви представим, но и да имаме одобрена концепция. След това вече можем да започнем да пишем текста“, посочи министърът.

В рамките на събитието министър Абровски заяви, че до края на годината областните дирекции „Земеделие“ ще извършат проверки на всяко землище в страната. Контролът ще обхване и случаите на неизплатени дължими суми, като при установени нарушения ще бъдат предприети необходимите действия за тяхното събиране. „Не може едните да работят и да не плащат, а другите да работят и да плащат. Това нещо ще бъде прекратено като практика“, категоричен беше министърът.

Той припомни, че е внесен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който предвижда промени за подобряване на регулацията в сектора. Министърът подчерта, че краткосрочните законодателни решения могат да отговорят на неотложни проблеми, но устойчивото развитие на земеделието изисква цялостна визия и предвидима среда.

По време на откриването на „Ден на полето“ министър Пламен Абровски заяви, че земеделието може и трябва да се превърне в стратегически отрасъл за България, който има значение не само за производството на храни, но и за националната сигурност, икономическото развитие и устойчивостта на страната. Той акцентира върху необходимостта от последователна държавна политика с дългосрочен хоризонт, инвестиции в напояване, модернизация на стопанствата, внедряване на нови технологии, дигитализация и иновации.

Сред приоритетите той посочи и повишаването на добавената стойност на българската земеделска продукция чрез насърчаване на кооперирането и сдружаването, развитието на преработката, ефективното управление на водните ресурси и по-тясната връзка между науката, образованието и практиката. „Задачата на държавата е да осигури предвидима среда, ясни правила и дългосрочна визия. Тогава земеделието може да бъде не просто важен сектор, а един от двигателите на българската икономика“, заяви министър Абровски.

По време на кръглата маса заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев подчерта необходимостта от преминаване към по-устойчиво и дългосрочно ползване на земеделските земи. Той отбеляза, че предлаганите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи могат да бъдат част от решението, но устойчивата реформа трябва да се основава на цялостна концепция. „Според нас това е посоката на дългосрочни договори. Няма да е лесно, но трябва да направим следващата крачка“, заяви зам.-министър Янчев. Концепцията за земеползването ще обхване и свързаните с него въпроси, включително инфраструктурата, напояването и инвестиционното планиране, като бъдат отчетени спецификите на различните земеделски производства и техният инвестиционен хоризонт.

В рамките на „Ден на полето“ бяха обсъдени и актуални въпроси, свързани с поземлените отношения, дългосрочните договори за ползване на земеделските земи и управлението на Държавния поземлен фонд. Участниците обсъдиха и необходимостта от създаване на по-предвидима и устойчива среда за земеделските производители.

Министър Пламен Абровски поздрави организаторите на събитието и подчерта значението на открития диалог между държавата и земеделския сектор за намирането на устойчиви решения и изграждането на ясна и дългосрочна политика за развитие на българското земеделие.

Над 70 % от площите с пшеница в област Добрич вече са реколтирани, сочат оперативните данни на Министерството на земеделието и храните за стопанската 2025/2026 година. Средният добив за областта достига 6680 кг/ха, или 668 кг от декар.

Най-високи добиви до момента отчитат земеделските производители в община Крушари – 757.9 кг/дка, следвани от Балчик – 750 кг/дка и Генерал Тошево – 720 кг/дка. Над средния за областта са и резултатите в община Каварна – 675 кг/дка.

В община Добрич добивът е 580 кг/дка, а в община Добричка – 610 кг/дка. В Тервел средният добив е 655 кг/дка, а в Шабла – 604.4 кг/дка.

Общо в областта с пшеница са засети 1 292 950 декара.

В Държавен вестник е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 25 от 2005 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки. Предложените промени са насочени към актуализиране на действащите разпоредби в съответствие със съвременните практики в птицевъдството и с изискванията на европейското законодателство, съобщават от ДФ „Земеделие“.

Въвеждат се изисквания за параметрите на микроклимата в помещенията, в които се отглеждат кокошки носачки. Предлага се отпадане на нормативно определения температурен диапазон от 15 до 25°C, като вместо това температурата следва да се поддържа съобразно физиологичните особености на птиците. Промяната отчита изменящите се климатични условия и практиката в повечето държави членки на Европейския съюз. Актуализират се и изискванията за изкуствената вентилация и осветление в животновъдните обекти. Включени са нови изисквания за дворовете към помещенията при свободно отглеждане на кокошки носачки. Те регламентират минималната площ, която следва да бъде осигурена за всяка птица, условията за достъп до дворовете, тяхното разположение и необходимостта да бъдат покрити основно със зеленина. Предлагат се и промени в реда за обобщаване и докладване на информацията от извършените проверки за хуманно отношение към кокошките носачки, с които националната нормативна уредба се привежда в съответствие с европейския регламент относно официалния контрол. Измененията ще осигурят изпълнение на задължението за ежегодно докладване на резултатите от проверките пред Европейската комисия.

Прецизират се и отделни разпоредби на наредбата, като отпада вече неприложимият раздел, уреждащ изискванията към неуголемените клетки, чието използване е забранено в Европейския съюз от 2012 г. Актуализира се и наименованието на компетентния контролен орган, както и се въвеждат легални дефиниции на понятията „подово отглеждане в закрити помещения“ и „свободно отглеждане“.

Нормативните изменения няма да доведат до допълнителни разходи за държавния бюджет. Целта е с прилагането им в практиката да бъдат подобрени условията за хуманно отношение при отглеждането на кокошки носачки, като се актуализират националните изисквания спрямо съвременните производствени практики и се осигурява пълно съответствие с действащото европейско законодателство.

Министерството на земеделието и храните предприема комплекс от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за възстановяване на засегнатите от съхнене гори и полезащитни пояси в Североизточна България. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните проф. д-р Иван Палигоров по време на пресконференция в Русе на тема „Съхнене на горите и полезащитните пояси в Североизточна България – проблеми и решения“, съобщават от МЗХ. Той изтъкна, че климатичните промени вече оказват сериозно въздействие върху горските екосистеми, което налага промяна в подхода към тяхното стопанисване. „Трябва да преразгледаме начина, по който управляваме горите, и да го адаптираме към променените климатични условия“, подчерта проф. Палигоров.

Той допълни, че като първа стъпка Министерството ще извърши цялостно обследване на засегнатите горски територии, за да бъде установен реалният мащаб на пораженията. „След експертната оценка ще бъдат проведени необходимите санитарни и принудителни сечи, с цел ограничаване разпространението на болести и вредители и опазване на дървесината от загуба. Паралелно с това се водят разговори с предприятията от дървопреработвателния сектор за своевременното усвояване на добитата дървесина”, каза още проф. Иван Палигоров.

Заместник-министърът увери, че санитарните сечи са част от процеса по възстановяване на горите, а не тяхното унищожаване. Той бе категоричен, че след приключване на инвентаризацията ще бъде изготвен план за залесяване, като ще се разчита основно на местни дървесни видове с доказана приспособимост към условията в съответния регион. Заместник-министър Палигоров съобщи, че за целта страната ни разполага с 37 горски разсадника, които ежегодно произвеждат милиони фиданки.

Специално внимание бе отделено  на значението на полезащитните горски пояси за земеделието в Добруджа. Проф. Палигоров посочи, че около 13% от тях са в много лошо състояние и без навременни действия ще престанат да изпълняват защитните си функции. Той подчерта, че научните изследвания показват, че при засушливи години полезащитните пояси увеличават добивите на земеделските култури с между 15 и 35%, намаляват производствените разходи с 20–40% и могат да повишат приходите на стопанствата с до 28%.

От своя страна изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите инж. Стоян Тошев подчерта, че полезащитните горски пояси са създадени с цел да подобряват добивите в житницата на България и да допринасят за по-доброто влагозапасяване на земеделските земи. По думите му те са сред най-ценните зелени системи в страната, а тяхното възстановяване и поддържане е ключова задача за запазването на функциите им и за устойчивото развитие на земеделието.

От 6 до 8 август 2026 г. Спортен комплекс „Простор“ в Добрич ще бъде домакин на Тридесет и четвъртото специализирано изложение „Селското стопанство и всичко за него“.

Традиционният форум, организиран от „Добрички панаир“ АД, ще представи най-новите тенденции и иновации в земеделието, като на едно място ще се срещнат производители, фирми, специалисти и стопани от страната.

Изложението е сред утвърдените специализирани събития в аграрния календар на България и ежегодно привлича интереса на земеделски производители, представители на бизнеса и всички, които се интересуват от развитието на сектора.

Организаторите очакват и тази година форумът да се превърне в място за обмен на идеи, професионални контакти и представяне на най-актуалните решения за земеделието.

Земеделските производители в област Добрич са на прага на една от най-добрите реколти през последните години. Това заяви председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова, като посочи, че добивите, както при рапицата, така и при пшеницата, са много добри. Въпреки това липсата на активен пазар и ниските изкупни цени остават сериозен проблем за сектора.

По думите ѝ добивите от рапица в момента варират между 300 и 500 килограма от декар. „Най-накрая прибираме добра реколта“, коментира Жекова.

При пшеницата резултатите също са обнадеждаващи. Добивите в различните райони на областта са между 600 и 900 килограма от декар, като крайморските райони традиционно показват по-високи резултати.

„Предполагам, че средният добив за област Добрич ще бъде около 650 килограма от декар, а се надявам да стигнем и до 700 килограма“, каза председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

По данни на Министерството на земеделието към момента средният добив от пшеница в областта е 680 кг/дка, а при ечемика – 652 кг/дка.

Въпреки високите добиви обаче производителите са притеснени от липсата на пазар.

„Пазарът го няма. Трудно се търгува. За рапицата към момента няма никаква цена и никой не коментира покупки“, заяви тя.

По думите ѝ все още няма активна търговия и с пшеницата, тъй като жътвата продължава. Очакванията са стартовите цени да бъдат около 160 евро за тон, като стойността ще зависи от качеството и съдържанието на протеин.

Жекова обърна внимание и на качеството на зърното. Според нея ранните сортове пшеница тази година масово са с ниско съдържание на протеин и ще бъдат реализирани като фуражна пшеница.

„На места има стопани с над 12 процента протеин, което означава хлебна пшеница, но като цяло ранните сортове почти нямат достатъчно протеин“, обясни тя.

Допълнителен риск за качеството остават валежите. „Надявам се поне десетина дни да няма нови валежи, за да успеем да приберем реколтата без допълнителни загуби на качество“, каза още Радостина Жекова.

Въпреки добрата реколта, земеделците в Добруджа са категорични, че успешната година ще зависи не само от добивите, но и от това дали пазарът ще се активизира и ще осигури справедливи изкупни цени.

Жътвената кампания в област Добрич напредва с добри резултати, показват оперативните данни към момента.

При ечемика вече са реколтирани 223 730 декара от общо 248 160 декара засети площи. Средният добив достига 635,7 кг от декар.

При пшеницата са ожънати 157 300 декара от общо 1 292 950 декара. Средният добив към момента е 676 кг/дка, което е сред най-високите показатели в страната.

Започнала е и жътвата на маслодайната рапица. От общо 192 200 декара засети площи са реколтирани 11 550 декара, при среден добив 387,6 кг/дка.

Кампанията продължава, като през следващите седмици се очаква прибирането на основната част от пшеничната реколта в Добруджа – житницата на България.