Министерството на земеделието и храните ще приложи всички допустими механизми, за да подпомогне сектор „Животновъдство“. Това стана ясно по време на среща между министъра Пламен Абровски и представители на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), съобщиха от МЗХ. В нея участие взеха заместник-министърът на земеделието и храните проф. Крум Неделков, изпълнителният директор на БАБХ проф. Светла Янчева и експерти от двете институции.

Министър Абровски увери участниците в срещата, че за сектор „Земеделие“ са осигурени средства в новия бюджет. „Планираме при достатъчно наличен финансов ресурс да подкрепим сектора чрез извънреден de minimis, с цел осигуряване ликвидност на стопанствата, предвид тежкото състояние на сектора“, заяви земеделският министър.

Пламен Абровски подчерта, че Министерството на земеделието и храните ще продължи активния диалог с браншовите организации. Той заяви, че огромното му желание е да помага на сектора, а устойчиви решения могат да бъдат постигнати единствено чрез партньорство между държавата и производителите.

В рамките на срещата се обсъди още актуалната епизоотична обстановка в страната, както и приемането на междуинституционални мерки  за ограничаване на разпространението на заболяванията. В рамките на разговора фермерите поставиха и въпроса за осигуряване на средства за нови държавни помощи в подкрепа на сектора, свързани с инвестиции в стопанства. Обсъдени бяха и промени в  нормативната уредба.  Ръководствата на МЗХ и БАБХ увериха, че проверките за виртуални животни в стопанствата ще продължат и ще обхванат всички области на страната.

Снимка: МЗХ

От 1 юли до 31 юли (включително) кандидатите по екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал (Еко-ЗВПП) и подалите заявления по екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП) могат да подават електронни формуляри в Системата за електронно управление (СЕУ) за Кампания 2026, съобщават от ДФЗ.

Документите служат за доказване на изпълнението на екологичните практики по двете интервенции. За целта бенефициерите прилагат План за управление на хранителните вещества по Еко-ЗВПП и План за паша по Еко-ПЗП. Овощарите, заявили подпомагане по интервенцията за плодове (ИП) за Кампания 2026, трябва да попълнят в СЕУ образец, в който да отбележат дали декларираните от тях трайни насаждения са в етап на плододаване.

Земеделските стопани попълват подготвените формуляри и след подписването им от съответното компетентно лице (агроном, зооинженер или ветеринарен лекар), съгласно разпоредбите на Наредба № 3 от 10.03.2023 г., ги прилагат заедно със сканирана диплома на специалиста, извършил проверката. След това прикачват документите в СЕУ и ги изпращат за зареждане в ИСАК. За да е валидно заявлението, е необходимо към 31 юли 2026 г. крайният му статус да бъде „Подадено заявление“.

Предаването на документите се извършва изцяло по електронен път чрез СЕУ и не изисква използването на квалифициран електронен подпис (КЕП), нито посещение в регионален офис на Държавен фонд „Земеделие“.

Ученици и учители от ПЗГ „Кл. Арк. Тимирязев“-град Каварна успешно проведоха мобилности по проект, финансиран от „Еразъм +“, ключова дейност 1, „Образователна мобилност на граждани“, сектор „Професионално образование и обучение“, „Зелени инициативи за устойчиво развитие в селското стопанство и туризма“

През двуседмичния период от 08.11.2025 г. до 23.11.2025 г. 22 ученика от 8-и до 12-и клас, обучавани по професиите: „Администратор в хотелиерството“, „Фермер“ и „Растениевъд“ бяха на производствена практика в град Барселона, Испания. Учениците бяха разпределени в групи по работни места в зависимост от изучаваната професия и специалност. Работните места на учениците съответстваха на заложените по проекта дейности и компетентности, а именно: Generator Barcelona, Taller Gingell, Silvia Rojas, Mosaicco, Apocapoc, Aurora Agricola. Всички възпитаници бяха подпомогнати от подкрепящата организация Bamos. Доказателство за прецизно изпълнение на поставените задачи са получените сертификати и Europass. По време на мобилността учениците са усвоили умения за комуникация в работна среда на чужд език, разработване и презентиране на туристически продукти, познаване и прилагане на зелени инициативи в туризма. По време на мобилността учениците са усвоили умения за подготовка на органична тор и торене с нея на зеленчукови култури, плевене на оранжерийни площи, машинно засаждане на зеленчуков разсад. Мисията на професионалната гимназия е свързана с поддържане на високо качество и ефективност на образователния процес.

За трети път в международен проект по „Еразъм +“ се включиха и преподаватели от гимназията. Учителската мобилност се проведе в периода от 22.03.2026 г. до 28.03.2026 г. Учителите се запознаха с основните принципи на устойчивия туризъм в Барселона и устойчиво земеделие в градски условия и възможностите за тяхното приложение в наши условия. Предстои придобитият опит да бъде приложен в учебния процес. Училищните учебни програми по разширена професионална подготовка ще бъдат допълнени с темите за устойчив туризъм и устойчиво земеделие. За всички участници бе осигурена безплатна културна програма-посещение на парк Гюел. Ученици и учители се насладиха на великолепието и авангардността на емблематичния за Барселона архитект-Антони Гауди.

Благодарение на работата по основните дейности на проекта са постигнати следните резултати: подобрени възможности за реализация на учениците, повишени професионални и чуждоезикови умения на учениците и преподавателите, учители и ученици са по-мотивирани за учене през целия живот, по-голяма отговорност на учениците към учебния процес, повишени умения на екипа за работа по европейски проекти, създадено международно партньорство с реален бизнес в чужбина, придобиване на нови професионални знания и умения, отговарящи на Европейските стандарти, подобряване имиджа на училището, като институция, която предоставя възможност за придобиване на професионален опит в чужбина. Придобитият опит ще даде възможност на училището за по-добро планиране на бъдещи международни партньорства. Всичко това допринася за повишаване на имиджа на професионалната гимназия в качеството на институция, провеждаща обучение по европейски стандарти. Придобитите практически умения и компетентности бяха успешно приложени от учениците в състезания „Млад фермер“ и „Най-добър млад хотелиер“ на регионално и национално ниво.

Министерството на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за условията и реда за предоставяне на спешна финансова помощ на земеделски стопани, отглеждащи слънчоглед и царевица, съобщават от МЗХ.

Помощта е насочена към земеделски стопани, чиито площи със слънчоглед и царевица се намират в общини, определени като най-тежко засегнати от сушата и горещините през 2025 г. Основният критерий при определяне степента на засушаване са данните от Европейската обсерватория за засушаване (EDO) и Съвместния изследователски център на Европейската комисия (JRC). Подпомагане ще се предоставя за площи, разположени в общини с отчетена степен на засушаване, определена като „катастрофална“.

Предвижда се  подпомагането да се предоставя чрез единна ставка на хектар за допустимите площи със слънчоглед и царевица. Бюджетът по спешната помощ за България е в размер на 7,4 млн. евро, осигурени от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, които ще бъдат платени до 30 септември 2026 г. Регламентът допуска и предоставянето на допълнително национално финансиране в размер до 200% от европейските средства, което възлиза на до 14,8 млн. евро, до 31 декември 2026 г. Крайният срок за представяне на становища и коментари по публикуваните документи е 13 юли 2026 г.

От 18-ти юни до 22-ри юли 2026 г. пчеларите ще могат да кандидатстват за кредити от Държавен фонд „Земеделие“, за реализиране на одобрените им проекти по интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г. (СПРЗСР), в сектора на пчеларството. Приемът на заявления ще се осъществява чрез Системата за електронни услуги (СЕУ).
Възможността за кредитиране и получаване на предварителен финансов ресурс ще се предоставя за следните дейности от Наредба № 8 от 20.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от СПРЗСР в сектора на пчеларството:

•    Интервенции по чл. 4, точка 2 „Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата“, буква а) „Третиране на пчелните семейства срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата“ от Наредба № 8 от 20.06.2023 г. (IE2А);
•    Интервенции по чл. 4, точка 3 „Подновяване на пчелните кошери в Съюза, включително развъждане на пчели“ за дейността „Подновяване и/или увеличаване броя на пчелните кошери“ от Наредба № 8 от 20.06.2023 г. (IE3);
•    Интервенции по чл. 4, точка 4 „Рационализиране на подвижното пчеларство“, буква а) „Подпомагане закупуването на нов инвентар, необходим при практикуване на подвижно пчеларство“ от Наредба № 8 от 20.06.2023 г. (IE4A);
•    Интервенции по чл. 4, точка 5 „Инвестиции в материални и нематериални активи“ от Наредба № 8 от 20.06.2023 г. (IE5);
•    Интервенции по чл. 4, точка 7 „Действия за запазване или увеличаване на наличния брой пчелни кошери в Съюза, включително развъждане на пчели“ за дейността „Запазване/възстановяване и/или увеличаване броя на пчелните семейства“ от Наредба № 8 от 20.06.2023 г. (IE7).

Отпусканите кредити ще бъдат в размер до 95 % от полагащата се безвъзмездна финансова помощ. Те ще се олихвяват с годишен лихвен процент, равен на референтния лихвен процент, приложим към датата на сключване на договора за кредит, но не по-нисък от определения от Управителния съвет на ДФЗ. За месец юни 2026 г. лихвеният процент за кредитиране е в размер на 4,19 %.
Главницата по кредита и дължимата по него лихва ще се погасяват еднократно, чрез прихващане от одобрената за изплащане финансова помощ.
Гарантирането на заема ще се осъществява по облекчен ред, като от кредитополучателите се изисква единствено издаване на запис на заповед в полза на ДФЗ.
За улеснение на кандидатите е публикуван и калкулатор, с помощта на който могат да се изчисляват максимално допустимия размер на кредита и необходимото собствено участие. Има и ръководство за подаване на заявления чрез СЕУ.

Министерството на земеделието и храните ще продължи да работи за повишаване на конкурентоспособността и устойчивото развитие на българското земеделие. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на официалното откриване на 18-тото издание на специализираното изложение за земеделска техника „БАТА АГРО 2025“ в гр. Стара Загора, съобщават от МЗХ.

В изказването си, министърът подчерта важността от засилване на пазарната ориентация и повишаване производителността на земеделското производство.

По думите му модерните технологии и оборудване са от ключово значение за работата на фермерите, особено в условията на климатични промени и необходимост от все по-прецизно управление на производствените процеси. „Земеделските машини и техника са от съществено значение за ефективността на стопанствата и за успешното адаптиране на сектора към новите предизвикателства. В тази връзка ще работим за засилване на превантивните действия и укрепване на управлението на риска, включително чрез насърчаване на капацитета за адаптация и повишаване на осведомеността им“, посочи министърът. Пламен Абровски информира, че един от приоритетите на Министерството остава осигуряването на сигурност и предвидимост за земеделските производители, така че те да могат спокойно да планират дейността си и да разчитат на стабилна подкрепа както от европейските механизми, така и от държавата.

Пред медиите министър Абровски, коментира незаконното застрояване и унищожаването на горска територия в местността „Баба Алино“ край Варна. „Държавните институции са реагирали своевременно след подадения сигнал. Регионалната дирекция по горите е реагирала по най-бързия начин, извършена е незабавна проверка и оттам нататък са започнати всички необходими действия“, посочи Пламен Абровски и отчете забавяне в действията от страна на Община Врана. По думите му са засегнати различни видове широколистна растителност, а нанесените щети върху природата са значителни. Министър Абровски обясни, че в момента се извършват изчисления на щетите като загубите на дървесина не са особено големи, но тези за природата са сериозни. „Оттук нататък незаконните обекти трябва да бъдат премахнати от Община Варна, а ние ще работим за възстановяването на засегнатата територия“, уточни още той.

Във връзка с подкрепата за сектор „Розопроизводство“ земеделският министър съобщи, че Министерството разглежда вариант за специален статут на маслодайната роза в рамките на европейската селскостопанска политика. „Имаме идея маслодайната роза да бъде защитена подобно на памука, който разполага със специален режим и отделен бюджет в европейската политика. Не мога да си обясня защо от 2007 г. досега никой не е предприел подобни действия. Маслодайната роза е култура с огромно значение за България и трябва да използваме всички възможности за нейното подпомагане“, подчерта Пламен Абровски.

Тазгодишното изложение ще продължи до 5-ти юни, включително, като на него 183 фирми представят световните тенденции в земеделските технологии – премиери на нови модели техника, продукти и услуги за земеделието върху над 35 000 кв. м нетна изложбена площ.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) удължава до 15.06.2026 г., включително, срока за подаване на искания, за първо междинно плащане на бенефициерите със сключени договори за подпомагане по интервенция II.Ж.3 „Подкрепа на организации на производители или групи от производители“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г.

Срокът се удължава, поради по-късно създадената техническа възможност за подаване на исканията за плащане в Системата за електронни услуги (СЕУ), съобщават от ДФЗ.

Българските зърнопроизводители трудно могат да разчитат на сериозна държавна подкрепа заради поскъпването на торовете въпреки възможностите, предоставени от Европейската комисия. Това коментира председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова пред Про Нюз Добрич.

По думите ѝ преди около месец Европейската комисия е позволила на държавите членки да осигурят национално финансиране, свързано с високите цени на торовете. Според нея обаче основният проблем остава липсата на достатъчно средства в държавния бюджет.

„Пари в държавата ни няма“, заяви Жекова. Тя посочи, че необходимият ресурс за подпомагане на сектора е изчислен на над 300 милиона евро. По думите ѝ това е оценка, направена от служебен кабинет и Министерството на икономиката за разликата в цените на торовете между 2025 и 2026 година.

Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите отбеляза, че Европейската комисия е определила таван на подпомагането до 50 000 евро на стопанство, но според нея механизмът не е съобразен с мащабите на българското земеделие.

Тя изрази мнение, че други европейски държави вероятно ще успеят да подпомогнат своите производители, докато в България ситуацията остава несигурна заради ограничения финансов ресурс.

Необходима е реална подкрепа за земеделските производители, стабилизиране на пазара на торове и повече гъвкавост в инструментите на Общата селскостопанска политика (ОСП). Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев по време на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел, съобщават от МЗХ. В рамките на дискусията за наличността и финансовата достъпност на торовете в ЕС, заместник-министър Янчев подчерта, че Планът за действие за торовете представлява добра основа за общ европейски отговор на кризата на пазара. По думите му България подкрепя усилията за укрепване на европейската торова индустрия, диверсификацията на доставките и развитието на нисковъглеродни, органични, биобазирани и кръгови торове.

„От съществено значение е последващите действия на ЕК да осигурят бърза, ефективна и реална подкрепа за земеделските производители, стабилизиране на пазара и укрепване на стратегическата автономност и продоволствената сигурност на ЕС“, категоричен бе Янчев. Той оцени положително намерението на ЕК за активиране на селскостопанския резерв и възможността за адаптиране на екосхемите в Стратегическите планове за ОСП. Янислав Янчев изтъкна, че подобни мерки трябва да бъдат придружени от допълнителен финансов ресурс, без да се намаляват средствата за директните плащания към фермерите. Заместник-министърът изрази и притеснения относно въздействието на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) върху цените на торовете и производствените разходи. По думите му временна дерогация за торовете до 2027 г. би допринесла за ограничаване на ценовия натиск върху земеделските стопани.

По време на заседанието, заместник-министър Янчев постави и въпроса за необходимостта от извънредна гъвкавост по отношение на правилото N+2 по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г. Той отбеляза, че геополитическата нестабилност, нарастващите производствени разходи и пазарните сътресения създават сериозни затруднения пред изпълнението на вече поети ангажименти от страна на земеделските производители. „Нашето предложение е за календарната 2026 г. да бъде въведена цялостна дерогация по отношение на правилото N+2 за всички държави членки, която да осигури необходимата стабилност и предвидимост за бенефициентите в селските райони“, каза още заместник-министър Янчев.

В знак на солидарност страната ни подкрепя исканията на Словакия във връзка с тежката ситуация, предизвикана от екстремната суша тази пролет, тъй като земеделските ни стопани все по-често биват наблагоприятно засегнати от климатичните промени върху земеделието. В хода на дискусиите страната ни обърна внимание, че пазарът на мляко е в сериозна криза и изрази подкрепа и за спешни мерки в млечния сектор, предвид продължаващия спад на изкупните цени и увеличаващите се производствени разходи. „България настоява за използване на средства от селскостопанския резерв, както и за прилагането на механизми за бърза пазарна намеса“, обясни той.

По въпросите свързаните с търговията в селското стопанство, заместник-министър Янчев наблегна на необходимостта от гаранции, че либерализацията на пазара няма да подкопава конкурентоспособността на европейските производители чрез внос на продукти, произведени при по-ниски стандарти. „Стриктното прилагане на така наречените огледални клаузи трябва да бъде водещ принцип, така че вносните продукти да отговарят на същите изисквания за качество, безопасност, опазване на околната среда и хуманно отношение към животните, каквито важат за европейските производители“, заяви още той.

В рамките на дискусията за нарастващия натиск върху европейското земеделие, България подкрепи необходимостта от по-добра защита на европейските фермери и настоя за законодателни промени, които да осигурят по-добра хармонизация на правилата за етикетиране на храните в ЕС и гарантиране правото на потребителите на информиран избор.

Държавен фонд „Земеделие“ преведе 40 100 216 евро по екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване (Еко-ЗВПП) за Кампания 2025, съобщават от ДФЗ. Подпомагане получиха 9 565 земеделски стопани, които прилагат в стопанствата си екологичните практики, описани в чл. 40 на Наредба № 3 от 10 март 2023 г. Ставката за един хектар е в размер на 17 евро/ха.

Еко-ЗВПП е част от пакета схеми за климата, околната среда и хуманно отношения към животните – еко схеми, включени в Стратегическия план 2023 – 2027. Тя е доброволна за прилагане върху различни типове земеделски площи, като за подпомагане може да бъде заявено както цялото, така и част от стопанството.

Припомняме, че право на подпомагане по Еко-ЗВПП имат земеделски стопани, които прилагат в своите стопанства заедно или поотделно следните земеделски практики:

• Практика 1 – Отглеждане на непроизводствени междинни култури или покривни култури с последващо зелено торене;
• Практика 2 – Използването на външни органични подобрители на почвата съгласно предоставен план за управление на хранителните вещества, изготвен от агроном, по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ.

Целта на интервенцията е намаляване на загубите на хранителни вещества в почвата като едновременно с това се гарантира запазване на плодородието ѝ. Интервенцията е насочена към постигането на основната цел – намаляване на  използването на торове с най-малко 20 % до 2030 г.

В изпълнение на разпоредбите на приложимото законодателство, от изплатените суми са удържани и средства в размер на 1,5 на сто от сумата за подпомагане, които представляват приноса на всеки земеделски стопанин към Взаимоспомагателния фонд.

Специализирано събитие, посветено на земеделието, се проведе в село Поручик Гешаново. Инициативата е организирана от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите съвместно с Добруджанския земеделски институт – Генерал Тошево.

В рамките на демонстрационната платформа земеделски производители, агрономи и представители на сектора обсъждат състоянието на рапицата в Добруджа, предизвикателствата пред културата и технологиите за торене при маслодайните растения. Домакин на събитието е председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.

„Рапицата не е най-обичайната култура за Добруджа, но пък слънчогледът е изключително атрактивен и отново е с много декари в област Добрич“, коментира Жекова пред журналисти. По думите ѝ акцент в срещата са практиките при торенето на маслодайните култури и анализът на развитието на посевите през настоящата стопанска година.

Според нея тази година рапицата е показала добър потенциал в региона, след като е успяла успешно да поникне и да презимува. „Има невероятен потенциал в рапицата тази година“, заяви председателят на съюза.

По време на събитието се обсъждат още състоянието на есенниците и пролетните култури, очакванията за предстоящата кампания, както и проблемите пред сектора, свързани с климатичните условия и цените на торовете.

Продължава активната сеитбена кампания на пролетните култури в област Добрич, като по оперативни данни към момента са засети 858 480 декара с маслодаен слънчоглед и 471 290 декара с царевица за зърно.

Данните показват, че и тази година слънчогледът остава сред водещите култури за региона. Най-големи площи с маслодаен слънчоглед са засети в общините Добричка – 221 000 декара, Генерал Тошево – 200 480 декара и Балчик – 99 500 декара.

При царевицата за зърно най-големи площи се отчитат отново в общините Генерал Тошево – 115 490 декара и Добричка – 115 000 декара. Значителни площи има още в Крушари – 77 200 декара и Тервел – 63 000 декара.

По оперативна информация в областта са засети и 488 декара с пролетен ечемик, като площите са в общините Добричка и Каварна.

От Министерството на земеделието и храните уточняват, че данните са оперативни и подлежат на актуализация след окончателното обобщаване на информацията.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) призовава земеделските стопани да не изчакват крайния срок за заверка на декларациите, във връзка с кандидатстването по схемата за държавна помощ за компенсиране на разходите за растителна защита при трайни насаждения. По първия етап на помощта се кандидатства до 22 май 2026 г., а документите се подават в областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ), съобщават от Агенцията.

Този етап от схемата обхваща дейности за контрол и ограничаване на вредители по трайни насаждения. Те се извършват през пролетта, след преминаване на студовете и преди набъбване на пъпките. Подпомагането ще покрие част от разходите за продукти за растителна защита при семкови овощни видове – ябълки и круши, костилкови овощни видове – праскови, кайсии, череши, вишни и сливи, както и при ягоди, малини и маслодайна роза.

Един от задължителните документи за кандидатстване пред Държавен фонд „Земеделие“ е декларация за вложени количества продукти за растителна защита, като трябва да е заверена от съответната ОДБХ. Заверката се извършва след проверка на записите в Дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, който трябва да се води от всяко стопанство.

Допустимите продукти за растителна защита са публикувани в Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период. Това включва и контрол на черна златка (Capnodis tenebrionis).

Кандидатите по Еко схемата „Разнообразяване на отглежданите култури“ (Еко-РОК), част от интервенциите на директните плащания, получиха близо 43 млн. евро за Кампания 2025. Средствата се разпределят между 21 162 земеделски стопани. Ставките, по които Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати субсидиите, са определени със Заповед на министъра на земеделието и храните, публикувана на сайта на институцията.

Размерът на подпомагането за земеделските стопанства до 10 ха е 33,75 евро на хектар, за стопанствата от 10 до 30 ха – 26,02 евро на хектар, а за стопанствата над 30 ха – 14,07 евро на хектар.

Еко схемата за разнообразяване на отглежданите култури е част от пакета схеми за климата, околната среда и хуманно отношение към животните – еко схеми, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони  2023-2027 г. Тя е доброволна и за нея могат да кандидатстват всички стопани с обработваеми площи. Припомняме, че право на подпомагане по Еко-РОК имат земеделски стопани, които прилагат в техните стопанства, следните практики:

* в земеделските стопанства с площи обработваема земя и/или площи, заети с медицински и ароматни култури и/или с трайни насаждения до 10 ха, има най-малко 2 различни култури, като основната култура не превишава 95 % от тези площи;
* в земеделските стопанства с площи обработваема земя и/или площи, заети с медицински и ароматни култури и/или с трайни насаждения между 10 ха и 30 ха, има най-малко 3 различни култури, като основната култура не превишава 75 % от тези площи, а двете основни култури обхващат заедно не повече от 95 % от тях;
* в земеделските стопанства с площи обработваема земя и/или площи, заети с медицински и ароматни култури и/или с трайни насаждения над 30 ха, има най-малко 4 различни култури, като основната култура не превишава 75 % от тези площи, а трите основни култури обхващат заедно не повече от 95 % от тях.

В изпълнение на разпоредбите на приложимото законодателство, от изплатените суми са удържани и средствата в размер на 1,5 на сто от сумата за подпомагане, които представляват приноса на всеки земеделски стопанин към Взаимоспомагателния фонд.

Общо 1026 овце липсват от четири ферми в общините Смолян и Чепеларе. Те са регистрирани във ВетИС – електронната система на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). За тях са предоставяни пасища и са плащани сериозни субсидии. При проверка на място в стопанствата – едно в град Смолян, две в с. Полковник Серафимово и едно в с. Забърдо, инспекторите от Агенцията не са намерили нито едно животно.

Според регистрациите във ВетИС обаче само няколко дни преди проверките цели 514 от „виртуалните“ овце дори са били „ваксинирани“ срещу Син език. И четирите ферми имат договор за ветеринарномедицинско обслужване с един и същи лекар. Неговият договор с Областната дирекция по безопасност на храните в Смолян за изпълнение на държавната профилактична програма вече е прекратен.

Инспекторите на БАБХ са успели да се свържат със собственика само на едно от проверяваните стопанства, който бил упълномощен да представлява и останалите трима. В телефонен разговор той първоначално заявил, че животните са били преместени във ферми в Хасковска област, без да са уведомени компетентните органи и без необходимите ветеринарномедицински документи. Попитан за адресите, на които липсващите 1026 овце могат да бъдат намерени, мъжът сменил версията – животните вече били заклани, като за това нямало никакви документи – нито за транспортиране, нито за клане.

Всички „виртуални“ животни вече са заличени от системата ВетИС. На собствениците на четирите животновъдни обекта ще бъдат съставени актове. Данните от проверките ще бъдат предоставени и на други институции за налагане на санкции.