В Добруджанския земеделски институт отчетоха успешна 2024 година. В научната звено бе направена равносметка за постигнатите резултати в научната и стопанската си дейност, съобщиха от ДЗИ Ген. Тошево. Гости на Общото събрание на учените бяха проф. д-р Виолета Божанова – Председател на ССА, Десислава Иванова – Директор на ОД „Земеделие“ и Дарина Василева – Началник отдел „Растителна защита“ към ОДБХ Добрич.

От доклада на директора на института доц. д-р инж. Илия Илиев стана ясно, че въпреки тежките финансови условия и предизвикателствата в аграрния сектор, отчетната година е успешна както по отношение на научните изследвания в областта на селекцията и агротехниката на основни за страната полски култури, така и по отношение на производството и реализацията на посевен материал, растениевъдна и животинска продукция.

Научният екип от 22 научни работници участва в разработване на четири научно-изследователски проекта, финансирани от ССА, свързани със селекцията и агротехниката при зърнено–житни, бобови култури и слънчоглед.

ДЗИ участва като партньор в следните научни програми и проекти: ННП 9 “Технологии в прецизното земеделие, свързани с дистанционно наблюдение, анализ и развитие на дигитални модели”; ННП „Интелигентно растениевъдство”; ННП „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“ РП 1.3.5. „Оценка на потенциала на България за енергийни ресурси, необходими за осъществяването на зелен преход“; Проект „Добри земеделски практики при производство на зърнено-житни, зърнено-бобови култури и слънчоглед в рискова климатична среда” по подмярка 1.2 „Демонстрационни дейности и действия по осведомяване” от ПРСР, 2014 – 2020 г..

През учебната 2024 г. в ДЗИ се обучават четирима докторанти по докторска програма „Общо земеделие“, един – по докторска програма „Растителна защита“ и четирима – по докторска програма „Селекция и семепроизводство на културните растения“.

Отчитат се високи резултати в селекционната дейност. През 2024 г., след успешно изпитване в ИАСАС, са признати шест сорта зърнено-житни култури – два сорта обикновена пшеница (Зара и Радослава), два сорта тритикале (Галадриел и Румелиец) и два сорта ечемик (Тюркоаз и Аметрин). Призната е и една родителска линия слънчоглед – КМ172 R. За втора година се изпитват четири кандидат-сорта мека пшеница, един кандидат-сорт тритикале, един кандидат-сорт фасул, един хибрид и две родителски линии слънчоглед. За първа година се изпитват един сорт обикновена пшеница, един сорт твърда пшеница, един сорт тритикале, три хибрида и две родителски линии слънчоглед. В ИАСАС са подадени заявления за разглеждане на резултатите от сортоизпитване от Експертна Комисия за два сорта обикновена пшеница (Ахинора и Роки 4), един сорт тритикале (Храбрин) и един сорт фасул (Веселец).

В Официална сортова листа на Република България за 2025 г., са заявени и вписани общо 81 сорта, хибриди и линии, създадени в ДЗИ.

Поддържа се действието на 69 сертификати в Патентно ведомство на РБългария, от които: зърнено-житни култури – 46, зърнено-бобови култури – 10 и слънчоглед – 13. През изтеклата година от Патентно ведомство е издаден един сертификат за сорт зимно хексаплоидно тритикале „Хокей” и са подадени 5 заявки за сертификати, от които 4 – за сортовете тритикале Галадриел, Румелиец, Андроник и Хелион 1, и 1 – за сорт обикновена пшеница Радослава.

През 2024 г. са сключени 4 нови лицензионни договора с чуждестранни фирми и 3 нови лицензионни договора с български фирми.

Към момента ДЗИ работи по 8 активни договора за научно сътрудничество и обмен на материали за научни изследвания, като 2 от тях са от предходни години, а 6 са подписани през изминалата 2024 г.

През 2024 г. Добруджански земеделски институт продължи сътрудничеството си с наши и чуждестранни фирми и институти. Институтът бе посетен от специалисти от Румъния, Турция, Украйна, Италия и Казахстан във връзка с изпълнението на текущи и нови международни договори за научен обмен.

В пълна схема на начално семепроизводство са включени: зимна обикновена пшеница – 25 сорта, твърда пшеница – 3 сорта, тритикале – 8 сорта, ечемик – 11 сорта, фасул – 4 сорта (Еликсир, Блян, Устрем и Скития), грах – 3 сорта (Мишел, Добротица, Кристал), леща -1 сорт (Илина).

В 25 оранжерии са произведени 414,8 кг семена слънчоглед, в т. ч.: експериментални хибриди – 25,6 кг, линии-възстановители на фертилността (R–линии) – 85,9 кг, линии с нормална цитоплазма (В–линии) – 86,5 кг, сортове в изпитване – 59,9 кг, линии с ЦМС (А–линии) – 46,7 кг, предбазови семена от сорт Фаворит – 29,4 кг., експериментални линии и хибриди – 80,8 кг.

На хибриден участък, с прилагане на изолация по време, са произведени допълнително 590 кг от сулфо-устойчивия хибрид слънчоглед Дара. На договорна основа са произведени семена от експрес-толерантния хибрид слънчоглед Дара – 7020 кг и от  хибрид Далена – 400 кг.

Произведени са 1440 кг базови семена от едросеменния сорт Фаворит.

Успешно са реколтирани културите, отглеждани в условията на биологично производство: лимец, ръж, фасул Вежен и соя.

Произведените през 2024 г. количества растениевъдна стокова продукция са 9252 тона, в т. ч.: обикновена пшеница – 5049 тона, слънчоглед – 982 тона, царевица – 437 тона, тритикале – 155 тона, ечемик – 184 тона, силаж – 2445 тона и др.

Заготвени са 286 тона предбазови и базови семена от пшеница. Количеството заготвени предбазови семена е 65 тона от 16 сорта обикновена пшеница и базови семена от 9 сорта – 221 тона.

Общото количество на заготвените предбазови и базови семена от тритикале е 29 тона, от ечемик – 35 тона, базови семена от фасул – 1 760 кг, от леща – 1 тон, предбазови семена от твърда пшеница – 4,8 тона. Подготвени са за продажба 780 кг стокова продукция от слънчоглед „Фаворит“. На договорна основа са произведени семена слънчоглед от хибрид Дара – 800 торби по 150 000 семена.

Реализацията на семена включва: базови семена пшеница – 126 тона, базови семена ечемик – 12 тона, базови семена тритикале – 16 тона, базови семена фасул – 12 тона, фасул С1 – 9 тона, базови семена леща – 2 тона и слънчогледови линии общо 192 кг, от които линия „1111 А“ -140 кг, линия „10023 R“ – 26 кг, линия „N 23 R“ – 2 кг, линия „217 A“  – 20 кг, линия „N 44 R“ –  4 кг., слънчогледови хибридни семена  Дара – 2 530 кг, Енигма – 788 кг, Красела -1 948 кг, Далена – 430 кг.

Общите приходи от реализиране на посевен материал, растениевъдна и животновъдна продукция, авторски права и др. надхвърлят тези от 2023 г..

Значително е подобрена работата в двете животновъдни ферми – говедовъдна и овцевъдна. Обогатен е машинният парк на института с нова и втора употреба селскостопанска техника.

Министерство на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проект на Насоки за кандидатстване по интервенция „Инвестиции в инфраструктура за напояване“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на 2023-2027 г. Тя е насочена към сдружения за напояване и други частни доставчици на вода.

Целта на предвиденото подпомагане е да се постигне по–ефективно използване на водата за напояване Ще се създадат условия за поддържане на доброто състояние на водните тела, като се насърчат и  икономиите на вода. Предвижда се внедряването на  енергийно ефективни технологии и намаляване на водовземането чрез намаляване загубите на вода и смекчаване на натиска от климатичните промени. Публикуваните насоки са за прием на заявления, като бюджетът е в размер на левовата равностойност на 10 000 000 евро.

С новите възможности за инвестиции ще се подпомогне възстановяването на съществуващата линейна инфраструктура извън земеделските стопанства и съоръженията към нея, изцяло свързани с напояване. Чрез тях ще се достигнат високи нива на управление и качествени услуги за доставка на вода на земеделските стопани.

Допустими кандидати по приема са сдружения за напояване и юридически лица, предоставящи услугата „Доставяне на вода за напояване“ в съответствие с приложимото национално законодателство.

Заявленията за подпомагане ще се подават изцяло по електронен път чрез Система за електронно управление (СЕУ) на следния интернет адрес: https://seu.dfz.bg

Проектът на Насоки за кандидатстване за прием на заявления за подпомагане на дейности, насочени към сдружения за напояване и други частни доставчици по интервенция „Инвестиции в инфраструктура за напояване“ от СПРЗСР са публикувани на интернет страницата на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. на следния адрес: https://www.sp2023.bg/index.php/bg/proceduri/za-obsestveno-obsazdane , както и в СЕУ на адрес: https://seu.dfz.bg/drupal/?q=node/75

Изложението „Борса за семена и посадъчен материал“ ще бъде открито на 5 февруари и ще продължи до 8 февруари в Добрич. С него „Добрички панаир“ АД открива календара на селскостопанските прояви в България. Панаирът ще се състои по традиция в Спортен комплекс ”Простор”.

Тематиката на борсата е семена за пролетни култури, семена за зеленчукови култури, посадъчен материал, торове, торо-почвени смески, биологични средства за растителна защита, услуги и продукти за агробизнеса, специализиран литература.

В дните на изложението земеделските производители ще имат възможност да направят своя избор и да си осигурят най-добрите продукти за сеитбена кампания 2025 г.

Екипът на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“ подготвят индикативен график за първото полугодие на 2025 г. с максимално ранен старт на плащанията. Това съобщи министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на среща с Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), която министърът домакинства, информират от МЗХ.  Министър Тахов каза, че се предвижда първите плащания да стартират през февруари, а в проекта Кампания’2024 ще бъде изцяло разплатена до края на юни.

Участниците в срещата обсъдиха предложените нормативни промени, необходими за навременното стартиране на Кампания’2025 за директните плащания. Министър Тахов подчерта, че всички необходими наредби по отношение на кампанията са качени навреме за обществено обсъждане.

По отношение на работата със Системата за електронно управление (СЕУ) на ДФЗ, заместник-министър Янислав Янчев посочи, че е важно кампанията да стартира с максимално работещи функционалности на системата, а заместник-министър Иван Капитанов информира за подготовката на областните и общинските земеделски служби по отношение на кампанията.

На срещата бяха обсъдени още въпроси по еко схемите, стартирането на интервенциите за управление на риска и кандидатстването по интервенции от Втори стълб в рамките на Стратегическия план. Сред участниците бяха още: изпълнителният директор на ДФЗ Ива Иванова и заместник изпълнителният директор на ДФЗ Петя Славчева, заместник изпълнителният директор на БАБХ проф. Оля Караджова и експерти от МЗХ.

Подобряването на позицията на земеделските стопани във веригата за доставка на храни е сред приоритетите на Република България в областта на селското стопанство. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов пред Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, съобщават от МЗХ.

„Необходимо е прецизиране на текстовете за договорите между земеделски стопани и купувачи, превръщане на писмените договори в общо задължение, както и въвеждането на задължителни механизми за медиация между фермерите и купувачите“, каза министър Тахов в рамките на дебат за изменение на Регламента за общата организация на пазарите. В позицията на България се предлага размерът на финансовата помощ за групи и организации на производители, различни от сектора на плодовете и зеленчуците, да бъде увеличена на 10% от стойността на предлаганата на пазара продукция.

По темата за подобряване на зелената архитектура на Общата селскостопанска политика, министър Тахов посочи, че в тази посока би могла да се предвиди възможност плащането да надхвърля компенсаторния характер, като осигурява допълнителен стимул за фермерите. Промените в екологичните ангажименти трябва да са насочени към справедливи финансови стимули, които да се предоставят на фермерите на основата на ефективно измерими по ясна методика дейности от полза за околната среда и обществото, каза министър Тахов. Той подчерта необходимостта от по-голяма гъвкавост при планиране на агроекологичните ангажименти, за да се повиши ефективността на стратегическите планове.

С оглед предстоящото преразглеждане на мерките по Споразумението за асоцииране с Украйна, министър Тахов подчерта, че за България е от съществено значение да се договорят еквивалентни стандарти за производство на селскостопански продукти и ефективни защитни мерки и предпазни клаузи по отношение на продуктите, които са чувствителни за пазара на ЕС или на отделните държави членки. Министърът на земеделието и храните изтъкна необходимостта да има активен мониторинг и да бъдат заложени работещи инструменти, които да бъдат активирани своевременно, при необходимост от защита на европейския пазар. „Призоваваме Комисията да възприеме балансиран и устойчив подход, който отчита нуждите на земеделския сектор в ЕС“, допълни министърът на земеделието и храните.

По време на дебат за необходимостта от по-ефективна борба с нелоялните търговски практики и предотвратяване на злоупотребата с доминираща позиция във веригата за доставка на храни, министър Тахов заяви подкрепа за предложението за извършване на анализ и консултации от Европейската комисия със земеделски производители и други заинтересовани страни. „Трудът на фермерите трябва да бъде възнаграден и защитен по веригата за доставки, за да се запази техният поминък и жизнеспособността за гарантиране на хранителната сигурност в държавите ни“, каза министър Тахов.

Тазгодишната кампания по директни плащания ще стартира навреме, така че ДФЗ да насочи средствата към земеделските стопани в установените срокове. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов по време на работна среща с представители на браншови организации от сектора в МЗХ, съобщават от министерството. Той бе категоричен, че екипът на Министерството ще осигури ефективна и добре организирана кампания по директни плащания през 2025 г. „Най-важното е да се гарантира предвидимост и сигурност за стопаните, така че те да могат да планират дейността си спокойно и уверено“, подчерта д-р Тахов.

Дискутирани бяха новостите в нормативната уредба за прилагане на интервенциите от Стратегическия план и стартирането на предстоящата кампанията за директни плащания. Представителите на браншовите асоциации бяха запознати с промените в Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания. Всички елементи в нея се запазват, като са въведени допълнителни възможности и практики, с които стопаните да бъдат улеснени. Обсъдени бяха и измененията в нормативната уредба за прилагане на интервенциите в областта на околната среда, климата и хуманното отношение към животните, както и по плащанията за земеделски земи в зони от „Натура 2000“, „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“.

Заместник-министър Янислав Янчев увери, че МЗХ и ДФЗ работят по това всички плащания по Кампания 2024 да бъдат финализирани до 30 юни тази година.

Сред обсъдените теми бяха и предложения от сектора за следващо изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР 2023–2027 г.). Участниците дискутираха възможностите за прехвърляне на средства между първи и втори стълб, в съответствие с чл. 103 от Регламент (ЕС) 2021/2115. Те единодушно се обединиха около предложението на Управляващия орган на СПРЗСР да не се възползват от тази опция.

Министър Тахов припомни, че всяко предложение за промяна на Стратегическия план, включително от страна на заинтересованите страни, трябва да бъде обсъдено, както и съгласувано със службите на ЕК.

По време на срещата бе дискутирана и темата за управление на риска в земеделския сектор. „Взаимоспомагателният фонд е най-добрият инструмент за споделена отговорност“, обясни земеделският министър. По думите му с удържането на 1-2% от размера на директните плащания на фермерите ще може да се натрупат средства, които да бъдат използвани при кризи. „Това ще ни даде пълната свобода, на база ясно заложени критерии, да действаме бързо и прозрачно“, каза още той. Д-р Тахов апелира за активно участие от страна на бранша при разработването на нормативната уредба и общата концепция за прилагането на фонда.

Представен бе и работен проект на наредба за прилагане на интервенция  „Инструменти за управление на риска – финансов принос за премиите по застрахователните схеми“, който срещна подкрепа от страна на браншовите организации. „Планираме публикуването за обществено обсъждане и стартирането на интервенцията в максимално кратък срок, за да предоставим ефективни механизми за справяне с рисковете, свързани с неблагоприятни климатични условия и природни бедствия“, каза заместник-министър д-р Лозана Василева.  „Тази подкрепа не само защитава доходите на стопаните, но и допринася за устойчивото развитие на селскостопанския сектор в рамките на Стратегическия план“ допълни тя.

Срещата премина при активен диалог и споделяне на идеи от страна на всички участници. Представените предложения ще бъдат взети под внимание при финализирането на нормативните актове и последващите стъпки за развитие на сектора.

Консултативният съвет по тютюна обсъди предложение на браншовите организации за преходната национална помощ  за сектора днес на заседание в Министерството на земеделието и храните, съобщават от МЗХ. Браншовите асоциации се обединиха около общо становище за ставките, като го гласуваха единодушно, и подчертаха социалното и демографското значение на подпомагането за тютюнопроизводителите.

„Екипът на Министерството на земеделието и храните познава проблемите на сектора, така че можете да разчитате на мен и моя екип за професионален диалог“, заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов пред участниците в Консултативния съвет.

В момента се подготвя индикативен график за плащанията към земеделските производители, като целта е той да бъде максимално съобразен с нуждите на стопаните, съобщи заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев.

По данни на дирекция „Растениевъдство“ на МЗХ, 8 528 производители са кандидати по схемата за Преходна национална помощ за тютюн за кампания 2024 г. Заявените количества са общо 17 168 092 кг. От тях 7  272 производители са заявили 8 543 183 кг Басми, 731 производители – 871 452 кг Каба-кулак, 455 производители – 1 975 847 кг Бърлей и 70 производители – 5 777 610 кг Виржиния.

Браншовите организации предложиха за сортова група Басми ставка от 5,40 лв. за производителите с количества до 2000 кг и 4,10 лв. за количества над 2000 кг. Предложената от сектора ставка за сортови групи Каба-кулак и Бърлей е 4 лв./кг, а за сортова група Виржиния 3 лв./кг.

Представителите на производителите подчертаха, че над 6000 стопанства, които ще получат подпомагане, са от най-малките – под 1 ха и подкрепата за сектора изпълнява социални и икономически цели, и има своето значение за противодействие на  демографския срив в селските райони.

Председателят на НАТ 2010 Цветан Филев коментира, че Консултативният съвет решава казусите в сектора за поредна година в синхрон с екипа на МЗХ. Той допълни, че споразумението за ставките, подписано по-рано между трите браншови организации в сектора, дава сигурност и предвидимост на производителите.

Допустимият бюджет по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Република България по Преходната национална помощ за сектор „Тютюн“ за 2024 г. е 70 898 348 лв., като тя ще се прилага до 2027 г. с намаляващ бюджет с по 5% годишно.

Предстои да бъде подготвена заповед на министъра на земеделието, която да бъде публикувана за обществено обсъждане.

Министерството на земеделието и храните стартира прием на заявления за подпомагане на дейности, насочени към развитие на занаяти по интервенция „Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., съобщават от МЗХ.

Целта на интервенцията е постигане  диверсификация на икономиката в селските райони чрез стимулиране и развитие на неселскостопански дейности. Това ще допринесе за повишаване на местната конкурентоспособност и постигане на по-голяма жизненост на населените места. Очаква се прилагането на интервенцията да доведе до подобряване качеството и стандарта на живот на местното население, както и  развитие на човешкия капитал и модернизация на инфраструктурата.

Чрез този прием ще се финансират проекти, насочени към развитие на занаяти, съгласно Закона за занаятите (Приложение 1 към чл. 3, ал. 2, т. 1). Това включва както инвестиции в занаятчийски дейности, така и услуги, свързани с активното участие на посетители в тези дейности.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по настоящия прием е  в размер на 5 867 400 лева. Максималният размер на допустимите разходи за един кандидат е 782 320 лева.

Кандидатите могат да задават въпроси и искат разяснения във връзка с Условията за кандидатстване до 12 февруари 2025 г., включително. Приемът на заявления за подпомагане ще продължи до 22 април 2025 г. Заявленията ще се подават изцяло чрез Системата за електронни услуги (СЕУ).

Запазват се постигнатите договорености в браншовия колективен трудов договор за работещите в отрасъл „Горско стопанство“ за периода 2025-2026 г. В него са конкретизирани параметрите, свързани с работната заплата, социалните мероприятия, доплащанията, съгласно българското законодателство, както и допълнителният платен годишен отпуск за работещите в горския сектор.

Браншовият договор беше подписан от директорите на шестте държавни горски предприятия в страната в присъствието на ресорния заместник-министър на земеделието и храните д-р инж. Мирослав Маринов. От страна на синдикатите, документът подписаха председателят на Федерацията на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост към КНСБ Константин Чолаков и председателят на Национална Федерация „Земеделие и горско стопанство” на КТ „Подкрепа” Анелия Иванова.

Федералният министър за прехраната и земеделието Джем Йоздемир, кметът на Берлин Кай Вегнер и Европейският комисар по земеделие и храни Кристоф Хансен посетиха българския щанд на най-голямото международно изложение за хранително-вкусова промишленост, земеделие и градинарство „Зелена седмица 2025“, което се провежда в Берлин. Те бяха посрещнати от българската делегация, водена от заместник-министрите на земеделието и храните д-р Лозана Василева и доц. д-р Деян Стратев.

Федералният министър Джем Йоздемир приветства българските представители и отбеляза важността на културния и кулинарен обмен между държавите. Кметът на Берлин Кай Вегнер сподели впечатленията си от българската кухня, като акцентира върху традиционната ни баница, която му направи особено силно впечатление. Европейският комисар Кристоф Хансен отправи специални поздравления за цялостната организация на участието на България и изрази възхищението си от качеството и разнообразието на представените продукти. И тримата официални гости дадоха висока оценка на продуктите на българския щанд, включително млечни и месни продукти, вина, етерични масла, мед и биопродукти.

България е световно известна с етеричните си масла и най-вече розовото масло, като сме на първо място по производство на лавандула, каза пред медиите в Берлин заместник-министър д-р Лозана Василева. Тя изтъкна, че има ръст на производителите, които участват в изложението и представят широка гама български традиционни продукти. „Миналата година те бяха 11, тази са 14 и се надяваме за напред да разширяваме представянето на страната ни пред посетителите на това престижно международно изложение“, каза още Василева.

И тази година изложението предоставя възможност на българските производители да представят своите стоки на хиляди посетители от 60 страни, създавайки контакти и възможности за международно разширяване на пазара. България участва за 34-ти път в това престижно събитие, което събира водещи производители от цял свят в областта на хранително-вкусовата промишленост. Страната ни тази година представя български производители, които предлагат на посетителите от цял свят разнообразие от консервирани плодове и зеленчуци, мед и пчелни продукти, кисело мляко, биволско сирене, кашкавал, суджук, рибни продукти, ядки, вина, биологични напитки и други. Презентацията е в сътрудничество с водещи български асоциации и съюзи на производители в сектора на земеделието и хранително-вкусовата промишленост.

Във връзка с огнищата на шап в Германия, които според ветеринарните власти, вече са две, мерките в България също са затегнати, каза от своя страна заместник–министър доц. д-р Деян Стратев и допълни, че “на изложението в Берлин тази година няма селскостопански животни”.

В официалното откриване на българския щанд участваха още: президентът на Асоциацията на германските фермери Йоахим Руквид, председателят на Федералната асоциация на германската хранително-вкусова промишленост д-р Кристиан фон Бьотихер и изпълнителният директор на Панаир Берлин д-р Марио Тобиас.

В рамките на днешния ден, зам.-министър Василева ще участва в Глобалния форум за земеделие и храни. По време на посещението в Берлин е предвидено зам.-министър д-р Лозана Василева да участва и в седемнадесетата “Среща на върха на земеделските министри „GFFA 2025“, където министрите от над 60 държави ще дискутират теми, свързани с устойчиво производство на биомаса, ползите за устойчива биоикономика в селското стопанство и кризите в земеделието.

До 15 февруари 2025 г. ще се приемат заявления по интервенциите „Инвестиции в лозаро-винарския сектор“ и „Инвестиции в екологични съоръжения“ в лозаро-винарския сектор. За първи път в лозаро- винарския сектор допустими активи в селскостопански системи за отглеждане на лозя в стопанствата за производство на винено грозде, за закупуване на гроздокомбайни, прикачен инвентар за обработка на лозовото насаждение и други машини за наблюдение и обработка, които не са транспортни средства, съобщават от ДФЗ.

Със заповед на Министъра на земеделието и храните са определени бюджетите по интервенции „Инвестиции в лозаро-винарския сектор“ и „Инвестиции в екологични съоръжения“, както следва:

Бюджет по интервенция „Инвестиции в лозаро-винарския сектор“:
–   8,090,392.35  лв. за финансова 2025 г., от които:
6,067,794.26 лв.  – за дейностите по чл. 27, ал. 1 от Наредба № 14/2023 г. и
2,022,598.09 лв. – за дейностите по чл. 27, ал. 1а от Наредба № 14/2023 г.
–   13,905,798.90 лв. за финансова 2026 г., от които:
10,429,349.18 лв.  – за дейностите по чл. 27, ал. 1 от Наредба № 14/2023 г. и
3,476,449.73 лв. – за дейностите по чл. 27, ал. 1а от Наредба № 14/2023 г.
–   19,338,281.79 лв. за финансова 2027 г., от които:
14,503,711.34 лв.  – за дейностите по чл. 27, ал. 1 от Наредба № 14/2023 г. и
4,834,570.45 лв. – за дейностите по чл. 27, ал. 1а от Наредба № 14/2023 г.

Бюджет по интервенция „Инвестиции в екологични съоръжения“:
–   1,212,109.83   лв. за финансова 2025 г.
–   3,581,871.85   лв. за финансова 2026 г.
–   4,045,745.39   лв. за финансова 2027 г.

Кандидатите по интервенциите в лозаро-винарския сектор подават документи за финансова подкрепа единствено чрез Системата за електрони услуги (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“ с квалифициран електронен подпис (КЕП). В помощ на кандидатите на сайта на Държавен фонд „Земеделие“ е качена инструкция за кандидатстване.

Екипът на МЗХ посрещна д-р Георги Тахов като министър на земеделието и храните в редовния кабинет

Министърът положи клетва на церемония в Народното събрание, след което поздрави досегашните си колеги и новоизбраните министри в кабинета на министър-председателя Росен Желязков по време на официалното предаване и приемане на властта в Министерския съвет.

„Земеделието е ключов сектор и е един от най-тежките ресори, но се радвам, че ще имаме възможност да продължим работата по стратегическите си цели, които заложихме през изминалите месеци“, каза д-р Тахов пред екипа, след като прекрачи прага на Министерството на земеделието и храните като министър от редовния кабинет.

„Преборихме се с много предизвикателства, което ще ни позволи заедно да работим в дългосрочна перспектива, за да реализираме максимума от поставените цели, не само защото са важни за земеделските стопани, а и защото от това зависи продоволствената сигурност на страната“.

Георги Тахов е доктор по икономика, магистър по „Счетоводство и контрол“, „Право“, “Стратегическо ръководство и управление на сигурността, и обществения ред“. Специализирал е икономика и управление на промишлеността в Германия. С досегашен управленски опит в Националната агенция за приходите и в Държавен фонд „Земеделие“.

Министерство на земеделието и храните стартира прием по интервенция „Професионално обучение и придобиване на знания“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., насочен към обучаващи организации, съобщават от МЗХ. Приемът ще предостави възможност за подкрепа на дейности, свързани с придобиване на квалификация, повишаване на умения и практически познания на земеделските и горски стопани и заетите лица в техните стопанства.

За разлика от периода 2014-2020 г., новата интервенция предвижда по-гъвкави условия за провеждане на обученията и информационните семинари, в т.ч. присъствено, онлайн и хибридно обучение.

Създадена е и възможност проектите да се изпълняват в партньорство с браншови организации, което от своя страна следва да допринесе за участието на повече хора в информационни семинари, курсове за придобиване на квалификация или на правоспособност за работа със земеделска и горска техника.

Дейностите, предвидени в приема, имат за цел да спомогнат за повишаване на нивото на образованост на заетите лица в селското стопанство.

Бюджетът на приема е в размер на левовата равностойност на 10 млн. евро. Акцент се поставя върху важни теми за земеделските стопани – използването на цифрови технологии в земеделието, иновации, опазване на околната среда, адаптацията към измененията в климата, ролята на земеделския стопанин за постигане на целите на екологична мрежа Натура 2000 и др.

Кандидатите могат да искат разяснения във връзка с Условията за кандидатстване до 3 седмици след началната дата на приема, но не по-късно от 05.02.2025 г. включително. Приемът на заявления за подпомагане, който ще се извършва чрез Системата за електронни услуги (СЕУ), ще продължи до 17 март 2025 г.