С двойно увеличен бюджет за развитие на малките населени места ще стартират стратегиите по подхода „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР). Това каза заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева по време на тематична работна среща за обсъждане на насоките за кандидатстване по подхода, в МЗХ, съобщават от министерството. В срещата участваха представители на Асоциация Българска национална ЛИДЕР мрежа, Националната асоциация на МИГ в България, Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ) кметове и други заинтересовани страни.

Тя уточни, че за общини с население по-малко от 15 хил. жители, средствата нарастват на 2,3 млн. евро, а за тези с над 15 хил. жители на – 3 млн. евро за една стратегия. Д-р Василева обясни, че се очаква около сто местни инициативни групи (МИГ) да бъдат подпомогнати по подхода, като териториалният обхват включва почти всички населени места в страната, с изключение на тези с население над 30 хил. души.

Прилагането на подхода „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР) има за цел подобряване на условията на живот, насърчаване на устойчивата заетост, образованието и опазването на околната среда в малките населени места. Чрез стратегии за ВОМР ще се подкрепят проекти, които създават по-добри икономически, социални и екологични условия за живот, стимулират местния бизнес и забавят обезлюдяването. „Нашето намерение е ВОМР да бъде по-достъпен, по-ефективен и максимално полезен за развитието на местните общности. Заедно можем да постигнем устойчиво развитие и по-добро качество на живот за хората в малките населени места“, подчерта още тя.

Споразуменията за изпълнение на стратегиите ще се сключват само между МИГ и Управляващия орган, което ще елиминира административните забавяния. „Целта е да се улесни прилагането на ВОМР чрез унифицирани условия и опростени разходи“, допълни заместник-министърът.

Общият бюджет по подхода е близо 740 млн. лева, като 75 на сто от него представляват средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а останалите включват допълващото финансиране от другите оперативни програми. Финансирането покрива до 100% от разходите за проекти, свързани с управление, сътрудничество и развитие на териториалната идентичност, като се акцентира върху младите и малките стопанства.

Заместник-министър Василева изрази увереност, че приемът по ВОМР ще стартира в началото на месец февруари 2025 г., след финализиране на общественото обсъждане на насоките.

Участниците изказаха удовлетвореност към настоящия екип на МЗХ за своевременната организация по стартиране на приема по подхода и благодариха за активното сътрудничество и конструктивните дискусии, които поставиха основата за ефективни и приложими решения в подкрепа на местното развитие.

С писмо до животновъдните асоциации в България, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) апелира животновъдните асоциации в страната за повишена бдителност във връзка с установено огнище на шап по чифтокопитните животни в Германия, информират от Агенцията.

На 10 януари 2025 г. в Германия беше регистриран първият случай на шап по чифтокопитните животни от 1988 г. и първото огнище в рамките на Европейския съюз от 2011 г. Заболяването е установено в екстензивно стопанство за биволи с 14 животни.

Компетентните органи на Германия са предприели незабавни строги мерки за ликвидиране на огнището и за предотвратяване на разпространението му, включително:

-Обособяване на 3-километрова предпазна зона и 10-километрова надзорна зона около засегнатото стопанство.

-Провеждане на клинични прегледи, вземане на проби, епизоотични проучвания и проследяване на движенията на животните.

-Налагане на временна пълна забрана за движения на чифтокопитни в района на Бранденбург до 15 януари 2025 г.

Европейската комисия въведе временни спешни мерки за ограничаване на заболяването, които остават в сила до допълнителна оценка на ситуацията.

Рискове от заболяването и значението на превантивните мерки

Шапът е силно заразно вирусно заболяване, което засяга домашни и диви чифтокопитни животни – говеда, биволи, овце, кози, свине, елени и други. Болестта причинява тежки икономически загуби, вследствие на намалена продуктивност, ограничения в търговията и невъзможност за придвижване на животни от засегнатите региони.

Симптомите включват висока температура, обилно слюноотделяне, мехури и разранявания в областта на устната кухина, копитата и вимето, както и рязко спадане на млеконадоя. Разпространението на вируса става чрез контакт между болни и здрави животни, замърсени фуражи, транспортни средства, оборудване, както и по въздушен път на значителни разстояния.

Към момента в България няма констатирани случаи на шап. Последните огнища на заболяването у нас са регистрирани през 2011 г.

Призив за повишена бдителност и спазване на биосигурност

Какво трябва да предприемат животновъдите?

БАБХ призовава всички животновъди и асоциации:

-Да спазват стриктно законовите изисквания и добрите практики за биосигурност.

-Да следят здравословното състояние на животните и да подават сигнали при съмнение за наличие на заболяването.

-Да информират компетентните органи за нерегламентиран внос, придвижвания или продажби на животни.

За подаване на сигнали БАБХ напомня, че работи горещ телефон – 0 700 122 99, който приема сигнали, включително и анонимни. Всички подадени данни ще бъдат проверявани в спешен порядък, а при установени нарушения ще бъдат налагани съответните санкции.

БАБХ и Министерството на земеделието и храните са в пълна готовност да окажат съдействие и да предоставят актуална информация при необходимост.

България без грешки при усвояването на евросредства в областта на земеделието и природните ресурси, според годишния доклад на европейските одитори. Това стана ясно по време на съвместна среща на министъра на земеделието д-р Георги Тахов и българския член на Европейската сметна палата г-жа Илиана Иванова, на която бе представен годишният одитен доклад за изпълнението на бюджета на Европейския съюз за 2023г.

В областта на земеделието и природните ресурси, процентът грешки на европейско равнище е 2,2%, но за България не са открити грешки за отчетния одитиран период. Одиторите са оценили също така напредъка, постигнат от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, при изпълнението на процедурата за годишно докладване относно качеството.

Г-жа Иванова подчерта важността на проверките и извършвания контрол върху отчетността на публичните финанси, както и ключовата роля на европейските и национални институции в този процес.

От своя страна министър Тахов изрази мнение, че оценката на Европейската сметна палата е признание за работата на българските институции и техният стремеж за ефикасно и качествено разходване на европейките средства. „2023 година бе изпълнена с много предизвикателства при стартиране прилагането на новия програмен период от Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г.“, заяви министър Тахов, който в периода август 2022 до април 2024 г. бе изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“.

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) ще финансира инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони, насочени към предоставяне на услуги за подпомагане на икономическото развитие и подкрепа, които ще улеснят стопанската инициатива и ще стимулират дейности за насърчаване на местната конкурентоспособност, съобщават от министерството. Интервенцията цели постигане на жизненост в малките населени места, както и повишаване качеството и стандарта на живот в тях. Това стана ясно по време на работна среща на министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов с представители на браншови организации в МЗХ.

Участниците обсъдиха критериите за подбор по приема за предоставяне на услуги от интервенция „Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“ в рамките на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г.

„Уникалните дадености на различните селски райони в страната определят спецификата на бизнес процесите и развитието им. Целта на процедурата е да насърчи устойчивото икономическо развитие, като подпомогне инвестиции, съобразени с нуждите и потенциала на всеки регион“, обясни министър Тахов и допълни, че „процедурата предоставя възможност за финансиране на инвестиционни проекти, с фокус върху жените предприемачи, младите лидери и ключови сектори като здравеопазване, социални услуги, иновации и екология”.

По време на заседанието беше дискутиран проектът на критерии за подбор по интервенцията, които бяха предложени за одобрение в рамките на петото заседание на Комитета за наблюдение на Стратегическия план, както и постъпилите от страна на заинтересовани страни становища и коментари.

Подаваните проектни предложения ще бъдат оценявани чрез ясно дефинирани приоритети и критерии. Допълнителни точки получават проекти, подадени от жени и млади предприемачи – собственици на предприятия. Кандидатите с потенциал за растеж и развитие на проектите ще получат приоритет в зависимост от финансовото си състояние, обезпечаващо реализирането на инвестициите по заявлението за подпомагане.

Допълнително приоритизирани ще бъдат проекти в областта на високотехнологични услуги съгласно националните приоритетни икономически дейности, определени в Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия 2021-2027 г., услуги, свързани с регионална специализация, здравеопазване и социални услуги. Ще бъдат насърчавани заявления, които предвиждат поне 15% инвестиции в опазване на околната среда и устойчива енергия, както и такива, които включват внедряване на нови производствени процеси, патентовани технологии и иновации. Предимство ще имат и  кандидатите с установени трайни увреждания и проекти, реализирани на територии с природни и други ограничения.

„След като предложените промени бяха обсъдени и допълнени с браншовите организации и заинтересованите страни, предстои те да бъдат изпратени за одобрение в рамките на писмена процедура на Комитета по наблюдение на СПРЗСР 2023-2027 г.“, каза заместник министър д-р Лозана Василева. Тя допълни, че се предвижда приемът на проектни предложения по процедурата да стартира през месец февруари. Д-р Василева припомни още, че в момента тече обществено обсъждане на останалите две процедури от интервенцията – „Производство“ и „Занаяти“, които също ще бъдат отворени за прием на заявления за подпомагане до края на месец януари.

Обнародвано на 9 януари от „Евробарометър“ проучване показва, че подкрепата за общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС е достигнала рекордно високо равнище. Обществената осведоменост за ОСП достигна най-високото си ниво от 2007 г. насам. Над 70% от анкетираните са съгласни, че чрез ОСП ЕС успешно изпълнява ролята си за осигуряване на безопасни, здравословни и устойчиви храни с високо качество.

Проучването отчита висока оценка за земеделските стопани сред гражданите на ЕС. 92% от респондентите заявяват, че в ЕС селското стопанство и селските райони са важни за бъдещето. Според 56% от гражданите е удачно равнището на финансова подкрепа от ЕС за земеделските стопани, с която да се подпомогне стабилизирането на техните доходи.

Преобладаващото мнозинство от респондентите изразяват съгласие със значението на няколко ключови въпроса: осигуряване на стабилни доставки на храни в ЕС по всяко време (94%), гарантиране на разумни цени на храните за потребителите (92%), осигуряване на устойчиво управление на природните ресурси (91%) и засилване на ролята на земеделските стопани в хранителната верига (90%).

Това е осмото проучване на „Евробарометър“ на тема „Европейците, селското стопанство и ОСП“, проведено във всички 27 държави членки на ЕС между 13 юни и 8 юли 2024 г. Интервюирани са 26 349 респонденти от различни социални и демографски групи на техния национален език.

До края на месец март 2025 г. Националната служба  съвети в земеделието организира приемни в над 40 населени места в общините Шабла, Каварна и Балчик. НССЗ се стреми да разшири броя на консултираните земеделски стопани и да улесни техния достъп до консултантските услуги на Службата, съобщават оттам.

По време на изнесените приемни всеки стопанин може по-близо до своето стопанство да получи актуална информация и съвети в областта на земеделието и развитието на селските райони, в т.ч. и за възможностите за финансиране по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 -2020 г. и за интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на България за периода 2023-2027.

Експертите на НССЗ разясняват задължителните изисквания, които трябва да бъдат спазвани при избраните интервенции под формата на преки плащания, секторни интервенции и интервенциите за развитие на селските райони от СПРЗРСР 2023-2027, както и като кандидати и бенефициенти по мерки от ПРСР.

В трите морски общини на област Добрич изнесените приемни се организират от Мобилния общински офис на НССЗ в Каварна. Индикативният график и мястото на провеждането им можете да видите ТУК.

Министерството на земеделието и храните публикува Ръководство за интегрирано производство на зърнено-житни култури-пшеница, ечемик, ръж, овес, царевица и слънчоглед, съобщават от МЗХ. То е разработено във връзка с прилагане на интервенцията „Подпомагане отглеждането на сортове, устойчиви към климатични условия чрез практики за интегрирано производство“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. Документът е резултат от  съвместната работа на учени и експерти от институтите на ССА: Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията (ИПАЗР) „Н. Пушкаров“ – София, Институт по земеделие (ИЗ) – Карнобат, Добруджански земеделски институт (ДЗИ) – Генерал Тошево, Институт по полски култури (ИПК) – Чирпан, Институт по царевицата (ИЦ) – Кнежа и експерти от МЗХ.

Основната цел на Ръководството е да се предоставят насоките и принципите – общи и специфични, за управление на вредителите при интегрирано производство на зърнено – житните култури и слънчогледа, представени в интервенцията.

Документът  прави преглед на всички налични методи за растителна защита и последващо интегриране на подходящи мерки за ограничаване развитието на популациите от вредни организми, за поддържане на икономически и екологично обосновани равнища на употреба на ПРЗ и на други форми на намеса и за намаляване или свеждане до минимум на рисковете за здравето на хората и околната среда. Интегрираното управление на вредителите е насочено към производството на здрави култури с възможно най-малки нарушения на агроекологичните системи и насърчаване на естествените механизми за контрол на вредителите

С цел улесняване на ползвателите,  основната част от Ръководството е представена в табличен вид. Включени са линкове към документи и списъци на основни вещества, активни вещества с нисък риск, разрешени продукти за растителна защита, вредители, биологични агенти и др. За интегрирано производство се препоръчани семена от български сортове, които са адаптирани към почвено-климатичните условия на страната.

Държавен фонд „Земеделие“ преведе общо 38,8 млн. лв. на биопроизводителите, както и на земеделците, които прилагат в стопанствата си агроекологични дейности за Кампания 2024, съобщават от ДФЗ.  По мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. подпомагане, в размер на 29 016 060 лв., получават 2 136 стопани. По мярка 11 „Биологично земеделие“ финансова подкрепа от 9 783 815 лв. се разпределя между 683 фермери.

Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите по мярка 10 „Агроекология и климат“ се определят съгласно разпоредбите на чл. 14 от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г., а по мярка 11 „Биологично земеделие“ – съгласно разпоредбите на чл. 11 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г.

Подпомагането по мерките е във вид на годишно компенсаторно плащане за земеделски стопани, които доброволно извършват агроекологични и/или биологични дейности. Припомняме, че 75 % от средствата се осигуряват от ЕЗФРСР, а 25 % от националния бюджет.

Министерството на земеделието и храните насърчава последователно опазването на местните сортове зеленчуци и овощни видове и позицията на страната беше представена по време на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, който се проведе в Брюксел, съобщават от МЗХ.

На проведеното заседание на Съвета беше обсъден доклад  на Унгарското председателство за напредъка по предложение за Регламент за растителния репродуктивен материал, който обединява девет от съществуващите директиви в сектора.

Република България подкрепя предложението за регламент, с изключение на допълнителната административна тежест, която ще бъде резултат от изискването за задължително изпитване за биологични и стопански качества на зеленчукови и овощни видове растения. България не се е изказвала против уредените с дерогации разпоредби на регламента, а напротив, приветства облекчаването на изискванията за сортовете за съхранение, които в действащото законодателство също са обект на дерогация и са транспонирани с директиви в наредбите по чл. 29, ал. 6 от Закона за посевния и посадъчния материал, посочват от МЗХ.

Във връзка със съобщение с неверни твърдения, че Министерството на земеделието и храните е дало противоположни позиции по отношение на старите сортове семена, обръщаме внимание, че посочените текстове са извадени от контекста и не кореспондират с позицията на Република България относно предложението за Регламент за растителния репродуктивен материал (РРМ).

Относно текста за дерогацията за растителния репродуктивен материал, който се предлага на ген-банки, организации и мрежи, които извършват консервация на този РРМ за немаркетингови цели, Република България счита, че регулацията в сектора не е толкова необходима и че ще представлява допълнителна административна тежест. В никакъв случай позицията не е против въвеждането на такава дерогация. Другата опция е този растителен репродуктивен материал да остане извън обхвата на европейското законодателство, както досега.

По отношение на въпроса за обмена и продажбите на семена, се уточнява, че в националното законодателство няма ограничения за съхранение, размяна и използване на собствени семена и посадъчен материал и действащата нормативна уредба е в съответствие с европейското и международното право в областта на семената и посадъчния материал.

Със заповеди на министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов са определени ставките по десет интервенции за директни плащания – обвързано с производството подпомагане за сектор „Животновъдство“ за Кампания 2024 г., съобщават от МЗХ.

За едно допустимо за подпомагане животно по интервенцията за обвързано с производството подпомагане за млечни крави за 2024 г. е определена ставка от 316,59 лева за първите 150 (включително) допустими за подпомагане животни и 253,28 лева за над 150-ото допустимо за подпомагане животно.

Ставката по интервенцията за обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми за 2024 г., е 472,73 лева за първите 150 (включително) допустими за подпомагане животни и 378,18 лева за над 150-ото животно.

По интервенцията за обвързано с производството подпомагане за месодайни крави за 2024 г. е определена ставка от 250,01 лева за първите 150 (включително) допустими за подпомагане животни и 200,00 лева за над 150-ото допустимо за подпомагане животно.

За месодайни крави, включени в развъдни програми, за 2024 г. ставката е 384,18 лева за първите 150 (включително) допустими за подпомагане животни и 307,35 лева за над 150-ото животно.

По интервенцията за обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи за 2024 г. ставката е 251,32 лева за първите 150 (включително) допустими за подпомагане животни и 201,06 лева за над 150-ото животно.

Ставката за  подпомагане за говеда в планински райони за 2024 г. е 277,45 лева.

Подпомагането за биволи за 2024 г. е със ставка 408,19 лева за първите 150 (включително) допустими за подпомагане животни и 326,55 лева за над 150-ото допустимо за подпомагане животно.

По интервенцията за обвързано с производството подпомагане за овце и кози от местни породи, включени в развъдни програми, ставката е 48,19 лева за първите 300 (включително) допустими за подпомагане животни и 38,55 лева за над 300-ото допустимо за подпомагане животно.

Обвързаното с производството подпомагане за овце и кози, включени в развъдни програми, е със ставка 84,24 лева за първите 300 (включително) животни и 67,40 лева на животно за над 300-ото допустимо за подпомагане животно.

По интервенцията за обвързано с производството подпомагане за овце и кози в планински райони за 2024 г. е определена ставка от 42,71 лева.

Одобрените нива на подпомагане са съобразно определените индикативни ставки в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г.  за Кампания 2024.

Сеитбените дейности на терен в област Добрич към настоящия момент са приключили, съобщиха за Про Нюз Добрич от Министерството на земеделието и храните.

Засетите площи с пшеница са 1 103 720 дка, при  1 204 880 дка за предходната стопанска година. Най-много са площите в община Добричка – 264 020 дка, следвана традиционно от Генерал Тошево – 209 800 дка. Най-малко са площите с житната култура в община град Добрич – 21 000 дка.

С ечемик са засети 149 040 дка, а с рапица – 68 950 дка. Повече засята рапица, от която през последните години имаше отлив, по-малко засята пшеница в региона, сочат данните на областната дирекция „Земеделие“.

През 2021 г. площите с пшеница в областта са били 1 201 631 дка, през 2022 г. – 1 201 600, през 2023 г. – 1 139 970 дка.

Пшеницата обичайно заема 40-42 % от обработваемата площ в област Добрич.

В областта останаха неожънати 2000 дка с царевица в община Тервел.

Държавен фонд „Земеделие“ изплати 1 017 522 лв. на 253 земеделски стопани по Схемата за държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Национална програма от мерки за предотвратяване разпространението и контрол на вредители по лозата (род Vitis)“, съобщават от ДФЗ.

Подпомагането има за цел да компенсира част от разходите на земеделските стопани, отглеждащи лози, направени за продукти за растителна защита, които се използват за контрол и ограничаване разпространението на вредители, съобразно Национална програма от мерки за предотвратяване разпространението и контрол на вредители по лозата (род Vitis).

Максимален интензитет на помощта е до 100 % от разходите по закупуване на продукти за растителна защита, които се използват за контрол и ограничаване разпространението на вредители при лозата (род Vitis), но не повече от 600 лв./ха, с включен ДДС.

Помощта е разработена по инициатива на браншовите организации в сектора на производството на винено и десертно грозде, предвид посочената от тях необходимост от държавна подкрепа за контрол на вредители по лозата.