Кандидатите по Еко схемата „Разнообразяване на отглежданите култури“ (Еко-РОК), част от интервенциите на директните плащания, получиха близо 43 млн. евро за Кампания 2025. Средствата се разпределят между 21 162 земеделски стопани. Ставките, по които Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати субсидиите, са определени със Заповед на министъра на земеделието и храните, публикувана на сайта на институцията.

Размерът на подпомагането за земеделските стопанства до 10 ха е 33,75 евро на хектар, за стопанствата от 10 до 30 ха – 26,02 евро на хектар, а за стопанствата над 30 ха – 14,07 евро на хектар.

Еко схемата за разнообразяване на отглежданите култури е част от пакета схеми за климата, околната среда и хуманно отношение към животните – еко схеми, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони  2023-2027 г. Тя е доброволна и за нея могат да кандидатстват всички стопани с обработваеми площи. Припомняме, че право на подпомагане по Еко-РОК имат земеделски стопани, които прилагат в техните стопанства, следните практики:

* в земеделските стопанства с площи обработваема земя и/или площи, заети с медицински и ароматни култури и/или с трайни насаждения до 10 ха, има най-малко 2 различни култури, като основната култура не превишава 95 % от тези площи;
* в земеделските стопанства с площи обработваема земя и/или площи, заети с медицински и ароматни култури и/или с трайни насаждения между 10 ха и 30 ха, има най-малко 3 различни култури, като основната култура не превишава 75 % от тези площи, а двете основни култури обхващат заедно не повече от 95 % от тях;
* в земеделските стопанства с площи обработваема земя и/или площи, заети с медицински и ароматни култури и/или с трайни насаждения над 30 ха, има най-малко 4 различни култури, като основната култура не превишава 75 % от тези площи, а трите основни култури обхващат заедно не повече от 95 % от тях.

В изпълнение на разпоредбите на приложимото законодателство, от изплатените суми са удържани и средствата в размер на 1,5 на сто от сумата за подпомагане, които представляват приноса на всеки земеделски стопанин към Взаимоспомагателния фонд.

Общо 1026 овце липсват от четири ферми в общините Смолян и Чепеларе. Те са регистрирани във ВетИС – електронната система на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). За тях са предоставяни пасища и са плащани сериозни субсидии. При проверка на място в стопанствата – едно в град Смолян, две в с. Полковник Серафимово и едно в с. Забърдо, инспекторите от Агенцията не са намерили нито едно животно.

Според регистрациите във ВетИС обаче само няколко дни преди проверките цели 514 от „виртуалните“ овце дори са били „ваксинирани“ срещу Син език. И четирите ферми имат договор за ветеринарномедицинско обслужване с един и същи лекар. Неговият договор с Областната дирекция по безопасност на храните в Смолян за изпълнение на държавната профилактична програма вече е прекратен.

Инспекторите на БАБХ са успели да се свържат със собственика само на едно от проверяваните стопанства, който бил упълномощен да представлява и останалите трима. В телефонен разговор той първоначално заявил, че животните са били преместени във ферми в Хасковска област, без да са уведомени компетентните органи и без необходимите ветеринарномедицински документи. Попитан за адресите, на които липсващите 1026 овце могат да бъдат намерени, мъжът сменил версията – животните вече били заклани, като за това нямало никакви документи – нито за транспортиране, нито за клане.

Всички „виртуални“ животни вече са заличени от системата ВетИС. На собствениците на четирите животновъдни обекта ще бъдат съставени актове. Данните от проверките ще бъдат предоставени и на други институции за налагане на санкции.

През последните дни в Добруджа са отчетени слани, но към момента няма сериозни щети по земеделските култури. Това съобщи председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.

По думите ѝ температурите в региона са паднали до около 0 градуса, като по метеостанциите са регистрирани слани. Въпреки това при извършените огледи не се наблюдават притеснителни поражения.

Жекова посочи, че при овошките не са установени щети, каквито вече се съобщават в части от Южна България. При житните култури по-голямо влияние оказват температурните амплитуди. Колебанията между 0 и 17 градуса не са благоприятни, но към този момент растенията се развиват нормално.

„Пшеницата и ечемикът се справят добре, очаква се скоро да започне изкласяването. Рапицата също е в добро състояние и не се наблюдават поражения по растенията“, обясни тя.

Според нея валежите през последната седмица са се отразили положително както на есенните, така и на пролетните култури. В същото време кампанията по пролетната сеитба в региона е към своя край.

Зърнопроизводителите остават внимателни към развитието на времето, тъй като резките температурни промени могат да окажат влияние върху посевите в следващите седмици.

До 22 май 2026 г. земеделските стопани могат да кандидатстват за подпомагане за първия етап по схемата „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период и контрол на черна златка (Capnodis tenebrionis)”, съобщават от ДФЗ.

Държавната помощ има за цел да ограничи максимално загубите на земеделските стопани от разпространението на вредители по трайните насаждения при следните култури:
– семкови овощни видове (ябълки и круши);
– костилкови овощни видове (праскови, кайсии, череши, вишни и сливи);
– ягодоплодни видове (ягоди и малини);
– маслодайна роза.

Помощта се предоставя на два етапа:
– I етап (пролет) обхваща мерките за контрол на вредители по трайни насаждения през зимния период, които се прилагат след преминаване на студовете до набъбване на пъпките.
– II етап (есен) обхваща мерките за контрол на вредители по трайни насаждения, които се прилагат през есента, както и мерките за контрол на черна златка (Capnodis tenebrionis).
Подпомагат се земеделските стопани, отглеждащи трайни насаждения до 100 % от разходите им по закупуване на продукти за растителна защита, които се използват за контрол и ограничаване разпространението на вредители, съобразно Националната програма.

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) одобри бюджет от 7 800 000 евро за 2026 г. по държавната помощ.

До 194 евро/хектар (380 лв./ха), с ДДС се предоставят за продукти за растителна защита през първия етап. Той обхваща периода от преминаване на студовете до набъбване на плодните пъпки.

Заявления за кандидатстване по схемата се приемат в областните дирекции на ДФЗ. Стопаните трябва да отчетат направените разходи и да представят документи за закупените и приложени продукти за растителна защита до 22 май 2026 г.
До 19 юни 2026 г. ДФ „Земеделие“ ще изплати финансовата помощ по схемата.
Признават се разходи за продукти за растителна защита, които са извършени през текущата година, като за целта се представят фактури и платежни документи, издадени през настоящата година.

Допустимите продукти за растителна защита и биологичните агенти, които се използват за контрол и предотвратяване разпространението на вредители при трайни насаждения, са описани в Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период и контрол на черна златка (Capnodis tenebrionis), публикувана на интернет сайта на БАБХ, в рубрика „Национални програми“.

Със заповед на министъра на земеделието и храните, срокът за вписване на тютюнопроизводителите в регистъра се удължава с още един месец, до 29 май 2026 г., включително, съобщават от МЗХ.

Целта на удължаването е да се осигури необходимото време на земеделските стопани да приведат дейността си в съответствие с изискванията на нормативната уредба в сектор „Тютюн“, като набавят необходимите документи, включително договори, правни основания и приемно-предавателни протоколи.

Държавен фонд „Земеделие“ изплати на 243 земеделски стопани 3 214 041 евро по „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия“ за щети от градушка, буря и проливен дъжд, наводнение и суша, настъпили през 2025 г. за следните култури: домати, дини, пъпеши, зарзали, сливи, череши, ябълки, винени и десертни лозя, пшеница (мека и твърда), ечемик, тритикале, рапица (градушка), царевица, слънчоглед, кориандър, люцерна, фий, грах за зърно и фасул полски. Това съобщават от Фържавен фонд „Земеделие“.

На подпомагане подлежат земеделски стопани с констативни протоколи издадени през 2025 г. за 100 % пропаднали площи с напълно унищожени земеделски култури за щети, причинени от градушка, буря и проливен дъжд, наводнение и суша през 2025 г., които са включени в единен регистър на издадените констативни протоколи, изготвен от МЗХ.

Подпомагането се осъществява при следния интензитет:

– до 80 % от действителните разходи за отглеждане на следните култури:
домати                                    4451 евро/хектар
дини                                        2757 евро/хектар
пъпеши                                  2819 евро/хектар
зарзали                          3265 евро/хектар
сливи                           3147 евро/хектар
череши                                    2830 евро/хектар
ябълки                                    3672 евро/хектар
винени лозя                           2152 евро/хектар
десертни лозя                        2561 евро/хектар

– до 50 % от действителните разходи за отглеждане на следните култури:
пшеница (мека и твърда)         476 евро/хектар
ечемик                         455 евро/хектар
тритикале                        319 евро/хектар
рапица (градушка)                 455 евро/хектар
царевица                        614 евро/хектар
слънчоглед                     373 евро/хектар
кориандър                     923 евро/хектар
люцерна                         225 евро/хектар
фий                         473 евро/хектар
грах за зърно                 996 евро/хектар
фасул полски                 548 евро/хектар

При прилагането на помощта се изисква площите да бъдат застраховани. При непредставяне на застраховка на площите, държавната помощ се редуцира с 50 %. Това условие не се прилага при пропаднали площи в резултат на суша и помощта се изплаща без редукция.

Припомняме, че от 2 февруари до 13 февруари 2026 г. стопаните подаваха заявления за предоставяне на помощ в областните дирекции на ДФ ”Земеделие”.
Утвърденият от УС на ДФЗ на 20.04.2026 г. индикативен бюджет по държавната помощ е в размер до 3 331 000 евро.

„Напоителни системи“ ЕАД стартира поливния сезон за 2026 г., съобщават от МЗХ.  Язовирите, стопанисвани от Дружеството на територията на страната, разполагат с достатъчен обем за безпроблемното протичане на сезона и към момента са запълнени на около 71 %. Вода се пуска по всички напоителни канали в районите, в които са подадени заявления за доставка. Съоръженията на Дружеството са в добро техническо състояние, а екипи следят постоянно водните им нива.

През миналия поливен сезон вода за напояване е доставена до 348 000 дка, като се очаква през тази година площите да се увеличат. Напомняме, че е забранено влизането и къпането в язовири, изравнители, напоителни и отводнителни канали и други хидромелиоративни и хидротехнически съоръжения.

Забраната за улов на риба и други водни организми през размножителния им период на територията на страната е вече в сила. Тя се обявява ежегодно със заповед на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на околната среда и водите. С нея се въвежда временно ограничение за риболов, което има за цел да осигури благоприятни условия за естественото възпроизводство на пролетно-лятно размножаващите се риби. Забраната обхваща Черно море, река Дунав и вътрешните водоеми в страната.

През настоящата 2026 г. риболовът на карагьоз (Дунавска скумрия) в българския участък на река Дунав се забранява от 01 до 31 май 2026 г., включително, на попчета  във водите на Черно море с мрежени риболовни уреди – от 15 април до 15 май 2026 г., включително.

За калкан тя е от 15 април до 15 юни 2026 г., включително. В този период всички риболовни дейности, както и задържането на борда, разтоварването и първата продажба на уловен калкан е ограничен.

За всички останали пролетно-лятно размножаващи се риби забраната за риболов е в зависимост от надморската височина на водните обекти – от 15 април до 31 май 2026 г. са за тези, които се намират на надморска височина до 500 м и от 01 май до 15 юни 2026 г. за обектите на над 500 м.

Със заповедта до 31 май 2026 г., включително, се удължава и забраната за улов на бяла риба, щука и распер с мрежени риболовни уреди в българския участък на река Дунав.

В документа се определят и водоемите, в които любителският риболов е разрешен в периода на забраната.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати с месец по-рано над 7,5 млн. евро (7 596 776 евро) на 6 313 бенефициери, подали заявления по интервенцията „Плащания за малки земеделски стопани“ (ДЗС), включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., съобщават от МЗХ.  Ставката, по която е преведена финансовата помощ е в размер на 1250 евро и е разписана в заповед на министъра на земеделието и храните.

Интервенцията „Плащания за малки земеделски стопани“ (ДЗС) е опростена алтернатива за плащане на земеделски стопани, предоставяна при облекчени административни условия. Подкрепата заменя подпомагането по интервенциите за директни плащания и се заявява вместо тях. Тази сума има по-голяма добавена стойност за фермерите.

За да се възползват от целевата помощ, бенефициерите са задължени да изпълняват минималните изисквания за получаване на директни плащания и подлежат на опростена система за контрол, свързана с изискванията за спазване на предварителните условия.

В изпълнение на разпоредбите на приложимото законодателство от изплатените суми са удържани и средствата в размер на 1,5 на сто от сумата за подпомагане, които представляват приноса на всеки земеделски стопанин към Взаимоспомагателния фонд.

Очакваните интензивни пътувания в съседни държави по време на предстоящите празници крият риск от разпространение на особено опасни зарази по животните. За това предупреждава Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) в навечерието на Великден.

Към момента в региона са регистрирани множество активни огнища на шап: в Гърция 19 на о. Лесбос, в Кипър 50 и в Турция 61. Шапът е силно заразно вирусно заболяване, което засяга едри и дребни чифтокопитни животни и свине. Разпространява се бързо и навлизането му в България може да бъде причина за унищожаване на цели стада и за сериозни икономически загуби.

Ето защо БАБХ призовава всички граждани, включително преминаващите транзитно през страната, да не внасят в България неопаковани и термично непреработени храни от животински произход, включително месо, мляко, млечни продукти и месни изделия, дори когато са предназначени за лична консумация. Това създава сериозна опасност за въвеждане и разпространяване на заболяването.

От Агенцията апелират да се спазват указанията на контролните органи на граничните контролно-пропускателни пунктове. БАБХ продължава да следи епизоотичната обстановка и прилага всички необходими мерки за превенция и контрол както по границите, така и във вътрешността на страната, уверяват оттам.

За 23-та поредна година в периода 2–4 април 2026 г. в СК „Простор“, зала „Добротица“ ще се проведе специализираното изложение „Пчеломания“, утвърдило се като едно от водещите събития в сферата на пчеларството в страната.

Събитието се организира от „Добрички панаир“ АД и събира пчелари, производители, търговци и специалисти от цяла България. Посетителите ще имат възможност да разгледат и закупят разнообразни пчелни продукти, както и модерно пчеларско оборудване, технологии и иновации, подпомагащи развитието на сектора.

В рамките на изложението ще бъдат представени мед и пчелни продукти, пчеларски инвентар и оборудване, както и демонстрации на съвременни техники в пчеларството. Предвидени са още консултации със специалисти и производители, дегустации и директни продажби.

Основната цел на „Пчеломания“ е да насърчи развитието на пчеларството, обмена на опит между професионалистите и популяризирането на значението на пчелите за екосистемата.

Изложението ще бъде отворено за посетители на 2-ри и 3-ти април от 9:00 до 18:00 часа, а на 4-ти април – от 9:00 до 15:30 часа.

Въвежда се фиксиран срок за подаване на основни документи по две от еко схемите в рамките на кампанията по директни плащания. Това стана ясно по време на срещи от националната информационна кампания на Министерството на земеделието и храните в Пазарджик и Видин, в които участваха малко над 200 земеделски производители. Те имаха възможност да получат актуална информация и практически насоки за подаването на заявленията си за подпомагане, съобщават от МЗХ.

В Пазарджик срещата откри заместник-министърът на земеделието и храните инж. Николай Василев. Той посочи, че целта на екипа на министерството е да бъде максимално близо до земеделските стопани и да им предостави ясна, навременна и практическа информация.

По време на дискусиите във Видин и Пазарджик бяха разяснени и важни промени в прилагането на схемите, сред които отпадането на еко схемата  за биологични животни от директните плащания. Акцент беше поставен и върху административните изисквания, включително подаването на План за управление на хранителните вещества по Еко-ЗВПП и План за паша по Еко-ПЗП.

Планът за управление на хранителните вещества по еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал, заедно с копие от дипломата на агронома, който го е изготвил, следва да се предоставя в периода от 1 юли до 31 юли в годината на подаване на заявлението. В същия срок се подава и Планът за паша по еко схемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи, придружен с копие от диплома на ветеринарен лекар, зооинженер или агроном. В периода от 1 до 31 юли се представя и документът, удостоверяващ, че насаждението е в период на плододаване. С въведената промяна, подаването на тези документи вече не се обвързва с хода на кампанията за кандидатстване за директни плащания. С това се цели създаването на по-ясна и предвидима правна среда за фермерите при изпълнение на изискванията по еко схемите.

В тазгодишната Кампания – 2026 земеделските стопани имат възможност да заявяват подпомагане по седем еко схеми, насочени към климата, околната среда и устойчивото управление на земеделските ресурси.