Въвежда се фиксиран срок за подаване на основни документи по две от еко схемите в рамките на кампанията по директни плащания. Това стана ясно по време на срещи от националната информационна кампания на Министерството на земеделието и храните в Пазарджик и Видин, в които участваха малко над 200 земеделски производители. Те имаха възможност да получат актуална информация и практически насоки за подаването на заявленията си за подпомагане, съобщават от МЗХ.

В Пазарджик срещата откри заместник-министърът на земеделието и храните инж. Николай Василев. Той посочи, че целта на екипа на министерството е да бъде максимално близо до земеделските стопани и да им предостави ясна, навременна и практическа информация.

По време на дискусиите във Видин и Пазарджик бяха разяснени и важни промени в прилагането на схемите, сред които отпадането на еко схемата  за биологични животни от директните плащания. Акцент беше поставен и върху административните изисквания, включително подаването на План за управление на хранителните вещества по Еко-ЗВПП и План за паша по Еко-ПЗП.

Планът за управление на хранителните вещества по еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал, заедно с копие от дипломата на агронома, който го е изготвил, следва да се предоставя в периода от 1 юли до 31 юли в годината на подаване на заявлението. В същия срок се подава и Планът за паша по еко схемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи, придружен с копие от диплома на ветеринарен лекар, зооинженер или агроном. В периода от 1 до 31 юли се представя и документът, удостоверяващ, че насаждението е в период на плододаване. С въведената промяна, подаването на тези документи вече не се обвързва с хода на кампанията за кандидатстване за директни плащания. С това се цели създаването на по-ясна и предвидима правна среда за фермерите при изпълнение на изискванията по еко схемите.

В тазгодишната Кампания – 2026 земеделските стопани имат възможност да заявяват подпомагане по седем еко схеми, насочени към климата, околната среда и устойчивото управление на земеделските ресурси.

В брой 28 на Държавен вестник е обнародвана Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, съобщават от МЗХ. С нея се променя и Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане. Основните промени са на база одобреното от ЕК на 27 февруари 2026 г. четвърто изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. С промяната се въвежда  изискване за реализация при интервенциите за обвързаното подпомагане за животни на ниво стопанство за всички животни и отпада модулацията на подпомагането при обвързаната подкрепа. Еко схемата за биологично земеделие (селскостопански животни) няма да се прилага от 2026 г., а се създава нова интервенция „Биологично животновъдство“.

Промените имат за цел опростяване и намаляване на административната тежест. Проверката за подпомагането на млади земеделски стопани ще се извършва при подаване на заявлението и към 30 септември на текущата кампания. Въвежда се изискване за допустимост на трайните насаждения, като минимум 70% от растенията трябва да са живи (неизсъхнали). Това изискване не се прилага за многогодишни медицински и ароматни култури и ягодоплодни. Синхронизират се сроковете за системата за мониторинг на площ, както и тези за корекции и оттегляне на заявления.

Предвижда се дерогация за предоставяне на  документи за поливни площи по интервенциите за обвързана подкрепа за зеленчуци, до приемането на измененията на Законопроектът за изменение на Закона за водите. Плановете за управление на хранителни вещества, планът за паша и съпътстващите ги документи ще се подават от 1 до 31 юли в годината на кандидатстване.

Тези промени гарантират предвидима и опростена правна среда за фермерите и осигуряват коректно администриране на заявленията за директните плащания за кампания 2026.

Министерството на земеделието и храните, Министерството на вътрешните работи и Българската агенция по безопасност на храните започват съвместна акция „Чиста храна“, насочена към противодействие на контрабандния внос, незаконното транжиране и разпространение на животни и животински продукти на територията на страната. Това съобщи министърът на земеделието и храните Иван Христанов по време на брифинг в Министерския съвет, съобщават от МЗХ.

Министър Христанов припомни, че през изминалата седмица, благодарение на съвместната работа на БАБХ и МВР, са очертани параметрите на мащабна схема за нелегален внос и разпространение на животни. По думите му има основания да се предполага, че част от този незаконен внос е допринесъл за разпространението на заболяването шарка по дребните преживни животни през изминалата година, което е довело до сериозни щети за българското животновъдство. „Става дума не само за икономически щети, но и за въпроси, свързани със здравето на потребителите, биоразнообразието и ветеринарната сигурност“, заяви той. Министърът отбеляза и значението на проведената акция в района на Ихтиман, при която са установени незаконни кланици, в които е извършвано транжиране на месо, достигало до пазара без необходимия контрол. Според него случаят поставя въпроси за институционално бездействие в миналото, както и за възможно покровителство над подобни практики. „Инспекторите могат да вършат отлична работа, когато има смело политическо ръководство и ясна воля за действие“, подчерта той.

Изпълнителният директор на БАБХ Ангел Мавровски информира за изострената епидемична ситуация с шап на остров Кипър, където са регистрирани десетки огнища на заболяването. Той съобщи, че е свикан кризисен щаб на Агенцията и се предприемат спешни мерки за засилване на контрола по границите с цел недопускане на нелегален внос на животни. По негови данни са засечени опити за транспортиране на агнета от Гърция, както и пратки с посока към вътрешността на страната.

Със заповед на ръководството на БАБХ на всички гранични контролно-пропускателни пунктове с Гърция се извършват проверки на транспортните средства, превозващи животни, включително клинични прегледи с цел гарантиране на здравния им статус. „Шапът е изключително остро заболяване и ще направим всичко възможно да не допуснем неговото разпространение у нас“, заяви Мавровски.

Заместник-директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ Цветан Йоцов потвърди, че МВР предприема координирани действия в подкрепа на контрола. По неговите думи е издадено разпореждане до областните структури на ведомството за активизиране на сътрудничеството с Областните дирекции по безопасност на храните и планиране на съвместни проверки. Предвижда се изграждане на контролно-пропускателни пунктове по пътища с очакван интензивен превоз на животни, като в тях ще участват и служители на жандармерията. При получаване на сигнали ще се извършват проверки на място, а при установени нарушения ще се предприемат съответните действия.

Министър Христанов подчерта, че акцията „Чиста храна“ няма да бъде ограничена във времето, като действията ще бъдат засилеиа в периода преди Великден и Гергьовден, но ще продължат и след това, с цел гарантиране на биосигурността и защитата на българското животновъдство. „Държавата трябва да бъде гарант за качеството и безопасността на храната, която достига до българската трапеза“, заяви той.

В заключение участниците в брифинга изразиха увереност, че чрез засиленото междуинституционално сътрудничество ще бъдат ограничени рисковете от нелегален внос и разпространение на заболявания по животните, както и ще бъде повишено доверието на потребителите в контрола върху храните.

Професионалната гимназия по земеделие „Тодор Рачински“ в Генерал Тошево е домакин на регионалния етап на Националното състезание „Млад фермер“. В надпреварата участват 22 отбора от професионални гимназии и средни училища от областите Добрич, Варна, Шумен, Силистра, Търговище, Разград и Русе.

„Науката, бизнесът и образованието, вървейки в една посока, създават кадри – такива, каквито са в момента тези прекрасни млади хора“, заяви Иванова.

Тя подчерта и значението на професионалното образование в селското стопанство.

„Действително това е една от водещите икономически дисциплини в нашата страна“, посочи директорът на гимназията.

По думите ѝ подготовката на състезанието е осъществена с подкрепата на редица научни институти.

„Искам да благодаря на Добруджанския земеделски институт – Генерал Тошево, както и на Института по земеделие „Образцов чифлик“ – Русе, Института по земеделие – Шумен, Института по розата и етерично-маслените култури – Казанлък и Института по памука и твърдата пшеница – Чирпан за оказаното съдействие“, каза Иванова.

Тя се обърна и към участниците в състезанието:

„Вие сте нашата надежда за по-добър живот и за бъдещето. Вие сте нашите бели лястовици“, каза директорът.

Сред гостите на откриването бяха проф. Димитър Греков и доц. Веселин Иванов от Аграрния университет – Пловдив, както и началникът на Регионалното управление на образованието в Добрич Светлана Василева.

„За мен е чест и удоволствие да присъствам на това събитие сред толкова млади хора, заредени с енергията, която виждам в очите им“, каза той.

По думите му инициативата „Млад фермер“ е важна за подготовката на бъдещи специалисти в земеделието.

„Живеем във време, в което новите технологии и иновациите са част от ежедневието ни. Бъдете иновативни, бъдете можещи и бъдете търсещи“, обърна се той към учениците.

Жребият за реда на участие беше изтеглен от областния управител Асен Атанасов и кмета на община Генерал Тошево Валентин Димитров.

Министърът на земеделието и храните Иван Христанов проведе работна среща с представители на неправителствения сектор, ангажирани с хуманното отношение към животните, съобщават от МЗХ. По време на дискусията бяха обсъдени ефективните механизми за превенция на насилието и необходимостта от засилен институционален контрол. Основната цел на разговора бе установяването на открит диалог за ограничаване на случаите на жестокост чрез по-добра координация и превантивни политики.

Участниците в срещата коментираха и конкретни предложения за подобряване на взаимодействието между държавните органи и неправителствения сектор, както и методи за повишаване на обществената чувствителност към проблемите на животните. Акцент бе поставен върху разработването на устойчиви решения, които да гарантират реална защита и хуманно отношение в дългосрочен план.

​Министър Христанов изрази недоволство от законодателните промени, приети след протестите в началото на 2025 г., и подчерта необходимостта от изграждането на по-добра йерархия на наказанията. Той пое ангажимент да обсъди с министъра на правосъдието Андрей Янкулов въпроса с разпространението на материали с пострадали животни, като заяви, че ще изпрати официално писмо с исканията на организациите до Министерството на правосъдието.

​В края на дискусията присъстващите се обединиха около извода, че тясното партньорство между институциите и гражданското общество е единственият път към утвърждаването на европейски стандарти за защита на животните. Министър Христанов каза в заключение, че Министерството ще продължи активната комуникация с всички заинтересовани страни за изграждането на работещи политики, които да доведат до видими резултати в борбата срещу насилието.

Управляващият орган на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021–2027 стартира втори прием на проектни предложения по две процедури с общ бюджет от над 2 млн. евро, информират от Областния информационен сектор в Добрич. Те са насочени към развитието на модерен и конкурентоспособен риболовен флот, както и към опазване на околната среда и на биоразнообразието.

По процедура „Подкрепа за подобряване на икономическия и социалния статус на операторите в риболова“ ще се финансират инвестиции на борда на риболовни кораби за подобряване на условията на труд, диверсификация на дейностите и повишаване на енергийната ефективност.

Кандидати могат да бъдат физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон и развиващи дейност в сектор „Рибарство“. Приоритетно ще се подпомагат проекти на представители на дребномащабния крайбрежен риболов.

Размерът на финансовата подкрепа по тази процедура е от 7 669,38 евро до 230 081,35 евро, като финансирането от програмата е между 50% и 75%, а за риболовните кораби от дребномащабния крайбрежен риболов може да достигне до 100%.

Сред допустимите дейности са закупуване на нови машини и оборудване, включително компютърно, техника за охлаждане, оборудване за центрове за първа продажба и обекти за обществено хранене, специализирани транспортни средства, навигационни и комуникационни системи, както и образователни дейности.

По втората процедура „Специфично оборудване на риболовния кораб, дейности и иновации, целящи опазването на околната среда и на биоразнообразието“, могат да кандидатстват еднолични търговци, юридически лица и неправителствени организации, работещи в областта на рибарството, морския риболов, защитата на морската среда и опазването на водното биоразнообразие.

Безвъзмездната финансова помощ по тази процедура е от 3 067,75 евро до 102 258,38 евро, като съфинансирането от програмата е между 50% и 100%, в зависимост от вида на разходите. За дребномащабния крайбрежен риболов подкрепата също може да достигне до 100%.

Ще се подпомагат инвестиции в селективни риболовни уреди с ниско въздействие върху рибните популации, нисковъглеродни техники за риболов, енергийно ефективни инсталации, системи за отблъскване на китоподобни видове и възобновяеми енергийни източници. Предвидени са и дейности за внедряване на иновации на борда на риболовните кораби, съоръжения за събиране на морски отпадъци, изграждане на изкуствени рифове и други мерки за опазване на биоразнообразието.

Кандидатите и по двете процедури трябва да са собственици на риболовни кораби или да имат правно основание за ползването им за срок не по-кратък от 7 години от датата на подаване на проектното предложение, както и да притежават всички необходими документи и разрешителни за извършваната дейност.

Вторият краен срок за подаване на проектни предложения по двете процедури е 4 април 2026 г., като е предвиден и трети срок – 4 май 2026 г.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) преведе втори транш в размер на 3 769 393,26 евро на 14 816  земеделски стопани по схемата „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“ – прием 2025 г., съобщават от ДФЗ. Изплатените средства представляват 7,39 % от одобрения размер на държавната помощ.

Първият транш от полагащата се държавна помощ в размер на 92 млн. лв. бе изплатен на земеделските стопани на 18 декември 2025 г.

Припомняме, че бюджетът за 2025 г. по схемата, по която се възстановяват разходите на земеделските производители за закупено гориво през 2024 г., е 100 млн. лв. при ставка от 0,42 лв. за литър. Отстъпката, която получават стопаните е определена със заповед на министъра на земеделието и храните.

Помощта се предоставя под формата на намаление на акцизната ставка на газьола, използван за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство в секторите „Растениевъдство“ и „Животновъдство“.

„Няма да допуснем мафиотски структури да смучат бюджета на земеделието.“ Това заяви министърът на земеделието и храните Иван Христанов в „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ, съобщават от МЗХ. Министърът подчерта, че в Министерството на земеделието и храните се извършват активни проверки на обществени поръчки и договори, като вече е подаден сигнал до ДАНС за установени нередности и за изтичане на информация чрез внедрени служители. По думите му в системата са действали структури, които са се облагодетелствали от държавни средства и ресурси. „Настъпихме ги по мазолите и затова срещу нас има брутални атаки. Мафиотчета в държавната машина работа нямат“, заяви още Христанов. Той посочи, че по време на проверките са установени случаи на масово излизане в болнични, което според него представлява опит за саботиране на контролната дейност. Министърът акцентира, че борбата с корупцията в земеделието е пряко свързана със защитата на българските производители и с правилното разходване на публичните средства в сектора.

Иван Христанов коментира и сделка за покупка на държавна земя от организацията на Ивайло Калушев през ноември 2021 г., като уточни, че тя е извършена по действащите тогава законови правила и на цена, определена с наредба. Той подчерта, че не може да се говори за завишена стойност, а земята е придобита без търг като прилежаща площ към вече закупена сграда – бившата хижа „Петрохан“.

Министър Христанов изтъкна още, че паралелно с антикорупционните действия в Министерството се изготвят икономически прогнози при различни сценарии за развитието на международната обстановка, включително при евентуално затваряне на Ормузкия проток. Анализите обхващат както краткосрочните, така и дългосрочните ефекти върху цените на торовете и основните енергоносители, които имат пряко отражение върху себестойността на земеделската продукция.

Христанов отбеляза още, че зависимостта на България от доставки на втечнен газ и петрол от Близкия изток е ограничена и не се очакват сериозни сътресения за земеделския сектор. Целта на тези анализи е да се гарантира стабилност на производството и защита на българските фермери.

Министърът коментира също и сигнал за нередности в обществена поръчка за десетки милиони левове, по която вече текат проверки от Инспектората и Вътрешния одит на министерството, като предстои да се включи и Агенцията за държавна финансова инспекция. Той изрази увереност, че случаят ще бъде предаден на прокуратурата.

Министерството на земеделието и храните ще продължи активните проверки и ще предприема всички необходими действия за прекратяване на злоупотребите с публични средства и за защита на държавния интерес в сектора на земеделието.

„Имаме няколко ангажимента. Първият и най-важният е грижа за сектора.“ Това заяви министърът на земеделието и храните Иван Христанов по време на 12-тата национална среща на земеделските производители в България, проведена в град Казанлък, информират от МЗХ.

„Министерството има нужда да бъде равноотдалечено от всички сектори. Нерядко сме виждали залитане или лобизъм в една или друга посока. Аз мога да поема от името на институцията този ангажимент, че единственото, от което се води този екип на министерството, са колективните интереси на целия сектор“, подчерта в своето обръщение към участниците министърът. Като свой основен приоритет, министърът посочи и гарантиране на сигурността на храната, която да се предлага като продукт от процеса на производството и преработката, за който са отговорни и производителите, и науката и научните институти.

„Другото, което е важно, е борбата с корупцията“, потвърди министърът. „Трябва да си дадем сметка, че един цял сектор, заради огромния ресурс в него – миналата година почти 2,5 милиарда евро влезли в него, се е превърнал в работна площадка за всякакви хора, които не съблюдават обществения интерес. Това е наше обществено, публично, гражданско задължение  – ние не можем да си позволим част от ресурса да заминава към хора, които не правят нищо съществено или дори вредят на сектора“, подчерта министър Христанов.

„Следващото нещо, което е изключително важно, е прозрачност. Ние поемаме този ангажимент към всички медии, разследващи журналисти, антикорупционни организации и граждански организации и правозащитни, защото е изключително важно авторитетът на институцията да се повиши драстично“, посочи още министърът. Той допълни, че кабинетът не е политически, но ще отстоява политики по отношение на сектора и където трябва ще се деполитизира.

По отношение на дългосрочната стратегия той уточни, че независимо, че кабинетът е служебен, ангажиментите към ЕК не могат да чакат и трябва да се заявяват позиции от името на България във всички формати по линия на европейското членство. В този контекст в мандата на този кабинет е да работи за промяна на дългосрочното отношение към земеделието и храната, подчерта министър Христанов. „Дълбоко споделям убеждението, че продоволствената сигурност трябва да бъде изравнена на нивото, на което се гледа в момента на инструмента за въоръжаване и колективна сигурност “Safe”“, както и да се работи за разпознаване на продуктите на българското земеделие. Министърът подчерта, че трябва да се отстоява конкурентоспособността на българското земеделско производство и да се работи за синхронизиране на позициите на държавите-членки, които имат силно развито земеделие, така че да не се допуска оскъпяване и други въздействия с негативен ефект, които да ни правят неконкурентоспособни на пазара.

Министърът посочи още, че не само България, но и целият ЕС изостава по отношение внедряването на високите технологии в земеделието спрямо Китай и други държави, като това следва също да е във фокуса на земеделските политики.

Близо 1,5 млн. евро са предвидени за първите мерки по стратегията на Местната инициативна рибарска група „Шабла-Каварна-Балчик“. На 24 февруари е публикуван за обществено обсъждане проект на Индикативна годишна работна програма за 2026 г.

Програмата е по Стратегията за водено от общностите местно развитие на сдружението по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021–2027 г. Заложени са пет мерки по четири приоритета на обща стойност 1 499 999 евро. Очаква се процедурите да стартират през третото или четвъртото тримесечие на 2026 г.

По мярката „Улов, отглеждане, преработка и продажба на продукти от риболов и аквакултури и дейности за устойчива синя икономика“ ще се предостави възможност за изграждане, модернизация и оборудване на рибарска и пристанищна инфраструктура. Сред целите са повишаване на безопасността и енергийната ефективност, опазване на околната среда и създаване на условия за съхранение, преработка и директна продажба на улова. Предвижда се и насърчаване на устойчивата синя икономика и крайбрежния туризъм чрез подобряване на публичната инфраструктура и услугите.

Развитието на устойчивата синя икономика ще бъде подпомогнато чрез две процедури. По мярката „Дребномащабна инфраструктура и услуги за устойчива синя икономика“ общините Балчик, Каварна и Шабла ще могат да изграждат и модернизират рибарска, пристанищна и публична инфраструктура, включително оборудване за безопасност, енергийна ефективност и опазване на околната среда. Ще се създават условия за съхранение, преработка и директна продажба на улова, както и за развитие на устойчив крайбрежен туризъм.

Граждански организации и народни читалища ще могат да кандидатстват по мярката „Услуги за развитие на устойчива синя икономика“. Тя предвижда изграждане и модернизация на туристическа и публична инфраструктура, създаване на иновативни и дигитални туристически продукти и разширяване на услуги в подкрепа на рибарските общности.

МИРГ „Шабла-Каварна-Балчик“ ще бъде бенефициент по мярката „Сътрудничество и интелигентна специализация за възстановяване и опазване на морските екосистеми и тяхното биологично разнообразие“. Допустимите дейности включват укрепване на местната общност, изграждане на устойчиви партньорства, обмен на опит и знания и развитие на интегрирани стратегии в областта на рибарството и аквакултурите на територията.

С бюджет от 235 197 евро по процедурата „Промотиране на идентичността на рибарска територия „Крайморска Добруджа“ общините, неправителствени организации и читалищата ще могат да организират местни и регионални културни събития, свързани с устойчивата синя икономика и традиционния риболов. Предвижда се популяризиране на културно-историческото, включително подводното, наследство чрез фестивали, възстановки, изложби, концерти и кулинарни прояви, както и създаване на клубове и инициативи за различни поколения за съхраняване на местните традиции и история.

Добруджанският земеделски институт Генерал Тошево по традиция участва в изложението АГРА.

Селскостопанска академия отново представя достиженията на своите 25 института, 4 научни центъра, Държавното предприятие „Научно-производствен център“ и Националния земеделски музей. Тази година сред посетителите на щандовете на Академията бяха д-р  Лозана Василева и Янислав Янчев –  заместник министри на земеделието в оставка, инж. Красимир Коев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, проф. Иван Соколов, главен директор на Пловдивския панаир.

Селскостопанска академия е активен участник и в престижния конкурс за иновации на АГРА-2026, като ДЗИ – Генерал Тошево се представя със зимен многоредов ечемик сорт „Ларимар“.

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) утвърди индикативен финансов ресурс в размер до 32 222 000 евро (63 020 754,26 лева) за изплащане на подпомагането по схемата за преходна национална помощ за тютюн за Кампания 2025 г., съобщават от ДФЗ. Размерът на подпомагането беше обсъден с представители от бранша по време на Консултативния съвет по тютюна, който се проведе на 26 януари 2026 г.

Следва да се има предвид, че на този етап е в сила Законът за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., изплащането на подпомагането ще бъде извършено съгласно разпоредбите на закона.

Стартира приемът на заявления за подпомагане по интервенция „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти, насочени към опазване компонентите на околната среда“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., съобщават от ДФЗ.

Целта на прилагането на интервенцията с екологична насоченост е да допринесе за справяне с последиците от изменението на климата, както и да насърчи преработката на биологични суровини.

Кандидатите земеделски стопани, групи/организации на производители и преработвателни предприятия ще получат подкрепа за инвестиции, насочени към опазване компонентите на околната среда. Подпомагането ще обхваща само дейности, свързани пряко с опазване на околната среда. Подкрепата е насочена към инвестиции в строителство/реконструкция/ремонт на пречиствателни съоръжения и съоръжения за третиране на отпадъци.

Предвидена е финансова подкрепа и за изграждане/модернизиране/ оборудване на съоръжения за съхраняване или оползотворяване на различни отпадъчни суровини от селскостопански продукти, получени в резултат на извършваната преработка. Подпомагане ще има и за модернизиране/оборудване на съоръжения за съхраняване на отпадни води.

Ще се отпускат и финансови средства  за инсталации за пречистване на отпадъчни води в преработката и маркетинга и изграждане на инсталации за производство на енергия за собствено потребление от ВЕИ (водна, вятърна, слънчева, геотермална енергия и остатъчна/отпадъчна биомаса).

Допустими ще бъдат и инвестиции, свързани с преработката на биологично сертифицирани земеделски суровини.

Чрез критериите за подбор ще се насърчава кооперирането на земеделските стопани, преработката на собствени земеделски суровини или от регистрирани земеделски стопани. Предвижда се стимулиране на преработката на биологично сертифицирани биологични суровини, автоматизацията и цифровизацията, внедряването на иновации в предприятията. Ще се насърчава и производството на продукти със защитени наименования за произход, защитени географски указания, храни с традиционно специфичен характер и незадължителния термин за качество планински продукт и инвестиции в инсталации за производство на енергия за собствено потребление от ВЕИ.

Общият бюджет за приема по интервенцията е в размер на 70 248 792,00 евро, от които 63 223 912,80 евро е за заявления за подпомагане, включващи инвестиции, изцяло насочени към преработка на суровини чувствителни сектори.
Условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрени заявления за подпомагане може да откриете на страницата на Стратегическия план и в СЕУ.
Заявления за подпомагане ще се приемат в СЕУ до 12 май 2026 г.