Земеделският сектор в България продължава да се преструктурира, като най-силно засегнат от този процес е Североизточният регион. Данните от анализ на Министерството на земеделието и храните за 2023 г. показват, че за три години – от 2020 до 2023 г. – броят на земеделските стопанства в страната е намалял с близо 25%, от 92 453 на 69 742.

В същото време използваната земеделска площ в стопанствата също бележи лек спад – от 3 937 868 ха през 2020 г. до 3 865 402 ха през 2023 г. Средната обработвана площ на едно стопанство обаче нараства с 29% за същия период, което ясно показва процес на окрупняване на фермите.

Най-сериозно този процес се усеща именно в Североизточна България, където по данни на земеделското министерство са изчезнали най-много малки и средни стопанства. Анализът сочи, че основният отпаднал сегмент са фермите с най-малка земя. В национален мащаб броят им се е свил с около 30% – от над 28 хил. през 2020 г. до около 20 хил. през 2023 г., като площите, които обработват, остават почти без промяна – средно около 5 ха на стопанство.

Фермите със среден размер – между 10 и 50 ха – също намаляват, макар и по-умерено. Броят им в страната спада с 11% за три години – от малко над 22 хил. до над 19 хил. стопанства, като средната обработвана площ при тях остава стабилна – около 25 ха. Именно този тип стопанства изчезват най-масово в Североизточния регион, сочат още данните.

За разлика от тях, най-големите земеделски стопанства остават относително стабилни. Броят им намалява едва с 2%, а управляваната от тях земя се свива с около 1%, като средно те обработват по близо 290 ха.

Паралелно с процесите в растениевъдството, силно преструктуриране се наблюдава и в животновъдството. Общият брой на животинските единици в страната е намалял от над 1 млн. през 2020 г. до 950 171 през 2023 г. Макар площите с пасища да се запазват в сходни граници – между 520 хил. и 580 хил. ха, броят на животновъдните ферми се е сринал сериозно – от 43 735 до 28 960 за три години. При стопаните с тревопасни животни спадът е сходен – от над 36 хил. до малко над 23 хил.

Според експерти тенденциите в Североизточна България отразяват по-широк процес на концентрация на земята и капитала в по-големи стопанства, което променя облика на земеделието в региона и поставя нови предизвикателства пред малките и семейните ферми.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители беше единодушно приет от народните представители в Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание, съобщават от МЗХ. В рамките на заседанието министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов представи ключовите промени в законопроекта.

Той посочи, че работата по него е започнала през 2025 г., като финалните текстове са били готови през август и са подложени на едномесечно обществено обсъждане. „Промените са мотивирани както от стремежа на администрацията за оптимизиране на работата, така и по искане на бранша“, подчерта министър Тахов. Той съобщи, че с проекта се въвеждат няколко ключови въпроси за българското земеделие.

„За кампаниите 2026 и 2027 г. бенефициентите ще могат да подават заявления за подпомагане по директните плащания и площните интервенции по линия на развитието на селските райони, без задължително удостоверяване с квалифициран електронен подпис“, допълни д-р Тахов. Доизгражда се и правната рамка за приложение на Взаимоспомагателния фонд като инструмент за управление на риска при природни бедствия, болести по растения и животни, нападения от вредители или екологични инциденти.

По време на изказването си той акцентира, че с проекта на Закона за подпомагане на земеделските производители се предвижда МЗХ да поддържа цифрови географски данни за площи с оранжерии, парници и трайни насаждения. Така ще се подобри проследимостта на подпомагането и планирането на средствата за финансови интервенции. „Освен това в Закона за Българската банка за развитие се предвижда да се увеличи гаранционното покритие по схемите на „Национален гаранционен фонд“ ЕАД от 50% на 80%, за да се улесни достъпът на земеделските стопани до кредити и да се стимулира инвестиционната активност в селските райони.“, изтъкна д-р Тахов. Той подчерта, че с тези промени се създава по-прозрачна, ефективна и подкрепяща система за българските земеделски производители.

Министър Тахов благодари на народните представители за оказаната подкрепа, като отбеляза, че тя е ясен знак, че земеделието е основополагащ бизнес и поминък.

Вторият ден от българското участие на международното изложение FRUIT LOGISTICA 2026 в Берлин премина под знака на вкусовете на България, а Добруджанският овощарски съюз зае централно място в събитието. На щанда на съюза, заедно с Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), се проведе инициативата TASTE BULGARIA, която представи родни плодове, зеленчуци и традиционни храни пред многобройната международна аудитория от търговци, дистрибутори и технологични компании, съобщават от съюза.

Посетителите от над 150 държави имаха възможност да дегустират свежи плодове и зеленчуци, преработени храни по традиционни рецепти, ароматни подправки и билки, както и да се запознаят с вкусовете на България чрез малки подаръци като дъхава чубрица, подготвени с внимание от организаторите.

Дегустациите бяха съпътствани от професионални разговори за произхода на продуктите, сортовете, методите на отглеждане и съхранение, както и реалните възможности за партньорства на международните пазари.

Изложението „Борса за семена и посадъчен материал“ започна в Добрич и ще продължи до 7 февруари 2026 г. в СК „Простор“, зала „Добротица“. Събитието е утвърден форум, насочен към земеделски производители, любители градинари и всички, които проявяват интерес към растениевъдството и свързаните с него дейности.

В рамките на изложението посетителите могат да се запознаят с богато разнообразие от семена, разсади, лозов и овощен посадъчен материал, цветя и други продукти за градината и селското стопанство.

Освен специализираните участници, във форума се включват и занаятчии, както и търговци на промишлени стоки, което допълнително обогатява облика на събитието.

Работно време на изложението за 4, 5 и 6 февруари 2026 г. – от 9:00 до 18:00 ч., а за  7 февруари 2026 г. – от 9:00 до 15:00 ч.

Изложението предоставя възможност за директен контакт между производители, търговци и потребители, както и за обмен на опит и добри практики в сферата на земеделието.

Отглеждането на лавандула в област Добрич бележи ясна тенденция на свиване, показват обобщени данни за последните три стопански години. Основните причини са колебливите добиви, климатичните промени и несигурната пазарна среда, което води до преориентиране на част от земеделските производители към други култури, сочи информация от Министерството на земеделието и храните.

През 2023 г. в областта са били засети близо 42 900 декара с лавандула, като реколтираните площи почти съвпадат, а средният добив достига 526 кг/дка, с общо производство от 22 484 тона. Година по-късно, през 2024 г., площите рязко намаляват до около 27 200 декара, а производството спада до 13 731 тона. Най-силен е спадът през 2025 г., когато засетите площи се свиват до 19 670 декара, а произведеното количество – до 8 678 тона, при среден добив 441 кг/дка.

По оперативни данни, през 2025 г. в област Добрич най-големи площи са отчетени в общините Генерал Тошево (813 ха) и Добричка (512,8 ха), като именно там е концентрирана и по-голямата част от производството. Най-високи средни добиви са регистрирани в общините Каварна и Шабла – около 600 кг/дка, докато в Генерал Тошево и Тервел те са значително по-ниски – около 300 кг/дка.

Според аграрни експерти, климатичната нестабилност – редуване на суши, екстремни температури и неравномерни валежи – все по-силно влияе върху решенията на производителите. Част от тях временно се отказват от лавандулата или ограничават площите си, търсейки по-предвидими култури и по-сигурна възвръщаемост.

С бюджет от над 235 млн. евро стартира прием на заявления за подпомагане по интервенция „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г., съобщават от ДФЗ.

Това е пореден отворен прием от екипите на Министерството на земеделието и храните и ДФЗ във връзка с поетия ангажимент към селскостопанския сектор и в изпълнение на одобрения от Комитета по наблюдение индикативен годишен график. Така от ноември 2024 г. до момента са стартирали общо 26 приема по 18 интервенции, в резултат на което за земеделските стопани, преработвателите, малкия и среден бизнес, общините и публичния сектор е осигурена възможност за подкрепа от над 2 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ.

Над 212 млн. евро от общия бюджет по интервенциата са насочени за заявления за подпомагане, включващи инвестиции, изцяло насочени към преработка на земеделски суровини от чувствителни сектори. Целта на интервенцията е подобряване на вертикалното и хоризонталното сътрудничество между земеделските производители, преработватели и търговци. Реализираните заявления за подпомагане ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на земеделските производители и предприятията от хранително – вкусовата промишленост, и за по-доброто им интегриране в агрохранителната верига. Кандидатите земеделски стопани, групи/организации на производители и преработвателни предприятия ще получат подкрепа за инвестиции, свързани с изграждане/ремонт/реконструкция на сгради и други недвижими активи, както и инвестиции в инсталиране на нови машини и оборудване, необходими за подобряване на производствения процес и маркетинга.

Допустими за подпомагане ще бъдат и инвестиции в активи за съхранение, преработка, пакетиране, охлаждане, замразяване и сушене, с цел запазване качеството на продукцията и суровината. Финансовият ресурс е насочен още към инвестиции за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (водна, вятърна, слънчева, геотермална енергия и остатъчна/отпадъчна биомаса) за собствено потребление. Чрез критериите за подбор ще се насърчава кооперирането на земеделските стопани, преработката на собствени земеделски суровини или от регистрирани земеделски стопани, автоматизацията и цифровизацията. Стимулират се и внедряването на иновации в предприятията, създаването на нови работни места, както и производството на продукти със защитени наименования за произход, защитени географски указания, храни с традиционно специфичен характер и незадължителния термин за качество планински продукт.

Условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрени заявления за подпомагане може да откриете на страницата на Стратегическия план и в СЕУ. Заявления за подпомагане ще се приемат в СЕУ до 27 април 2026 г.

Посевите в област Добрич се намират в сравнително добро състояние, въпреки застудяването и отчетените ниски температури през последните дни. Това заяви проф. Иван Киряков от Добрич, преподавател в Технически университет – Варна и дългогодишен служител на Добруджанския земеделски институт „Тодор Рачински“ в Генерал Тошево.

По думите му е регистрирано пожълтяване при растенията, но то не е необичайно явление при температури от минус 7 до минус 10 градуса. Според проф. Киряков няма индикации за измръзване, тъй като в почвата има достатъчно влага, а снегът е осигурил защитна покривка. Той посочи, че прогнозите не предвиждат съществено затопляне, което означава, че растенията няма да излязат от състояние на покой.

Есента е била изключително дъждовна, особено през октомври, което е довело до забавяне на подготовката на площите и по-късна сеитба. Повечето земеделци са започнали сеитбата в средата на октомври, а на места тя е продължила до края на ноември. Въпреки първоначалните притеснения, посевите са успели да поникнат и да влязат във фаза братене благодарение на благоприятните температури до началото на януари.

Проф. Киряков подчерта, че към момента водният запас в почвата е много добър и подобни количества валежи не са отчитани от години през месеците октомври, ноември и декември. Това, по думите му, ще се отрази положително и на пролетните култури, като ще подпомогне доброто им вкореняване и развитието на силна коренова система.

Относно вредителите и болестите, специалистът обясни, че при сегашните условия няма как да се развиват. Макар есента да е била топла и да е създавала предпоставки за поява на някои патогени, реалната опасност за посевите е свързана с периода от края на март и началото на април, когато пшеницата започва интензивно развитие.

Според проф. Киряков продуктивността на пшеницата в най-голяма степен ще зависи от валежите през април, май и до средата на юни – период, който е решаващ за формирането на добивите при есенно-зимните житни култури.

Министерството на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г. в сектора на пчеларството, съобщават от ведомството. С проекта се предлага увеличение на финансовата подкрепа и облекчаване на условията за кандидатстване по част от интервенциите в резултат на третото изменение на Стратегическия план. Промените засягат интервенции в областта на пчеларството, насочени към повишаване на конкурентоспособността на сектора и подобряване на условията за производство.

По интервенция I.Е.1 „Консултантски услуги, техническа помощ, обучение, информация и обмен на добри практики, включително чрез работа в мрежа, за пчелари и пчеларски организации“ се увеличава размерът на финансовата подкрепа за един проект от 2 556,46 евро на 5 113,67 евро, като се въвежда нов механизъм за изчисляване на разходите на база опростени разходи за едно обучаемо лице. По интервенция I.Е.3 „Подновяване на пчелните кошери в Съюза, включително развъждане на пчели“ се разширява обхватът на допустимите разходи, като се включва възможност за финансова подкрепа за нови празни кошери и за отделни части и елементи, изработени от полиетилен (HDPE материал).

По интервенция I.Е.4 „Рационализиране на подвижното пчеларство“ се предвижда увеличение на единичната ставка за придвижване на едно пчелно семейство от 6,39 евро на 7,16 евро, както и значително облекчаване на изискванията за допустимост чрез намаляване на минималния брой пчелни семейства и на минималното разстояние за придвижване. Въвежда се и максимален размер на финансовата помощ до 5 624,21 евро за закупуване на прикачен инвентар.

По интервенция I.Е.5 „Инвестиции в материални и нематериални активи“ се увеличава размерът на финансовата помощ за един бенефициер с 21,5 %, съобразно броя на отглежданите пчелни семейства, като се разширява и списъкът на допустимите активи.

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изпрати официално писмо до министър-председателя в оставка Росен Желязков, с което настоява за изясняване на националната процедура и мотивите, въз основа на които Министерският съвет е подкрепил подписването на търговското споразумение между Европейския съюз и държавите от Меркосур.

На 9 януари 2026 г. Съветът на ЕС даде съгласие с квалифицирано мнозинство за подписване на споразумението, но остава неясно по какъв ред и на база какви анализи е формирана позицията на България.

Към момента не е налична публична информация за решение на Министерския съвет, както и за проведени междуведомствени консултации, оценки на въздействието или обсъждания със заинтересованите страни, включително със земеделския сектор. Липсата на яснота по тези въпроси поражда сериозни притеснения не само в земеделската общност, но и в по-широк обществен и икономически план.

НАЗ подчертава, че споразумението ЕС – Меркосур може да окаже съществено въздействие върху чувствителни селскостопански сектори, включително чрез увеличен внос от трети държави с различни производствени и регулаторни стандарти. Българските земеделски производители работят при значително по-строги изисквания по отношение на околната среда, безопасността на храните, употребата на препарати за растителна защита и условията на труд, което поставя въпроса за реалната конкурентоспособност и равнопоставеност на вътрешния пазар на ЕС.

В интерес на прозрачността и доброто управление, НАЗ очаква предоставяне на информация за решението на Министерския съвет, както и за анализите и консултациите, въз основа на които е подкрепено подписването на споразумението.

От 15 януари до 15 февруари 2026 г. е отворен приема по интервенциите „Инвестиции в лозаро-винарския сектор“ и „Инвестиции в екологични съоръжения“ в лозаро-винарския сектор, съгласно чл.5, ал.2 от Наредба № 14 от 11.09.2023 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по интервенциите в лозаро-винарския сектор, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., съобщават от ДФЗ.

Определени са бюджетите по двете интервенции „Инвестиции в лозаро-винарския сектор“ и „Инвестиции в екологични съоръжения“.

9 710 923 евро е общия бюджет по интервенция „Инвестиции в лозаро-винарския сектор“ от Европейския фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ) за периода 2026 – 2027 г.

2 122 856 евро е общия бюджет по интервенция „Инвестиции в екологични съоръжения“ от Европейския фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ) за периода 2026 – 2027 г. е

Кандидатите по интервенциите в лозаро-винарския сектор подават документи за финансова подкрепа единствено чрез Системата за електрони услуги (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“ с квалифициран електронен подпис (КЕП).

На 31 декември 2025 г. приключи приемът на заявления за подпомагане по интервенция „II.Г.7 – Запазване на духовния и културния живот на населението в селските райони”. В рамките на последните седем дни от приема, в периода 29 – 31 декември 2025 г. в Системата за електронни услуги (СЕУ) е установена техническа невъзможност за финализиране на процеса по подаване на заявления за подпомагане от страна на кандидатите.

С цел успешно приключване и подаване на заявленията за подпомагане, Управляващият орган подготви проект на заповед, с която се допълва Заповед № РД09–898 от 24 септември 2025 г. на заместник-министъра на земеделието и храните, като се удължава срокът за прием на заявления за подпомагане по интервенцията с три дни – от 19 януари до 21 януари 2026 г. (включително).

Писмени предложения и коментари по проекта на заповед могат да се изпращат в срок до 16 януари 2026 г. (включително) на следната електронна поща: rdd@mzh.government.bg или чрез Системата за електронни услуги, като ясно се посочва наименованието на интервенцията.

Предложенията и коментарите следва да бъдат представени в свободен текст, в рамките на електронното писмо (e-mail) или да бъдат приложени в отделен файл във формат „doc”.

Удължават се и приемите на заявления за подпомагане по четири интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. – II.Г.6  „Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони“, II.Ж.1 „Подкрепа за оперативни групи в рамките на ЕПИ“, II.Г.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ и II.Г.1.1. „Инвестиции в земеделските стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда“.

В периода 1 – 12 януари 2026 г. достъпът до Системата за електронни услуги (СЕУ) и Интегрираната системата за администриране и контрол (ИСАК) е спрян и работата в тях е възпрепятствана. Нефункционирането на двете системи се дължи на необходимостта от неотложното им преконфигуриране и обновяване. В този период кандидатите обективно нямат възможност да упражнят правото си за подаване на заявления за подпомагане по електронен път.

В тази връзка и с цел успешно приключване и подаване на заявленията за подпомагане Управляващият орган на СПРЗСР подготви проекти на заповеди, с които да се удължат сроковете за прием на заявления за подпомагане по четирите интервенции с дванадесет дни, както следва:
За интервенция II.Г.6 – Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони срокът се удължава от 19 януари до 30 януари 2026 г. (включително);
За интервенция II.Ж.1 – Подкрепа за оперативни групи в рамките на ЕПИ крайният срок на приема се удължава до 11 февруари 2026 г. (включително);
За интервенция II.Г.1 – Инвестиции в земеделските стопанства крайният срок на приема се удължава до 4 март 2026 г. (включително);
За интервенция II.Г.1.1. – Инвестиции в земеделските стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда крайният срок на приема се удължава до 18 март 2026 г. (включително).

Писмени предложения и коментари по проектите на заповеди могат да се изпращат в срок до 16 януари 2026 г. (включително) чрез Системата за електронни услуги, като ясно се посочва наименованието на интервенцията.

Предложенията и коментарите следва да бъдат представени в свободен текст, в рамките на електронното писмо (e-mail) или да бъдат приложени в отделен файл във формат „doc”.

Сподели в:

Държавен фонд „Земеделие“ информира кандидатите по интервенциите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци, че поради необходимост от неотложна преконфигурирация и обновяване на внедрените във фонда информационни системи се променя срокът за прием на документи.

Приемът на документите по чл. 33 и чл. 34 от Наредба № 3 от 10 март 2023 г., с които се доказва произведената и реализирана продукция за Кампания 2025, както и използваният посевен и посадъчен материал, ще стартира на 15 януари 2026 г. и ще бъде с продължителност 31 календарни дни, съгласно изискванията на наредбата.

Документите ще се подават в съответните областни дирекции на ДФ „Земеделие“ в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“.

От фонда уточняват, че на интернет страницата на ДФЗ, в раздел „Схеми и мерки за подпомагане“, секция „Директни плащания“, са публикувани актуализираните електронни формуляри, които земеделските стопани трябва да попълнят.

Сеитбената кампания за пшеница, ечемик и рапица в област Добрич за стопанската 2025/2026 година приключва при значителни площи, показват оперативните данни към 4 декември 2025 г.

Общо засетите площи възлизат на 1 472 590 декара, като най-голям дял традиционно заема пшеницата.

С житната култура в областта са засети 1 185 810 декара, което потвърждава водещото ѝ място в структурата на есенните култури. Най-големи площи са отчетени в общините Добрич-селска, Генерал Тошево, Балчик, Каварна и Шабла. Данните показват лек ръст спрямо есента на 2024 г., когато пшеницата отново заемаше над 1 103 720 декара.

Площите с ечемик за новата стопанска година са 161 430 дка. Културата остава с по-ограничен дял, но запазва стабилно присъствие и дори лек ръст, основно в общините Балчик, Генерал Тошево, Добрич-селска, Каварна и Шабла. В сравнение с есента на 2024 г. се отчита леко разширяване на площите.

С рапица са засети 125 350 декара, като при нея се наблюдава двойно увеличение на площите, спрямо предходната година, когато маслодайната култура е заемала 68 950 дка. Основни производствени райони остават Генерал Тошево, Добрич-селска, Балчик и Тервел.

Сеитбата е извършена след трудна земеделска година, белязана от суша, по-ниски добиви и високи производствени разходи, което обяснява предпазливостта на земеделските стопани при планирането на площите. Въпреки това, област Добрич запазва водещата си роля в зърнопроизводството на страната, като пшеницата отново е основната култура.

По думите на Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, площите с ечемик и рапица са увеличени, а пшеницата остава на нива, близки до тези от 2024 година. В същото време тя отбелязва, че голямата загуба за Добруджа през новата стопанска година ще бъде царевицата. „Миналата година загубихме около 300 хиляди декара, а напролет се очаква от 1 милион декара да останат между 500 и 600 хиляди декара“, посочва Жекова.

Към момента състоянието на посевите с пшеница, рапица и ечемик е добро. По думите ѝ културите се развиват правилно и равномерно, а визуалното състояние на полетата дава основания за умерен оптимизъм. Основните притеснения на земеделските производители обаче са свързани с предстоящите зимни и пролетни климатични условия.

„Най-важното е да няма силни замръзи. Ако няма снежна покривка и температурите паднат рязко, това може да създаде сериозни проблеми за пшеницата“, предупреждава председателят на съюза. Земеделците се надяват и месец май да не повтори неблагоприятните условия от 2025 година, когато късните студове доведоха до измръзване на пшенични посеви в региона.