Физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, имат
право да избират реда за облагането на доходите от дейността им през 2020 година, напомнят от НАП Добрич. В случай че
изберат облагането да е по реда, предвиден за едноличните търговци, следва да
прилагат този ред за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години.
Правото на избор се упражнява с подаване на декларация по чл. 29а, ал.
4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември на
предходната година. Изборът е валиден за 5-те последователни данъчни години и
не е необходимо той да се потвърждава ежегодно с подаване на нова декларация.
При облагане по реда, предвиден за едноличните търговци, регистрираните като
земеделски стопани физически лица не могат да ползват правото за
преотстъпване на данъка върху годишната данъчна основа по реда на чл. 48, ал. 6
от ЗДДФЛ.
Новорегистрираните през 2019 г. земеделски
стопани, могат да изберат за същата година да се облагат с данък върху
годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, като изборът се декларира в
годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. В случай че желаят
да продължат с този ред на облагане през 2020 г. и следващите четири години, е
необходимо да подадат декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31
декември 2019 г.
Образецът на декларацията за избор на реда за облагането на доходите на
земеделските стопани може да бъде намерен на сайта на приходната агенция www.nra.bg и в
офиса за обслужване на НАП в Добрич.
Декларацията се подава
лично от земеделския стопанин или негов упълномощен представител в местния офис
на Агенцията по постоянен адрес на физическото лице. Декларацията може да се
подаде по електронен път и чрез пощенски оператор.
Повече информация за избор на реда за облагането на доходите, попълване на декларацията и за плащане на дължимите данъци, земеделските стопани могат да получат на телефона за информация на НАП 0700 18 700.
Собственици на
дестилерии в област Добрич, които преработват лавандула и други
етерично-маслени култури, настояват да имат възможността да използват
растителните остатъци за влагане в почвата, а не те да бъдат третирани като
отпадък. Това стана ясно на пресконференция в Добрич на народния представител и
зам.-председател на комисията по земеделие в Народното събрание Йордан
Апостолов. Проблемите по темата бяха споделени и от Ошнут Алиев и Таня Аптиева
от „Консорциум Хебрал Ойл-Калиакра” в Каварна, които, според депутата, първи са
сигнализирали за проблема.
Апостолов обясни, че
растителните остатъци са определени като отпадък в наредба на Министерството на
околната среда и водите. По нейната сила в област Добрич са извършени масови
проверки на дестилерии и са им издадени предписания. Депутатът сподели, че
според наредбата първоначално се налагат глоби, но може да се стигне и до
затваряне на производства и отнемане на лицензи.
Говорим за екология,
а караме собствениците да возят с камиони на 60-80 км тези остатъци до депото в
Стожер, каза Апостолов. По думите му така се натоварва инфраструктурата, отделят
се вредни емисии. От друга страна се запълва капацитетът на депото. След
поискано от него експертно мнение от Община Добричка са отговорили, че една от клетките
е пред запълване. „Не виждам защо трябва безумно да водим една политика – да носим
тези остатъци и да запълваме капацитета на клетките депото с нещо, което може
да бъде влагано в почвата. След известно време ще изревем, че депото е пълно”,
посочи народният представител. По думите му от друга страна се натоварват
финансово и дестилериите, защото извозването на растителните остатъци на курс е
между 300 и 500 лева.
Проблемът в Добруджа
е в голямото количество генерирана отработена суровина, която е абсолютно
разградима и полезна, посочи Таня Аптиева. Тя сподели, че твърденията й са
подкрепени от Университета по хранителни технологии в Пловдив, от Института по
розата в Казанлък, от видни наши професори, а също и от водеща английска
лаборатория. Анализите показвали, че растителните остатъци съдържат определени
количества полезни вещества – фосфор, азот, калий и други, и при използването
им биха подобрили почвата. Ползите били доказани и от международно изследване
на Русенския университет, направено с американска помощ. Таня Аптиева каза още,
че определянето на отработената суровина като отпадък задължава да се
построяват площадки, да се извозват до депо за отпадъци, което оскъпява крайния
продукт.
Йордан Апостолов обясни
как може да се влага растителният остатък от преработката на етерично-маслените
култури. Излизайки от дисталационния апарат той съдържа известно количество
влага. После трябва да се депонира на площадка, която може да е и нива на самия
производител. Да се отцеди и изсъхне, да се надребни и след това може да бъде
вкаран в почвата като тор. „Тази маса е абсолютно стерилна и тя не съдържа живи
плевелни семена за разлика от оборската тор, тъй като е пропарвана в казана”,
подчерта народният представител.
Според Ошнут Алиев
проблемът е изкристализирал тази година, тъй като сега са се увеличили
многократно площите, засадени с лавандула – над 70 000 дка в Добричка
област. Той посочи, че ако всички собственици на дестилерии си занесат
растителния остатък в депото в Стожер, то ще се задръсти. За пример даде, че от
1 дка с лавандула растителният остатък е 600 кг. По думите на Алиев до сега
всички дестилерии, които са по-изнесени от населените места, са го палили. „Но
това не е най-добрият начин, това е пиратска работа. След като е доказано, че е
полезно, няма смисъл да се правят излишни разходи и да се натоварва депото. По
всички природни закони откъдето е излязло – там се връща”, допълни той.
Йордан Апостолов
посочи, че искат промяна, за да работят всички дестилерии по правилата. До сега
са работили или извън тях, или на ръба, допълни той.
На въпрос как са
регламентирани нещата в Европейския съюз, Таня Аптиева даде за пример Франция,
където производството на лавандула е много голямо. Хората връщат растителния
остатък от там, от където е дошъл – на нивата, каза тя.
Йордан Апостолов съобщи,
че целта на инициативата е да бъде направена в най-кратки срокове промяна на
наредбата на МОСВ, още преди да започне новата кампания за дестилериите в края
на май. Той ще постави още през следващата седмица проблема пред
парламентарната комисия по земеделие, чийто зам.-председател е, ще се търси
становище и от Министерството на земеделието, храните и горите. Допълнително ще
се обяви кога и къде ще се събират подписите, за да може през януари да се
инициира промяна на наредбата.
От днес, 2 декември, земеделските стопани ще могат да проверят дали заявените от тях площи попадат изцяло или частично в обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2019. Справките се извършват в Система за електронни услуги (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция (https://seu.dfz.bg/). Проектът е одобрен със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева и е предаден на ДФЗ – РА за извършване на кръстосани проверки, калкулации и изплащане на субсидии по схеми и мерки за директни плащания на площ.
При несъгласие с посочените данни, кандидатите могат да подават възражения автоматично до 13 декември 2019 г. включително от Система за електронни услуги (СЕУ) – ДФЗ. За подпомагане с регистрация в СЕУ стопаните ще могат да генерират възражения от личните си профили в системата, а останалите – от публичната част на системата. Възраженията ще се приемат и в Областните дирекции „Земеделие”.
При затруднение в проверките на данните или при подаване на възраженията, кандидатите могат да се обърнат за помощ към областните и общинските служби по земеделие към Министерството на земеделието, храните и горите.
След разглеждането на всички постъпили възражения ще бъде подготвен и финалният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2019. На базата тази актуализирана информация ДФЗ – РА ще извърши окончателните оторизации по схемите и мерките на площ.
Те са Денислава и Младен – млади хора, превърнали хобито на Младен в бизнес за Дени. А хобито му е – шафранът. Говорят за него с такъв ентусиазъм и професионализъм, че веднага става ясно колко им харесва да се занимават с това, макар и Младен да участва вече само, като консултант
– Как реши да се занимаваш с
шафран?
– Младен: На
шега и от любопитство. Баба ми все се оплакваше от високо кръвно, висок
холестерол и всякакви други болежки, а аз наскоро бях чел за лечебните свойства
на шафрана. Предложих й да си засадим в двора на село няколко квадратни метра.
Тя прие с удоволствие, защото хем щяхме да си отглеждаме лекарство, хем щях да
ходя по-често при нея. Така и направихме. Приятелката ми идваше с мен и се
включваше на шега, но после се запали и реши да се занимава по-сериозно. Така,
преди 5 години купи и засади грудки на по-голяма площ. Аз останах като
консултант, защото няколко години преди това се интересувах и проучвах всички
подробности около това растение. Тогава нямаше много информация, а и малкото,
която имаше, беше 60-70 процента невярна, защото беше написана от хора, които
никога не са се занимавали с отглеждането на шафран
– С колко започнахте?
– Младен: В
началото започнах с около 100 квадратни метра, но после Дени засади още 5-6
хиляди грудки, голям размер, за да имаме продукция още същата година и да видим
как е и какво ще се получи. Четох много, но наистина нямаше много информация и
всичко сме правили на принципа опит-грешка и на собствен риск. Затова, след като
го отглеждахме 2-3 години, решихме да го изследваме във френска лаборатория, за
да разберем как сме се справили. Оказа се, че крайният ни продукт е първа
категория, което много ни обнадежди и разбрахме, че сме се справили перфектно.
Шафранът се развива много добре в добруджанския край. Почвата и климатът са
благодатни за отглеждането му. Стига, на човек да му се занимава
– Как се сади шафранът?
– Дени: Шафранът е вид минзухар, но култивиран и няма общо с дивия, който дори е отровен. Първата година го засадихме на вдигнати лехи. Грудките на шафрана се продават на размери. Варират от размер 1 до 14-15+. Ако купиш грудка малък размер, трябва да чакаш две-три години, за да имаш продукция.
– Колко струва една грудка?
– Дени: Варират. Има и много недобросъвестни хора, които продават некачествен продукт. Какво продават и те не знаят. Трябва да се купува само от проверени източници и да се изисква сертификат за качеството на продукта, който се извлича от тези грудки. Цената варира от около 5-6 стотинки – за най-малките, до 30-32 стотинки – за най-големите. Смесени, малки и големи, цената върви 13 до 20 стотинки.
– А кога се сади шафранът?
– Дени: В началото засаждахме грудките през август, но по-късно установихме, че не е проблем да се садят през юни. Шафранът е растение, което обича топлината, но не обича много влагата. Влага му трябва през октомври, когато започне да се развива и да дава цвят. Ако грудката е голям размер, дава продукция още на първата година. След брането през октомври, грудката продължава да расте и прави една буйна трева, на която аз казвам „коса”. През май растението увяхва и грудката изпада в летаргия. И така докъм средата или края на септември, когато отново се връща към живот. Големите грудки още първата година дават и дъщерни, защото при нас условията са много благоприятни. Например, в Иран, където е меката на шафрана, почвата и климатът са различни и грудките се развиват много бавно. Докато при нас още първата година те започват да се размножават и от една грудка размер 10, засята предходната година, през май вече имаш поне 5-6 нови грудки. Шафранът се е приспособил тук много добре и зимата не му пречи, дори да има слана не е проблем. Важно е когато се берат близалцата, да е сухо.
– Какво са близалцата на
шафрана?
– Дени:
Това са неговите тичинки, които са дълги и много фини.
– Те ли са най-ценното в
растението?
– Дени: Те са най-важната част и същността на подправката, известна в цял свят. Макар че и цялото растение може да се изсуши и да се ползва. Правила съм и така, но тогава качеството е друго и не съм го продавала, а сме го използвали само за лична употреба.
– Всяка година ли разсаждате?
– Младен: Не,
могат да се разсадят и на четвъртата-петата година. Зависи също колко дълбоко
са засадени. Ако се гледа в дългосрочен план, е добре да се засадят на около 15
см дълбочина, защото грудките дават дъщерни и при размножаването израстват
нагоре, не надолу. Така, когато стигнат повърхността на почвата, не е
добре.
– A грудките, които са се размножили, продават ли
се?
– Дени: Могат
и да се продават и така се печели от две места – от грудки и от шафран, но аз
засега, ги разсаждам.
– Друга обработка има ли?
Плевене, копаене?
– Младен:
Първата година особено, когато много не знаехме как става – копаехме, плевихме
на ръка, но вече съм му намерил лесното. Когато шафранът изпадне в летаргия и
му увехне
„косата”, тогава може да се третира с препарати срещу плевели. Но, само когато
има листа над земята. Така си спестяваш много работа. А, и не наврежда на
качеството на продукцията.
– Колко голяма е площта с растенията, които отглеждате сега?
– Дени: Разширих мястото до 1 декар. Дори записах да уча растителна защита, защото искам да се занимавам професионално. Засега не планираме да е повече, защото с тази площ можем да се справяме сами, без наета работна ръка- Само с помощта на семейството и близки. Има хора с доста – с около 20 декара, които трябва да наемат работна ръка. На шафрана това му е хубавото, че можеш да си го гледаш и сам в двора, в свободното си време
– Колко пъти се събират
близалцата на шафрана?
– Младен: Като цяло, работата по шафрана за цяла година – плевене, вадене на грудки, пресяване, бране и сушене, е месец-два. Брането на близалцата е около 1 месец, в зависимост от времето. През последните 5 години, като по часовник, брането започва на 10 октомври. Тогава е масовият цъфтеж и от една грудка, до края на сезона, израстват 40-50 до 60 цвята. На ден се късат хиляди бройки и на другия ден отново има почти толкова. Така, този килим от цветове, продължава около 2 седмици. Когато времето е благоприятно, има слънце и влага, цъфтежът продължава един месец интензивно. И е хубаво близалцата да се късат, когато растението още не е много отворено. Случвало се е и по два пъти на ден да берем. Приключили сме до обяд, да речем, и след обяд има вече нови отворени цветове. Важно е цветът да не е стоял дълго време на слънце, защото близалцата изсъхват и качеството им пада. Важно е също, когато се късат, да са без жълто-бели остатъци. Трябва да се къса само червената част.
– А сами ли го сушите или го давате някъде за сушене?
– Дени: Ние си го сушим. Купих лабораторна сушилня, защото се оказа, че най-доброто сушене става в такава. Втора употреба, българска. Произвеждали са се в България преди над 30 години за сушене на билки. Но, внимавахме да не са сушени много ухайни растения в нея, за да не навреди на шафрана. Пробвали сме в сушилня за плодове, но резултатът не е така добър. Намерили сме оптималното съотношение между градуси и време за сушене, за да имаме максимално добър продукт.
– Колко сух шафран се изкарва от 1 декар
насаждения?
– Младен: На третата-четвъртата година се изкарва над 1 килограм сух шафран. Но, ако имаш нужното количество грудки на декар. Трябва да са около 35-40 хиляди броя, за да се получи такъв добив. Някои достигат и до 50 хиляди грудки на декар.
– А колко струва един килограм сух шафран?
– Дени: Различно. Някои изкупуват на цена 4-5 лева за грам, което е много ниска цена за 1-во качество. Тук добра цена е 10-12 лева на грам, но в чужбина виждам цени от над 32 лева за грам – в Англия и други европейски държави
– А може ли човек да си изнася директно за
чужбина?
– Младен: Има производители, които продават директно, имат контакти, но не споделят.
– Сертифицира ли се продуктът преди да се предложи за изкупуване?
– Дени:
Задължително е. Особено, ако искаш добра цена. Няма как да стане без
сертификат.
– А кой го издава?
– Дени: Акредитирани лаборатории. Може и в институт в София, както и във Франция, където цените са доста по-изгодни.
– Колко струва сертифицирането?
– Дени: Изпращах за сертифициране във Франция и ми струваше около 250 лева, като се дава и 5 грама сух шафран за изследването. В България ми поискаха около 3 пъти по-висока цена и по-голямо количество шафран – не зная защо. Затова всички сертифицират във Франция.
– Този сертификат за колко време е валиден?
– Младен: Прави се година за година. Но, когато си спечелил авторитета на добросъвестен производител е ясно, че няма как от едни и същи грудки да произведеш некачествен продукт. Хубаво е да имаш минимум един сертификат. В магазините, например, продават шафрана на много висока цена, но с много неясен произход. Обявена е някаква страна на производство и нищо друго. Коя година е произведен, какво качество е, има ли сертификат – не е ясно? Тези неща не ги пише никъде и нямаш никаква гаранция за продукта. Шафранът има дълъг срок на годност – около 5-6 години, но все пак…
– Кой изкупува продукцията в България?
– Дени: Най-често други производители, които се занимават професионално, имат уредени пазари в чужбина и им е необходимо количество. Идеята е да се обединят по-дребните производители и да продават стоката без посредници. Като всеки производител представя сертификат за стоката си. Сега в края на месеца ще има нова среща в Стара Загора. Целта е организация на производителите на шафран на национално ниво, за да сме конкурентни на пазара, защото обединението е сила.
– Расте ли изкупната цена на шафрана? Или сега,
когато има повече производители е спаднала?
– Дени: Няма разлика. Цените в България са едни и същи от доста време. Най-високата цена, за която имам информация, че е предлана у нас, е 33 лева за грам. Предлага се и в интернет на 20-25 лева.
– Как се съхранява изсушеният шафран?
– Дени: Всяка стъпка в производството е много важна. Една малка грешка или неглижиране на процеса може да влоши качеството. Затова от начало до край трябва да се отнасяш отговорно. Всичко е важно – садене, бране, сушене. Най-добре е изсушеният в лабораторна сушилня шафран да се затвори в херметически затворен буркан и да се остави на сухо и тъмно място, защото слънцето променя този характерен керемидено-червен цвят, който е важен.
– Освен лилавите виждам и бели
цветове. Те какви са?
Дени: Пак
шафран, но сме го селектирали сами. Изникнаха няколко бели цвята и ги
разсадихме. Близалцата на белия шафран са дори по-дълги и по качество не
отстъпват на лилавия.
– Мислили ли сте да затворите цикъла?
Дени: Имам такава идея – за още една стъпка в цикъла, но още нямам нищо конкретно. Това ще ме направи по-независим производител.
– За какво е полезен сухия шафран?
Младен: За сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно, холестерол, диабет, регулира теглото, против депресия. Не е панацея, но има много полезни свойства. Използва се на хапчета, в сладкарството и в близалки дори. В древността се е използвал и за боядисване на платове. Неслучайно е най-скъпата подправка в света.
– Поддържате ли връзка с други производители?
Обменяте ли информация?
– Дени: Преди бяхме малко хора, но сега има доста момичета и момчета, които се занимават с това. Дори наскоро имахме сбирка в Генерал Тошево, която организирахме във Фейсбук. Искаме да учредим сдружение, да се обединим, за да имаме повече сила на пазара и да се търси по-добра реализация на продукцията ни в чужбина.
– Прочетох, че има износ на наш
продукт за Китай.
– Младен: Това и аз съм го чувал, но не познавам някой който да е изнасял. Китай е огромен пазар и на него му трябва шафран с контейнери, иначе не си струва изготвянето на документи. Като стока за фармацията и като подправка режимът е по-строг и е много трудно. Говорил съм с китайци по въпроса, но за тях ние сме малки производители. Изнасяме грудки. Това за тях е по-добре, по-рентабилно и така могат да затворят собствен цикъл – от грудка до краен продукт.
– Иран ли остава най-големият производител?
– Младен: Да, но смятам, че нашият продукт е по-качествен. Купували сме ирански шафран и не мислим че е по-добър от нашия. Напротив!
– Дени, харесва ли ти да се
занимаваш с производството на шафран?
– Аз съм много ентусиазирана и се захванах много амбициозно. Имам планове как да разширя производството и да затворя цикъла. Запалих и майка си по това, тя също засади в градинката си в Добрич, баба ми на село – и тя. Трудът, който се влага, не е непосилен. Въпреки че хора много се плашат как ще се бере. Вярно е, че, когато видиш килима от цветове, малко се плашиш – береш, береш, а все на едно място стоиш, но не е кой знае какво. Когато стане така викаме роднините на помощ. Все повече хора се занимават с отглеждане на шафран, което е добре. Такива неща връщат младите хора на село. А, това е добро хоби и източник на доходи, макар и не голям. Но аз вярвам, че нещата ще се регламентират, а оттам ще се и подобрят.
ДФ
„Земеделие“ започна изплащане на
средства на одобрените за подпомагане кандидати по мярка 14 „Хуманно отношение
към животните“ от ПРСР 2014-2020 г. Вече са преведени над 2,2 млн. лева на 210
земеделски стопани. Общо 380 фермери подадоха заявки за второ плащане по
мярката. Финансовата помощ на останалите кандидати ще се изплаща поетапно след
приключване на всички проверки, които продължават и в момента.
Мярка 14 има за цел да осигури
по-добър здравен статус на животните и да подобри хигиената при тяхното
отглеждане. Заложените дейности трябва да гарантират по-качествени и
по-безопасни храни от животински произход, опазване на околната среда, както и
повишаване безопасността на труда на фермерите. Субсидиите следва да
компенсират частично или изцяло земеделските стопани за направените от тях
допълнителни разходи, свързани с отглеждането на едрите и дребни преживни
животни (ЕПЖ и ДПЖ).
Годишният размер на плащането за
говедовъди и биволовъди по подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животни в
сектор ЕПЖ“ (съгласно НАРЕДБА № 4 от 08.08.2017 г.) е:
• за осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане за
телета на закрито – 27,46 евро за животно;
• за осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане на
крави и биволици на закрито – 42,71 евро за животно;
• за свободно отглеждане на говеда и биволи над 6 – месечна възраст на
открито – 24,54 евро за животно.
Годишният размер на плащането за
овцевъди и козевъди по подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животни в сектор
ДПЖ“ е:
• за осигуряване на свободна подова площ на закрито – 44,40 евро за
животно;
• за свободно отглеждане на открито – 22,50 евро за животно.
Припомняме,
че обработката на подадените заявления се извършва децентрализирано – на
регионално ниво, в областните дирекции на фонда (Отдел РРА – РА), от където земеделските
стопани – кандидати по мярката, могат да получат допълнителна информация.
За Кампания 2020 кандидатстването по
основните схеми и мерки от директните плащания ще става електронно. Това каза
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев по време на Деветия
национален семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
Грудев подчерта, че в момента ДФ „Земеделие“
усилено работи в посока дигитализация на процесите, които администрира. „Тази
цел, която съм си поставил ще стане факт в обозримо бъдеще – в следващите
няколко месеца. Тя е в синхрон с приоритетите на българското правителство и в
отговор на желанието на ЕС за цифровизация на селското стопанство за
модернизация, прецизност и по-висока конкурентост на отрасъла“, обясни Васил
Грудев. По думите му изпълнението на тази задача ще доведе до намаляване на административната
тежест, ще облекчи работата и задълженията на всички наши бенефициенти.
Постигането на част от набелязаните цели
включва и разширяване на възможностите на Системата за електронни услуги (СЕУ),
създадена от Държавен фонд „Земеделие“. В момента в разработената индивидуална
за всеки кандидат среда могат да се визуализират електронни документи,
уведомления и географски данни. В публичната част на Системата са налични
регистри и справки, нормативни документи, калкулатори, както и специализирана
географска карта, каза изпълнителният директор на ДФЗ. „Предвиждаме и обучение
за работа в СЕУ за всички заинтересовани страни, с цел запознаване с процесите
по очертаване на парцелите и зареждане на данните“, заяви още той.
По време на семинара на НАЗ, ръководителят на
звено ИСАК Николай Кожухаров представи функционалностите, разработени в СЕУ.
Той призова кандидатите по директните плащания не само да се регистрират в нея,
но и като нейни ползватели да задават своите въпроси и отправят предложения в
платформата.
„Както обещахме днес ДФ „Земеделие“ преведе втория транш от 13 млн. лв. (12 939 197 лв.) по Схемата за
преходна национална помощ за овце-майки и кози- майки, обвързани с
производството. Средствата бяха разпределени на 6977 земеделски стопани. Ставката
за плащане на едно животно за втори транш е в размер на 16.91 лв. Това оповести
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев по време на
Деветия национален семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите
(НАЗ). С превеждането на втори транш по Схемата за преходна национална помощ за
овце-майки и кози- майки, обвързани с производството, ДФ „Земеделие“ въвежда
като добра практика финансирането по схемите от директните плащания, по което
има 2 транша, да се затваря в рамките на финансовата година, заяви Грудев. Традиционно
второто плащане по тези схеми се осъществяваше в края на януари следващата
година.
Той изтъкна още, че през последните месеци Фондът работи интензивно и
всички плащания вървят не само своевременно и ритмично, но и изпреварващо
поставените срокове. „До края на годината ще изплатим близо 1 млрд. лева в
подкрепа на българското земеделие. След 9 декември ще направим и най-голямото
разплащане от близо 640 млн. лева по Схемата за единно плащане на площ за
Кампания 2019 г., насочено към зърнопроизводството“, каза изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев.
Продължава сеитбата на есенни култури на територията на област
Добрич. С пшеница са засети 86 180 декара, съобщи за Про Нюз Добрич
старши експертът в областна дирекция „Земеделие” Веселин Овчаров. По
думите му сеитбата още не е започнала в морските общини Каварна и Шабла.
“Там е по-сухо и стопаните не бързат, дано да повали”, коментира
Овчаров.
Засетите площи с ечемик в
областта са 895 дка, а с рапица – 18 010 дка.
Припомняме, че през м. г. с
пшеница бяха засети 1 300 520 дка, с ечемик – 19 156 дка, с
рапица – 189 446 дка.
Предсеитбена подготовка е
извършена върху 682 114 декара, а дълбока оран – на 647 062 дка.
Пред приключване е жътвата на
царевица на територията на област Добрич, съобщи за Про Нюз Добрич старши
експертът в областна дирекция „Земеделие” Веселин Овчаров. Прибрана е реколтата
от 819 070 декара от общо засети 914 836 декара с културата, или
89.26 процента. Произведени са 510 220 тона зърно.
Средният добив за област
Добрич е 623 кг/ дка. Най-висок той е в община Тервел – 700 кг/ дка, а
най-нисък в Шабла – 420 кг/ дка.
В две общини в областта – в
Добрич и Каварна, жътвата на царевица вече е приключила.
Убит благороден елен е бил открит в земеделска нива, от горската
стража на ДЛС-Тервел, съобщиха от Областна Дирекция на МВР-Добрич.
Сигналът е бил подаден от директора на ТП “ДЛС-Тервел” на 2 октомври в
10,30 ч. Животното е било открито в земеделска нива в землището на
с.Зърнево. При извършеният оглед, в областта на гръдния кош на животното
е установена огнестрелна рана. Образувано досъдебно производство.
Мерките за безопасно
транспортиране и боравене с оръжие припомня МВР във връзка с предстоящото
откриване на 5 октомври на ловният сезон 2019/ 2020 г. за местен дребен и едър
дивеч и груповият лов на дива свиня. По този повод сектор „Контрол на
общоопасните средства“ в ГД „Национална полиция“ инициира извършването на
инструктажи на ръководителите на дружинките по места от съответните областни
дирекции на МВР и СДВР.
От извършения анализ, сектора извежда най-честите причини за допуснати предишни инциденти:
– стрелба по шум или неясно видима цел,
– използване на сачми с диаметър над 6 мм по време на групов лов на дива свиня
–
неправилно боравене с огнестрелно оръжие – до неговата употреба, то не
следва да е заредено, винаги трябва да е насочено в безопасна посока и
да е технически изправно
– самоволно напускане на позицията, определена от ръководителя на лова
– употреба на алкохол и упойващи вещества
От ГД „Национална полиция” напомнят в началото на новия ловен сезон някои от основните правила за безопасно поведение:
Участниците в лова задължително трябва да са екипирани с ленти, шапки или облекло с ярък сигнален цвят
Необходимо е стриктно да се спазват правилата за безопасност и противопожарните изисквания при провеждането на ловните излети
Нужен
е стриктен контрол при пренасянето на огнестрелното оръжие, което се
осъществява в затворен транспортен куфар или в калъф с поставено
заключващо устройство на спусъка и без патрон в патронника
От 5 октомври стартира
груповият лов на дива свиня, съобщават от Министерството на земеделието,
храните и горите. По време на новия сезон ловът ще бъде разрешен три дни
седмично, вместо досегашните два дни. Целта е да се намали популацията на
дивата свиня, която се счита за основен разпространител на заразата от
заболяването Африканска чума по свинете (АЧС). Ловуването ще се извършва по
график, утвърден от директора на съответното държавно горско или ловно
стопанство.
Във връзка с откриването на
ловния сезон за дива свиня, министърът на земеделието, храните и горите Десислава
Танева издаде заповеди и указания за прилагане на мерки за биосигурност в
ловностопанските територии, попадащи в и извън инфектираните зони с установено
АЧС. Документите са изготвени и утвърдени по предложение на компетентния орган
Българска агенция по безопасност на храните и след консултация с Центъра за
оценка на риска по хранителната верига, научни среди, организации на свиневъдите
и национални ловни сдружения.
Независимо, че на много места
популацията е засегната от вируса на АЧС, усилията за справяне с болестта при
питомните свине позволиха да отпаднат част от ограниченията по отношение на
достъпа и ловуването в инфектираните зони. Над 60 пъти се намалява площта на
територията, в която ще важи забрана за извършване на всякакви дейности, в това
число и лов, след установен случай на АЧС. Забранената зона от 200 кв. км се
намалява на 3 кв. км. Съгласно новите указания се намалява и срокът за
забраната – от 60 на 30 дни. След изтичането на първия месец се допуска
индивидуален лов, лов с капани и лов без кучета, а след изтичането на втория
месец и групов лов с кучета.
Определя се инфектирана 200
кв. км зона около установен случай на диво прасе с АЧС. В нея попадат
забранената площ от 3 кв. км, както и други две санитарни зони. В първата
санитарна зона от 27 кв. км се разрешава индивидуален лов, лов с капани и
групов лов без кучета. Във втората санитарна зона се разрешават всички видове
лов на дива свиня.
В документа са посочени и
мерките за биосигурност, които ловните дружинки трябва да спазват. За
провеждане на лов, ловците предварително подготвят ями за загробване на
остатъците от отстреляните диви свине. Задължително трябва да се осигурят и
препарати за дезинфекция и пръскачки, с които ловците да обработят използваните
инструменти, облеклото, обувките, оръжията и принадлежностите към тях, както и
автомобилите.
Всички отстреляни по време на
лов диви свине задължително се изследват за вируса на АЧС, като изследванията
са за сметка на БАБХ. Изследването за трихинелоза остава, както досега, за
сметка на ловците. До излизане на резултатите от пробите, отстреляните диви
свине трябва да останат за съхранение в хладилни съоръжения.
Продължават претърсванията в
ловностопанските територии за установяване на животни с нетипично поведение или
вече загинали животни. С цел стимулиране на претърсването, в заповедта е
разпоредено държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства да
изплащат по 150 лева за намерен труп на дива свиня и по 50 лева за отстреляна
дива свиня при индивидуален лов.
Започват масирани проверки на птицефермите в цялата страна, заради
риска от наличие на болестта Инфлуенца и Салмонелоза. Проверките не
инспекторите ще продължат до 18 октомври 2019 г. включително, съобщиха
от Агенцията по безопасност на храните /БАБХ/.
Ще бъдат инспектирани всички животновъдни обекти с промишлен характер
за водоплаващи и кокошеви птици в страната. От Агенцията припомнят, че
зимния сезон е рисков за птиците по отношение на болестта Инфлуенца.
Това е и причината, поради която инспекторите ще следят за спазване на
изискванията за биосигурност и изпълнението на самоконтрола във фермите.
Наблюденията ще са съсредоточени главно по отношение наличието на
Инфлуенца по птиците и Салмонелоза. Обектите трябва да изпълняват
въведените мерки за биосигурност, съгласно законодателството и
приложението им на практика.
Честотата на взимане на пробите и
техният брой трябва да се прилага в съответствие с Националната профилактична
програма за контрол и допълнителните инструкции, утвърдени от БАБХ за
гарантиране здравния статус на сектора.
Проверките, които ще извършват служителите на Агенцията по храните,
са свързани със спазван на наложените мерки и за прилагането им, а
именно:
вземане на проби за проверка ефективността на дезинфекцията
документална проверка
инспекция на място в обекта, за съответствие на изготвения план за биосигурност
При установяване на пропуски в прилагането им, на собствениците ще
бъдат съставяни актове за установяване на административно нарушение,
предупредиха от БАБХ.
В началото на месец септември, на среща с птицевъдния бранш, в БАБХ
вече бяха обсъдени мерките за биосигурност, които фермерите трябва да
спазват.
Почти 350 кг рапани откриха и
върнаха в морето край шабленските села Дуранкулак и Крапец инспектори от ИАРА.
Незаконният улов е установен при проверки на служители на „Рибарство и контрол“,
сектор Добрич, и Гранична полиция.
На лодкостоянка Дуранкулак е
заловен мъж, извършващ улов на рапани без да притежава необходимото
разрешително за стопански риболов. На нарушителя е съставен акт, иззета е гумена
лодка. Уловът от около 80 кг рапани е върнат във водата.
Незаконен улов е установен и
на лодкостоянка Крапец. На заловения също е съставен акт, а рапаните – 268 кг,
са върнати в морските води.
Продължават проверките по
биосигурност в големите свинеферми на територията на област Добрич. Извършват
се и проверки в т. нар. заден двор за наличие на скрити прасета, през
настоящата седмица контролът ще се засили. Това съобщи на заседание на
Областната епизоотична комисия д-р
Галина Апостолова от Областната дирекция па безопасност на храните. По думите й
се следи за движението от свинекомплексите към кланиците, което продължава да
се осъществява с уведомления до ОБДХ. Клане на животни от промишлените обекти
се извършва само с одобрението на дирекциите по безопасност на храните. Все още
действат дезинфекционните пунктове на трите КПП-та на територията на областта и
се извършва обработка на всички влизащи в страната превозни средства.
Д-р Апостолова представи информация
относно актуалното състояние в областта по отношение на Африканската чума по
свинете. Тя съобщи, че за изтеклата седмица няма регистрирани нови случаи. Представителят
на ОДБХ изрази увереност, че и занапред епизоотичната обстановка в област
Добрич ще остане спокойна. И добави, че големите комплекси на територията на община
Генерал Тошево са поставили и ампули с химично вещество, т. нар. „вълча урина“,
за допълнителна биосигурност.
По отношение на изплащането
на средства на хората, отглеждали прасета в задни дворове, представителят на д-р
Апастолова информира, че този процес е приключил. Областният управител Красимир
Кирилов заяви, че към момента няма отговор от Министерство на земеделието,
храните и горите за изпратените допълнително списъци с имена на стопани, които
не са подали в срок заявления за отпускане на средства за дезинфекция.
