Държавен фонд „Земеделие“ преведе общо 38,8 млн. лв. на биопроизводителите, както и на земеделците, които прилагат в стопанствата си агроекологични дейности за Кампания 2024, съобщават от ДФЗ.  По мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. подпомагане, в размер на 29 016 060 лв., получават 2 136 стопани. По мярка 11 „Биологично земеделие“ финансова подкрепа от 9 783 815 лв. се разпределя между 683 фермери.

Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите по мярка 10 „Агроекология и климат“ се определят съгласно разпоредбите на чл. 14 от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г., а по мярка 11 „Биологично земеделие“ – съгласно разпоредбите на чл. 11 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г.

Подпомагането по мерките е във вид на годишно компенсаторно плащане за земеделски стопани, които доброволно извършват агроекологични и/или биологични дейности. Припомняме, че 75 % от средствата се осигуряват от ЕЗФРСР, а 25 % от националния бюджет.

Министерството на земеделието и храните насърчава последователно опазването на местните сортове зеленчуци и овощни видове и позицията на страната беше представена по време на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, който се проведе в Брюксел, съобщават от МЗХ.

На проведеното заседание на Съвета беше обсъден доклад  на Унгарското председателство за напредъка по предложение за Регламент за растителния репродуктивен материал, който обединява девет от съществуващите директиви в сектора.

Република България подкрепя предложението за регламент, с изключение на допълнителната административна тежест, която ще бъде резултат от изискването за задължително изпитване за биологични и стопански качества на зеленчукови и овощни видове растения. България не се е изказвала против уредените с дерогации разпоредби на регламента, а напротив, приветства облекчаването на изискванията за сортовете за съхранение, които в действащото законодателство също са обект на дерогация и са транспонирани с директиви в наредбите по чл. 29, ал. 6 от Закона за посевния и посадъчния материал, посочват от МЗХ.

Във връзка със съобщение с неверни твърдения, че Министерството на земеделието и храните е дало противоположни позиции по отношение на старите сортове семена, обръщаме внимание, че посочените текстове са извадени от контекста и не кореспондират с позицията на Република България относно предложението за Регламент за растителния репродуктивен материал (РРМ).

Относно текста за дерогацията за растителния репродуктивен материал, който се предлага на ген-банки, организации и мрежи, които извършват консервация на този РРМ за немаркетингови цели, Република България счита, че регулацията в сектора не е толкова необходима и че ще представлява допълнителна административна тежест. В никакъв случай позицията не е против въвеждането на такава дерогация. Другата опция е този растителен репродуктивен материал да остане извън обхвата на европейското законодателство, както досега.

По отношение на въпроса за обмена и продажбите на семена, се уточнява, че в националното законодателство няма ограничения за съхранение, размяна и използване на собствени семена и посадъчен материал и действащата нормативна уредба е в съответствие с европейското и международното право в областта на семената и посадъчния материал.

Със заповеди на министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов са определени ставките по десет интервенции за директни плащания – обвързано с производството подпомагане за сектор „Животновъдство“ за Кампания 2024 г., съобщават от МЗХ.

За едно допустимо за подпомагане животно по интервенцията за обвързано с производството подпомагане за млечни крави за 2024 г. е определена ставка от 316,59 лева за първите 150 (включително) допустими за подпомагане животни и 253,28 лева за над 150-ото допустимо за подпомагане животно.

Ставката по интервенцията за обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми за 2024 г., е 472,73 лева за първите 150 (включително) допустими за подпомагане животни и 378,18 лева за над 150-ото животно.

По интервенцията за обвързано с производството подпомагане за месодайни крави за 2024 г. е определена ставка от 250,01 лева за първите 150 (включително) допустими за подпомагане животни и 200,00 лева за над 150-ото допустимо за подпомагане животно.

За месодайни крави, включени в развъдни програми, за 2024 г. ставката е 384,18 лева за първите 150 (включително) допустими за подпомагане животни и 307,35 лева за над 150-ото животно.

По интервенцията за обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи за 2024 г. ставката е 251,32 лева за първите 150 (включително) допустими за подпомагане животни и 201,06 лева за над 150-ото животно.

Ставката за  подпомагане за говеда в планински райони за 2024 г. е 277,45 лева.

Подпомагането за биволи за 2024 г. е със ставка 408,19 лева за първите 150 (включително) допустими за подпомагане животни и 326,55 лева за над 150-ото допустимо за подпомагане животно.

По интервенцията за обвързано с производството подпомагане за овце и кози от местни породи, включени в развъдни програми, ставката е 48,19 лева за първите 300 (включително) допустими за подпомагане животни и 38,55 лева за над 300-ото допустимо за подпомагане животно.

Обвързаното с производството подпомагане за овце и кози, включени в развъдни програми, е със ставка 84,24 лева за първите 300 (включително) животни и 67,40 лева на животно за над 300-ото допустимо за подпомагане животно.

По интервенцията за обвързано с производството подпомагане за овце и кози в планински райони за 2024 г. е определена ставка от 42,71 лева.

Одобрените нива на подпомагане са съобразно определените индикативни ставки в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г.  за Кампания 2024.

Сеитбените дейности на терен в област Добрич към настоящия момент са приключили, съобщиха за Про Нюз Добрич от Министерството на земеделието и храните.

Засетите площи с пшеница са 1 103 720 дка, при  1 204 880 дка за предходната стопанска година. Най-много са площите в община Добричка – 264 020 дка, следвана традиционно от Генерал Тошево – 209 800 дка. Най-малко са площите с житната култура в община град Добрич – 21 000 дка.

С ечемик са засети 149 040 дка, а с рапица – 68 950 дка. Повече засята рапица, от която през последните години имаше отлив, по-малко засята пшеница в региона, сочат данните на областната дирекция „Земеделие“.

През 2021 г. площите с пшеница в областта са били 1 201 631 дка, през 2022 г. – 1 201 600, през 2023 г. – 1 139 970 дка.

Пшеницата обичайно заема 40-42 % от обработваемата площ в област Добрич.

В областта останаха неожънати 2000 дка с царевица в община Тервел.

Държавен фонд „Земеделие“ изплати 1 017 522 лв. на 253 земеделски стопани по Схемата за държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Национална програма от мерки за предотвратяване разпространението и контрол на вредители по лозата (род Vitis)“, съобщават от ДФЗ.

Подпомагането има за цел да компенсира част от разходите на земеделските стопани, отглеждащи лози, направени за продукти за растителна защита, които се използват за контрол и ограничаване разпространението на вредители, съобразно Национална програма от мерки за предотвратяване разпространението и контрол на вредители по лозата (род Vitis).

Максимален интензитет на помощта е до 100 % от разходите по закупуване на продукти за растителна защита, които се използват за контрол и ограничаване разпространението на вредители при лозата (род Vitis), но не повече от 600 лв./ха, с включен ДДС.

Помощта е разработена по инициатива на браншовите организации в сектора на производството на винено и десертно грозде, предвид посочената от тях необходимост от държавна подкрепа за контрол на вредители по лозата.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати 10 616 809 лева на 1 147 земеделски стопани по схемата „Помощ в подкрепа на разходи за вода за напояване при отглеждане на земеделски култури“ за 2024 г., съобщават от ДФЗ.

Помощта е разработена съгласно Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна („Кризисна рамка“) и е част от мерките за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държавата вследствие на руската агресия срещу Украйна.

Бюджетът по схемата за настоящата година е в размер на 16 000 000 лв.

Държавната помощ компенсира до 80% от разходите, които стопаните са направили за напояване. За да получи подпомагането, земеделският стопанин следва да има сключен договор за напояване до 10.10.2024 г. за настоящата година с доставчик на вода. Доставчикът на услугата „Доставяне на вода за напояване“ има задължение до 15 ноември 2024 г. да предостави информация на ДФ „Земеделие“ индивидуално за всеки земеделски стопанин, сключил договор с него и заплатил фактурата/фактурите за услугата „Доставяне на вода за напояване“, с посочен размер на извършеното плащане.
Максималният интензитет на помощта е до 280 000 евро на предприятие, чиято дейност е в първичното производство на селскостопански продукти. Помощта се натрупва в рамките на максималния интензитет с други временни мерки за държавна помощ.

Службите на ЕК одобриха официално Второто изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева в рамките на 18-ия Коледен форум от националната кампания „Да! На българската храна“ под мотото „Бранд България – защита на българското земеделие и храни“. „Измененията в плана ще предоставят повече гъвкавост при спазването на екологични условия, облекчаване на изискванията за прилагане на интервенциите и ще улеснят тяхното администриране. Те са пряко свързани с предизвикателствата, пред които са изправени земеделските стопани през първата година от прилагането на новата Обща селскостопанска политика“, обясни заместник-министър Василева.

По думите й, до края на месец декември фермерите ще получат плащанията си по Основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ). То е в размер на 600 млн. лева, като бенефициенти са 52 000 стопани в страната. До края на годината ще бъдат направени и компенсаторните плащания по мерките Агроекология и климат (от ПРСР 2014-2020), както и за биоземеделие. „Предстои да бъдат разплатени и всички 10 интервенции за обвързана подкрепа в сектор „Животновъдство“ в размер на 120 млн. лева. Целта е стопаните да могат да посрещнат нуждите си за зимния сезон, а също и да имат предвидимост на плащанията, съобразно изготвения индикативен график“, каза още д-р Василева.

Тя припомни, че до края на годината ще бъдат отворени приеми на проектни предложения с общ бюджет от 1,3 млрд. лева. От вчера е отворен приемът за финансиране на дейности за развитие и облагородяване на селските райони на стойност 1 млрд. лева. Активни са и още четири приема за проекти, насочени към въвеждане на иновации в земеделието, за подпомагане на млади, малки и нови стопани. В следващата седмица предстои стартирането на приема за подкрепа на групи и организации на производителите.

В своето изказване, заместник-министър Василева завърши с призив за продължаване на медийни инициативи, подкрепящи българските производители, които поставят акцент върху качеството и произхода на българските храни.

Министерството на земеделието и храните стартира прием на проектни предложения за развитие и облагородяване на селските райони по интервенцията „Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., с бюджет от близо 1 млрд. лв., съобщават от МЗХ.

Целта на процедурата е да намали съществуващите различия между селските и градските райони и да подпомогне тяхното устойчивото социално-икономическо развитие. Подкрепата създава възможност населените места да станат по-привлекателни за живот и бизнес, чрез изграждане на нова или рехабилитация на съществуваща техническа инфраструктура, подобряване на транспортните и комуникационните връзки и стимулиране на икономическото, социалното и културното развитие на местните общности. Очакваните резултати включват повишаване на стандарта на живот, осигуряване на работни места и поддържане на качествени образователни услуги в селските райони.

Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за всеки кандидат-община е определен в съответствие с одобрената от Комитета по наблюдение Методика, изготвена съобразно обективни и недискриминационни критерии, базирани на официални за страната статистически данни. Всяка община от селски район ще разполага с гарантиран бюджет по интервенцията, като целта е подпомагането да бъде ефективно насочено спрямо приоритетите и нуждите, заложени в плана за развитие на съответната община.

Приемът ще бъде отворен до 31 март 2025 г., като подаването на заявленията за подпомагане по интервенцията ще бъде изцяло по електронен път чрез Системата за електронно управление (СЕУ).

За улеснение на кандидатите е изготвено и Ръководство за подаване на заявления за подпомагане по интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г., което е налично в СЕУ.

Кандидатите могат да отправят запитвания във връзка с Условията за кандидатстване до 3 седмици след началната дата на приема. Запитванията могат да се изпращат на електронна поща: rdd@mzh.government.bg

Националната асоциация на зърнопроизводителите излезе с декларация по повод проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. НАЗ алармира за критичното състояние на сектор „Зърнопроизводство“ и настоява за промени в някои закони, приемане на други и заделяне на средства за ключови пера в сектора.

„Секторът „Зърнопроизводство“ е стратегически за националната икономика, продоволствената сигурност и устойчивото развитие на България. Въпреки това, продължаващото пренебрегване на нуждите му поставя под риск бъдещето на земеделските производители в страната. Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изразява категорично несъгласие и остро критикува проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г.

НАЗ настоява за включване на следните ключови пера в държавния бюджет за 2025 г., които са от решаващо значение за стабилността на сектора:

-Средствата за държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“;
-Средствата за възстановяване и изграждане на стратегически съоръжения на хидромелиоративния сектор в страната, съгласно четиригодишния план, предложен от Министерство на земеделието на храните (МЗХ) за инженеринг (проектиране и строителство – реконструкция, възстановяване, модернизация и ново строителство) на обекти от напоителната инфраструктура и за извършване на реформи за ефикасно и устойчиво използване на водните ресурси в страната, посредством намаляване на загубите на вода в хидромелиоративните съоръжения;
-Средствата за държавната помощ „Помощ в подкрепа на разходи за вода за напояване при отглеждане на земеделски култури“.

В допълнение, НАЗ настоява за изпълнение на законодателни инициативи, свързани с подобряване на възможностите за извършване на земеделска дейност, а именно: промени в Закона за арендата в земеделието, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя; приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени; създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи; определяне на напояването като стратегически национален приоритет и облекчаване на нормативните режими за инвестиционни проекти, свързани с водоспестяващи технологии.

НАЗ алармира за критичното състояние на сектор „Зърнопроизводство“ и за необходимостта от незабавни мерки за адресиране на проблемите и предизвикателствата, породени от: негативните последици от войната в Украйна, които създадоха сътресения на пазара на българската продукция; значителния ръст в себестойността на зърнените и маслодайни култури, дължащ се на постоянно нарастващи производствени разходи, високи рентни плащания и екологични изисквания по линия на Европейския съюз; огромния натиск от Зелената сделка, който намалява конкурентоспособността на европейските фермери спрямо тези от трети страни; ниски продажни цени на местните и международните пазари, които не покриват разходите за производство.

С оглед на неблагоприятната ситуация, НАЗ е изпратила писма до министъра на финансите и всички парламентарни групи с искане за незабавна среща и е в очакване на отговор от тяхна страна.

След проведено извънредно заседание на Управителния съвет на НАЗ, регионалните структури на Асоциацията заявяват, че зърнопроизводителите от цялата страна са готови за протест и ще отстояват с всички законови средствата правото си на поминък и достойно препитание.“, се казва в декларацията.

На официална церемония на 3 декември 2024 г. бяха връчени наградите на единадесетото издание на Отличие „Принос в механизацията на земеделието“, организирано от Министерство на земеделието, Аграрен университет – Пловдив, Селскостопанска академия, Русенски университет „Ангел Кънчев”, Научно-технически съюз по машиностроене и вестник „Земеделска техника”. Събитието се утвърди през годините като празник в сектор „Земеделие” с традиционното връчване на отличията на рождената дата на в. „Земеделска техника”.

През 2024 г. то отново премина под надслов „Агроединение” – единение на образование, наука, бизнес – на ученици, студенти, научни работници, земеделски производители, производители и търговци на земеделска техника. Идеята е целият агроотрасъл да е подчинен на една обща цел – осъществяване на иновативни технологии с иновативни машини и постигане на ефективно земеделие. Отличието доказа на практика, че благородната кауза е осъществима дори и в трудна година.

На официалната церемония сред трите отличени института от структурата на ССА на конкурса „Принос в механизация на земеделието“ беше и Добруджански земеделски институт – гр. Генерал Тошево, на когото беше връчено Отличие „Принос в механизация на земеделието“ ’2024 за I-во място в Направление 3 „Механизация на земеделското производство“, категория „Големи стопанства“ – смесено производство. От името на екипа на научното звено наградата – диплом и плакет – прие д-р Атанас Атанасов, учен в направление „Сортова агротехника на зимни житни култури“ в Отдел „Агротехника и животновъдство“ на института.

На официалната церемония на единадесетото издание на Отличие „Принос в механизацията на земеделието“ бяха отличени и най-иновативните български и вносни машини, продавани на българския земеделски пазар, както и земеделските производители, постигнали високи резултати, внедрявайки земеделска техника в своите стопанства.

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изпрати официално становище до министъра на земеделието, изразявайки сериозни опасения относно потенциалните последици от търговското споразумение между ЕС и Меркосур. Според НАЗ, подобни споразумения, насочени към улесняване на международната търговия, крият сериозни рискове за конкурентоспособността и устойчивостта на европейските фермери, съобщават от Асоциацията.

НАЗ подчертава, че различията в производствените стандарти, екологичните и социални изисквания между ЕС и страните от Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Боливия) създават неравностойна конкуренция.

В тези държави има значителни конкурентни предимства пред европейското селско стопанство поради по-ниски производствени разходи (евтина работна ръка, по-ниски екологични и социални стандарти, по-ниска рента за земята). Това създава риск европейските фермери да бъдат изтласкани от пазара, особено в сектори като зърнопроизводство, месодайно животновъдство и др., където конкуренцията е най-голяма. В допълнение, интензивният внос довежда до спад на цените и по този начин до загуба на доходи за европейските фермери, а оттам и до необходимост от допълнително подпомагане или компенсации от страна на ЕС, като тези процеси вече се наблюдават през последните две години.

Подобни споразумения крият и рискове за устойчивостта и стандартите на ЕС, тъй като селскостопанските продукти от тези региони често не отговарят на строгите екологични, хуманни и социални стандарти на Съюза. Прилагането на двойни стандарти спрямо по-евтината вносна продукция, произведена с по-ниски екологични и етични изисквания, компрометира усилията на европейските фермери да се придържат към по-високи стандарти, особено в контекста на Зелената сделка на ЕС.

НАЗ призовава ЕС и националните правителства да предприемат политика на защита на местното селско стопанство, съобразена с принципите на икономическа, социална и екологична устойчивост. Организацията настоява за спиране на преговорите по споразумението в частта за селскостопански продукти, за да се гарантира бъдещето на европейските фермери.

Министерството на земеделието и храните насърчава целенасочено опазването на местните сортове зеленчуци и овощни видове чрез интервенциите по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Целта е да бъде запазено богатството от множество разнообразни сортове, които са доказали своята устойчивост през годините. Бюджетът по основната интервенция „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ е в размер на 41 635 165 евро, съобщават от МЗХ.

МЗХ ще продължи да насърчава разнообразието от местни сортове, като в същото време подкрепя стопаните, които искат да внедрят нови сортове, които са устойчиви на климатичните промени.

На предстоящото заседание на Съвета по земеделие и рибарство на 9-10 декември, Унгарското председателство ще представи доклад за напредъка по предложение за Регламент за растителния репродуктивен материал, който обединява 9 от съществуващите директиви в сектора. Предложението за регламент в сегашният му вид е само рамка за предстоящи обсъждания. Предвижда се регламентът да бъде приет с гратисен период от минимум три години, в които ще действа настоящото законодателство. Очаква се дискусиите по него да приключат и той да бъде приет не по-рано от началото на 2027 г.

България изрази своята позиция по темата на заседанието на Съвета през юни 2024 г.

Българската държава, още от самото публикуване на предложението, има последователна позиция против усложняване и увеличаване на административната тежест за производителите на семена. По тази причина позицията на страната е против направеното предложение да се въведе сортоизпитване за биологични и стопански качества и устойчивост за зеленчукови и овощни култури за местните сортове.

Позицията на страната е категорична, че такова изискване не трябва да се въвежда. В България фирмите и физическите лица, ангажирани със селекция на зеленчуци и овощни, не са малки и средни предприятия по смисъла на европейския регламент, в голямата си част те са микро фирми и това ще бъде голяма тежест за тях.

България също така е против включването на растителния репродуктивен материал в регламент за официалния контрол, тъй като това ще натовари производителите с одити и допълнителни проверки.

При бъдещите обсъждания на делегирани и изпълнителни регламенти, България ще обръща особено внимание за намаляване на административната тежест, запазване на сортовете и облекчения за микро производителите. В променящите се климатични условия и нестабилни пазари, тези производители имат съществена роля.