Националната асоциация на зърнопроизводителите излезе с декларация по повод проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. НАЗ алармира за критичното състояние на сектор „Зърнопроизводство“ и настоява за промени в някои закони, приемане на други и заделяне на средства за ключови пера в сектора.

„Секторът „Зърнопроизводство“ е стратегически за националната икономика, продоволствената сигурност и устойчивото развитие на България. Въпреки това, продължаващото пренебрегване на нуждите му поставя под риск бъдещето на земеделските производители в страната. Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изразява категорично несъгласие и остро критикува проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г.

НАЗ настоява за включване на следните ключови пера в държавния бюджет за 2025 г., които са от решаващо значение за стабилността на сектора:

-Средствата за държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“;
-Средствата за възстановяване и изграждане на стратегически съоръжения на хидромелиоративния сектор в страната, съгласно четиригодишния план, предложен от Министерство на земеделието на храните (МЗХ) за инженеринг (проектиране и строителство – реконструкция, възстановяване, модернизация и ново строителство) на обекти от напоителната инфраструктура и за извършване на реформи за ефикасно и устойчиво използване на водните ресурси в страната, посредством намаляване на загубите на вода в хидромелиоративните съоръжения;
-Средствата за държавната помощ „Помощ в подкрепа на разходи за вода за напояване при отглеждане на земеделски култури“.

В допълнение, НАЗ настоява за изпълнение на законодателни инициативи, свързани с подобряване на възможностите за извършване на земеделска дейност, а именно: промени в Закона за арендата в земеделието, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя; приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени; създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи; определяне на напояването като стратегически национален приоритет и облекчаване на нормативните режими за инвестиционни проекти, свързани с водоспестяващи технологии.

НАЗ алармира за критичното състояние на сектор „Зърнопроизводство“ и за необходимостта от незабавни мерки за адресиране на проблемите и предизвикателствата, породени от: негативните последици от войната в Украйна, които създадоха сътресения на пазара на българската продукция; значителния ръст в себестойността на зърнените и маслодайни култури, дължащ се на постоянно нарастващи производствени разходи, високи рентни плащания и екологични изисквания по линия на Европейския съюз; огромния натиск от Зелената сделка, който намалява конкурентоспособността на европейските фермери спрямо тези от трети страни; ниски продажни цени на местните и международните пазари, които не покриват разходите за производство.

С оглед на неблагоприятната ситуация, НАЗ е изпратила писма до министъра на финансите и всички парламентарни групи с искане за незабавна среща и е в очакване на отговор от тяхна страна.

След проведено извънредно заседание на Управителния съвет на НАЗ, регионалните структури на Асоциацията заявяват, че зърнопроизводителите от цялата страна са готови за протест и ще отстояват с всички законови средствата правото си на поминък и достойно препитание.“, се казва в декларацията.

На официална церемония на 3 декември 2024 г. бяха връчени наградите на единадесетото издание на Отличие „Принос в механизацията на земеделието“, организирано от Министерство на земеделието, Аграрен университет – Пловдив, Селскостопанска академия, Русенски университет „Ангел Кънчев”, Научно-технически съюз по машиностроене и вестник „Земеделска техника”. Събитието се утвърди през годините като празник в сектор „Земеделие” с традиционното връчване на отличията на рождената дата на в. „Земеделска техника”.

През 2024 г. то отново премина под надслов „Агроединение” – единение на образование, наука, бизнес – на ученици, студенти, научни работници, земеделски производители, производители и търговци на земеделска техника. Идеята е целият агроотрасъл да е подчинен на една обща цел – осъществяване на иновативни технологии с иновативни машини и постигане на ефективно земеделие. Отличието доказа на практика, че благородната кауза е осъществима дори и в трудна година.

На официалната церемония сред трите отличени института от структурата на ССА на конкурса „Принос в механизация на земеделието“ беше и Добруджански земеделски институт – гр. Генерал Тошево, на когото беше връчено Отличие „Принос в механизация на земеделието“ ’2024 за I-во място в Направление 3 „Механизация на земеделското производство“, категория „Големи стопанства“ – смесено производство. От името на екипа на научното звено наградата – диплом и плакет – прие д-р Атанас Атанасов, учен в направление „Сортова агротехника на зимни житни култури“ в Отдел „Агротехника и животновъдство“ на института.

На официалната церемония на единадесетото издание на Отличие „Принос в механизацията на земеделието“ бяха отличени и най-иновативните български и вносни машини, продавани на българския земеделски пазар, както и земеделските производители, постигнали високи резултати, внедрявайки земеделска техника в своите стопанства.

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изпрати официално становище до министъра на земеделието, изразявайки сериозни опасения относно потенциалните последици от търговското споразумение между ЕС и Меркосур. Според НАЗ, подобни споразумения, насочени към улесняване на международната търговия, крият сериозни рискове за конкурентоспособността и устойчивостта на европейските фермери, съобщават от Асоциацията.

НАЗ подчертава, че различията в производствените стандарти, екологичните и социални изисквания между ЕС и страните от Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Боливия) създават неравностойна конкуренция.

В тези държави има значителни конкурентни предимства пред европейското селско стопанство поради по-ниски производствени разходи (евтина работна ръка, по-ниски екологични и социални стандарти, по-ниска рента за земята). Това създава риск европейските фермери да бъдат изтласкани от пазара, особено в сектори като зърнопроизводство, месодайно животновъдство и др., където конкуренцията е най-голяма. В допълнение, интензивният внос довежда до спад на цените и по този начин до загуба на доходи за европейските фермери, а оттам и до необходимост от допълнително подпомагане или компенсации от страна на ЕС, като тези процеси вече се наблюдават през последните две години.

Подобни споразумения крият и рискове за устойчивостта и стандартите на ЕС, тъй като селскостопанските продукти от тези региони често не отговарят на строгите екологични, хуманни и социални стандарти на Съюза. Прилагането на двойни стандарти спрямо по-евтината вносна продукция, произведена с по-ниски екологични и етични изисквания, компрометира усилията на европейските фермери да се придържат към по-високи стандарти, особено в контекста на Зелената сделка на ЕС.

НАЗ призовава ЕС и националните правителства да предприемат политика на защита на местното селско стопанство, съобразена с принципите на икономическа, социална и екологична устойчивост. Организацията настоява за спиране на преговорите по споразумението в частта за селскостопански продукти, за да се гарантира бъдещето на европейските фермери.

Министерството на земеделието и храните насърчава целенасочено опазването на местните сортове зеленчуци и овощни видове чрез интервенциите по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Целта е да бъде запазено богатството от множество разнообразни сортове, които са доказали своята устойчивост през годините. Бюджетът по основната интервенция „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ е в размер на 41 635 165 евро, съобщават от МЗХ.

МЗХ ще продължи да насърчава разнообразието от местни сортове, като в същото време подкрепя стопаните, които искат да внедрят нови сортове, които са устойчиви на климатичните промени.

На предстоящото заседание на Съвета по земеделие и рибарство на 9-10 декември, Унгарското председателство ще представи доклад за напредъка по предложение за Регламент за растителния репродуктивен материал, който обединява 9 от съществуващите директиви в сектора. Предложението за регламент в сегашният му вид е само рамка за предстоящи обсъждания. Предвижда се регламентът да бъде приет с гратисен период от минимум три години, в които ще действа настоящото законодателство. Очаква се дискусиите по него да приключат и той да бъде приет не по-рано от началото на 2027 г.

България изрази своята позиция по темата на заседанието на Съвета през юни 2024 г.

Българската държава, още от самото публикуване на предложението, има последователна позиция против усложняване и увеличаване на административната тежест за производителите на семена. По тази причина позицията на страната е против направеното предложение да се въведе сортоизпитване за биологични и стопански качества и устойчивост за зеленчукови и овощни култури за местните сортове.

Позицията на страната е категорична, че такова изискване не трябва да се въвежда. В България фирмите и физическите лица, ангажирани със селекция на зеленчуци и овощни, не са малки и средни предприятия по смисъла на европейския регламент, в голямата си част те са микро фирми и това ще бъде голяма тежест за тях.

България също така е против включването на растителния репродуктивен материал в регламент за официалния контрол, тъй като това ще натовари производителите с одити и допълнителни проверки.

При бъдещите обсъждания на делегирани и изпълнителни регламенти, България ще обръща особено внимание за намаляване на административната тежест, запазване на сортовете и облекчения за микро производителите. В променящите се климатични условия и нестабилни пазари, тези производители имат съществена роля.

Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) работи в условията на максимална мобилизация. Нашата цел е земеделските стопани да получават своевременно финансова подкрепа. Това заяви изпълнителният директор на ДФЗ Ива Иванова по време на откриването на годишната среща на Националното сдружение “Обединени земеделски производители”, съобщават от ДФЗ.

До момента ДФЗ е подкрепил аграрния бизнес с 2,8 млрд. лв. Предвижда се до края на годината да бъдат разплатени още над 1 млрд. лв.

По инвестиционните мерки на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) от началото на прилагането ѝ до момента са сключени над 15 000 договора със стойност на субсидията над 4,3 млрд. лв., а изплатените суми до момента са над 3,6 млрд. лв., каза още изпълнителният директор на ДФЗ.

Ива Иванова обясни още, че към момента в процес на обработка са постъпилите проектни предложения от последните два целеви приема – по подмярка 4.2 “Инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти” с направление “Околна среда” и подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства” с направление “Напояване”.

От 2 до 16 декември Държавен фонд „Земеделие“ ще проведе прием по двете интервенции – „Информиране в държавите членки“ и „Популяризиране в трети държави“, съгласно чл.5, ал.5 от Наредба № 14 от 11.09.2023 г., за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по интервенциите в лозаро-винарския сектор от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г., съобщават от ДФЗ.

Интервенция „Популяризиране в трети държави“ е насочена към популяризиране на вина, включително сертифицирани биологични вина, със защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ) и за сортови вина без ЗНП/ЗГУ, като се посочват предимствата на вината, произведени в Европейския съюз, особено по отношение на качеството и безопасността на храните или грижата за околната среда. Кандидати по интервенцията могат да бъдат търговски дружества, работещи основно в лозаро-винарския сектор, признати организации и асоциации на организации в сектора, междупрофесионални организации по Закона за виното и спиртните напитки, публични органи, когато не са единствени бенефициенти на помощта и професионални организации, работещи основно в лозаро-винарския сектор, включително юридически лица с нестопанска цел.

Интервенция „Информиране в държавите членки“ е насочена към информиране на потребителите относно отговорната консумация на вино и риска, свързан с вредната консумация на алкохол и схемата на Европейския съюз за ЗНП и ЗГУ, по отношение на специфичното качество, репутацията или други характеристики на виното, дължащи се на специфичната му географска среда или неговия произход. Кандидати по интервенцията могат да бъдат юридически лица с нестопанска цел, съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел с цели в лозаро-винарския сектор, признати организации на винопроизводители и асоциации на организации на винопроизводители, междупрофесионални организации, съгласно Закона за виното и спиртните напитки, както и публични органи, когато не са единствени бенефициери на помощ.

На следният адрес https://seu.dfz.bg/drupal/?q=node/49 кандидатите могат да се запознаят с видео ръководства за работа с СЕУ.

Кандидатите по интервенциите в лозаро-винарския сектор подават документи за финансова подкрепа единствено чрез Системата за електрони услуги (СЕУ) с квалифициран електронен подпис (КЕП).

За допълнителни въпроси и разяснение при попълване на заявлението, кандидатите могат да се обръщат към експертите от ДФ „Земеделие“ на телефон 02/8187504, от 9:00 ч. до 17:30 ч., в работните дни.

От 09 декември 2024 г. се отваря прием по интервенциите в сектор „Пчеларство“ за 2025 г. със заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Приемът ще продължи до 23 декември 2024 г. Финансовият ресурс за 2025 г. по интервенциите е в размер на 10 077 843.42 лева, съгласно заповед на министъра на земеделието и храните, информират от ДФЗ.

На интернет страницата на ДФЗ в раздел „Схеми и мерки за подпомагане“, в секция „Пчеларство“ – Интервенции в сектора на пчеларството 2025 г., е публикувана и заповед на министъра на земеделието и храните, съдържаща списък с разходите/активите, за които има определени референтни цени за финансовата 2025 г. Към датата на подаване на заявлението за подпомагане, за включените в списъка разходи/активи, кандидатът трябва да представи една оферта. За всички останали разходи/активи, за които няма определени референтни цени, се представят три съпоставими оферти.

Държавен фонд „Земеделие“ напомня на кандидатите, че с промяната в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), който е в сила от 01.01.2023 г., всички земеделски стопани, които искат да подадат заявления за подпомагане, следва да имат регистрация в Системата за електронни услуги (СЕУ). През СЕУ ще се осъществява и цялата комуникация между администрацията и бенефициерите на ДФЗ. Кандидатите по интервенциите в сектор „Пчеларство“ подават документи за финансова подкрепа, единствено чрез СЕУ с квалифициран електронен подпис (КЕП).

България получи одобрението на Комитета по рибарство на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в процеса на подготовка за пълноправно членство в Организацията. Това стана ясно по време на 134-та сесия на Комитета, проведена в Париж, Франция, на която страната ни бе представена от заместник-министъра на земеделието и храните доц. Деян Стратев и неговия екип.

На заседанието заместник-министър Стратев изтъкна значението на устойчивото управление на рибарството и аквакултурите, като подчерта усилията на България за развитие на сектора в съответствие с най-добрите международни практики. Той акцентира върху ключовата роля на страната в приложението на Европейската обща рибарска политика и на усилията за осигуряване на продоволствена сигурност чрез устойчиви модели в рибарството и аквакултурите. „Наша основна цел е да осигурим опазване на водните ресурси и да гарантираме продоволствена сигурност, като същевременно насърчаваме устойчивото развитие на рибарския сектор“, заяви заместник-министър Стратев.

По време на заседанието Комитетът подчерта значителния напредък на България в сектор „Рибарство”, както и водещата роля на страната ни в засилването на регионалното сътрудничество за справяне с предизвикателствата в Черноморския регион. Освен това, бе отчетен и обширният обем работа, извършен от България в процеса на присъединяване към Организацията.

България активно обменя информация и опит с международни партньори за подобряване на управлението на рибарството и за усилване на контролните мерки срещу незаконния риболов. Членството ни в ОИСР е стратегически важно, тъй като ще ни даде достъп до най-високите международни стандарти в сектора.

Заместник-министърът подчерта също така важността на инвестициите в рибарски пристанища и аквакултурни стопанства. „Инвестициите в модернизацията на пристанищата и подкрепата за местни производители и организации са не само икономически изгодни, но и съществени за устойчивото развитие на рибарските и аквакултурни общности“, добави той.

В курорта Албена стартира 12-ото издание на Националния агросеминар, организиран от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), под мотото „Следващата селскостопанска революция“. Събитието, което ще продължи до събота, събра водещи фигури от сектора, като министърът на земеделието д-р Георги Тахов и други ключови представители на научни и професионални организации. Програмата включва панелни дискусии по актуални теми като сътрудничеството между държавата и фермерите, предизвикателствата на сушата и поливното земеделие, както и B2B срещи за насърчаване на партньорства и иновации в земеделието.

Гости на събитието бяха министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов, министърът на околната среда и водите инж. Петър Димитров, зам.-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Ива Иванова, пълномощният министър на земеделието и храните Снежана Благоева, председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Виолета Божанова, председателят на Икономически и социален съвет на РБ Зорница Русинова, ректорът на Аграрен университет – Пловдив доц. д-р Боряна Иванова и председателят на Българска аграрна камара Костадин Костадинов.

„Именно мотото „Следващата селскостопанска революция“ е и подходът на Националната асоциация на зърнопроизводителите, винаги с високи амбиции в силни предизвикателства“, каза водещият на събитието Соня Тодорова.

„Следващата селскостопанска революция“, това е ситуацията, пред която се намира секторът – ситуация на несигурност по отношение на нашето бъдеще, заредена от войната, която се води на няколко стотин километра от нас, политическата ситуация в страната ни, климатичните условия. Тази комбинация от неблагоприятни фактори, съчетана от ежедневните проблеми, които всички земеделски производители срещаме, ни провокира да използваме тези думи“, каза Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

„НАЗ е локомотивът, който може да поведе всички нас към промените, от които имаме нужда – поземлена реформа, адекватно управление на водните ресурси, подобряване на отношенията между бизнеса и науката, повишаване на знанията на земеделските производители за добрите земеделски практики, по-добро познаване на търговията със земеделската продукция, коопериране – тема табу в нашите географски ширини, по-силно изразяване на мнението на българските производители на европейско ниво и други“, обясни Проданов.

С тези думи и отбелязвайки символичното навършване на пълнолетие на Националната асоциация на зърнопроизводителите, нейният председателят Илия Проданов откри събитието.

„Министерство на земеделието и храните трябва да работи за осигуряването на стабилността на сектора. Затова като министър и моят екип, една от основните задачи да се осигури прогнозируемост на функционирането на отрасъла и да създаваме тези условия с всички вас, които да влияят благоприятно на бизнес климата, а не това да пречи през административни норми и пречки“, посочи служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов.

Министърът обяви, че до края на годината ще бъдат изплатени над 1 милиард лева на земеделците, като основна част от средствата ще бъде насочена към интервенцията за основно подпомагане на доходите за устойчивост. По думите му, по тези интервенции са кандидатствали 52 000 фермери.

„До края на годината има амбицията да платим всички десет интервенции за оборудване и подпомагане на отглеждане на животни, за екология и екологично земеделие. Това е по Програмата за развитие на селските райони. Продължават и плащанията по програмата за 2014-2020, както и по Програмата за морско дело и рибарство. От самото начало на годината до момента са изплатени вече 2,8 млн. лева по всички познати схеми и директни плащания“, обясни д-р Тахов.

„Земеделието е основен стълб на икономиката и социалната стабилност на нашата страна. То генерира над 3% от брутния вътрешен продукт на държавата, ангажира работна ръка и е много устойчива бизнес система, затова ракурсът за следващата революция трябва да започне с темата за напояването“, посочи служебният министър.

Приветствие направиха също председателят на ИСС Зорница Русинова, ректорът на Аграрен университет – Пловдив доц. д-р Боряна Иванова, председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Виолета Божанова и председателят на БАК Костадин Костадинов.

Автор: Преслав Нейчев

Органичен биотор с хуминови киселини Био Шанс стана българска фирма на годината в категорията за микро и малки предприятия в престижния национален конкурс „Българска фирма на годината“, организиран за 12 поредна година от Fibank.

Био Шанс се занимава с производство и с търговия на изцяло органичен био тор с хуминови киселини – продукт съдържа балансирана формула от микро и макро-елементи и живи природни организми, които лесно се свързват с метаболизма на растенията и им осигуряват балансирани хранителни елементи, силен имунитет и водят до висок добив.

Био Шанс е на пазара от стопанската 2020-2021 г. и работи в сектора на земеделието. „Много сме горди с тази награда, тя е резултат от нашия упорит труд, но и от доверието на клиентите ни. Едни от най-успешните ни партньорства със земеделски производители са в Добричко, където постигаме отлични резултати при третиране на пшеница, царевица и слънчоглед“, каза при награждаването Мартин Савов. Той е директор на дружеството и основен двигател на внедряването на научните разработки за създаване на чист концентриран биотор с хуминови и фулвинови киселини в пазарна технология за производството му.

„Ние осигуряваме на земеделците продукт, който може да се прилага самостоятелно, но в същото време е съвместим с конвенционалните торове и който намалява цената на влагането на единица площ, като гарантира висок добив и спазване на еко-изисквания. Освен върху добива, употребата му има непосредствен ефект върху подобряването на почвеното плодородие, изчистване на продукцията от химическите третирания и подобряване на вкусовите й качества.“, заяви Мартин Славов.

Тази година конкурсът бе с фокус върху ESG стандартите и принципите за устойчиво развитие, които представляват набор от критерии за оценка на въздействието на бизнеса върху околната среда, обществото и служителите. В конкурса участваха 230 филми от цялата страна. Жури в състав финансистът Емил Хърсев, социологът Кънчо Стойчев, главният редактор на в. „24 часа“ Венелина Гочева и Главният изпълнителен директор на Fibank Никола Бакалов определи победителите по критериите най-висока ефективност, най-висок ръст и устойчиво развитие.

Компанията разработва нови продукти в сферата на биоторенето, растителната защита и животновъдството, отново на основата на естествените хуминови и фулвинови киселини.

128 756 048 лв. получиха 50 651 стопани по държавните помощи „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, съобщават от ДФЗ.

Това стана възможно, след като министърът на земеделието и храните Георги Тахов проведе редица срещи с бранша и с Министерство на финансите. В резултат на това Министерски съвет одобри допълнителен ресурс в размер на 125 млн. лв. за доплащането по помощта за 2024 г. С това плащане бе спазен ангажиментът, поет от министъра за изплащане на остатъка на парите по украинската помощ до края на ноември.

За 2024 г. по украинската помощ са изплатени близо 653 млн. лв. (652 915 154 лв.).
Помощта се предоставя под формата на преки безвъзмездни средства на земеделски стопани от първичното селскостопанско производство – животновъди, отглеждащи едри и дребни преживни животни, пчелни семейства, производители на плодове и зеленчуци, маслодайна роза, винени лозя, тютюн, пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица за компенсиране на част от повишените разходи за производство.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) предприема действия по отношение на нарастващата популация на черната златка (Capnodis tenebrionis)*, установена през 2024 година, съобщиха от Агенцията. Проблемът беше констатиран още през активния вегетационен сезон, като за своевременното установяване на актуалното състояние на овощните градини в страната, БАБХ изпрати писма до Областните дирекции по безопасност на храните.

Проблемът с черната златка не е ограничен само до България. Вредителят се наблюдава и в други европейски държави, като тенденцията за увеличаване на популацията е обща за региона. Това подчертава необходимостта от своевременни мерки за контрол и ограничаване на разпространението му.

През 2024 г. постепенно се наблюдава увеличаване на популационната плътност на черната златка. Причините за това са комплексни и включват:

Проблеми в прилаганата агротехника- липса на устойчиви подложки; поддържане на почвената повърхност постоянно затревена и липсата на гравитачно напояване; използване на посадъчен материал от сертифицирани разсадници;

Климатични промени- затоплянето на климата влияе пряко върху развитието на насекомото-висока преживяемост и кратко време за развитие на зимуващите ларви, удължаване на периода на разпространение на възрастните, а от там по-висока плодовитост и намножаване на популацията в големи размери.

Липса на разработени ефективни инструменти за наблюдение на неприятеля- няма феромонови уловки, цветни лепливи капани, сензорни и дигитални методи.

Ограничен кръг разрешени активни вещества на препарати за растителна защита (ПРЗ) на Европейско ниво свързано с намаляване употребата на пестицидите и Зелената сделка и липса на ефективни алтернативни средства за контрол.

Профилактиката и прилагането на агротехнически мерки на високо ниво остават основата на ефективния контрол на вредителя. Съгласно Закона за защита на растенията, опазването на растенията и растителните продукти се осъществява чрез общите принципи на интегрирано управление на вредителите. Всички лица са длъжни да поддържат в добро здравно състояние растенията и растителните продукти, които притежават, отглеждат, произвеждат или съхраняват.

За контрола на черната златка се предприемат мерки още с повишаването на температурата през пролетта. Продукти за растителна защита с различен механизъм на действие, включително с микроорганизми, се прилагат срещу възрастните индивиди. За ларвите се използват биоагенти, като ентомопатогенни нематоди и ПРЗ с микроорганизми.

БАБХ е предприела всички необходими стъпки за разрешаване на използването на биоагенти и ПРЗ, както и за разработване на стратегия за контрол на черната златка. Сформирани са две работни групи – една за разрешаване на употребата на биоагенти срещу ларвите на черната златка, и друга за изготвяне на национална стратегия за контрол на вредителя.

Призоваваме земеделските производители да използват само посадъчен материал с доказан произход от сертифицирани разсадници, с оглед предотвратяване на разпространението на неприятеля и опазване на здравето на овощните насаждения.

*Черната златка (Capnodis tenebrionis) е опасен неприятел по костилковите овощни видове у нас още от 40-те и 50–те години на миналия век. Разпространен е в разсадниците и младите овощни градини. Напада кайсията, сливата, прасковата, черешата, вишната, зарзалата, маслодайната роза, крушата, дюлята и глога.

Неприятелят развива едно поколение за две години. Възрастните индивиди се хранят с дръжките на листата, пъпките и кората на дърветата. Основната повреда нанасят ларвите, навлизат в корените и издълбават ходове в главния корен. Вследствие на повредата дърветата отслабват, изсъхват и загиват. Присъствието на неприятеля може да се установи при откриване на листа с прегризани дръжки под короната на дърветата. При силно нападение през лятото листата опадат.

Един от първите арендатори в Добруджа и носител на приза „Агробизнесмен на България“ за 1998 година – Димитър Катранджиев от добричкото село Спасово, присъства на тазгодишната церемония „Агробизнесмен на България“ и връчи Специална награда на ветераните, носители на приза през годините. Тя отиде при Рени Славова, собственик на бутикова изба „Зеланос“ в сунгурларското село Славянци.

Годишната церемония се състоя вчера в столичния хотел „Хилтън“. Тя бе организирана за 33-ти път от вестник „Български фермер“ и е за принос към българското земеделие.

„Сектор Земеделие е гръбнакът на българската икономика. С упорития си труд, страстта и усилията в работата си, фермерите и агробизнесмените се превърнаха в пример за професионализъм, отдаденост и новаторство. Те са двигателят на положителната промяна, която виждаме в българското земеделие и благодарение на техните усилия, родната продукция печели доверие и уважение на пазарите у нас и в чужбина. Вашата неуморна работа не остава незабелязана – тя ни вдъхновява и показва, че с ангажираност и партньорство можем всички заедно да градим модерно и устойчиво земеделие в България. Вашите ръце и вашата визия осигуряват храна на нашите семейства, създават заетост и утвърждават традициите на българското село, като същевременно утъпкват пътя към иновации и устойчиво развитие. Във време на глобални предизвикателства и климатични промени, вашата роля е по-важна от всякога“. Това каза министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов при връчването на приза „Агробизнесмен на България“ за 2024 г., информират от МЗХ
Министър Тахов посочи, че темата за напояването е сред първостепенните задачи на неговия екип. „Към момента е приключила реконструкцията и модернизацията с европейски средства на 5 канала на „Напоителни системи“ ЕАД и продължава работата по още 18 обекта. Общата стойност на инвестицията е над 100 млн. лв. До няколко седмици ще бъде отворен и нов прием по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в сферата на напояването за над 100 млн. евро“, каза още той. По думите му, са изготвени количествено-стойности сметки и от страна на Министерството е изразено желание към националния бюджет да бъдат отпуснати в бюджетна рамка 2024-2028 г. 1,200 млрд. лв. „По този начин се ангажираме, че ще увеличим площите за напояване с около 2 млн. дка“, уточни министърът.

Министър Тахов връчи приза „Агробизнесмен на България“ за 2024 г. на Рени Славова, собственик на бутикова изба „Зеланос“. Получателят на високото отличие е потомствен агроном и е земеделски производител от 1993 г., като стартира с отглеждане на лозя и овошки. През 2014 г. реализира мечтата си за създаване на собствена винарна, като днес тя и семейството ѝ се грижат за 700 дка лозя. Гроздето се бере и сортира изцяло на ръка. Продукцията на винарната е позната не само на българските ценители, но е добре приета и в Япония, където основно е насочен износът на компанията.

В категория „Местна инициативна група“ беше отличено Сдружение „МИГ – Троян Априлци, Угърчин“. За „Инвестиция с кауза“ беше отличена „Деликатес Житница“. Призът за „Агроиновация“ получи KWS MAIA. За „Животновъд“ беше отличен Петър Козарев, а за „Биопроизводител“ – Павел Желязков. Тодор Донков, докторант по програма „Овощарство“ на Аграрен университет-Пловдив е „Агроотличник 2024 г.“ за участието му в проекти и за практически опит. Радослав Танев получи приза за „Млад агробизнесмен“.

Снимка: Стоп кадър Българси Фермер