Министърът на земеделието и храните Георги Тахов поиска от Европейската комисия защитни мерки срещу вноса на пчелен мед с произход от Украйна в България, съобщават от МЗХ. Това стана по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в Брюксел. Призивът на страната ни беше подкрепен и от Румъния. Министър Тахов подчерта, че вносът на украински мед затруднява реализацията на местната продукция. Той изтъкна, че значителните количества украински мед на много ниски цени, влизащи на европейския пазар, оказват голям натиск върху цените на българския мед. „Освен с множеството предизвикателствата, пред които е изправен секторът, през последните три години той се сблъсква и с конкуренцията на вноса от Украйна. С над 30 % повече е количеството на внесения от Украйна мед в страната ни от януари до октомври 2024 г., сравнено със същия период на миналата година“, каза още той. По думите му, високите нива на внос от Украйна поставят в затруднено положение производителите в България“.

По време на заседанието министрите дискутираха предизвикателствата и бъдещите перспективи в различните селскостопански сектори. По отношение на зърнените и маслодайни култури, министър Тахов съобщи, че в България се отчита спад на производството на слънчоглед и царевица – съответно с 11,5% и с 38,1% на годишна база. „Това е вследствие на сухото и горещо време през летните месеци, което доведе до сериозно намаление на средните добиви от декар при пролетниците. Изкупните цени към края на октомври 2024 г. не са в състояние да компенсират това понижение. По този начин се формира сериозен отрицателен финансов резултат и невъзстановими загуби за земеделските стопани“, подчерта д-р Георги Тахов. Той отбеляза, че на пазара на яйца у нас продължават да се наблюдават смущения в резултат на рязко увеличения внос от Украйна.

По време на посещението си в Брюксел, по покана на министъра на земеделието на Унгария, министър Тахов участва в среща с министрите на земеделието на държави членки в близост до границата с Украйна и министъра на аграрната политика и храните на Украйна Виталий Ковал. На срещата, министрите дискутираха предстоящото предложение на Комисията за изменението на член 29 от Споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС. Министър Тахов посочи, че през последните години ситуацията на пазара на земеделски продукти в ЕС, особено в държавите в близост до границата с Украйна, се характеризира с високо ниво на несигурност и нестабилност. По думите му, това създава напрежение сред производителите и се отразява негативно на сектора като цяло. „Намирането на дългосрочно решение е ключово за постигането на стабилност и предвидимост в сектора. Това решение трябва да бъде балансирано и да отразява интересите на всички страни“, категоричен бе министър Тахов. Страната ни и още 11 държави, подкрепиха искането на Испания за прилагане на правилото N+3, вместо първоначално предвиденото N+2, по отношение на разходването на средствата от фонда за развитие на селските райони в Стратегическите планове по ОСП. Българският земеделски министър заяви, че по този начин ще бъде осигурена гъвкавост за държавите членки да планират и изпълняват Стратегическия си план по-ефективно.

На заседанието Европейската комисия представи предложението за Регламент на Съвета, определящ за 2025 г. възможностите за риболов в Средиземно и Черно море. Министър Тахов посочи, че очаква риболовните възможности за Черно море да се основават на наличните научни съвети и да отчитат социално-икономическия аспект при риболова на калкан и цаца. Българският земеделски министър бе категоричен, че предложението за Регламент отчита продължаващата усложнена обстановка в Черно море, вследствие на войната в Украйна. Той изрази надежда, че неусвоените количества квота за калкан ще намерят отражение в него. „Общите цели за устойчиво управление на споделените запаси могат да бъдат постигнати само със съвместни и реципрочни действия от всички черноморски крайбрежни държави“, каза още д-р Георги Тахов.

Министрите на земеделието обсъдиха и изготвянето на Стратегия за подобряване на производството и употребата на протеинови култури на европейско ниво. Министър Тахов каза, че страната ни подкрепя разработването на цялостна стратегия, която да надгради ефекта и резултатите от прилаганите до момента инструменти, насочени към подкрепа на производството на протеинови култури.

До 22 ноември 2024 г. се удължава срокът за прием на проектни предложения за напояване по подмярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г, съобщават от МЗХ. Управляващият орган на Програмата се възползва от правното основание по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) за удължаване срока на прием, поради наличен неусвоен бюджет по процедурата и постъпили предложения от браншови организации. Промяната ще даде възможност на повече земеделски производители да се възползват от финансовата подкрепа.

Проектите, които ще бъдат реализирани, ще допринесат за цялостното подобряване на дейността на земеделските стопанства чрез модернизация, въвеждане на иновативни практики и устойчиво и по-ефективно управление на водните ресурси. Това ще повиши конкурентоспособността на стопаните и ще намали въздействието върху околната среда.

Процедурата подкрепя предимно проекти от секторите „Плодове и зеленчуци”, „Животновъдство” и „Етеричномаслени и медицински култури”. Приоритет получават още групите и организациите на производители, младите фермери, биопроизводителите и стопанствата, покриващи критериите за успешно пазарно присъствие.

Финансовата помощ по процедурата е в размер на над 97,7 млн. лева и покрива до 50% от инвестицията. Минималният размер на допустимите разходи е 29 337 лв., а максималният – 880 110 лв.

Кандидатите могат да подават своите проектни предложения в ИСУН2020 до 23:59 часа на 22 ноември 2024 г. Пълният пакет документи е достъпен на уебсайта на Министерството на земеделието и храните и в ИСУН 2020.

До 15 януари 2025 г. преработвателните предприятия на продукти от риболов и аквакултури могат да кандидатстват по процедура BG14MFPR001-2.001 „Преработване на продуктите от риболов и аквакултури” на Програма за морско дело, рибарство и аквакултури 2021-2027, съобщават от ДФЗ. По предходните два приема са подадени 12 проектни предложения за 13,5 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ.

Допустими кандидати са еднолични търговци (ЕТ) или юридически лица (ЮЛ), регистрирани по Търговския закон и отговарящи на критериите за микро, малко или средно предприятие съгласно Закона за малките и средните предприятия. Предприятията трябва да имат съответните регистрации съгласно разпоредбите на Закона за храните, Закона за рибарството и аквакултурите и Закона за ветеринарномедицинската дейност; да са вписани в регистъра на Българска агенция по безопасност на храните; да имат издадено Разрешително за стопански риболов и Удостоверение за придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.

Безвъзмездната финансова помощ за един проект е от 30 000 лв. до 2 000 000 лв., като съфинансирането е до 50% от общите допустими разходи по проекта. Средствата ще се предоставят за инвестиции свързани с повишаване на енергийната ефективност, внедряване на иновации, въвеждане на нови продукти, оползотворяването на страничните продукти от преработка и др.

Допустими за финансиране са разходи за закупуване на нови машини, оборудване и съоръжения; строително-монтажни работи; специализирана складова техника и складови транспортни средства; инвестиции в пречиствателни съоръжения за отпадни води; инсталации за обработка/преработка на риба и рибни продукти; дигитализация на производствените дейности; възобновяеми енергийни източници и др.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) преведе общо 19 785 636 лв. на 4615 животновъди, заявили подкрепа по интервенцията „Преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството“ (ПНДЖ3). Ставката за едно допустимо за подпомагане животно, определена със заповед на министъра на земеделието и храните, е в размер на 41,07 лв, съобщават от МЗХ.

Помощта се изплаща в рамките на срока, съгласно индикативния график, изготвен от Държавен фонд „Земеделие“.

При същия размер на помощта бяха изплатени средствата на животновъдите за изминалата Кампания 2023 г. За поредна година ДФЗ превежда по банковите сметки на фермерите средствата за преходна национална помощ наведнъж.

Финансовата подкрепа по интервенцията е утвърдена в съответствие на Регламент (ЕС) 2021/2115 на ЕП и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане по изготвените Стратегическите планове за ОСП. Там е разписано, че преходна национална помощ може да бъде отпусната само за секторите, на които са предоставяни национални доплащания през 2013 г.

През 2024 г. финансовият пакет за всяка от схемите за Преходна национална помощ може да достигне максимум 45% от пакета на съответната схема за национални доплащания през 2013 г.

Приеми за над 2,2 млрд. лева по най-атрактивните интервенции за модернизиране на земеделието и развитие на местните икономики стартират през 2025 г. Финансовият ресурс ще осигури подкрепа по 19 различни процедури по интервенции за подпомагане на широк спектър от дейности в селските райони, съфинансирани чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Това стана ясно по време на 5-тото заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР 2023-2027 г.), съобщават от МЗХ.

Заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева обясни, че финансирането ще бъде насочено към най-очакваните от земеделските производители и малките общности интервенции. „Стартираме множество преми във възможно най-кратки срокове, за да може земеделските стопани да получат необходимия тласък към устойчиво и модерно развитие. Нашите усилия целят да създадем благоприятни условия в селските райони на България“, подчерта тя.

Подкрепата по одобрената Индикативна годишна програма, предложена на Управляващия орган (УО) на СПРЗСР 2023-2027 г., е насочена към разнообразни дейности като модернизация на земеделието, реставриране и обновяване на религиозни храмове, развитие на горския сектор и неземеделските дейности.

През месец януари 2025 г. с бюджет от близо 740 млн. лева. ще стартира приемът за стратегии по подхода „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Инвестициите по подхода ще бъдат насочени към развитието на местните икономики, като се акцентира върху увеличаване на заетостта и доходите, подобряване на социалните услуги и условията на живот.

Сред първите приеми, които ще отворят в началото на годината, е модернизацията на инфраструктурата за напояване с бюджет 195,5 млн. лева. Земеделските стопани ще бъде насърчени да повишат професионалното си обучение и придобиване на знания, като за дейността е предвиден финансов ресурс от 19,5 млн. лева. Ще бъдат отворени и три отделни процедури, стимулиращи развитието неселскостопански дейности в селските райони. Това са производство, предлагане на услуги и занаятчийски дейности, които са с общ бюджет в размер на 193 млн. лева.

През месец април, с предвидени близо 142 млн. лева, ще стартира приемът за възстановяване и реставрация на сгради с религиозно значение, които са на територията на селски райони. До юли месец 2025 г. ще бъдат отворени и приеми по три интервенции за подкрепа на горския сектор с общ бюджет над 44,3 млн. лева.

През втората половина на 2025 г. земеделските стопанства и преработвателите на селскостопански продукти ще бъдат подкрепени с общо над 860 млн. лева по 4 мерки от Стратегическия план. Тогава ще стартира и интервенцията за иновации с бюджет от 58,6 млн. лева.

По време на заседанието заместник-министърът Василева, заяви че Управляващият орган на Стратегическия план се е съобразил в максимална степен със становищата на земеделската общност, като критерии за подбор са предварително обсъждани на Тематични работни групи с широко участие.

През 2025 година предстои да бъдат отворени четири приема по Стратегическия план, с общ бюджет от над 860 млн. лева, които ще бъдат насочени към модернизиране на земеделските стопанства и инвестиции за преработка на селскостопански продукти. Това съобщи министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов при откриването на международните хранителни изложения Месомания, Пътят на млякото, Булпек, Интерфуд&Дринк и Wine&Spirits Show в Интер Експо Център, информират от МЗХ.

Министър Тахов отбеляза, че се очаква тези приеми да допринесат за подобряване на инфраструктурата в стопанствата и да стимулират инвестициите в преработвателната промишленост.

Министърът на земеделието и храните приветства българските и чуждестранните компании от хранителната индустрия, които участват в изложението в София. „Когато традициите срещнат иновациите, тогава имаме един стабилитет в продоволствената ни сигурност“, заяви министър Тахов. Той увери участниците в изложенията, че МЗХ ще продължи да оказва институционална подкрепа към производството и преработката на храни.

Мнистър Тахов посочи, че хранително-вкусовата промишленост е устойчив отрасъл, като в него оперират около 6 000 предприятия, осигуряващи заетост на близо 90 000 души. Брутната добавена стойност общо за направленията „Храни“ и „Напитки“ възлиза на над 1 600 000 000 евро и отбелязва ръст от близо 18% спрямо предходната година. Министърът на земеделието и храните коментира още приноса на сектора за запазването на здравето и доброто хранене на българското население и пожела на участниците успешно представяне и създаване на нови партньорства.

Пред медии министър Тахов заяви, че остатъкът от 125 млн. лева по украинската помощ за земеделските производители ще бъде изплатен в рамките на заложения краен срок 30 ноември 2024 г. Той съобщи, че МЗХ предлага в бюджета за 2025 г. да бъде заложен бюджет за подпомагане на земеделските стопанства по Временната рамка за Украйна в размер на 650 млн. лева, които да бъдат разпределени на две плащания. Пред Съвета на министрите съм поискал продължаващо действие на тази мярка, уточни той.

Във връзка с предложения на браншови организации, свързани с ДДС върху хляба, министър Тахов заяви: „В момента е отворена рамката на бюджета и могат да се дават предложения, но последната тема по отношение на данъчни ставки и фискални измерители трябва да мине през Народното събрание“.

До 15 ноември 2024 г. земеделските стопани, производители на винено и десертно грозде, могат да кандидатстват за подпомагане по схема за държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Национална програма от мерки за предотвратяване разпространението и контрол на вредители по лозата (род Vitis)“, съобщават от ДФЗ.

Бюджетът на държавната помощ за 2024 г. е 5 000 000 лв. До 10 декември Държавен фонд „Земеделие“ ще изплати финансовата помощ по схемата.

Подпомагането има за цел да компенсира част от направените разходи от земеделските стопани, по закупуване на продукти за растителна защита срещу вредители по лозата.

Максимален интензитет на помощта е до 100 % от разходите по закупуване на продукти за растителна защита, които се използват за контрол и ограничаване разпространението на вредители при лозата (род Vitis), но не повече от 600 лв./ха, с включен ДДС.

През следващите четири години България ще може да извършва годишен улов на калкан в размер на 82,5 тона, което е с 10% повече спрямо досегашното разрешено количество, съобщават от МЗХ. Същата квота е определена и за Румъния, като до момента двете държави имаха разрешен улов по 75 тона годишно. Това стана ясно по време на 47-ата годишна среща на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (ГКРСМ) в Рим. Постигнатото увеличение е второто по ред за последните пет години и е в отговор на дългогодишното прилагане на мерки за опазване на вида. Целта е да се създаде стимул за операторите в сектора на рибарството да продължат да полагат усилия за постигане на ниво на риболов, съответстващо на максималния устойчив улов.

В рамките на срещата, по отношение на Черно море, са приети решения за продължаване на действащите мерки за цацата и черноморската бодлива акула. Мерките за опазване на запаса от рапан също ще продължат да се прилагат, както и въвеждането на пълна забрана на риболов на есетрови видове риби.

Обсъдени са и бъдещи действия, насочени към устойчиви инвестиции в аквакултурите, повишаване на ефективността на контрола, декарбонизацията и климатичните промени.

Министерство на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проект на Насоки за кандидатстване по интервенция II.Ж.3. „Подкрепа на организации на производители или групи от производители“ от Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на 2023-2027 г.

Целта е насърчаване и учредяване на групи и организации на производители в земеделския сектор за концентриране на произведената земеделска продукция. Чрез интервенцията се стимулират дейности по планиране и адаптиране на производството в съответствие с търсенето на пазара по отношение на качество и количество, както и намаляване на производствените разходи. Интервенцията ще допринесе и за увеличаване на договорната сила на производителите на селскостопанска продукция във взаимоотношенията им с търговци на едро и дребно, както и за постигане на по-добра пазарна реализация.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 12,5 млн. евро.
Заявленията за подпомагане ще се подават изцяло по електронен път чрез Система за електронно управление (СЕУ) на следния интернет адрес: https://seu.dfz.bg

Проектът на Насоките по интервенция II.Ж.3. „Подкрепа на организации на производители или групи от производители“ от СПРЗСР са публикувани на интернет страницита на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. на следния адрес: https://www.sp2023.bg/index.php/bg/proceduri/za-obsestveno-obsazdane, както и в СЕУ на адрес: https://seu.dfz.bg.

Писмени предложения и коментари по горепосочените документи могат да се изпращат в срок до 20.11.2024 г. (включително) на следната електронна поща: rdd@mzh.government.bg или чрез СЕУ, като ясно се посочва наименованието на интервенцията.

Предложенията и коментарите следва да бъдат представени в свободен текст, в рамките на електронното писмо (e-mail) или да бъдат приложени в отделен файл във формат „doc”.

Усилията на научната общност в областта на биотехнологиите допринасят за развитие на устойчиво земеделие. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев при откриването на IV Международен конгрес по зелени биотехнологии, организиран от Селскостопанска академия, на тема „Биотехнологии за устойчивост на земеделието в ерата на изменението на климата“, който започна в София, съобщават от МЗХ.

Заместник-министър Янчев отбеляза колко е важна темата за биотехнологиите в аспекта на климатичните промени и необходимостта да бъдат намерени решения в посока ръст на добивите и устойчивост на културите.

Председателят на ССА проф. д-р Виолета Божанова заяви при откриването на форума, че основното предизвикателство пред съвременното земеделие през 21 век е осигуряването на здравословна околна среда и устойчиви на климата култури за постигане на продоволствена сигурност на регионално и глобално ниво. „В ерата на зелените технологии, селскостопанските учени са въоръжени с мултидисциплинарни подходи, които комбинират науката за растенията, инженерството, химията, преработката на храни и икономиката за благосъстоянието на обществото“, посочи Божанова.

Програмата на конгреса е фокусирана върху кръговата биоикономика, прецизно земеделие, геномика и селекция на растенията, полезните почвени микробиоми и биотехнологичните инструменти за управление на плодородието на почвата, растежа и здравето на растенията.

Конгресът се организира под патронажа на Министерството на земеделието и храните и Министерството на образованието и науката, с подкрепата на Фонд „ Научни изследвания“, и в него участват над 100 учени от България и чужбина.

Добруджанският овощарски съюз взе участие в престижното международно изложение INDAGRA & INDAGRA FOOD 2024 в Букурещ, където български производители на плодове и зеленчуци представиха своята продукция и се запознаха с най-новите технологии в аграрния сектор.

Събитието привлече над 36 000 посетители и 600 изложители от 27 държави, демонстриращи над 150 иновации, включително дронове за наблюдение на култури, интелигентни системи за управление на стопанства и устойчиви напоителни технологии.

Според Димитричка Търпанова, председател на Добруджанския овощарски съюз, участието е осигурило ценни контакти и възможности за разширяване на българското присъствие на румънския пазар.

Земеделските стопани, поели агроекологични и биологични (само за операция „Биологично растениевъдство в преход“ БРП) ангажименти през кампания 2023 и тези с текущ ангажимент по „Биологично пчеларство в преход“ (БПП), са длъжни най-късно до 31 декември на текущата година да предоставят пред ДФЗ документ за преминато обучение. С документа следва да докажат, че имат придобити умения и опит в извършването на дейностите по интервенциите, за които са одобрени, съобщават от ДФЗ.

Съгласно разпоредбите на Наредба № 9 от 26 юни 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, земеделските стопани или упълномощеното лице за управление трябва да предоставят копие на един от следните документи:

-завършено средно образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина;
-завършено средно икономическо образование със земеделска насоченост;
-завършено висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина;
-удостоверение за завършен курс по биологично или агроекологично обучение и да имат придобити умения в областта на земеделието, насочени към: смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптация към него; устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси, като вода, почва и въздух; защита на биологичното разнообразие, подобряване на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта;
-свидетелство за получена степен на професионална квалификация в областта на селското стопанство;
-доказан опит в извършването на биологични или агроекологични дейности – изпълнили са ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони на Република България за периода 2007 – 2013 г., по мярка 10 „Агроекология и климат“ или мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.;
-сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) № 2018/848, удостоверяващ биологичен статус.

Съгласно разпоредбите на Наредба № 10 от 27.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, земеделските стопани трябва да предоставят копие на един от следните документи:

-агроекологично обучение в областта на земеделието, насочени към: смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптация към него; устойчивото развитие и ефективно управление на природните ресурси, като вода, почва и въздух; защита нa биологичното разнообразие, подобряване на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта или други в областта на околната среда и климата;
-доказан опит в извършването на агроекологични дейности – дали са изпълнявали ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г., по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. или текущо изпълняват дейности от направление по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г., аналогични на тези, които прилагат при поемане на многогодишен ангажимент по съответната интервенция по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 8.

Кандидатите по интервенцията „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“ не представят документ за преминало обучение.

В случай, че земеделските стопани вече са предоставили някой от изброените по-горе документи, не е необходимо същият документ да се предоставя отново.

Министерство на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане насоките за кандидатстване по интервенциите за нови, малки и млади стопани от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., финансирани чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, съобщават от МЗХ. Целта им е насърчаване на заетостта, запазване на съществуващите работни места и разкриване нови, което ще допринесе за икономическото и социалното развитие на селските райони.

Интервенцията „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ ще стартира за пръв път от прилагането на Общата селскостопанска политика в страната ни. Тя стимулира увеличаване броя на нови земеделски стопани чрез осигуряване на устойчиво развитие и улесняване на структурните промени в земеделието. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 20 млн. евро.

Интервенцията „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ ще има за цел да улесни и подпомагане процеса по създаване на жизнеспособни и устойчиви земеделски стопанства. Освен това с нея ще се подпомагат и млади хора с вече съществуващи стопанства. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 90 млн. евро.

Третата интервенция „Подпомагане на много малки земеделски стопанства“ цели повишаване на жизнеспособността, ускоряване на модернизацията и технологичното обновление на стопаните. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 30 млн. евро.

Заявленията за подпомагане по настоящите процедури ще се подават изцяло по електронен път чрез Системата за електронно управление (СЕУ)

Писмени предложения и коментари по горепосочените документи могат да се изпращат в срок до 12.11.2024 г. (включително) на следната електронна поща: rdd@mzh.government.bg или чрез (СЕУ), като ясно се посочва наименованието на интервенцията.

Предложенията и коментарите следва да бъдат представени в свободен текст, в рамките на електронното писмо (e-mail) или да бъдат приложени в отделен файл във формат „doc”.