От 1 ноември до 25 ноември 2024 г. земеделските стопани могат да кандидатстват за подпомагане по схемата „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период”, съобщават от ДФЗ.

Бюджетът на държавната помощ за 2024 г. е 10 000 000 лв. Тя има за цел да ограничи максимално загубите на земеделските стопани от разпространението на вредители по трайните насаждения (семкови и костилкови овощни видове, ягоди, малини и маслодайна роза).

Припомняме, че помощта се предоставя на два етапа – пролетен и есенен. Средствата, които се предоставят сега, за втория етап, покриват част от разходите на овощарите, направени за растително-защитни продукти, които се използват през есента. Те се прилагат в периода на масов листопад и гниене на листата. При него стопаните получават до 140 лв. на хектар с ДДС за закупени продукти за борба с вредителите. За пролетния етап бяха изплатени 6 697 060 лв. по-рано през годината.

Средствата се изплащат само за продукти за растителна защита, закупени от лица, които са търговци по смисъла на Търговският закон и притежават удостоверение за търговия с продукти за растителна защита, на основание чл.91, ал.1 от Закона за защита на растенията и са вписани в публичния регистър на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), на основание чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на растенията.

Заявления за кандидатстване по помощта се приемат в областните дирекции на ДФЗ. Стопаните трябва да отчетат направените разходи и да представят документи за закупените и приложени продукти за растителна защита при подаване на заявленията или не по-късно от 25 ноември 2024 г.

До 20 декември Държавен фонд „Земеделие“ ще изплати финансовата помощ по схемата.

Указанията за прилагане на държавната помощ са публикувани на сайта на ДФЗ.

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) има удоволствието да обяви своя 12-и Национален агро семинар, който ще се проведе на 28 и 29 ноември в курорта Албена. „Следващата селскостопанска революция“ ще представи иновативен формат, който ще промени начина, по който земеделският сектор подхожда към предизвикателствата и възможностите на бъдещето.

Семинарът се организира със съдействието на Европейския цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) АгроХъб.БГ, водеща платформа за иновации и устойчиво земеделие. Това партньорство ще позволи въвеждането на нови технологии и дискусии, които ще очертаят пътя за следващата агро революция.

Програмата включва редица ключови теми, водещи експерти и влиятелни фигури от сектор „Земеделие“:

– Държавата и фермерите: Заедно към просперитета на сектор Земеделие – панелна дискусия с участието на представители на Министерството на земеделието и Министерството на околната среда и водите, които ще обсъдят как държавните политики могат да подпомогнат устойчивото развитие на сектора. Ще бъде разгърната и темата за новата ОСП.

– Суша vs. поливно земеделие: Ключът към еволюцията – дискусия за бъдещето на поливните системи в контекста на глобалното затопляне, с участието на Басейнова дирекция, Дирекция хидромелиорации, Напоителни системи и земеделски производители с опит в напояването.

– Климатичните предизвикателства: Как природата диктува новите правила в земеделието – лекция и дискусия с водещи учени от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), Селскостопанска академия (ССА) и земеделски производители, които ще обсъдят как климатичните промени влияят върху съвременното земеделие.

– Пазарите под микроскоп – пазарните анализи и търговските отношения ще бъдат подложени на анализ и дискутиране.

Форумът ще включва и редица B2B срещи, които ще предложат на участниците възможност да изградят ценни контакти и да обсъдят бизнес възможности.

12-ият Национален агро семинар на НАЗ обещава да бъде не само професионална среща на високо ниво, но и платформа за споделяне на иновации, обмяна на опит и съвместна работа за бъдещето на земеделието в България.

Държавен фонд „Земеделие“ изплати 1 060 070 лв. на 142 животновъди от общо 169 подадени заявления по помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) 2023/2831 от 13.12.2023 г. на предприятия, ангажирани в говедовъдството, за компенсиране на разходите за клане, транспорт и административни документи за отгледани и заклани говеда, съобщават от МЗХ. Приемът по схемата продължи до 11 октомври 2024 г.

Помощта има за цел да подпомогне родните производители да реализират отгледаните от тях говеда и се предоставя за животните, заклани и реализирани в периода 1 юни 2023 г. до 31 май 2024 г, като размерът на подпомагане е до 230 лв. на заклано говедо. Необходимо условие за получаване на финансовата подкрепа бе закланите животни да са на възраст от 10 месеца включително, до навършване на 24 месеца. Животните следва да са отглеждани най-малко през последните 4 месеца до датата на клане в стопанството на земеделския стопанин, който е кандидатствал по помощта и да са продадени директно от стопанството на кланица за клане, заклани на ишлеме или заклани в собствен кланичен пункт/кланица на земеделския стопанин.

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” (УС на ДФЗ) взе решение за увеличаване бюджета на помощта от 1 100 000 лв. на 1 400 000 лв, а единичната ставка за заклано животно беше увеличена от 200 до 230 лева.

На останалите 27 животновъди средствата ще бъдат преведени след приключване на административните проверки.

България е лидер в износа на земеделски продукти за Китай сред страните от Централна и Източна Европа. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на среща в МЗХ с Ду Дзяхао – председател на Комисията по земеделие и въпросите на селските райони на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП) на Китайската народна република, съобщават от МЗХ.

Министърът отбеляза, че през 2023 г. стойността на износа на селскостопански продукти е нараснал два пъти, спрямо 2022 г., като най-голям принос за това имат значително увеличените доставки на царевица и слънчоглед. „През 2023 г. търговията със селскостопански и хранителни стоки между България и Китай е била на стойност 640.6 млн. щ. д., което е с близо 38 % над нивото от 2022 г. Около 47% от общия износ на България за Китай се формира от земеделски и хранителни стоки. Вносът на селскостопански стоки от Китай е намалял с 40 %, основно вследствие на по-малките доставки на негодни за консумация мазнини и ориз“, каза още земеделският министър.

Д-р Георги Тахов изтъкна, че традиционно доброто сътрудничество между България и Китай в областта на земеделието и храните се развива много активно и постоянно се разширява. По думите му, това се случва на принципите на равноправното партньорство между двете страни.

„През последните години Министерството на земеделието и храните и Българската агенция по безопасност на храните, съвместно с Генералната митническа администрация на Китайската народна република (GACC), работят интензивно за приключване на процедурите за изпълнение изискванията за внос в Китай на редица български селскостопански и хранителни продукти. Към момента имаме започнати 38 такива процедури, като 11 от тях вече са приключени с подписване на съответните протоколи и двустранно одобрение на съответните сертификати“, допълни още той.

По време на срещата министър Тахов изрази надежда, че приоритетно от страна на Китай ще бъдат одобрени процедурите за износ на българска пшеница и на пресни плодове. По тях се очаква компетентният орган на Китай да извърши анализ на риска.

От своя страна Ду Дзяхао заяви, че положителните стойности, които Китай и България отчитат при стокообмена на земеделски стоки, показват доверието между двете страни, а Китай ще продължи да насърчава разширяването на инвестициите в България.

В срещата участваха още заместник-министрите на земеделието и храните Янислав Янчев и д-р Лозана Василева, заместник-председателят на Комисията по земеделие и въпросите на селските райони на ОСНП Уан Ган, а също извънредният и пълномощен посланик на Китайската народна република в Република България Дай Цинли.

След проведен извънреден Управителен съвет, Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) излезе с Декларация, с която изразява своето недоволство по отношение неспазването на сроковете за изплащане на т. нар. Украинска помощ, съобщават от Асоциацията. В Споразумението от 12.02.2024 г. между държавата и бранша, постигнато след масови протести, са ясно разписани ставките и сроковете за изплащане, а към този момент финансовите ангажименти са нарушени. Повече от половин година по-късно законодателните инициативи, целящи осигуряване на дългосрочна устойчивост на селскостопанския сектор, както и обещания диалог с Министерство на финансите относно бюджет 2025 г. също са само мираж, се казва в Декларацията.

Невъзможността на държавата да осигури финансова стабилност на земеделските производители засилва недоволството в бранша. Регионалните сдружения на НАЗ предстои да проведат срещи по места, за да бъдат обсъдени ответните действия спрямо неглижирането на разписаното Споразумение от институциите.

С Декларацията НАЗ настоява за спешна среща с министъра на финансите и министъра на земеделието и храните във връзка с незабавното изплащане на средствата по държавната помощ.

Несигурността и липсата на доверие към изпълнителната власт би изкарала земеделските производители отново на улицата, което ще наруши градивния диалог между държавата и бранша, посочват от НАЗ.

Управляващият орган на Програма за морско дело, рибарство и аквакултури 2021-2027 стартира прием на проектни предложения по процедура BG14MFPR001-2.002 „Продуктивни инвестиции и иновации в аквакултурите“вид дейност 2.1.1. „Продуктивни инвестиции и иновации в аквакултурите”, съобщават от ДФЗ. С бюджет от 20 млн. лв. тя е насочена към подобряване на конкурентоспособността и жизнеспособността на предприятията в сектора.

Допустими кандидати са Еднолични търговци или Юридически лица, регистрирани по Търговския закон, извършващи дейност в рибовъдство или еквивалентна в областта на производството на аквакултури. Предприятията трябва да имат съответните регистрации съгласно разпоредбите наЗакона за рибарството и аквакултурите и Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Безвъзмездната финансова помощ за един проект е от 30 000 лв. до1 000 000 лв., като съфинансирането е от 50% до 60%от общите допустими разходи по проекта.Подпомагането по процедура не представлява държавна помощ.

Средствата ще се предоставят за инвестиции развитие на устойчиви производства на аквакултури с ниско влияние върху околната среда,продуктивни инвестиции; повишаване на енергийната ефективност,оборудване за безопасни и здравословни условия на труд,диверсификация на производството, въвеждане на иновативни технологии и дейности и др.

Допустими са разходи зазакупуване на нови машини, оборудване и съоръжения; строително-монтажни работи;оборудване за транспорт за жива риба и други водни животни; плавателни съдове; специализирани транспортни средства; съоръжения за подобряване на качеството на водата и контрола й; водолазно оборудване и др.

Подаването на проектното предложение се извършва по електронен път чрез системата ИСУН 2020 единствено с използването на Квалифициран електронен подпис(КЕП), чрез модула „Е-кандидатстване“ на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg.Документите за кандидатстване са публикувани на следните интернет адреси: https://eumis2020.government.bgи www.eufunds.bg.

Процедурата е с три крайни срока за кандидатстване: 30декември 2024 г.;28 февруари 2025 г. и 29април 2025 г.

“Европейската комисия одобри без забележки седемнадесетото изменение на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. и над 90 милиона евро ще бъдат реализирани за инвестиционни проекти.” Това заяви в Брюксел пред медии министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов, съобщиха от МЗХ. Той допълни, че преразпределението на средствата е от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и ще гарантира балансирано и ефективно насочване на финансовия ресурс по Програмата, в съответствие със заложените стратегически цели и приоритети на национално и европейско ниво. Средства бъдат прехвърлени към подмерки 7.2, 4.1 и 4.2 от ПРСР 2014-2020 г. Това преразпределение осигурява ефективно използване на средствата в съответствие с националните и европейски приоритети, като подпомага успешното завършване на програмния период.

Едновременно с това, министър Тахов информира че Европейската комисия предлага отпускането на 10,9 млн. евро кризисна помощ за българските фермери, пострадали от неблагоприятни климатични условия през пролетта и лятото на 2023 г. “Получихме уверение, че към нашата държава ще бъдат отпуснати близо 11 млн. евро, което се случва за първи път по тази механизъм”, каза още министър Тахов и допълни, че след окончателното решение, което се очаква на 7 октомври, „общо над 200 млн. лева тръгват към българското земеделие”.

Министър Тахов припомни, че в началото на септември България поиска активиране на средства от земеделския резерв на Европейския съюз заради щетите от сушата и пожарите. Министерство на земеделието и храните изпрати писмено искане към Комисията да задейства защитен механизъм. България бе засегната от сушата, която навреди на пролетните насаждения, най-засегнати са царевица и слънчоглед. Средствата ще позволят да бъдат компенсирани фермерите, загубили част от продукцията си и в резултат, част от доходите си. Тази помощ е част от общ пакет от 119,7 млн. евро, разпределени между пет държави-членки на ЕС, включително Германия, Естония, Италия и Румъния. Средствата ще компенсират загубите, понесени от сушата и пожарите, които засегнаха основни култури като царевица и слънчоглед.

Въвеждат се допълнителни регулации при имитиращите млечни продукти с цел подобряване на информираността и защитата на потребителите. Това обяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на шестото заседание на Националния съвет по храните, което се проведе в МЗХ, съобщиха от министерството. Измененията ще дадат повече информация на потребителите за имитиращите млечни продукти, предлагани в заведенията за обществено хранене.

Министър Тахов съобщи, че ще бъдат подготвени промени в Наредбата за предоставяне на информация на потребителите за храните, които да направят задължително обявяването на точния състав на ястията в заведенията за обществено хранене. „Тази инициатива е в отговор на многобройни запитвания и широкия обществен отзвук по темата“, каза министър Тахов.

Участниците в дискусията припомниха, че в момента в хранителните магазини е задължително имитиращите млечни продукти да бъдат изрично обозначени и етикетирани. Ресторантите обаче не са задължени да напишат в менюто, ако предлагат шопска салата с имитиращ млечен продукт вместо сирене, и само ако клиентите попитат, са длъжни да ги информират дали продуктът и имитиращ, или не. С промените предоставянето на тази информация ще стане задължително и за заведенията за хранене.

Предложението бе подкрепено от представителите на Министерството на здравеопазването в Националния съвет по храните.

Министър Георги Тахов съобщи още, че започват засилени проверки за съдържанието на трансмастни киселини, различни от тези, които естествено се срещат в мазнини от животински произход. Според нормативните изисквания преработвателните предприятия не трябва да допускат повече от 2 g неживотински трансмастни киселини на 100 g мазнини в млечните продукти и трябва да имат системи за контрол на суровините, рецептурата, на технологичния процес и крайния продукт.

Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Светлозар Патарински заяви, че предстои засилено вземане на проби, като фокусът върху млечните продукти ще залегне в спешен порядък в Многогодишния план за контрол 2024 – 2026 г. и националните мониторингови програми на БАБХ.

В референтни европейски лаборатории ще бъдат направени анализи за съдържанието на трансмастни киселини, различни от тези, които естествено се срещат в мазнини от животински произход, стана ясно в хода на дискусията.

Участниците в заседанието избраха Атанас Урджанов – председател на Асоциацията на месопреработвателите в България, за заместник-председател на Националния съвет по храните, по предложение на браншовите организации. Това става след оттеглянето по собствено желание на Йордан Чорбаджийски – председател на Националната лозаро-винарска камара.

Експертите от МЗХ представиха законодателните инициативи на Министерството на земеделието и храните и новопубликувани нормативни актове в областта на храните, както и промените в съответните европейски регламенти.

В заседанието участваха заместник-министърът на земеделието и храните доц. д-р Деян Стратев, представители на държавните институции и контролните органи, отговарящи за политиката в областта на храните, на браншови асоциации на производители и преработватели на храни, на академичните среди и неправителствени организации.

До 16 ноември 2024 г. преработвателните предприятия на продукти от риболов и аквакултури могат да кандидатстват по процедура BG14MFPR001-2.001 „Преработване на продуктите от риболов и аквакултури” на Програма за морско дело, рибарство и аквакултури 2021-2027.

Допустими кандидати са еднолични търговци (ЕТ) или юридически лица (ЮЛ), регистрирани по Търговския закон и отговарящи на критериите за микро, малко или средно предприятие съгласно Закона за малките и средните предприятия. Предприятията трябва да имат съответните регистрации съгласно разпоредбите на Закона за храните, Закона за рибарството и аквакултурите и Закона за ветеринарномедицинската дейност; да са вписани в регистъра на Българска агенция по безопасност на храните; да имат издадено Разрешително за стопански риболов и Удостоверение за придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.

Безвъзмездната финансова помощ за един проект е от 30 000 лв. до 2 000 000 лв., като съфинансирането е до 50% от общите допустими разходи по проекта. Средствата ще се предоставят за инвестиции свързани с повишаване на енергийната ефективност, внедряване на иновации, въвеждане на нови продукти, оползотворяването на страничните продукти от преработкаи др.

Допустими за финансиране са разходи зазакупуване на нови машини, оборудване и съоръжения; строително-монтажни работи; специализирана складова техника и складови транспортни средства; инвестиции в пречиствателни съоръжения за отпадни води; инсталации за обработка/преработка на риба и рибни продукти; дигитализация на производствените дейности; възобновяеми енергийни източници и др.

Подаването на проектното предложение се извършва по електронен път чрез системата ИСУН 2020 единствено с използването на Квалифициран електронен подпис(КЕП), чрез модула „Е-кандидатстване“.

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” взе решение за увеличаване от 1 100 000 лв. на 1 400 000 лв. бюджета на помощ de minimis за покриване на разходите за клане, транспорт и административни документи в сектор „Говеждо месо“, съобщават от ДФЗ.

През месец юни 2024 г. със свое решение УС на ДФЗ утвърди бюджет от 1 100 000 лв. по минимална помощ de minimis за земеделските стопани-животновъди в сектор „Говеждо месо“, като определеният размер на подпомагане е до 200 лв. за заклано говедо. Отчитайки неблагоприятните икономически условия, Министерство на земеделието и храните (МЗХ) е направило допълнителен анализ на ситуацията, показващ увеличение на разходите за специализиран транспорт, с оглед повишените изисквания за хуманно отношение при придвижване на животните до кланица, на трудовите възнаграждения, както и на разходите за клане, като същите са пряко свързани с определяне размера на подпомагане. Предвид това е решено подкрепата за едно заклано животно да бъде увеличена до 230 лв.

Помощта има за цел да подпомогне родните производители да реализират отгледаните от тях говеда, а увеличаването на ставката ще се отрази благоприятно и върху дейността на стопанствата.

Говедата, предназначени за клане, следва да са отглеждани най-малко през последните 4 месеца до датата на клане в стопанството на земеделския стопанин, кандидат по помощта. Те трябва да бъдат продадени от стопанството директно на кланица за клане, заклани на ишлеме или заклани в собствен кланичен пункт/кланица на земеделския стопанин. Необходимо е закланите животни да бъдат на възраст от 10 месеца включително, до навършване на 24 месеца.
Помощта се предоставя за животните, заклани и реализирани в периода 1 юни 2023 г. до 31 май 2024 г.
Предстои да бъдат изготвени указания за предоставяне на помощта.

Приеми за над 1,6 млрд. лв. за подкрепа на млади и нови фермери и инвестиции в инфраструктура ще стартират по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. до края на годината, съобщават от МЗХ. По време на заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план бе приет индикативният график за стартиране на интервенциите. Подкрепата по тях обхваща разнообразни дейности, включително развитие на неземеделски сектори като занаятчийство и услуги, модернизация на инфраструктурата за напояване и селскостопански дейности.

„Предвидените приеми ще спомогнат за подобряване икономическата жизнеспособност на селските райони и за справяне със сериозните предизвикателства, пред които са изправени фермерите през последните години“, заяви заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева. Тя допълни, че земеделските стопани очакват приемите по интервенциите от Стратегическият план, защото те ще дадат възможност за откриването на нови и разширяване и модернизиране на съществуващите производствени дейности.

Подкрепа ще получат и иновативни проекти в селското стопанство, насочени към нови технологии и методи за производство, както и групи и организации на производители, които целят по-добро позициониране на пазара и адаптиране към пазарните изисквания. Предвидени са приеми и за извършване и развитие на неземеделски дейности, както и за подпомагане подобряването на общинската инфраструктура.

През ноември се отварят приеми по следните интервенции:

• „II.Г.6 – Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони“ с бюджет 500 млн. евро

• „II.Д.1. – Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ с бюджет 90 млн. евро

• „II.Д.2. – Подпомагане на много малки земеделски стопанства“ с бюджет 30 млн. евро

• „II.Д.3. – Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ с бюджет 20 млн. евро

• „II.Ж.3 – Подкрепа на организации на производители или групи от производители“ с бюджет 12,5 млн. евро

През декември ще стартира прием по интервенциите:

• „II.Г3 -Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“ с бюджет 98 млн. евро

• „II.Г.5 – Инвестиции в инфраструктура за напояване“ с бюджет 100 млн. евро

• „II.Ж.1. – Подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации“ с бюджет 1 млн. евро.

По време на заседанието бе представена и Методика за определяне на гарантирани бюджети за общините в обхвата на дефиницията за селски райони, която ще бъде прилагана за интервенцията „Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони“. Това гарантира достъп до средства на всяка една общинска територия съгласно нейните нужди. Гласувани бяха и критериите за оценка, по които ще се класират проектните предложения по различните мерки, подадени от кандидатите.