Повече от половината площи с маслодаен слънчоглед в област Добрич са ожънати, сочат последните данни на МЗХ. Прибрана е продукцията от 483 430 декара /от общо засети 932 850 дка/. Жътвата е приключила единствено в община Шабла.

Средният добив от декар слънчоглед е 180 кг., най-високи са добивите в Тервелско – 200 кг/дка.

При царевицата е ожъната около една десета от площите /83 950 дка от общо засети 816 350 дка/. Средният добив е 238 кг/дка. Най-високи са добивите в Тервелско – средно 430 кг/дка, а най-ниски в общините Балчик и Ген. Тошево /200 кг от декар/.

Близо 60 000 проверки са извършили служителите на държавните горски предприятия и Изпълнителната агенция по горите в страната за един месец, съобщават от МЗХ. В периода от 5 август до 8 септември 2024 г. са проверени 12 194 обекта за добив на дървесина. В резултат са съставени 485 акта за установяване на административни нарушения и наказания по Закона за горите. Задържани са 282 пространствени кубически метра дърва, 8 превозни средства, 16 каруци, един кон и 8моторни триона.

Във връзка с настъпващия отоплителен сезон и период на масово снабдяване на населението с дърва за огрев, контролът в горските територии остава засилен. Проверките се извършват, както с цел превенция, така и за установяване на нарушения и посегателства в горските територии и налагане на санкции на извършителите. Експерти следят обектите, в които се добива дървесина, произходът, количеството и законността на превозваната дървесина, транспортните средства и доставените дърва за огрев.

Гражданите трябва да изискват и съхраняват превозните билети, с които са им доставени дървата за огрев и да не закупуват немаркирани такива. Превозният билет е документът, който при проверка от страна на отговорните институции доказва законния произход на дървесината. Той съдържа информация за количеството и вида й, както и името на получателя и адреса, на който се съхранява. При отсъствие на този документ дървесината се задържа от компетентните органи, а притежателят й носи наказателна отговорност.

При съмнение за нерегламентирани дейности в горските територии гражданите могат да подават сигнали на телефон 112.

Министерство на земеделието и храните ще проведе обучение за земеделски производители в страната за изискванията по интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г., свързани с плащане на площ и животни. Срещите се организират от Звеното за управление на Националната ОСП мрежа.

По време на събитията лектори от Министерството, Национална служба за съвети в земеделието и Държавен фонд „Земеделие“ ще разясняват теми като изискванията към земеделските стопани при изпълнение на системата от предварителни условия, необходимите документи, срокове и санкции при неспазването им. Представени ще бъдат функционалностите на Система за електронни услуги (СЕУ) и Системата за мониторинг на площ. Ще се дискутират и предстоящите приеми по Стратегическия план през 2024 г. в областта на развитие на селските райони.

За земеделските производители от областите Варна, Добрич, Шумен, Силистра и Разград срещата е във Варна, в хотел „Рослин Димят“, на бул. „Княз Борис I“ № 111 на 25 септември.

До 30 септември земеделските стопани, кандидати по агроекологичните и биологични интервенция за Кампания 2024, подават в Системата за електронни услуги (СЕУ) изискуемите документи съгласно измененията на Наредба № 10 от 27.06.2023 г. („Държавен вестник“, бр. 63 от 2024 г., в сила от 26.07.2024 г.) и на Наредба № 9 от 26.06.2023 г. („Държавен вестник“, бр. 46 от 31.05.2024 г., в сила от 31.05.2024 г.).

За интервенцията „Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия“, по операция № 1 „Отглеждане на устойчиви сортове с разрешени за употреба в биологичното производство продукти за растителна защита“ (СККУ) и операция № 2 „Насърчаване на отглеждането на устойчиви сортове“ (СККУ-2), се прилагат следните документи:

-Копия на официалните документи за закупени сертифицирани и/или стандартни семена, и/или посадъчен материал, съобразно разходни норми за единица площ (на ха);

-План-програма за извършване на дейностите по интервенцията – „Насоки за изготвянето на плана“;

За трайни насаждения, декларирани като създадени в предходни години се прилага копие от документ, издаден от ИАСАС. С него се потвърждава, че заявеният сорт е застрашен от генетична ерозия и е съществуващ на земеделския парцел;
За трайни насаждения се прилага и копие от документ, издаден от агроном. Документът гарантира, че насажденията не са преминали периода си на плододаване, съгласно Наредбата за базисните цени на трайните насаждения;
За интервенцията „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ (СЗМ) се прилагат:
Копия на официалните документи за закупени сертифицирани и/или стандартни семена, и/или посадъчен материал, съобразно разходните норми за единица площ (на ха);
За трайни насаждения, декларирани като създадена в предходни години, се прилага копие от документ, издаден от ИАСАС. Документът потвърждава, че заявеният сорт е застрашен от генетична ерозия и е съществуващ на земеделския парцел;
За трайни насаждения се прилага и копие от документ, издаден от агроном, с който се удостоверява, че те не са преминали периода си на плододаване, съгласно Наредбата за базисните цени на трайните насаждения;
За интервенцията „Възстановяване и поддържане на деградирали пасищни територии“ се изисква План за сеитба, изготвен от агроном и одобрен от специалисти по управление на постоянно затревени площи. Специалистите трябва да са от Аграрен Университет – Пловдив и/или Селскостопанска академия – Институт по планинско животновъдство и земеделие – Троян и/или Институт по фуражни култури – Плевен. Към документите са прилага дипломата на агронома, заверил плана, както и на изброените специалисти. „Насоки за изготвянето на плана“.
За операция „Ангажименти за предоставяне на услугата по опрашване чрез преместване и временно разполагане на пчелни семейства (подвижно пчеларство)“ от интервенция „Насърчаване на естественото опрашване“ се предоставя приемно-предавателен протокол за предоставяне на услуга за опрашване.
За операция „Плащания за поддържане на биологично растениевъдство“ от интервенция „Биологично растениевъдство“ се отбелязват парцелите, които са в младенчески период, като се прилага документ, издаден от агроном, доказващ, че парцелите са в младенчески период, както и копие от дипломата на агронома.
Важно е стопаните да знаят, че въвеждането на данни и предоставянето на доказателствени документи е задължително само за бенефициерите, които са заявили подпомагане по някоя от изброените интервенции.
Уведомяваме Ви, че кандидати по операция СККУ и интервенция СЗМ, които са доказали, че заявените за подпомагане площи с трайни насаждения през предходната година са от застрашен сорт и че са съществуващи (предоставили са документ издаден от ИАСАС) не е необходимо отново да подават доказателствени документи. Тези кандидати подават документи през СЕУ за кампания 2024 само в случай че имат ново-заявени площи, и/или промяна в културата или сорта.
За улеснение на кандидатите са изготвени „Указания“ как да попълнят данните си в СЕУ и как да предоставят изискуемите документи по интервенции, за които са заявили участие.
За успешно подадени документи се считат тези заявления, които са с краен статус „Чакащо ръчно зареждане в ИСАК“.
След изтичане на нормативно регламентираните срокове, стопаните няма да могат да въвеждат данни и да прикачват документи в СЕУ.

Министерство на земеделието и храните работи за справедлива подкрепа на земеделския бранш. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов по време на Годишната асамблея на Федерацията на независимите синдикати в земеделието, която се проведе в Равда, съобщават от МЗХ.

Той припомни какви стъпки е предприело Министерството за подпомагане на бранша до момента. „Направиха се бюджетни преразпределения, чрез които земеделските производители получиха първи транш по т.нар. „украинска помощ“, като предстои плащането по втория транш към земеделските производители да се случи в максимално кратък срок. През месец юли благодарение на мобилизация на областните и общинските служби по земеделие приключи успешно Кампанията по директните плащания“, уточни заместник-министър Капитанов. Той допълни, че по отношение на Зелената сделка са облекчени условията за стопаните за Стандартите 5, 6, 7 и 8 за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС 5,6,7 и 8) от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г.

По думите му, приоритет на МЗХ е управлението на кризите и неблагоприятните климатични явления. Заместник-министърът посочи, че е направен анализ за подобряване на градозащитата, както и обследване на капиталовата необходимост от командни пунктове и инфраструктура. „В момента има процедури за изграждане на 25 нови площадки в няколко региона в страната. Обсъжда се и създаването на нови регионални дирекции в системата на Изпълнителната агенция по борба с градушките, за да се увеличат защитените от градушки площи“, обясни зам.-министър Капитанов.
По отношение на напояването, той припомни, че между Министерството на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие“ и „Напоителни системи“ ЕАД са подписани 24 договора за безвъзмездна финансова помощ за рехабилитация на хидромелиоративни съоръжения по подмярка 4.3 от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Той каза още, че е предвидено проектиране и строително-монтажни работи на 41 хидромелиоративни съоръжения за напояване по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Предстои и пълна инвентаризация на сегашното състояние на поливните площи, стопанисвани от „Напоителни системи“ ЕАД. „Целта е да се изгради устойчива система за напояване и да се намаляват загубите на вода“, обобщи заместник-министър Капитанов.

България поиска активиране на средства от земеделския резерв на Европейския съюз заради щетите от сушата, съобщават от МЗХ. Страната пострада сериозно през месеците юли и август и от неконтролируеми пожари, влошени от климатичните условия, като високи температури и дълъг период на засушаване. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на неформално заседание на министрите по земеделие и рибарство, което се провежда в Будапеща, Унгария, във връзка с изпратени писма от България до Европейската комисия за задействане на селскостопанския резерв в подкрепа на земеделските производители.

Министър Тахов изтъкна, че бяха унищожени животни, пчелни семейства и кошери, храна за животни, техника, селскостопански съоръжения и домове и подчерта необходимостта да бъдат предприети спешни мерки.

За България адекватната защита при търговията със земеделски стоки с трети страни е ключова за запазване на мястото и бъдещето на устойчивото земеделско производство в рамките на ЕС, каза министър Тахов. Той припомни представената от него позиция на редовното заседание на Съвета през месец май, в която беше отчетен интензивен внос на пресни кокоши яйца за консумация в Република България от Украйна от началото на 2024 г. В тази връзка България изпрати писмено искане към Комисията да задейства защитен механизъм за българските производители на яйца заради наблюдаваните негативни пазарни тенденции в резултат на вноса от Украйна. Министър Тахов допълни, че е налице сериозно безпокойство сред представителите на сектора в страната и съобщи, че България ще повдигне въпроса и на предстоящото заседание на Съвета.

В рамките на дискусия за бъдещето на Обща селскостопанска политика министърът на земеделието и храните коментира необходимостта от ускоряване на процеса за изменение на Стратегическите планове. Събитията през последните години показаха, че наличието на гъвкави инструменти в законодателството, които да отразяват текущите предизвикателства, е от ключово значение, заяви министър Тахов. Той изтъкна и необходимостта от оптимизиране на планирането и повече възможности за държавите членки да използват гъвкаво неусвоените средства по гарантираните бюджети.

Министър Тахов коментира, че основните инструменти в двата стълба на ОСП в периода след 2027 г. следва да запазят целта, свързана с осигуряване на конкурентоспособност и стратегическо развитие на земеделския сектор в Европа. При бъдещите реформи на ОСП следва да се работи за запазване на успешните инструменти на политиката като например директните плащания. Необходимо е да се отчитат нарастващите предизвикателства пред земеделието и да се гарантира бюджет в достатъчни размери, който да донесе сигурност в сектора. От съществено значение е да се работи за изравняване в нивата на директните плащания, за да може земеделските стопани в държавите с по-ниски плащания да са равнопоставени с останалите фермери в ЕС, каза министърът Тахов.

Министърът на земеделието и храните заяви и необходимостта от постигането на баланс в екологизацията, който да не застрашава продоволствената сигурност и да не води до негативи за европейските фермери. Екологичните критерии към нашите производители трябва да са ясни и разбираеми, както и да са изпълними при извършването на обичайната земеделска дейност и да не възпрепятстват стандартните земеделски практики, каза министър Георги Тахов.

Заради падналите валежи през последните седмици по отношение на хода на жътвата при маслодайния слънчоглед се наблюдава забавяне на интензивността на кампанията. Приключени са дейностите на 100% в община Шабла.

Полученият среден добив от пожънатите 241 100 декара е 172,6 кг/дка. Засетите площи с маслодайната култура са 932 850 декара. Най-високи добиви получават земеделските производители в община Тервел – 200 кг/дка, а най-ниски са в община Генерал Тошево – 153,5 кг/дка.

За сравнение през предходната стопанска 2022/23 г. в област Добрич са пожънати 844 450 декара, като средният добив е 170 кг/дка.

„Сушата е най-лимитиращият продуктивността абиотичен фактор и обхваща вече над една трета от обработваемите площи в световен мащаб. В условията на глобално затопляне водният стрес върху растенията вероятно ще стане по-интензивен и ще засегне повече географски райони. Прогнозира се увеличено изпаряване на растенията и по-ниски нива на почвена влага в близко бъдеще. При слънчогледа водният стрес, в комбинация с топлинния стрес, може да намали добивите с 5 до 20% в южните части на Европа, като според климатичните прогнози това би могло да се превърне в трайна тенденция. Очертаните тенденции в изменението на хидротермичните условия налагат предприемане на подходящи промени в технологията, в районирането на културите и създаване на сортове и хибриди с висока пластичност за максимално използване на природните агроклиматични ресурси“, коментира доц. д-р Галин Георгиев, ръководител на отдела по селекция на слънчоглед

Свиневъдите могат да кандидатстват до 20 септември 2024 г. за втори транш подпомагане за брой реализирани угоени прасета по схемата за държавна помощ „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете“, съобщават от ДФЗ.

За държавната помощ през 2024 г. е утвърден бюджет от 42 млн. лв. Помощта за прасета за угояване е 150,12 лв. на животинска единица (или 45,09 лв. на угоено прасе). Документи се подават в Областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“ (ОД на ДФЗ). Срокът за изплащане на помощта е до един месец след крайната дата за подаване на заявления.

За да получат помощ за втори транш, фермерите трябва да докажат, че в периода от 01.05.2024 г. до 31.08.2024 г. са продали угоените от тях прасета.

Помощта за хуманно отношение към свинете се предоставя в две направления. Първото е насочено в подкрепа отглеждането на свине – майки. Кандидатстването по него е еднократно през годината. Приемът се състоя в периода от 10 май до 22 май 2024 г.

Помощта по второто направление е за реализирани и продадени прасета за угояване и се предоставя за заявен брой животни. Кандидатстването по него става на 3 транша през годината:

– първи транш от 10.05.2024 до 22.05.2024 г.
– втори транш от 04.09.2024 до 20.09.2024 г.
– трети транш от 06.10.2024 до 20.10.2024 г.

Инвестициите в съоръжения на „Напоителни системи“ ЕАД осигуриха 50% икономия на вода и увеличаване на поливните площи с над 38 000 дка. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов по време на изслушване в Народното събрание, съобщават от МЗХ.

Министър Тахов посочи, че в края на ноември 2023 г. между Министерството на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие“ и „Напоителни системи“ ЕАД са подписани 24 договора за безвъзмездна финансова помощ за рехабилитация на хидромелиоративни съоръжения по подмярка 4.3 от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Възстановяват се участъци от главните напоителни канали, дюкери и помпени станции, на които не са извършвани основни ремонти повече от 60 години, като са подбрани най-амортизираните съоръжения на територията на цялата страна.

Към момента са завършени обектите на клон „Средна Тунджа“ – гр. Сливен, клон „Тополница“ – гр. Пазарджик, клон „Марица“ – гр. Пловдив, клон „Хасково“ и клон „Шумен“. Към края на поливен сезон 2024 се очаква „Напоителни системи“ да е доставило вода за напояване до над 440 000 дка или с около 60 000 дка повече спрямо поливен сезон 2023, и да е реализирана значителна икономия на вода, отчете министър Тахов.

Той съобщи, че за следващия програмен период „Напоителни системи“ предвижда проектиране и строително-монтажни работи на 41 хидромелиоративни съоръжения за напояване на земеделски култури по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., а именно: напоителни канали, помпени станции, тръбопроводи, дюкери и изравнители.

Министър Тахов информира, че в следствие на климатичните фактори и условията на поредна много суха година, на места предназначените за напояване язовири са с по-малки разполагаеми обеми от обичайното за този период на годината. Той обаче подчерта, че въпреки намалените им обеми, язовирите не би могло да бъдат определени като „пресъхващи“. Голяма част от тях са проектирани и изградени като многогодишни изравнители, като съхраняват воден ресурс и гарантират водообезпечаване за определен брой години.

От поддържания и експлоатиран от „Напоителни системи“ ЕАД хидромелиоративен фонд, общо язовирите, собственост и стопанисвани от дружеството, са 181, като от Министерството на земеделието и храните са предоставени за ползване, включително стопанисването, поддръжка, експлоатация, опазване и мониторинг 19 комплексни и значими язовира – публична държавна собственост. Най-голям дял на подаване на водни маси за напояване (над 80%) към съответните поливни площи се осъществява именно от тези 19 комплексни и значими язовира.

Към момента язовирите изпълняват предназначението си и разполагат с необходимия воден ресурс за обезпечаване нуждите на напояването. Общият наличен обем в тях към 03.09.2024 г. възлиза средно на 43,5% от общия им обем при 43,9% през 2020 г. Състоянието им се следи ежедневно, като се проследяват котите на водните нива, входящите и разходните водни количества, заяви министърът на земеделието и храните.

Министър Тахов запозна народните представители с планираната от МЗХ пълна инвентаризация на сегашното състояние на поливните площи, стопанисвани от „Напоителни системи“. За мен цел номер едно като служебен министър е да започне изграждането на устойчива и модерна система за напояване, без която няма как да осигурим конкурентоспособност за нашите земеделски стопани на единния европейски пазар, посочи министър Георги Тахов.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати над 11 млн. лв. (11 206 824 лв.) на рибарския бизнес и на общините по Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР 2014-2020). Финансовата подкрепа е преведена по сметките на общо 106 бенефициери, от които 104 изпълняват частни инвестиции. Останалите два проекта са на община Бургас, съобщават от МЗХ.

Най-много средства, в размер на 8 678 926 лв., са изплатени по мярка 5.3 “Мерки за предлагане на пазара” от ПМДР 2014-2020 г. Безвъзмездната финансова помощ е постъпила по сметките на 86 бенефициери под формата на компенсации за смекчаване на последиците от война на Русия срещу Украйна, които засегнаха риболовния бранш и сектора на аквакултурите.

Още 14 дружества получават компенсации от 259 136 лв. по мярка 1.9 „Временно преустановяване на риболовна дейност вследствие на агресивната война на Русия срещу Украйна, която застрашава сигурността на риболовните дейности или възпрепятства икономическата жизнеспособност на риболовните операции”.

Общо 915 757 лв. са оторизирани на община Бургас за изпълнението на два проекта, договорени по мярка 1.8 „Рибарски пристанища, кейове за разтоварване, рибни борси и лодкостоянки“ от Програмата. Първото плащане, в размер на 518 816 лв., е за проект, по който се осъвременява съществуващата лодкостоянка в „Ченгене скелес“. Безвъзмездната финансова помощ се отпуска за по-бързо и качествено разтоварваните на сушата на улова, както и за подобряване безопасността и условията на труд на рибарите.

За втория проект, по който работи община Бургас, са преведени 396 941 лв. Със средствата се модернизира съществуващата инфраструктура на лодкостоянката в кв. Крайморие, гр. Бургас. Инвестицията ще подобри също безопасността и условията на труд на рибарите.

Три нови организации на производители на плодове и зеленчуци са признати от министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов, съобщават от МЗХ. Така броят на признатите групи и организации за плодове и зеленчуци нарасна на 18, а общият брой на признатите сдружения за земеделски продукти достигна 40.

Земеделските стопани, включени в състава на новопризнатите организации, произвеждат ягоди, малини, боровинки, къпини, френско грозде, сливи, кайсии, вишни, череши, пипер, дини и патладжан. За да бъдат признати сдруженията са преминали през всички необходими проверки, удостоверяващи, че отговарят на европейското и националното законодателство.

Основните критерии, на които организациите трябва да отговарят, включват изискванията да са започнали изпълнението на поне една от заложените в устава си дейности, да имат най-малко 6 членове, регистрирани като земеделски стопани за продуктите на признаване, и тези членове да са предлагали на пазара продукция на стойност не по-малко от 50 000 лева през предходната календарна година. Дружествата трябва да разполагат с персонал, инфраструктура и оборудване, необходими за предоставянето на професионална, материална и техническа подкрепа за своите членове.

Създаването на организации и групи на производители на земеделски продукти води до подобряване на пазарните позиции и повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопани на вътрешния и на международните пазари. Този вид сътрудничество подобрява възможностите за реализация на произведената продукция на по-изгодни цени и спомага за намаляване на общите производствени разходи, посочват от МЗХ.

Организациите и групите на производители могат да инвестират в съвместни дейности или съоръжения, които добавят повече стойност. Чрез тях земеделците споделят риска при производството и е възможно да преодоляват по-успешно кризи на пазара от отделните производители.

С цел стимулиране на сдружаването на земеделските стопани в България, както и подобряване на качеството на предоставяните от администрацията услуги, са разработени три ръководства за признаване на групи и организации на производители, асоциации на организации на производители и междубраншови организации за земеделски продукти.