Държавен фонд „Земеделие“ информира бенефициентите със сключени договори по интервенция „Инвестиции в лозаро-винарския сектор“ и интервенция „Инвестиции в екологични съоръжения“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Р България 2023-2027 г. и одобрено авансово плащане, че могат да подават заявления за авансово плащане чрез Системата за електронни услуги (СЕУ).

Ползвателите на финансова помощ трябва да прикачат в СЕУ сканирани или подписани с КЕП разходооправдателни документи (фактури, платежни нареждания и банкови извлечения, заверени от банката). Необходимо е да предоставят в оригинал и банкова гаранция, учредена в полза на ДФЗ, в размер 110 % от исканата за авансово изплащане сума, със срок на валидност не по-малко от 4 месеца след изтичане на срока за изпълнение на всички дейности по договор.
Финансовата помощ може да бъде изплатена авансово, при условие че изпълнението на дейностите е започнало след сключване на договора и със заявлението за кандидатстване е заявен конкретна сума на авансово плащане, който не надвишава 80 % от договорената финансова помощ.

Заявленията по интервенцията се подават по електронен път през индивидуален профил на кандидата или на упълномощено от него лице в Системата за електронни услуги (СЕУ).

В помощ на кандидатите е налична инструкция в СЕУ, секция „Документи“, Документи към заявления за авансово плащане по интервенциите в лозаро-винарския сектор.

Съживяването на селските райони е важен компонент в борбата срещу изменението на климата. Една от най-ефективните стратегии за това е насърчаване на устойчивото земеделие. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева по време на откриването на Китайско-български форум по изменение на климата и съживяване на селските райони 2024 г. и Годишен симпозиум на Съвместната лаборатория в рамките на Инициативата „Един пояс, един път“ в Университета за национално и световно стопанство в София, съобщават от МЗХ. По думите й, чрез възприемане на практики като диверсификация на културите, биологично земеделие и техники за опазване на водата, може да се намали въздействието на земеделието върху околната среда, като същевременно се подобрят добивите и доходите на фермерите. „Тези практики не само помагат за смекчаване на изменението на климата, но също така гарантират, че селските общности са по-добре подготвени да се изправят пред предизвикателствата“, допълни още заместник-министър Василева.

Д-р Лозана Василева подчерта, че образованието и обучението са от решаващо значение в това отношение. „Фермерите и предприемачите в селските райони имат нужда да бъдат подготвени със знания и умения, за да възприемат устойчиви практики и да използват нови технологии. Това не само ще повиши тяхната продуктивност, но и ще гарантира, че те са активни участници в глобалната зелена икономика“, каза още тя.

Тя припомни, че България и Китайската народна република имат стратегическо партньорство в рамките на многостранния формат 14+1, включително в областта на земеделието и храните. „От официалното стартиране на дейността си, Центърът за насърчаване на сътрудничество в областта на селското стопанство между Китай и страните от ЦИЕ се доказа като важен инструмент за насърчаване на търговията със селскостопански и хранителни стоки“, подчерта заместник-министър Василева.

По време на събитието беше представен доклад от проф. Шенчуан Чъ и проф. Храбрин Башев за оценка на риска от климата в българските селски райони, изготвен от Китайско-българска съвместна лаборатория.

Във форума участие взеха и извънредният и пълномощен посланик на Китайската народна република в Република България Н. Пр. Дай Цинли, ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. д-р Димитър Димитров, председателят на Селскостопанска академия проф. Виолета Божанова и ректорът на Аграрен университет – Пловдив доц. д-р Боряна Иванова.

С един месец, до 30 септември 2024 г. включително, се удължават сроковете за изпълнение на разходите и за подаване на заявления за плащане за пчеларите, които са сключили договор под условие с Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), съобщават от МЗХ. Това се посочва в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 20 юни 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. в сектор „Пчеларство“, която е обнародвана в брой 72 на Държавен вестник от 27 август 2024 г.

Промените се отнасят само за финансовата 2024 г. и единствено за кандидатите, които имат сключен договор под условие, че финансова помощ ще им бъде изплатена. Изплащането ще се извършва при освобождаване на финансови средства. Това е възможно при откази от страна на бенефициерите, частично неизпълнение на договорите, неподадени заявления за плащане, както и на редукции наложени след извършени проверки по подадени заявления за плащане и откази от ДФЗ. Целта е кандидатите да извършват информирана преценка относно реализиране на разходите, както и по-бързото изплащане на подпомагането към тях.

Освен това с Наредбата се намалява финансовата тежест за стопани, които не са изпълнили свое задължение и дължат връщане на изплатена финансова помощ. Санкциите, които ще се налагат, ще бъдат пропорционални спрямо периода на неизпълнение на нормативните или договорни задължения и изплатената сума. Тъй като мониторинговия период след изплащане на финансова помощ по интервенциите е тригодишен, е регламентирано изплатената сума да се разделя на 36 месеца и да се възстановява за броя месеци, считано от изплащането на помощта до установяването на нарушението/неизпълнението.

С измененията се намалява и административната тежест за стопаните, за които вече няма да бъде нужно да представят решение за избор на доставчика/изпълнителя, както и да имат сключен договор с него, при кандидатстване по интервенциите с инвестиционен характер.

От днес до 31 август се провежда Изложението „Селското стопанство и всичко за него“, организирано от „Добрички панаир“ АД. Фирмите-изложители са разположени на открито пред спортен комплекс „Простор“. Това е 32-рото издание на земеделския форум.

Гости на откриването бяха председателят на Общински съвет – Добрич Красимир Николов и директорът на Областната дирекция „Земеделие“ инж. Десислава Иванова, главният секретар на ТПП и общински съвеник Герман Германов. Изпълнителният директор на „Добрички панаир“ Звезделина Иванова поздрави участници и гости на изложението, както и екипа, с който работи, и пожела много професионални успехи.

„Резултатите от участието ви в този сезон нa изложението да бъдат ползотворни и доходоносни! C лекота да преодолявате предизвикателствата и да реализирате иновативните си идеи!“, пожела на участниците инж. Десислава Иванова, директор на Областна дирекция „Земеделие“. На посетителите тя пожела да се възползва от новости и идеи, за да устоят на съвременните потребности в сектора на селското стопанство.

Откриването бе последвано от музикална програма на самодейци от читалище „Пробуда -1939 г.” квартал „Рилци“ и пенсионерски клубове от Добрич.

По традиция в изложението участват фирми за семена, торове и земеделска техника. Свой щанд има Добруджанският земеделски институт – Генерал Тошево. Новост тази година е включването на занаятчии и земеделски производители от цялата страна. В рамките на изложението посетителите имат възможност да разгледат изложба на местните занаятчии Марияна Михайлова – везбар, и Георги Ангелов – цървулджия, заедно с внучката им, 5-годишната Радост. На територията на изложението ще има различни работилнички за деца и родители.

Второто изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. ще създаде нови възможности за земеделските стопани. Това каза министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов по време на втората тематична среща с бранша, проведена в МЗХ, съобщават от министерството. Той обясни, че промените са във връзка с предизвикателствата, пред които са изправени фермерите през първата година от прилагането на новата ОСП и предложенията на сектора. Промените ще предоставят възможност за по-голяма гъвкавост при спазване на определени екологични условия.

„Предложенията за изменение са в резултат както на задълбочен анализ и преглед на политиките, така и съвместната работа с институциите и добрата комуникация с бранша“, уточни земеделският министър. Той припомни, че в дух на диалогичност между Службите на ЕК, администрацията и фермерите беше направена и първата стъпка към облекчаването на базовите изисквания за поддържане на земята към опростяване с директно приложение за земеделските стопани. С промените в Стандартите за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние се облекчават дейността на дребните земеделски стопани, които са с не повече от 10 ха земеделска площ, които ще бъдат освободени от проверките на предварителните условия и санкции. Опростяване на практиките за земеделските стопани с над 10 ха обработваеми земи се постига и чрез промяна на стандарта, изискващ сеитбооборот, като освен ротацията, изискването може да се изпълни чрез диверсификация на културите. От съществено значение за земеделските стопани за повишаване на тяхната конкурентоспособност е премахването на изискването за заделяне на минимален дял обработваема земя като непроизводствени площи (земя под угар) или обекти (живи плетове, дървета), като същевременно се запазят съществуващите особености на ландшафта.

За осигуряването на тази възможност и запазване на нивото на екологичната амбиция Еко схемата за биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко-БРЕИ) се допълва с нова практика за създаване на нови елементи на ландшафта и поддържане на угари в рамките на 7 % от обработваемата земя в стопанството. Същевременно, с цел опростяване на администрирането, чрез интервенцията се осигурява възможност за подпомагане и на буферните ивици от прилаганата Еко схемата за екологично поддържане на трайните насаждания.

Чрез разширяване на обхвата на интервенцията за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи (Еко-ПЗП) земеделските стопани, отглеждащи пасищни животни, които разполагат с обработваеми земи заети с фуражни и протеинови култури ще имат възможност също да получат подпомагане по интервенцията.

С изменението на Стратегическия план в интервенциите в областта на биологичното земеделие, околната среда и климата и хуманно отношение към животните ще се облекчат условията за изпълнението и спазването на многогодишните ангажименти. Ще бъдат преразгледани размерите на подпомагане за застрашените от изчезване местни породи животни, подпомагани чрез съответната интервенция във Втори стълб. В операцията, свързана с плащане за поддържане на биологично растениевъдство, се предвижда изключение за предоставяне на доказателства за добита продукция от всеки заявен парцел и доказателства за реализация на сертифицирана биологична продукция, в случаите когато за заявения парцел е настъпило обстоятелство по чл. 3 от Регламент (ЕС) 2021/2116, предвиждащ „Изключения в случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства“. С изменението ще се промени продължителността на изпълняваните ангажименти в някои от интервенции в областта на околната среда и климата. В обхвата на подпомагане по интервенция „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000“ ще се включат 38 нови защитени зони.

„Администрацията и заинтересованите страни ще продължат работа си по анализа на резултатите от втората година на прилагането на ОСП, които да бъдат приложими от 2026 година до края на програмния период“, подчерта министър Тахов. По думите му, целта е опростяване на интервенциите и намаляване на административната тежест към земеделските стопани, като същевременно се запази необходимото ниво на контрол, чрез дигитализация на регистрите и облекчаване процесът на администриране на подпомагането.

„За повишаване на информираността и публичността на фермерите, през месец септември се предвижда провеждане на практически обучения и информационни срещи по разясняване на новите възможности и правилата за прилагането им. Това ще доведе до намаляване процента на несъответствия при изпълнение на изискванията“, посочи земеделският министър.

На срещата стана ясно, че предложените изменения на Стратегическия план ще бъдат консултирани с Службите на ЕК и МОСВ и представени на предстоящо заседание на Комитета по наблюдение. След одобрение от службите на ЕК промените ще бъдат отразени и в приложимото национално законодателство.

Георги Тахов отново ще бъде служебен министър на земеделието в кабинета „Главчев 2“. Кандидатът за служебен премиер Димитър Главчев, който е и настоящ премиер, представи проектосъстава на служебния кабинет пред президента Румен Радев днес. Държавният глава го одобри и съобщи, че още утре сутрин ще издаде указ за назначаване на предложеното правителство и за провеждане на предсрочните парламентарни избори на 27 октомври.

Георги Тахов е доктор по икономика, специалност „Финанси, парично обръщение, кредит и застраховка“. Той притежава и магистърски степени по „Счетоводство и контрол“ от ВФСИ „Д. А. Ценов“, Свищов, „Право“ от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, както и „Стратегическо ръководство и управление на сигурността и обществения ред“ от Академията на МВР.

Специализирал е икономика и управление на промишлеността в Германия. Георги Тахов притежава дългогодишен управленски опит в Националната агенция за приходите. Владее немски и английски език.

България представя високото качество и разнообразие на традиционните български храни и напитки с участието си в Международно изложение за хранителни продукти и земеделие „Агра 2024“ в Горня Радгона, Словения. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов при официалното откриване на събитието. България е за първи път страна партньор на изложението, което се провежда за 62-и път и ще продължи до 29 август 2024 г.

Министър Тахов посочи, че на българския щанд са представени световно известните български лавандулово и розово масло, биопродукти, месни и млечни изделия, мед, ядки и масла, шипкови продукти, вина от семейни изби. „Техният специфичен вкус се дължи на нашите плодородни земи, разнообразния климат, връзките между поколенията и ангажираната земеделска общност. Показваме както традициите, така и иновации при храните и козметиката, разработени в отговор на специфични потребителски изисквания“, заяви министърът на земеделието и храните. Той каза още, че земеделието винаги е било жизненоважна част от българската икономика. Аграрният отрасъл създава около 4% от общата Брутна добавена стойност от икономиката и осигурява заетост на около 6% от населението. В сектора се инвестират около 0,8 – 1,2 млрд. евро годишно или около 8% от инвестициите в икономиката на страната. Те са насочени най-вече към модернизация на стопанствата, постигане на стандарти за безопасност, опазване на околната среда, технологично обновление в земеделската дейност и преработвателната индустрия.

Министър Тахов коментира, че участието на България като страна-партньор на изложението не само дава възможност да представим нашите продукти, но и да се укрепят съществуващите партньорства и да бъдат създадени нови. Вярваме, че сътрудничеството е от ключово значение за справяне с предизвикателствата, пред които е изправен селскостопанският сектор в световен мащаб, като изменението на климата, продоволствената сигурност и конкурентоспособността на земеделските производители.

Българският щанд бе посетен от председателя на Държавния сбор (долната камара на парламента) на Република Словения г-жа Уршка Клакочар Зупанчич и министъра на земеделието, горите и храните г-жа Матея Чалушич. Министър Тахов ги запозна с разнообразието от традиционни за селското ни стопанство изделия. След официалното откриване министър Тахов, заедно с г-жа Зупанчич и министър Чалушич направиха традиционното засаждане на дръвче на изложението, като тази година то е дрян.

Българският щанд е разположен на площ от 160 кв. м, като 14 български изложители презентират български земеделски и хранителни продукти. По време на официалното откриване ученици от Националното училище за танцово изкуство в София, представиха фолклорни танци от различни области на България.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати 1 121 732 лв. на 198 земеделски стопани за Кампания 2023 по интервенции „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство (СЗМ)“ и „Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия (СККУ)“ от Стратегическия план (СП) за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027, съобщават от ДФЗ.

Ставките, по които e изплатена финансовата подкрепа, са разписани в Глава четвърта „Финансови условия за подпомагане“ от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в СП за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г.

Финансовата помощ по интервенциите СККУ и СЗМ се предоставя под формата на годишни компенсаторни плащания за одобрените за участие в многогодишния ангажимент земеделски парцели, с които се изпълняват изискванията по управление и задълженията по съответната интервенция.

Кампанията по прибиране на маслодайния слънчоглед все още не е започнала в общините Тервел и Крушари, съобщиха от Министерството на земеделието и храните.

Реколтирани са 70 600 декара от засетите с маслодайната култура 932 850 декара. Полученият среден добив е 150 кг/дка. Засега най-високи са добивите в общините Каварна и Добричка, съответно 185 и 180 килограма от декар. Най-слаба е реколтата в община Шабла, където земеделските стопани прибират средно по 126,7 кг/дка.

Прибирането на реколтата от царевица в област Добрич все още не е започнало.

Сушата, високите температури и горещият вятър унищожават реколтата от пролетни култури в област Добрич, алармира преди време председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.

За 32-ра година Добрички панаир АД ще проведе изложението „Селското стопанство и всичко за него“ от 28 до 31 август в СК “Простор“ в Добрич. Участие са заявили фирми, предлагащи семена, торове и земеделска техника, съобщават организаторите.

Новост тази година е включването на занаятчии и земеделски производители от цялата страна.

В рамките на изложението посетителите ще имат възможност да разгледат изложба на местните занаятчии Марияна Михайлова – везбар, и Георги Ангелов – цървулджия, заедно с внучката им, 5-годишната Радост.

На територията на изложението ще има различни работилнички за деца и родители:

– изготвяне на свещички от восъчни основи

– изработване на мини цървулки

– везба

– модулни оригами

– рисуване върху текстил, дърво и кратунки.

Покана занаятчиите отправят към всички, които имат желание да се включат всеки ден от 10.00 до 18.00 часа.

На 28 август от 10.00 часа., НЧ “Пробуда – 1939г.“ в кв. Рилци е приготвило програма за всички изложители и посетители на панаира. Ще се представят Детски танцов състав-мини “Българилци“с хореограф Камелия Стойкова“, Певческа Група към читалището със съпровод Станислав Стоянов-акордеон и Денислав Василев, Детски танцов състав „Българилци“ с худ.ръководител Камелия Стойкова, „Триото“ Съни, Дени и Гого.

Както всяка година изложението е съпроводено от съпътстваща програма.

„Европа Директно Добрич” кани научни работници, земеделци, агрономи, бизнес средите, и други заинтересовани лица за участие в дискусия „Развитието на селското стопанство, съобразено с опазването на природната среда“.
Дискусията ще се проведе в рамките на 32-то изложение „Селското стопанство и всичко за него”, организирано от Добрички Панаир АД.

Събитието ще се състои на 28 август от 11.30 часа на откритата площ, срещу входа на зала „Добротица“ в СК „Простор“.

Ще бъдат дискутирани следните теми:
– „Земеделски практики от полза за климата и околната среда“ (Татяна Гичева – Европа Директно Добрич)
– „Предизвикателства и тенденции в селекцията при условията на променящ се климат“ (Доцент д-р Галина Михова, Доцент д-р Галин Георгиев – Добруджански земеделски институт Генерал Тошево)
– „Историята на едно малко стопанство в биологичното земеделие“ (Милена Минчева – Калула 84 ЕООД – Генерал Тошево)

България иска от Европейската комисия да задейства защитен механизъм за българските производители на яйца заради наблюдаваните негативни пазарни тенденции в резултат на вноса от Украйна. Процедурата за подготовка на писмено искане към Комисията вече е стартирала. Това съобщи министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на среща с представители на Асоциацията на промишленото птицевъдство, организирана в МЗХ, съобщават от министерството.

Министър Тахов припомни, че България направи първата крачка в защита на производителите, като данни за ситуацията в сектора бяха представени от него пред Съвета на министрите в Брюксел. В резултат на съвместните усилия на няколко държави членки беше въведен защитен механизъм с активиране на тарифна квота, извън която се прилага мито по вноса на яйца от Украйна, на базата на Регламент (ЕС) 2024/1827.

„Убедени сме, че е необходимо да защитим българските производители чрез този механизъм“, заяви министър Тахов.

Министърът посочи, че според официалната статистика за периода януари – юни 2024 г. се наблюдава сериозно увеличение на вноса на пресни кокоши яйца от Украйна спрямо същия период на миналата година.

Съгласно Регламент (ЕС) 2024/1392 временните защитни мерки срещу неблагоприятно въздействие върху пазара могат да бъдат въведени за определен период, за да се противодейства на негативните тенденции. За да наложи такива мерки, е необходимо Комисията в срок до четири месеца да направи оценка на състоянието на пазара на Съюза или на пазара на една или няколко държави членки на съответните продукти.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) информира земеделските стопани, кандидати по интервенциите, схемите и мерките за директни плащания, че в Системата за електронни услуги (СЕУ) е възможно генерирането на удостоверение за декларирани площи и животни за Кампания 2024.

Във връзка с прилагане и изпълнение на новия Стратегически план (СП) за земеделието за периода 2023 – 2027 и стремежа на ДФЗ да разширява функционалностите на СЕУ бе въведена нова процедура за издаваните удостоверения за декларирани площи и животни на база, на които търговските банки отпускат кредити срещу бъдещи плащания от ДФЗ (особен залог). От Кампания 2024 генерирането на удостоверенията се извършва от кандидатите само през индивидуалния им профил в СЕУ. По този начин изцяло отпада необходимостта да се посещава на място областен офис на ДФЗ.

Като допълнение, в системата за въвеждане на данни от външни институции (СВДВИ) е разработена функционалност, позволяваща на търговските банки да извършат проверка на предоставеното удостоверение, като го съпоставят с данни от ИСАК в реално време. С цел защита на личната информация, тази проверка не може да бъде извършена без предоставянето на уникален код от кандидата на банката. Всяка банка може да проверява само удостоверението на кандидат, който има активна сметка в същата банка.

Във връзка с новите изменения в процедурата по учредяване на особен залог, ръководството на ДФЗ покани всички пълноправни членове на Асоциацията на банките в България (АББ) да подпишат нов Меморандум за сътрудничество. Към момента документа за сътрудничество с ДФЗ е разписан от следните банкови институции:

АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД
БАНКА ДСК АД
БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА АД
БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД
ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/ АД
ТОКУДА БАНК АД
ТЪРГОВСКА БАНКА Д АД
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД

ДФЗ очаква към поканата за подписване на Меморандума за сътрудничество да се отзоват всички търговски банки, които са асоциирани членове на АББ.

Министерството на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане Методика за прилагане на предварителните условия за подпомагане по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. Проектът беше обсъден с браншови организации от сектор „Земеделие“ на видеокоферентна среща, организирана от МЗХ, съобщиха от ведомството.

„Измененията отразяват настъпилите промени в европейското и националното законодателство“, заяви на срещата заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева.

Земеделските производители направиха предложения за промени и зададоха въпроси за прилагането на методиката, като получиха разяснения от експерти от МЗХ и ДФЗ.

Заместник-министър Василева посочи, че текстът ще бъде прецизиран на база на направените коментари и получените до момента писмени предложения, като ще бъдат отчетени и становищата, които ще постъпят в хода на общественото обсъждане.

Методиката определя правилата за намаление на плащанията, когато не са спазени стандартите за добро земеделско и екологично състояние и законоустановените изисквания за управление. Спазването на заложените изисквания е задължително за земеделските производители, които получават финансиране по Стратегическия план.

Промените отразяват измененията в Регламент (ЕС) 2024/1468, свързани със стандартите за добро земеделско и екологично състояние, схемите за климата, околната среда и хуманното отношение към животните, измененията и прегледа на стратегическите планове на държавите членки и освобождаванията от проверки и санкции, както и промените в националното законодателство.

Общественото обсъждане продължава до 30 август 2024 г.

Третата демонстрация на тема Продуктивни възможности и устойчивост на биотични и абиотични фактори на конвенционални и устойчиви на хербициди хибриди слънчоглед беше изнесена от екипа на отдел „Селекция на слънчоглед“ на Добруджанския земеделски институт, ръководен от Доцент Галин Георгиев, съобщават от ДЗИ.

Тя предизвика голям интерес от страна на земеделските производители от цяла България поради ключовата роля на тази култура в селското стопанство на страната. Доцент Галин Георгиев, заедно с главен асистент Георги Георгиев, представиха основни схеми за хибридизация на слънчоглед, като включиха обучаемите в импровизирана полска оценка на сега създавани хибриди.

Доцент Нина Ненова, автор на едни от най-успешните хибриди на института през последните години, запозна всички участници с историята на хибридното производство на слънчоглед, а нейният екип нагледно демонстрира ръчно опрашване в реални условия, в което земеделските стопани се включиха с голямо любопитство.

Не по-малък интерес предизвика колекцията от декоративни и диви видове, представена от доцент Даниела Вълкова. Дивите слънчогледи се използват като източник на гени за устойчивост на болести и това беше нагледно демонстрирано на участниците от доцент Вълкова и фитопатологът асистент Мария Петрова.

Всички демонстрации бяха съпроводени с дегустация на продукти, свързани със земеделските култури, отглеждани в института.

Следващата демонстрация, отнасяща се до биохимични анализи на слънчоглед, се предвижда за края на септември – началото на октомври тази година. Демонстрационните обучения за земеделски стопани се осъществяват по проект “Добри земеделски практики при производството на зърнено житни и бобови култури и слънчоглед в рискова климатична среда“, изпълняван в рамките на Програмата за развитие на селските райони. Трите демонстрации покриват особено важните култури за района на Добруджа фасул и слънчоглед, както и биологично отглеждане на пшеница, лимец, соя и фасул.