Държавен фонд „Земеделие“ информира бенефициерите с одобрени проекти по процедура чрез подбор BG-RRP–6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), че се облекчават административните изисквания за изпълнение на инвестициите.

Ако крайният получател на безвъзмездната помощ по процедурата произвежда фуражи и фигурира в електронния регистър на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) той не предоставя пред ДФЗ документ, удостоверяващ, че земеделското стопанство отговаря на изискванията за хигиена на фуражите и тяхната безопасност. Такъв документ представят само крайните получатели на финансова подкрепа, които не фигурират в регистрите на оператори, извършващи дейности в сектор „Фуражи“, налични на официалната електронна страница на БАБХ.

Процедура чрез подбор BG-RRP–6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ има за цел да предостави своевременна подкрепа на българските земеделски производители под формата на безвъзмездни средства за бързо възстановяване от последиците от COVID-19. Финансовата помощ съдейства за преодоляване на проблемите, които възпрепятстват конкурентоспособността и устойчивостта в аграрния сектор и ускоряване на неговата адаптация към климатичните промени, екологизацията на производството и цифровата трансформация. Средствата са насочени още и за дейности, чрез които се подобряват генетичните ресурси в сектор „Земеделие“.

Пробите за чума по дребните преживни животни на стадо от 900 животни са отрицателни. Същите са взети след заповед на изпълнителния директор на БАБХ д-р Светлозар Патарински, като проби се изследват при движение на животни от един животновъден обект в друг, съобщават от БАБХ.

Мярката е част от предприетите действия от страна на Българската агенция по безопасност на храните за недопускане навлизането на болестта заради влошената епизоотична обстановка в Румъния и Гърция.

БАБХ осъществява ежегодно мониторинг за чума по дребните преживни животни. Съгласно „Програмата за надзор на някои трансгранични болести по животните“, официалните ветеринарни лекари (ОВЛ) извършват ежемесечни клинични прегледи в шестте южни гранични области. На база оценка на риска са определени животновъдни обекти, в които се отглеждат дребни преживни животни (ДПЖ). От тях се вземат проби за серологично изследване за шап и чума. Последното пробовземане е било през месец юли 2024 г, като всички взети проби са отрицателни.

От началото на годината до момента са извършени над 1200 клинични прегледа по Програмата и са обхванати 46 хил. дребни преживни животни. Над 2000 са взетите и изследвани проби, като всички те са отрицателни.

Определени са ставките по три еко схеми за Кампания 2023 г., съобщават от МЗХ. Размерът на плащането по еко схема за биологично земеделие (селскостопански животни) е 699.88 лв. на хектар (ха). Подпомагането по еко схемата за екологично поддържане на трайните насаждения е 224.00 лв. на хектар за поддържане на междуредията и 119.69 лв. на хектар за поддържане на ивици по краищата на парцела. Ставката по еко схемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи е в размер на 156.46 лв. на хектар.

Прилагането на интервенциите има доброволен характер.

Поради усложнената епизоотична обстановка в Румъния и Гърция, свързана с чума по дребните преживни животни, Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) налага мерки с цел недопускане на появата на болестта у нас, съобщават от Агенцията. Заболяването не е опасно за хората, но е изключително опасно за овцете и козите и може да доведе до големи икономически загуби.

С писмо до Областните дирекции по безопасност на храните, изпълнителният директор на БАБХ разпореди повишаване епизоотичната готовност в страната. Сред предприетите мерки са засилване на контрола на всяка пратка живи дребни преживни животни, предназначени за доотглеждане или незабавно клане, с произход от засегнатите държави; поставяне под възбрана, извършване на клинични прегледи и вземане на проби за изследване наличие на вируса при животните за доотглеждане; засилен предкланичен и следкланичен преглед на животните, насочени за незабавно клане.

При дребните преживни животни болестта се проявява с треска, депресия, секрети от очите, носа и устата, афти в устната кухина, сухи и напукани муцуна и ноздри, диария, кашлица, затруднено дишане и хранене. В засегнато стадо заболеваемостта може да достигне 100%, като смъртността варира между 20% и 90%. Източник на инфекцията са болните животни. Болестта се предава чрез директен контакт между болни и здрави животни, както и чрез замърсени с вируса фуражи, оборудване, превозни средства и постеля.

Собствениците могат да защитят стопанствата си, като приемат само животни с доказан здравен статус. Препоръчително е да не се търгуват животни от държави, засегнати от чума по дребните преживни животни. При поява на клинични признаци на заболяването или съмнения за контакт със заразени животни (общи пасища, движения и др.), следва незабавно уведомяване на официалния ветеринарен лекар.

След тежко заседание на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите, проведено в Добрич, част от членовете му дадоха пресконференция.

„Освен държавата, която в момента е обхваната от пожари, земеделският бранш също гори. Гори поради една основна причина – некомпетентни хора и кадри, заемащи високи позиции и вземащи решения за целия земеделски сектор“, заяви Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите

Той припомни, че НАЗ поиска оставката на зам.-министъра на земеделието Таня Георгиева поради проблеми, които касаят не само сектор зърнопроизводство, а и целия земеделски бранш.

„Основната причина е отговорност. Всеки на такава позиция трябва да се научи да носи отговорност за действията си или своето бездействие. В случая, дали с действията си или липса на такива, зам.-министърът, който отговаря за развитие на селските райони, директни плащания, нанесе вреда на целия земеделски сектор“, заяви Проданов.

Става въпрос за неизплатения втори транш по т.нар. украинска помощ на обща стойност 300 милиона лева, който земеделските стопани чакат от септември, но все още няма официални гаранции за него.

„В условията на суша през последните месеци, тежката пазарна обстановка последните няколко години и очакваното изпълнение на споразумението между земеделския бранш и министър-председател, неизплащането на тези средства води до това земеделският сектор да гори“, заяви Илия Проданов.

Изпратили са декларация с искане за носене на отговорност от конкретния зам.-министър до президента, до министър-председателя и министъра на земеделието. До момента официален отговор няма.

Няма как да се съгласим с това никой да не отговори, да не каже какви са решенията на тези проблеми. Задължително ще поискаме среща с министър-председателя, за да видим каква е неговата позиция. На нея министърът на земеделието също трябва да заяви позицията си дали застава зад действията на дадения зам.-министър и асоциира своята позиция с нейната или застава на страната на земеделския бранш и подкрепя нашите искания като справедливи.

За нас това ще бъде определящо дали земеделският бранш ще има доверие към този министър в бъдеще.

Още днес ще бъде изпратено писмо до председателя на парламента, всички парламентарни групи, ПК по земеделие и Министерски съвет във връзка с миналата на първо четене в парламента актуализация на бюджета. Земеделският бранш очаква в нея да бъдат предвидени средствата за изплащане на украинската помощ. „Няма да допуснем под никаква форма този ангажимент да не се спази. Готови сме да защитаваме тази си позиция с всички средства“, заяви председателят на НАЗ.

В следващите дни ще се иска спешно изслушване на Министерството на земеделието в Парламентарната комисия относно проблемите, описани в декларацията, с която се иска оставката на Таня Георгиева. „Темата за приема за напояване е ключова за ситуацията, в която се намираме в момента. Той е жизнено важен за целия земеделски сектор. Не просто искаме конкретният ресорен зам.-министър да поеме отговорност, но и решение на проблема. Другият важен проблем са спрените неправомерно субсидии, компенсаторни плащания по екоинтервенциите.

Ако исканията на земеделските стопани не се изпълнят, следва протест, който да затвори цяла България. Решението за това е взето още преди година, заяви Георги Милев, член на УС, председател на Плевенската структура на НАЗ.

„Ние сме поставени в ситуация, в която не получихме очакваните приходи – заради климатичните условия, цените на международните пазари. Когато не получим и финансирането от държавата, което е разписано в споразумението, проблемът вече става сериозен. Защото на природата не можем да се сърдим, но, когато държавата е поел ангажимент и не го изпълни, можем да противодействаме“, заяви Илия Проданов. Той подчерта, че реалните фалити към момента не са толкова много, но статистиката за продадени стопанства, е красноречива. Само в една област на страната за последните 6 месеца има 26 прехвърлени стопанства на един собственик. Имаме окрупняване на стопанства, продажбата им, не защото някой не иска да работи, а защото вече не издържа финансово“, добави той. „България е длъжна да запази семейните стопанства. В момента те са най-потърпевши“, каза Илия Проданов.

„Това е повратната точка, в която хората, които управляват МЗХ трябва да си дадат сметка, че секторът повече няма да толерира това безотговорно отношение към земеделието. Толкова е трудна да си земеделец в момента. Това са 30 години история на фирмите ни, аз съм второ поколение земеделец, обучавам и подготвям трето поколение. Цинизмът на тази ситуация е да се окажем в ситуация, че аз нямам какво да предам на децата си. Защото едни хора в костюми, които цял живот нищо не са правили, унищожават цял един сектор“, заяви Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.