От 23 юли 2024 г., бенефициентите със сключени договори по интервенция „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Р България 2023-2027 г. и одобрено авансово плащане могат да подават заявления за авансово плащане чрез Системата за електронни услуги (СЕУ), съобщават от ДФЗ.

Ползвателите на финансова помощ трябва да прикачат в СЕУ сканирани или подписани с КЕП разходооправдателни документи (фактури, платежни нареждания и банкови извлечения, заверени от банката). Те е необходимо да предоставят в оригинал и банкова гаранция, учредена в полза на ДФЗ, в размер 110 % от исканата за авансово изплащане сума, със срок на валидност не по-малко от 4 месеца след изтичане на срока за изпълнение на всички дейности по договор.

Финансовата помощ може да бъде изплатена авансово, при условие че изпълнението на дейностите е започнало след сключване на договора и със заявлението за кандидатстване е заявен конкретен процент на авансово плащане, който не надвишава 80 % от договорената финансова помощ.

Заявленията по интервенцията се подават по електронен път през индивидуален профил на кандидата или на упълномощено от него лице в Системата за електронни услуги (СЕУ).

Най-бързият и ефективен инструмент, който позволява да се реагира в кратки срокове, за да се осигури адекватно подпомагане и защита на фермерите, е помощта от типа de minimis. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов по време на изслушване в Народното събрание относно ситуацията с пожарите, съобщават от МЗХ. Той допълни, че Министерството има готовност да активира прилагането й, за да се компенсират пострадалите от пожарите земеделски стопани, след установяване на щетите. Министър Тахов припомни, че по линия на de minimis стопаните могат да бъдат обезщетени за загуба на нерекултирана селскостопанска продукция, животни, пчелни семейства и фураж. „Индивидуалният таван за подпомагане, който земеделски стопанин може да получи в рамките на три последователни данъчни години, е в размер до 25 хиляди евро“, обясни още той.

Министър Тахов увери, че стопаните в районите с обявено бедствено положение заради пожари, не трябва да имат притеснение за получаване на подпомагането си за заявените от тях площи за Кампания 2024 г. Те трябва да подадат декларация за наличие на форсмажорни обстоятелства в областните структури на Държавен фонд „Земеделие“ в срок до 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие.

Той съобщи, че от 18 юли до 18 август 2024 г. включително, се забранява косене на трева, машинно почистване (мулчиране) и почистване на храсти в постоянно затревените площи и обработваемите земи в страната. „Заповедта не се отнася единствено за площите в защитените зони „НАТУРА 2000“, в случай че се извършва ръчно или с косачки за бавно косене“, поясни министър Тахов.

Земеделският министър запозна народните представители с обстановката с възникналите пожари в горски територии. Той изтъкна, че в началото на месец февруари всяка година, от страна на Изпълнителна агенция по горите и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ се разработва и утвърждава съвместен План за взаимодействие. В него се разписват, както превантивните цели и задачи, така и осъществяването на съвместен контрол по изпълнение на общите противопожарни мероприятия.

Ръководството на Министерство на земеделието и храните подкрепя исканията на фермерите относно пашата на животни. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов по време на среща в Министерството с животновъди от Националния синдикат „Защита“, съобщават от МЗХ. В нея участие взеха заместник-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева и министърът на околната среда и водите инж. Петър Димитров.

Министър Тахов заяви, че категорично застава зад интересите на засегнатите животновъди. Той подчерта, че традиционната паша е от изключително важно значение за сектор „Животновъдство“, а пасищният начин на отглеждане е екологосъобразна практика. „МЗХ е отворен за диалог и търси дългосрочно решение. Срещите със заинтересованите страни продължават“, каза още министър Тахов.

По време на срещата земеделският министър бе категоричен, че сектор „Животновъдство“ е сред значимите за продоволствената сигурност на страната. „Стремежът ни е да използваме всички възможни лостове за стимулирането на животновъдите да продължат своята дейност и да запазят своя поминък“, допълни още той.

От своя страна заместник-министър Георгиева посочи, че МЗХ е представило нормативната възможност за прилагане на интервенцията „пасторализъм“ и в територията на природните паркове. По думите й за животновъдите с поет ангажимент няма да се налагат санкции заради промяна в нормите за паша. „Целта ни е да ги защитим максимално в развитието на този казус“, уточни тя.

Пасищното животновъдство е свързано с прехраната на населението в условията на все по-нарастващите климатични промени. Като цяло местните породи са признати от ФАО като важен икономически, екологичен социален, културен, исторически и не на последно място генетичен фактор. Местните породи говеда и овце от векове са обитатели на планинските и полупланинските райони на страната, те са създадени и еволюирали там и са естествена част от биоразнообразието в тях. Безспорен факт е, че всички местни породи в България са със статус „застрашени от изчезване“. Промяната в климата увеличава риска от навлизане в страната на нетипични за нашите географски ширини заболявания, а местните породи имат по-висока устойчивост в сравнение с културните породи. Традиционното пашуване осигурява условия за тяхното опазване, тъй като те са адаптирани към по-ефективно оползотворяване на по-оскъдната паша, а произвежданата от тях продукция е с по-добри вкусови и качествени параметри и дава възможност за производство на продукти с традиционно-специфичен характер и получаване на добавена стойност. Пасищният начин на отглеждане е екологосъобразна практика, а местните породи са подходящи за устойчиви производствени системи за биологично производство в планинските райони на страната.

По време на срещата бе отбелязано, че за земеделските стопани е невъзможно за период от 1 година да променят планирането и работата в стопанствата си, да си осигурят нови пасища и да съобразят изключително рестриктивни допълнителни изисквания, които силно увеличават разходите им. Бяха отчетени и особеностите при отглеждане на стадните животни, необходимостта и трудностите при тяхното разделяне на малки стада, допълнителните пастири, липсата на свободни пасища, „прегорялата“ паша в равнинните територии през летните месеци и много други аспекти, включително финансови и климатични.

МЗХ припомня, че в хода на процедурата по издаване на Становище по екологична оценка (ЕО) на Стратегическия план по ОПС 2023-2027, изискано на 06.12.2022 г. и издадено от министъра на околната среда и водите през септември 2023 г., посочената мярка е трансформирана от компетентния орган в нови две мерки. Втората изцяло изключва подпомагането на територии над 1800 м.н.в. в три природни парка, както и на същата надморска височина в защитени зони от мрежата „Натура 2000“. С така въведената забрана чрез Становището по ЕО допълнително се ограничават възможностите за извеждане и пашуване на животните извън територията на националните паркове, предвид лимитирането на площите, ограниченията за надморска височина и незабавното прилагане без преходен период.

Като основание за налагане на по-строга гъстота в годишните планове за паша през 2024 г. от определените в режимите на плановете за управление на националните паркове е изтъквана една от мерките от Становището по ЕО. Същевременно друга мярка предоставя права на дирекциите на националните паркове, а именно тези дирекции „да имат право да променят нормите за натоварване на конкретни пасища“.

От 12.07.2024 г. до 26.07.2024 г. земеделските стопани, отглеждащи картофи, черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници) и култивирани гъби могат да подават заявления за подпомагане по помощ de minimis, съобщават от ДФЗ.

Помощта се отпуска съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/316 и се предоставя за покриване на част от производствените разходи на производителите за 2024 г

Бюджетът на помощта е до 13 000 000 лв., разпределени както следва:
• за картофи – до 7 000 000 лв.;
• за черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници) – до 5 000 000 лв.;
• за култивирани гъби – до 1 000 000 лв.

Максималният размер на помощта de minimis за един земеделски стопанин или едно и също предприятие не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три последователни бюджетни години (2022 г. – 2024 г.).

Окончателният размер на ставките по помощта се определя от Министерството на земеделието и храните след приема на заявления за подпомагане и се утвърждават с решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“.

Заявленията се подават в Областните дирекции на ДФ “Земеделие“ по постоянен адрес на физическите лица (при кандидатстване на ФЛ) и по седалището на едноличния търговец или юридическото лице (при кандидатстване на ЕТ и ЮЛ). Кандидатстването се извършва лично или чрез упълномощено лице, след представяне на нотариално заверено пълномощно по образец, изготвено от ДФЗ.

До 30 септември се удължава срокът за предоставяне допълнителни документи за част от интервенциите в областта на агроекологията, съобщават от МЗХ. Това предвижда публикуваният за обществено обсъждане проект на Наредба за изменение на Наредба № 10 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г.

Промяната цели да предостави възможност на земеделските стопани да разполагат с повече време за подготовка и предоставяне на изискуемите документи за одобрение за участие и получаване на плащане по интервенциите в областта на околната среда и климата.

В предложението за предоставяне на по-дълъг срок не са идентифицирани допълнителни рискове по отношение на осъществявания контрол и своевременната обработка на подадените заявления.

Продължава изплащането на субсидиите по Еко схемите за Кампания 2023, съобщават от МЗХ. Държавен фонд „Земеделие“ изплати 200 776 380 лв. по Еко схемата за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП). Финансова подкрепа получиха 14 350 фермери, които прилагат допустимите за интервенцията дейности, описани в чл. 41 на Наредба № 3 от 10 март 2023 г.

По Еко-НИП допустими за подпомагане са бенефициери, които прилагат следните екологични практики, в рамките на своето стопанство:

-Върху площите, с които кандидатства стопанинът, не трябва да се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива съдържащи глифозат, и
-Ако се прилагат продукти за растителна защита – инсектициди, хербициди и фунгициди се използват само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба, или
-Прилагат феромонови уловки, съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата БАБХ.
-Земеделските практики се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи.

Плащането по Еко-НИП е на хектар допустима земеделска земя, която е диференцирана според вида земеползване – за обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи.

Ставките, по които е изплатено подпомагането, са определени със заповед на министъра на земеделието и храните (РД09-710 от 26.06.2024 г.). Те се разпределят както следва:

-за обработваеми земи – 102,14 лв. на хектар;
-за трайни насаждения – 193,20 лв. на хектар;
-за постоянно затревени площи – 9,20 лв. на хектар.

Еко-НИП е пряко насочена както към запазване на екологичното състояние на почвите и водите, така и към производство на по-чисти храни. Интервенцията е част от пакета еко схеми, включени в Стратегическия план 2023 – 2027, за които кандидатите поемат допълнителни ангажименти. За Кампания 2023 Еко-НИП е схемата, към която се отчита най-голям интерес от страна на земеделските стопани.

На експериментална площ от десет декара край Генерал Тошево расте поле с камелина. Нова за модерното ни земеделие тази маслодайна култура всъщност произлиза от Европа и е една от традиционните за България в миналото, обяснява доц. Марина Марчева. Тя е селекционер, преподавател по селекция и семепроизводство в Аграрен университет Пловдив.

„Преди Втората световна война имало голямо разнообразие от подобни растения, които са използвани в практиката. Камелина се оказва изключително адаптивна и в тези условия, при които непрекъснато имаме проблем с валежи и температури, когато непрекъснато говорим за стабилност“, разказва доц. Марчева.

Аграрен университет Пловдив за трета година извършва опити като част от международен проект с участие на научни и екологични организации от Полша, Италия, България и Турция. Опитът е разположен на биологично сертифицирано поле край Генерал Тошево и е финансиран от Фонд Научни изследвания към Министерство на образованието и науката.

„Когато говорим за Камелина, ние не говорим само за добиви. Всъщност основното при нея е качеството, тъй като това маслодайно растение е с много различни направления. Има сортове, които имат много омега 3 киселини. Това е функционална храна. Това е превенция на сърдечно съдови заболявания. Това е регенерация на кожата. Това са различни хранителни, фармакологични и козметични продукти, които могат да се произвеждат. От друга страна, камелина в последните години вече е био гориво на не облагодетелствани терени“, споделя доц. Марина Марчева.

Тя посочва, че освен това камелината има прекрасно свойство − корените на растенията отделят химикали, които потискат развитието на плевелите. И например в биологична ферма, където не може да се води борба с тях, това е едно средство да поддържаме чиста почвата.

Милена Минчева и семейството ѝ от десет години се занимават с биологично земеделие. Сега в експерименталното поле от десет декара край Генерал Тошево отглеждат камелина, като в половината тя е комбинирана с грах.

„Камелината е нещо − обяснява био производителят. − Оказа се, че тя е предшественик на слънчогледа като зърно, но едва сега започва да пробива път. Просто трябваше да бъде засята на биологично поле. Ние бяхме много подходящи в това отношение. Съгласихме се веднага, защото пак в същия период търсехме някаква друга култура, която да издържа на засушаването. И така, общо взето решението беше бързо. Но пък се оказа и много ползотворно. Действително разходите са много малко, ползите са много големи и за почвата, и за след това от самото зърно, което ще получим“.

Преподавател по селекция и семепроизводство в Аграрен университет Пловдив доц. Марина Марчева доптлва, че вече има интерес и от доста различни компании, които преработват това биологично сертифицирано поле, така че продукцията е нормално да отиде за хранителни нужди. Сортът, който гледаме тук, е специализиран за хранителни, козметични и фармакологични промишлени производства. Но има и такива производители, които търсят направления на биогорива, тъй като това е високата категория. Това са горивата за самолети, които носят добавена стойност. Така че да, в България вече имаме такива преработватели и мисля, че оттук нататък пазара ще се отваря. Изключително голям интерес има в последните години, посочва доц. Марчева.

По отношение на характеристиките на маслото, производителят Милена Минчева посочва, че има аромат на трева, но е пак също наситено много на мазнини. „Тепърва ще предстои и на използването и на зърното, и на олиото в нашите дегустационни турове, които организираме. Към нашата пшеница, която произвеждаме, за да допълним и обогатим ароматите на Добруджа“, обеснява тя.

Милена Минчева е категорична, че ще продължи да произвежда масло от камелина. „Определено това, което най много допада на нашето семейство е, че си решаваме проблема със затревяването. Тоест наистина няма да използваме специализирани препарати за растителна защита за унищожаване на тревата, а просто с един посев получаваше ефекта унищожаване на тревите и получаване на зърно качествено“, посочва Милена Минчева.

„Много се надявам камелината да има стабилно бъдеще с използване в България. Не да изнасяме първичната продукция семената, а да произвеждаме на местна почва нашите продукти. В момента от тези семена се добива олио със студено пресоване. Част от него се използват вече в Медицински университет-Варна и се прави крем за лице. Друга част от маслото в момента се търси пазар в Западна Европа. Бутилирано биологично студено пресовано масло. Така че това е култура, която вече намира своите приложения и в България“, заключи доц. Марчева.

АВТОР: ПРЕСЛАВ НЕЙЧЕВ

Управителният съвет на ДФ „Земеделие” взе решение за отпускане на до 1 100 000 лв. помощ de minimis за покриване на разходите за клане, транспорт и административни документи в сектор „Говеждо месо“, съобщават от ДФЗ.

Финансовата подкрепа е по искане на браншови представители на сектора на месодайното говедовъдство, отчитайки неблагоприятните икономически условия към настоящия момент във връзка с повишените разходи за изхранване на животните и ръст на консумативите, използвани в първичното производство. Угояването и производството на телешко и говеждо месо, които са важен сегмент от икономиката, не са обект на подпомагане по интервенциите от Стратегическия план за развитие на селските райони 2023 – 2027 г.

Помощта има за цел да подпомогне родните производители да реализират отгледаните от тях говеда.

Говедата, предназначени за клане, следва да са отглеждани най-малко през последните 4 месеца до датата на клане в стопанството на земеделския стопанин, кандидат по помощта. Те трябва да бъдат продадени от стопанството директно на кланица за клане, заклани на ишлеме или заклани в собствен кланичен пункт/кланица на земеделския стопанин.

Необходимо е закланите животни да бъдат на възраст от 10 месеца включително, до навършване на 24 месеца.

Помощта се предоставя за животните, заклани и реализирани в периода 1 юни 2023 г. до 31 май 2024 г. Размерът на подпомагането е до 200 лв. на заклано говедо.

Предстои да бъдат изготвени указания за предоставяне на помощта.

Близо 116 милиона лева са преведени по 10-те интервенции за „Обвързано с производството подпомагане за животни“ на допустимите за подпомагане животновъди за Кампания 2023. Това съобщи заместник-министърът на земеделието и храните доц. Деян Стратев по време на откриването на Националното изложение на породата Ил дьо Франс, което се проведе в Сливен. Той припомни, че новият Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. цели подкрепа, ориентирана към иновативни решения, повишаване на селскостопанските доходи, подобряване на конкурентоспособността, опазване на околната среда, устойчивост на климата и пазарните рискове на фермите, съобщават от МЗХ.

Заместник-министър Стратев заяви още, че държавната политика на МЗХ е насочена към създаване на условия за устойчиво развитие на сектора и защита интересите на земеделските стопани посредством различни финансови инструменти. По думите му по линия на схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ са преведени над 290 млн. лв. на земеделските производители.

Относно породата Ил дьо Франс заместник-министърът разясни, че тя е една от двете специализирани месодайни породи в България и една от най-рано интродуцираните породи в страната с над половинвековна история. Като първият внос на около 100 животни е реализиран през далечната 1968 г., за да достигне приблизително 8000 бр. в днешни дни.

По време на животновъдното изложение бяха представени най-добрите екземпляри от породата Ил дьо Франс от различни категории, като отличените бяха наградени.