Обявен е пожароопасният сезон в горските територии в цялата страна. Според разпоредбите на Закона за горите, обявяването на пожароопасния сезон става по предложение на директора на съответната Регионална дирекция по горите със заповед на областния управител, който определя времетраенето. Поради спецификата на всеки отделен регион, периодът е различен и обхваща месеците от март до ноември, съобщават от МЗХ.

Изпълнителната агенция по горите е предприела необходимите действия и е извършила мероприятия, с цел превенция и опазване на горите от пожари. Засилен е контролът върху движението на автомобили, техника и хора в горските територии на страната. Специализирани групи за гасене на горски пожари, както и автомобилите за първоначални действия за тяхното потушаване, са в постоянна готовност за оказване на съдействие на служителите от Пожарна безопасност и защита на населението.

По данни на ИАГ, от началото на годината до момента в страната са възникнали 114 пожара, засегнати са площи в размер на 10900 дка, като върхово са унищожени 222 дка гори. Опожарените горски територии са повече от два пъти в сравнение със същия период на миналата година. Основната причина за 96% от пожарите в горите е човешка небрежност.

През 2023 г. в горските територии на страната са регистрирани 448 пожара върху 63 883 дка площ. От тях 6 896 дка са засегнати от върхови пожари.

Високите температури и липсата на валежи водят до повишаване риска от възникване на пожари. От ИАГ напомнят, че по време на пожароопасния сезон се забранява паленето на открит огън и извършването на огневи работи на разстояние по-малко от 100 м от границите на горските територии.

Неспазването на правилата за пожарна безопасност, паленето на огън в горските територии и в близост до тях, изхвърлянето на горими отпадъци извън определените за целта места, може да застраши живота и здравето на хората, да нанесе сериозни щети в горските територии, на дивечови популации, да доведе до унищожаване на растения и животни.

Гражданите трябва да спазват правилата за пожарна безопасност и да не проявяват небрежност, а да бъдат отговорни и бдителни. Лице, забелязало пожар в горски или земеделски територии, незабавно трябва да подаде сигнал на тел. 112, което ще спомогне за бързото му локализиране и организиране на неговото потушаване.

През 2024 година Добруджанският земеделски институт ще произведе 17 сорта обикновена пшеница за производство на предбазови и базови семена, шест от които са нови. Институтът залага още един сорт твърда пшеница, три сорта тритикале и 5 сорта ечемик, от които два нови. Това съобщи директорът на ДЗИ-Ген. Тошево Илия Илиев преди традиционния Ден на отворените врати в института.

Цените на семената ще бъдат близки до миналогодишните.

Доц. Илиев каза още, че от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол са одобрени два сорта обикновена пшеница „Зара” и „Радослава”, два сорта ечемик и два сорта тритикале, за които са направени постъпки за включване в официалната сортова листа на България. В момента в производство са включени 61 сорта зърнено-житни култури. През миналата година от произведените семена от зърнено-житни култури са продадени около 65%, от семена слънчоглед – над 85%, и от зърнено-бобовите култури – над 80%.

ДЗИ подготвят проект по подмярката „Трансфер на знания и действия за осведомяване” по ПРСР, като се предвиждат 9 демонстрации за обучение на земеделци в лабораторни и в полски условия, които ще доведат до скъсяване на разстоянието между ДЗИ и аграрната практика.

Проф. Иван Киряков допълни, че днес ДЗИ предлага на земеделците 41 сорта зърнено-житни култури, от които 23 сорта обикновена пшеница. От тях 10 са стари традиционни сортове, които земеделските производители добре познават. Предлагат се още 11 сорта ечемик, от които 6 нови, и 5 сорта тритикале. По думите му няма търсене на твърда пшеница, затова ДЗИ предлага само два сорта.

Няма голямо търсене от страна земеделците на на тритикале. Културата се търси повече за фураж, а Институтът предлага базови семена, което излиза скъпо на производителите.

„След 2010 г. се търси предимно висока продуктивност, без да се обръща внимание на качеството на продукцията. ДЗИ обаче продължава стратегията си, която е изпитвана от създаването на института насам – насочваме се към повишаване на качеството. Работим по отношение на силовите пшеници с високо качество, те са предимно за подобряване качествата на средните пшеници. Всичките ни сортове минават проби за студоустойчивост, а също и през засушника ни – за да разберем как реагират на екстрени условия на засушаване. Последните ни признати сортове притежават толерантност към засушаване. Работим с една генетика, колегите от западните фирми с друга, променя се популацията на кафявата ръжда, жълтата ръжда, брашнестата мана и нашите сортове се оказват по-устойчиви. Не работим върху високопродуктивни сортове, защото на пазара има достатъчно. До 5-6 години прогнозирам, че ще се върнем към това да се сеят качествени сортове, от които се приготвя хубав хляб”, изтъкна проф. Киряков.

Сектор „Розопроизводство” има подкрепата на Министерството на земеделието и храните. След предизвикателствата от последните години производството се възстанови успешно и площите вече са над 50 хил. дка. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните доц. Деян Стратев на Празника на розата в Казанлък.

Към момента, съгласно Закона за маслодайната роза, в регистъра на производителите са вписани 2 947 земеделски стопани, отглеждащи Роза Дамасцена и Роза Алба. Според регистрите, обектите за преработка на розов цвят са 51, като техният годишен капацитет е за преработка на повече от 15 000 тона розов цвят, каза заместник-министърът на земеделието и храните.

Българското розово масло остава ценна суровина за световната парфюмерийна и козметична индустрия и експортът му основно е насочен към САЩ, Китай, Япония, Южна Корея и Франция, каза още той.

Заместник-министър Стратев подчерта и значението на съхраняването на традициите, което е предпоставка да се запазят производството и високото качество на Българското розово масло.

Заедно с министрите на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков и на туризма Евтим Милошев, областният управител на Стара Загора Ива Радева и кметът на Казанлък Галина Стоянова, жители на града и туристи от различни страни той се включи в ритуала по бране на цвят и розоварене в градините край града.

От 3 юни до 3 юли 2024 г. пчеларите ще могат да кандидатстват за кредити от Държавен фонд „Земеделие“ за реализиране на одобрените им проекти по интервенции от Стратегическия план в сектора на пчеларството.
Приемът на заявления ще се осъществява чрез Системата за електронни услуги (СЕУ), съобщават от Фонда.

Възможността за кредитиране и получаване на предварителен финансов ресурс ще се предоставя по следните дейности от Наредба № 8 от 20.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. в сектора на пчеларството:

• Интервенции по чл. 4, точка 2 „Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата“, буква а) „Третиране на пчелните семейства срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата“ от Наредба № 8 от 20.06.2023 г. (IE2А);
• Интервенции по чл. 4, точка 3 „Подновяване на пчелните кошери в Съюза, включително развъждане на пчели“ за дейността „Подновяване и/или увеличаване броя на пчелните кошери“ от Наредба № 8 от 20.06.2023 г. (IE3);
• Интервенции по чл. 4, точка 4 „Рационализиране на подвижното пчеларство“, буква а) „Подпомагане закупуването на нов инвентар, необходим при практикуване на подвижно пчеларство“ от Наредба № 8 от 20.06.2023 г. (IE4A);
• Интервенции по чл. 4, точка 5 „Инвестиции в материални и нематериални активи“ от Наредба № 8 от 20.06.2023 г. (IE5);
• Интервенции по чл. 4, точка 7 „Действия за запазване или увеличаване на наличния брой пчелни кошери в Съюза, включително развъждане на пчели“ за дейността „Запазване/възстановяване и/или увеличаване броя на пчелните семейства“ от Наредба № 8 от 20.06.2023 г. (IE7).

Отпусканите кредити ще са в размер до 95 % от размера на полагащата се безвъзмездна финансова помощ.
Предоставените кредити се олихвяват с годишен лихвен процент, равен на референтния лихвен процент, приложим към датата на сключване на договора за кредит, но не по-нисък от определения от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие”. За м. юни 2024 г., лихвеният процент за кредитиране е в размер на 5,91 %.

Задължението и дължимата по него лихва ще се погасяват еднократно, чрез прихващане на стойността му от одобрената финансова помощ, която кандидатът ще получи по одобрения му проект.

Гарантирането на кредита се осъществява по облекчен ред, като от кредитополучателите се изисква единствено издаване на запис на заповед в полза на ДФ „Земеделие“.

За улеснение на кандидатите е публикуван и калкулатор, с помощта на който да бъдат изчислени максимално допустимия размер на кредита и необходимото собствено участие, както и ръководство за подаване на заявление чрез Системата за електронни услуги (СЕУ).

Проекти на стойност над 100 млн. лева ще се реализират в 56 общини от селските райони по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014 – 2020 г.). Това предвиждат публикувани за обществено обсъждане проекти на заповеди за изменение на насоки за кандидатстване по процедурите – „Улици“, „Пътища“ и „Енергийна ефективност“ от подмярката, съобщават от МЗХ. Промените включват увеличение на бюджета по трите процедури от проведените през 2022 г. приеми на проектни предложения. Над 56 млн. лева ще бъдат осигурени от преструктурирането на средствата по Програмата, след одобрението на 17-то изменение на ПРСР 2014-2020 от ЕК, а останалите представляват наличен свободен ресурс по подмярката.

По процедура „Улици“ се предлага увеличение на бюджета с над 75 млн. лева. Той ще бъде достатъчен за одобрение на 42 проектни предложения, получили между 39 и 47 точки по критериите за подбор.

В процедура „Пътища“ се предвижда увеличение на бюджета с над 20 млн. лева. Средствата създават възможност за одобрение на 8 проектни предложения, получили между 42 и 52 точки по критериите за подбор.

С увеличение от 8,4 млн. лева на бюджета по процедура “Енергийна ефективност“ ще бъдат договорени 12 проектни предложения, които са получили между 26 и 28 точки по критериите за подбор.

В резултат на осигурената допълнителна подкрепа по трите процедури се очаква да се реализират проекти, които да спомогнат за повишаване на качеството на живота в селските райони. Очаква се да бъде повишена привлекателността за развитие на бизнеса, инвестициите и доходите на населението в тези райони. Реализацията на проектите ще спомогне за разкриване на нови работни места и подобряване на инфраструктурата.

С предложеният допълнителен финансов ресурс ще бъдат финансирани проектни предложения на общини от селските райони на страната, по които няма подписани споразумения за финансиране с Министерство на регионалното развитие и благоустройството по Инвестиционната програма за общински проекти.

Писмени предложения и коментари по документите за обществено обсъждане могат да се изпращат в срок до 6 юни 2024 г., включително, чрез ИСУН 2020 или на електронна поща: rdd@mzh.government.bg.

Състоянието при над 80% от посевите с пшеница и ечемик в страната е добро за предстоящата жътвена кампания. Това съобщи заместник-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов в село Българово, област Бургас, по време на провеждането на фестивала „Ден на полето“. Той посочи още, че средният добив, по предварителна информация от Областните дирекции „Земеделие“ и Общинските служби, ще варира около 530 кг/дка при пшеницата и 500 кг/дка при ечемика, съобщават от МЗХ.

Към момента, без да е приключило подаването на заявленията, общият размер на очертаните площи в ИСАК е 2 млн. ха., каза още Капитанов и допълни, че това е над половината от въведените площи през изминалата година и Кампания 2024 върви в добър график. Той припомни, че се очаква до края на май месец да се одобри първото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027г.

Заместник-министърът поздрави организаторите на събитието, като каза, че инициативата е много полезна с оглед представянето на иновации в земеделския сектор, използването на качествени семена и препрати за растителна защита на полето. „Надявам се този форум и тази платформа да е полезна за всички участници, които ще разменят идеи и ноу хау технологии, ще се създадат нови партньорства и това ще има добавена стойност за всеки един земеделски производител“, посочи той.

Организатори на събитието са Националната асоциация на зърнопроизводителите, Съюзът на зърнопроизводителите „Маркели“, Добруджанският съюз на зърнопроизводителите и Съюзът на зърнопроизводителите от Бургаска област.

Добруджанският земеделски институт край Генерал Тошево организира традиционния Ден на отворени врати на 5 юни от 10.00 часа. Поканени са фермери, бизнес-партньори и учени от цялата страна, обединени около идеята за подкрепа на производството и пазарната реализация на семена от български сортове полски култури – гаранция за сигурност в родното земеделие.

Денят на отворените врати ще премине под наслов „ИНОВАТИВНИ НАУЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ!“

Програмата включва презентация на BASF на тема: Качествена растителна защита, доказала се в условията на предизвикателен климат. Ще бъдат представени най-новите сортове житни и бобови култури, селекция на ДЗИ. Ще бъдат приведени и индивидуални консултации с научни специалисти по актуални теми, свързани с внедряване на иновативни продукти на ДЗИ. Организирано е посещение на демонстрационни платформи и опитни полета.

Добруджански земеделски институт е национален научно-изследователски център за селекция и агротехника на полски култури. Той е най-голямото звено в системата на българската Селскостопанска академия.

Необходимо е да се облекчи административната тежест върху земеделските стопани, с цел предвидимост на получаване на подпомаганията към тях. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на съвместен брифинг в Министерски съвет с еврокомисаря по селско стопанство Януш Войчеховски, след среща с министър-председателя Димитър Главчев, съобщават от МЗХ. Министър Тахов информира, че е запознал комисар Войчеховски със състоянието на сектор „Земеделие“ у нас. Той посочи още, че целта е да се осигурят равни конкурентни възможности за фермерите. Георги Тахов подчерта, че са необходими по-амбициозни действия от страна на Европейската комисия за навременно взимане на решения, което да позволи бързо изпълнение на плащанията към стопаните. Земеделският министър припомни, че през последните години последиците от пандемията от Ковид, войната на Русия срещу Украйна, както и икономическата нестабилност, силно засегнаха производството на селскостопанска продукция. Той посочи, че всичко това оказва негативно въздействие и затруднява развитието на отрасъла.

„Едно от затрудненията им е да изпълнят в срок проектите си по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020. Искането на България е ЕК да позволи да бъде удължен с 12 месеца срокът за разплащане по проектите от старата програма“, уточни министърът. Той подчерта, че целта е да се даде възможност договорите да бъдат финализирани до края на 2026 г. Министър Тахов допълни, че тази мярка следва да бъде предвидена с обратно действие за текущата счетоводна година и за последната година на прилагане на ПРСР и подобни улеснения вече се прилагат в управлението на фондовете на ЕС от Кохезионната политика.

„Стандартите на Зелената сделка трябва да се наложат, както на страни-членки, така и на страни, които не членуват в ЕС, а използват европейския пазар. Това е един дългосрочен разговор, но се надявам той да започне именно тук от София“, отбеляза министър Тахов.

„България е важна държава в ЕС по отношение на селското стопанство и осигуряване на продоволствената сигурност. Това каза от своя страна еврокомисар Войчеховски. „В разговорите с президента, премиера и министър Тахов обсъдихме, че е необходимо да се увеличи бюджетът за селското стопанство след приемането на Украйна в ЕС. Производството на Украйна трябва да се преструктурира и да се предприеме необходимото всички стопани да бъдат с равнопоставени условия“, посочи еврокомисарят. Той допълни, че В ЕС 0,4 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП) се отделя за селско стопанство, така че вероятно в бъдеще тези средства ще трябва да се увеличат. Еврокомисарят посочи, че по линия на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, България е една от страните с най-много изплатени национални средства към земеделските производители. Той обясни, че страната ни е много силно засегната от войната в Украйна, но фермерите у нас са били подкрепени с 452 млн. евро държавна помощ.

От своя страна министър Тахов отново отбеляза, че не трябва да се отчита обема на компенсаторните плащания с национално финансиране и подчерта, че е необходимо нивата на директните плащания и подпомаганията на българските земеделски стопани да се изравнят с тези на останалите страни-членки на ЕС.

По рано на среща в МЗХ с Януш Войчеховски, министър Тахов отбеляза, че оценява това, че ЕК стартира процедура за ревизия на регламента за помощта „де минимис“. Според него трябва да бъде увеличен максималният размер на общата помощ на предприятията с дейност в първичното производство на селскостопански продукти, съобразно с Кризисната рамка.

Община Крушари събира в специален кулинарен албум награждаваните и най-оригинални рецепти, събирани повече от десетилетие, от изминали издания на фестивала „Празникът на гърнетата – кулинарната академия на Добруджа“.

В албума „Кулинарните маршрути на община Крушари“ ще бъдат включени автентични рецепти, придружени от богат снимков материал, илюстриращ приготвянето на храната или крайния продукт. В него ще бъдат поместени снимки от различни издания на фестивала, както и резултатите от проведено проучване и изследване на особеностите на местната кухня в община Крушари, в контекста на добруджанската кухня. Предвидено е закупуването на сгъваеми маси и столове, които ще бъдат използвани при провеждане на „Празникът на гърнетата – кулинарната академия на Добруджа“.

Проектът „Кулинарните маршрути на община Крушари“ е подкрепен от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., чрез Местната инициативна група „Тервел-Крушари“, по подмярка 19.7.6 „Подкрепа за поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природното наследство в територията“. Общият размер на одобрената безвъзмездна финансова помоще 30 000 лв. Срокът за изпълнение на проектните дейности е до юни 2025 г.