Добруджанският земеделски институт край Генерал Тошево организира традиционния Ден на отворени врати на 5 юни от 10.00 часа. Поканени са фермери, бизнес-партньори и учени от цялата страна, обединени около идеята за подкрепа на производството и пазарната реализация на семена от български сортове полски култури – гаранция за сигурност в родното земеделие.

Денят на отворените врати ще премине под наслов „ИНОВАТИВНИ НАУЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ!“

Програмата включва презентация на BASF на тема: Качествена растителна защита, доказала се в условията на предизвикателен климат. Ще бъдат представени най-новите сортове житни и бобови култури, селекция на ДЗИ. Ще бъдат приведени и индивидуални консултации с научни специалисти по актуални теми, свързани с внедряване на иновативни продукти на ДЗИ. Организирано е посещение на демонстрационни платформи и опитни полета.

Добруджански земеделски институт е национален научно-изследователски център за селекция и агротехника на полски култури. Той е най-голямото звено в системата на българската Селскостопанска академия.

Необходимо е да се облекчи административната тежест върху земеделските стопани, с цел предвидимост на получаване на подпомаганията към тях. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на съвместен брифинг в Министерски съвет с еврокомисаря по селско стопанство Януш Войчеховски, след среща с министър-председателя Димитър Главчев, съобщават от МЗХ. Министър Тахов информира, че е запознал комисар Войчеховски със състоянието на сектор „Земеделие“ у нас. Той посочи още, че целта е да се осигурят равни конкурентни възможности за фермерите. Георги Тахов подчерта, че са необходими по-амбициозни действия от страна на Европейската комисия за навременно взимане на решения, което да позволи бързо изпълнение на плащанията към стопаните. Земеделският министър припомни, че през последните години последиците от пандемията от Ковид, войната на Русия срещу Украйна, както и икономическата нестабилност, силно засегнаха производството на селскостопанска продукция. Той посочи, че всичко това оказва негативно въздействие и затруднява развитието на отрасъла.

„Едно от затрудненията им е да изпълнят в срок проектите си по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020. Искането на България е ЕК да позволи да бъде удължен с 12 месеца срокът за разплащане по проектите от старата програма“, уточни министърът. Той подчерта, че целта е да се даде възможност договорите да бъдат финализирани до края на 2026 г. Министър Тахов допълни, че тази мярка следва да бъде предвидена с обратно действие за текущата счетоводна година и за последната година на прилагане на ПРСР и подобни улеснения вече се прилагат в управлението на фондовете на ЕС от Кохезионната политика.

„Стандартите на Зелената сделка трябва да се наложат, както на страни-членки, така и на страни, които не членуват в ЕС, а използват европейския пазар. Това е един дългосрочен разговор, но се надявам той да започне именно тук от София“, отбеляза министър Тахов.

„България е важна държава в ЕС по отношение на селското стопанство и осигуряване на продоволствената сигурност. Това каза от своя страна еврокомисар Войчеховски. „В разговорите с президента, премиера и министър Тахов обсъдихме, че е необходимо да се увеличи бюджетът за селското стопанство след приемането на Украйна в ЕС. Производството на Украйна трябва да се преструктурира и да се предприеме необходимото всички стопани да бъдат с равнопоставени условия“, посочи еврокомисарят. Той допълни, че В ЕС 0,4 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП) се отделя за селско стопанство, така че вероятно в бъдеще тези средства ще трябва да се увеличат. Еврокомисарят посочи, че по линия на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, България е една от страните с най-много изплатени национални средства към земеделските производители. Той обясни, че страната ни е много силно засегната от войната в Украйна, но фермерите у нас са били подкрепени с 452 млн. евро държавна помощ.

От своя страна министър Тахов отново отбеляза, че не трябва да се отчита обема на компенсаторните плащания с национално финансиране и подчерта, че е необходимо нивата на директните плащания и подпомаганията на българските земеделски стопани да се изравнят с тези на останалите страни-членки на ЕС.

По рано на среща в МЗХ с Януш Войчеховски, министър Тахов отбеляза, че оценява това, че ЕК стартира процедура за ревизия на регламента за помощта „де минимис“. Според него трябва да бъде увеличен максималният размер на общата помощ на предприятията с дейност в първичното производство на селскостопански продукти, съобразно с Кризисната рамка.

Община Крушари събира в специален кулинарен албум награждаваните и най-оригинални рецепти, събирани повече от десетилетие, от изминали издания на фестивала „Празникът на гърнетата – кулинарната академия на Добруджа“.

В албума „Кулинарните маршрути на община Крушари“ ще бъдат включени автентични рецепти, придружени от богат снимков материал, илюстриращ приготвянето на храната или крайния продукт. В него ще бъдат поместени снимки от различни издания на фестивала, както и резултатите от проведено проучване и изследване на особеностите на местната кухня в община Крушари, в контекста на добруджанската кухня. Предвидено е закупуването на сгъваеми маси и столове, които ще бъдат използвани при провеждане на „Празникът на гърнетата – кулинарната академия на Добруджа“.

Проектът „Кулинарните маршрути на община Крушари“ е подкрепен от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., чрез Местната инициативна група „Тервел-Крушари“, по подмярка 19.7.6 „Подкрепа за поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природното наследство в територията“. Общият размер на одобрената безвъзмездна финансова помоще 30 000 лв. Срокът за изпълнение на проектните дейности е до юни 2025 г.

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) реши да бъде предоставена помощ de minimis за 2024 г. на производителите на картофи, черупкови плодове и гъби в размер на общо 13 000 000 лв., съобщават от МЗХ.

Финансовият ресурс е разпределен както следва:
-за картофи – 7 000 000 лв.
-за черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници) – 5 000 000 лв.
-за култивирани гъби – 1 000 000 лв.

Предоставянето на помощта е по искане на браншовите организации с цел компенсиране на част от завишените производствени разходи през годината, оставането им извън обхвата на обвързаното с производството подпомагане на доходите за зеленчуци Кампания 2023, липсата на квалифицирана работна ръка, както и редуващите се през предходните години неблагоприятни климатични условия.

Достъп до de minimis ще имат регистрираните земеделски стопани, отглеждащи картофи и черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници) с допустими площи, декларирани по интервенцията „Основното подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ) за Кампания 2023. На подпомагане подлежат и производителите, отглеждащи култивирани гъби, с площите от Анкетен формуляр за стопанската 2022/2023 г.

Предстои ДФЗ, съвместно с компетентните дирекции в МЗХ, да изготви указания за предоставяне на помощта.

Предвидено е опростяване на условията за подпомагане и намаляване на административната тежест при кандидатстването по интервенциите за обвързана подкрепа в Кампания 2024. Това стана ясно по време на среща от информационната кампания за директни плащания 2024 г. в Ямбол, която беше открита от заместник-министъра на земеделието и храните Иван Капитанов, съобщават от МЗХ.

За сектор „Мляко“ ще се извършват административни проверки за регистрация в системите за регулиране на пазара. Условието е земеделският стопанин да отговаря на определени изисквания, например когато реализира сурово мляко чрез първи изкупвач на сурово мляко, трябва да има сключен договор за това и/или когато реализира чрез директни доставки трябва да има регистрация по Наредба № 26/14.10.2010г. и/или когато е със затворен цикъл на производство следва да има регистрирано млекопреработвателно предприятие, което е вписано в Националния електронен регистър на обектите за производство и търговия на едро и дребно с храни от животински и неживотински произход. При сектор „Месо“ административните проверки ще се извършват в „Системата за идентификация и регистрация на животните“ (СИРЖ) на БАБХ за установяване движението на животните, като условието е фермерът да има издадено ветеринарно медицинско свидетелство (ВМС) за придвижване/транспортиране на селскостопански животни или документ за придвижване към държави от ЕС, или трети страни за животните, реализирани за клане, износ или продажба в други стопанства. При интервенциите за плодове и зеленчуци – изискването за предоставяне на документи за закупени семена и посадъчен материал се заменя с изискване земеделския производител да предоставя опис, заверен от агроном. С цел облекчаване се запазва възможността да бъдат предоставяни фактури за закупени семена и посадъчен материал, издадени на името на бенефициента.

По интервенциите за обвързаната подкрепа фермерите ще получат над 120 млн. евро. За секторите „Мляко“ и „Месо“ бюджетът е 63 531 134 млн. евро, а за „Плодове и зеленчуци“ – 58 198 746 млн. евро.

Заместник-министър Капитанов информира стопаните, че е утвърден бюджет по схемата на държавна помощ „Помощ в подкрепа на разходи за вода за напояване при отглеждане на земеделски култури“, която ще се прилага през настоящата година. Той каза още, че през тази седмица се очаква да бъде утвърден и бюджет за държавна помощ за подпомагане на трапезни картофи, култивирани гъби и черупкови плодове.

„През месец юни ще отворим прием по две мерки от ПРСР на стойност 160 милиона лева. Приемите ще са по подмерки 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г.“ Това обяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов по време на откриването на специализираното селскостопанското изложение „БАТА АГРО 2024“ в гр. Стара Загора, съобщават от МЗХ. Той съобщи още, че за целия програмен период 2014-2020 г. по Програмата по подмярката за инвестиции в земеделски стопанства са сключени над 3 400 договора с общ размер на одобрените разходи над 3,25 млрд. лв.

Министър Тахов отбеляза, че основен лост за отрасъла в новия програмен период 2023-2027 г. е Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони, по който продължава работата за неговото прилагане. По думите му целта е чрез интервенциите от него да се подкрепи устойчивото развитие на земеделието, да се допринесе за подобряването на селскостопанските доходи и да се спомогне за овладяване на пазарните рискове на фермите, с цел по-висока ефективност. Той съобщи още, че до края на месец май очакваме да получим одобрение на Първо изменение на Стратегическия план. След което ще бъдат разработени насоките, определящи условията за кандидатстване и за изпълнение по отделните интервенции, за които ще отворим приеми през настоящата година.

Във връзка с кампанията за директните плащания, която беше открита на 26 април, министър Тахов информира, че министерството прави всичко възможно тя да приключи края на юни месец, което е с един месец по–рано от предходната година. Към момента в ИСАК са подадени над 9000 заявления, като 7000 от тях са за площи за над 1 млн. хектара. Всички наредби са на обществено обсъждане и ще бъдат обнародвани в Държавен вестник до края на месец май.

Министърът допълни още, че тази седмица ще бъде направено и окончателното плащане по Основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ).

От 13 май до 22 май 2024 г. Министерството на земеделието и храните ще проведе информационна кампания за директни плащания 2024 г. за земеделските производители от цялата страна. Дискутираните теми ще бъдат свързани с новите моменти в условията по интервенциите за директни плащания и подаването на заявления.

Срещата в Добрич ще се проведе на 21 май от 15:30 ч. в зала „Европа“ на Областната администрация.

По време на срещите експертите ще представят промените при компенсаторните мерки и интервенции в областта на околната среда, климата, агроекологията, биоземеделието и хуманното отношение към животните. Ще се обсъдят и възможните им комбинации по Програмата за развитие на селските райони 2014 -2020 и Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г.

Участниците ще бъдат запознати с новостите в Стандартите за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) и предварителна условност. Земеделските стопани ще могат да зададат своите въпроси и получат отговор от екипа експерти на Министерството на земеделието и храните.

Припомняме, че до 24 юни 2024 г. стопаните могат да подават заявленията си по кампанията в общинските служби по земеделие, както и да очертават площи, заявяват животни и схеми за подпомагане в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).