Технологията за семепроизводство на многогодишни житни треви е създадена от авторски колектив от Институт по фуражните култури – Плевен в състав проф. д-р Анелия Кътова, доц. д-р Пламен Серафимов, доц. д-р Ирена Голубинова, проф. д-р Ивелина Николова, проф. дсн Тодор Кертиков, проф. д-р Вилиана Василева с помощта на Институт по царевицата – Кнежа и доц. д-р Емил Василев, съобщават от Селскостопанската академия.

Технологията за семепроизводство на многогодишни житни треви е нов научен продукт, съобразен с Националните стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и Принципите на добрата растителнозащитна практика. Разработена е на основа на собствени научни изследвания на авторите, проведени в Институт по фуражните култури – Плевен, част от мрежата на Селскостопанска академия, както и на проучванията в световен мащаб през последните години. Направена е характеристика на видове и сортове многогодишни житни фуражни култури, подходящи за създаването на сяти ливади и пасища и декоративни цели, които са сертифицирани и вписани в сортовата листа на Република България, в т.ч. 8 сорта от 6 вида: ежова главица “Дъбрава”, тръстиковидна власатка “Албена”, безосилеста овсига “Ника”, новите сортове от пасищен райграс – ИФК “Хармония”, “Тетрани” и “Тетрамис”, гребенчат житняк “Свежина” и пустинен житняк “Морава”, както и селекционни популации от ливадна и червена власатки. На всеки един от тях е направено морфологично описание, биологични изисквания, посочени са данни за фенологично развитие и добив на семена. Представена е подробна информация относно агротехниката при създаване на семепроизводни посеви, вкл. определяне и подготовка на площите, обработка на почвата, торене, избор на подходящи видове и сортове и, сеитба, растително-защитни мероприятия, особености при цъфтеж и опрашване, апробация, зрелост, оронване, прибиране, почистване и съхранение. Описани са важни моменти относно отгглеждането на многогодишни житни треви с оглед получаване на максимален добив семена от единица площ и максимална продукция за пазара. За улеснение на ползвателите са приложени шест таблици и онагледяване с 40 броя снимки. За производството на семена в гарантирани количества и с високо качество е необходимо стриктно спазване на технологичните звена.

Технологията за семепроизводство на многогодишни житни треви е актулна, продиктувана от необходимостта от разпространение на нови видове и сортове във фермерската практика, с цел създаване на сяти ливади и пасища или подобряване на деградирали такива, за изхранване на преживните животни с най-евтин, природосъобразен, високо качествен фураж – част от зелената икономика. Глобалното затопляне на климата и нарасналото потребление на фуражи от животновъдството, обуславят необходимостта от използване на високодобивни, стрес-толерантни на абиотични и биотични фактори многогодишни житни фуражни треви. За да се случи това са необходими оригинални, автентични семена от българските сортове, притежаващи най-голяма адаптивност, продуктивност и качество при нашите почвено-климатични условия.

Технологията е нова, оригинална, въвежда нови български сортове от различни видове многогодишни житни треви, както и предлага адекватна и специфична агротехника, подходяща за българските условия на семепроизводство. Има голямо търсене на семена, но има ограничени количества високи категории в ИФК – Плевен. Технологията не е предлагана досега.Технологията за семепроизводство на многогодишни житни треви е напълно приложим научен продукт за регистрирани семепроизводители, желаещи да започнат нова дейност. Има изключителен екологичен ефект, след създаването на посевите, в продължение на 3 до 6 години, без многократни почвообработки и растително защитни мероприятия, т.е. щадяща технология, предпазваща почвата от водна и ветрова ерозия. Някои от тях понасят тежки, заблатени, засолени или кисели почви. Притежават силно изразена саморегулираща и възстановителна способност. Растителнозащитните практики, с разрешени продукти се прилагат само при необходимост, тъй като няма ежегодно нападение от болести и неприятели, а сортовете са толерантни или устойчиви на много от тях. В агротехническите звена могат да се прилагат най-съвременни технически средства – обработваща, изсяваща, прибираща, почистваша техника, като и възможност за третиране с дрон. При приложение на технологията за семепроизводство на български адаптивни и стабилни сортове се получават добре гарнирани посеви, с висок добив на семена, цените за 1 кг са като при люцерната, в зависимост от категорията им, и има печелившо производство. Технологията е комплексен продукт и включва обекти на интелектуална собственост за семепроизводство – нови сортове, подходящи за производство на сено, паша, декоративни цели и всички елементи на агротехниката за постигане на чисти, автентични сортови семена, като комерсиален продукт, със сигурна добавена стойност. Технологията осигурява производство на търсени семена, до сега няма организирано такова в страната, в производствени мащаби. Производството на предбазови семена се извършва в научно-изследователските институти, създали и подържащи сортовете. Производствата на базови и първо размножение семена са съсредоточени в лицензираните семепроизводители. Те могат да бъдат организирани и от други производители, ако последните сключат договори с институтите, притежатели на сертификати на сортовете, за ползване на лиценза им. За задоволяване на нуждите на страната от семена на многогодишни житни треви са необходими около 50 хиляди декара семепроизводни посеви, в т.ч. около 150 декара предбазови и хиляда декара базови. Почвено-климатичните условия на страната позволяват допълнително разширяване на тези площи, способно да осигури семена и за външния пазар. Технологията е предназначена за използване от учени, агрономи, фермери, регистрирани семепроизводители, апробатори, селскостопански специалисти, преподаватели, студенти и др.

Зеленчуковата градина в Община Добричка е преобразена, като черноземът на мястото е обработен както трябва за подобен род дейности. Това съобщи кметът Соня Георгиева. Днес тя инспектира мястото, където ще бъде градината.

Поставена е оранжерията, засадени са домати в нея. Засаден е разсад пипер и е поставено капковото напояване за него. Картофите, морковите и лукът се развиват много добре.

Очаква се в началото на следващата седмица да поникнат и тиквичките. Паралелно с това мястото вече има нова ограда, а 300 кубиковият резервоар се пълни от собствения кладенец с вода.

Зеленчуковата градина вече има вид на стопанство, на което много земеделци биха завидели, посочва кметът.

Припомняме, че градината е обособена върху общински терен на територията на община Добричка. Идеята е там да се отглеждат екологично чисти продукти, с които да се обезпечават кухните към детските градини в община Добричка.

За създаването на градината ще се ползва доказано работещия модел на Община Троян, която първа в страната направи това.

Тя е залегнала като приоритет в Програмата за управление за периода 2023-2027.

Стартира Кампанията по директни плащания за 2024 г. Земеделските стопани могат да очертават площите си, заявяват животни и схеми за подпомагане в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), съобщават от МЗХ. Фермерите следва да подават заявленията си, без да ги приключват, в общинските служби по земеделие. Това стана възможно след като от Министерство на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания и Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни.

Двата нормативни акта уреждат правилата за проверки, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции. Изменението е на база предложените промени в интервенциите под формата на директни плащания в рамките на първо изменение на Плана.

С промяната в Наредба № 4 от 2023 г. се предвижда срокът за подаване на заявления в настоящата кампания е до 24 юни 2024 г. Целта е да бъдат създадени всички необходими условия за правилно администриране на интервенциите за директни плащания, както и осигуряване на възможност за земеделските стопани да се запознаят с променените изисквания и условия за подпомагане преди подаване на заявления.

Предложенията по Наредба № 3 включват изменения в условията за допустимост по интервенциите за обвързано с производството подпомагане на доходите за животни, в частта за реализация на продукция. Те предвиждат да бъдат извършвани административни проверки за наличие или липса на регистрация в системите за регулиране на пазара в сектор „Мляко“, както и в Системата за идентификация и регистрация на животните на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за установяване на движение на животните в сектор „Месо“. Целта е да се установи дали кандидатите извършват активна стопанска дейност.

Създава се нова интервенция за обвързано с производството подпомагане на доходите за производство на семена от картофи. Специфичната подкрепа ще даде възможност за постигане на балансирана себестойност за производителите на семена и картофопроизводителите, както и за осигуряване на по-лесен достъп на фермерите до посадъчен материал, адаптиран към условията в страната.

В екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал, при насърчаване на зелено торене и органично наторяване, са разграничени междинните и покривните култури, които са на полето в различните периоди.

Към схемата за екологично поддържане на трайните насаждения са добавени две нови дейности, които са приложими за междуредията на трайните насаждения. Включена е възможност за поддържането им с естествена растителност.

Към допустимите за подпомагане култури по екосхемата за разнообразяване на отглежданите култури са добавени нови видове трайни насаждения, които да се приемат за една култура. За да се облекчат изискванията към фермерите делът на основната култура е завишен до максимум 95%, в сравнение с 2023 г. – 90%.

Крайният срок за предоставяне на предложения и коментари по публикувания документ е до 20 май 2024 г., включително.

Макар и с бавни темпове, интересът към българската селекция на пшеница започва да расте. Факторите за положителната тенденция са много, посочват от Добруджанския земеделски институт – Ген. Тошево.

„В условията на пазарна несигурност и климатични промени въпросът за себестойността на продукцията изпъква на преден план. В производството трябва да се търси и ефективност. Не може да се разчита само на добив. Сортовете на Добруджански земеделски институт се изпитват и на инфекциозен участък при различни условия, и в пунктовете на системата на ИАСАС, и се отличават с високо ниво на устойчивост към икономически важните болести“, изтъкват от ДЗИ.

Доц. д-р Галина Михова – селекционер на зърнено-житни култури, споделя своето впечатление, че през последната година не случайно расте интересът към българската селекция на пшеница и ечемик. Тя се отличава със сериозна ефективност по отношение усвояването на торовите продукти. А ако се влагат по-малко продукти за растителна защита и е налице по-добро усвояване дори на минимални количества, ефектът е налице.

В момента сме свидетели на една доста влошена фитопатологична среда. Тази среда е динамична, с различната селекция се вкарват различни патотипове на болестите.

С какви болести се налага да се борят земеделските стопани? През последните няколко години лимитиращ фактор се оказва жълтата ръжда. Това е свързано с възможността за презимуване на патогена и с навлизането на някои патотипове, които са нетипични за нашата страна и климатичните условия. Динамичните температури, високата влажност точно по време на изкласяване са много благоприятна възможност за разпространение на патогена, който е изключително труден за контрол.

„Селекцията на пшеница е изключително сложен и продължителен процес, отнемащ десетки години. Именно затова българската наука си поставя цели, отговарящи на търсенето и нуждите на земеделските стопани в дългосрочен план. Това води до успехи на селекцията не само у нас, но и в чужбина.

Акцент в селекционната програма по зърнено-житни култури – не само пшеница, а и ечемик, тритикале, твърда пшеница – винаги е било повишаването на адаптивния потенциал на новите сортове“, категорична е доц. Михова.

След подробен анализ на динамичните пазарни и климатични условия селекционерите от Добруджански земеделски институт подбират подходящ изходен материал, като разчитат на сортове, които са донори на положителни признаци, и ги включват в селекцията с цел създаване на генетично разнообразие.

Голяма част от сортовете са на изключително високо ниво по отношение на студоустойчивост и сухоустойчивост. Това е необходимо, защото студоустойчивостта е свойство, което дава възможност на сорта да бъде оптимално закален, така че и при такива стресови условия, когато е налице динамика на температурата, да няма опърляне, съответно да има добра възможност да стартира вегетацията. Акцентът върху сухоустойчивостта през последните години разбираемо е много голям“.

Въпреки че търговията със зърно не стимулира в достатъчна степен високото качество на зърното, селекционерите от Добруджански земеделски институт работят върху повишаване на хлебопекарните характеристики на пшеницата. Приоритет в селекцията е високото и стабилно ниво на качествените показатели, особено при пшеницата. Тук става въпрос за производство на хляб и хлебни изделия без да се добавят подобрители. В лабораторията по хлебопекарни качества се изследват качествените показатели не само на зърното, а и технологичните показатели на хляба. ДЗИ предлага на зърнопроизводителите сортове, които при различни климатични условия реализират добро качество.

Селекцията на Добруджански земеделски институт жъне успехи зад граница. Расте броят на сортовете зърнено-житни култури, вписани в сортовата листа на Турция. Там българската пшеница се отличава с високи добиви и безспорно качество.

Акцентът в Република Турция е качество. Все по-атрактивни са и сортовете твърда пшеница и ечемик. През 2023 година са регистрирани два сорта ечемик – Тангра и Ахат, единият от които е с много сериозна продуктивност и се използва едва ли не като стандарт за продуктивност в района на Коня. Тази година беше признат сорт Оникс – зимен пивоварен ечемик, който се отличава с уникално качество и покрива всички критерии на Европейската пивоварна конвенция по отношение нивото на качествени показатели.

Държавен фонд „Земеделие“ преведе 100 501 001 лв. на 21 895 земеделски стопани за Кампания 2023, съобщиха от ДФЗ. Изплатеното подпомагане е по интервенцията „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“ (ПРИПДСО), включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г.

Съгласно разпоредбите на Наредба № 7 от 30 май 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенцията ПРИПДСО, направленията, които се прилагат за Кампания 2023 са три. По първото се подпомагат стопанства в планинските райони (НР1). Второто направление включва плащания за райони, различни от планинските райони, със съществени природни ограничения (НР2). По третото се субсидират райони със специфични ограничения (НР3).

Общо 17 517 бенефициери получиха 82 861 159 лв. по НР1. Изчисленията на финансовата помощ за всеки отделен кандидат се извършват въз основа на средния размер на нивата на плащане към съответните декларирани площи – за частта до 30 ха – левовата равностойност на 152 евро на хектар; за частта над 30 ха до 70 ха – левовата равностойност на 91 евро на хектар; за частта над 70 ха до 100 ха – левовата равностойност на 53 евро на хектар; над 100 ха – левовата равностойност на 38 евро на хектар.

По НР2 са оторизирани 16 214 754 лв., които се разпределят между 5 347 фермери. Ставката на подпомагането се образува като се пресметне средния размер на нивата на плащане към съответните декларирани площи. Те са определени в чл. 9 на Наредба № 7 от 30.05.2023 г. – за частта до 30 ха – левовата равностойност на 79 евро на хектар; за частта над 30 ха до 70 ха – левовата равностойност на 47 евро на хектар; за частта над 70 ха до 100 ха – левовата равностойност на 28 евро на хектар; над 100 ха – левовата равностойност на 20 евро на хектар.

За райони със специфични ограничения НР3 са изплатени 1 425 088 лв. на 707 кандидати. Изчисленията са направени като се взема предвид средния размер на нивата на плащане към съответните декларирани площи. Те са описани в чл. 10 от Наредба № 7 от 30.05.2023 г. – за частта до 30 ха – левовата равностойност на 74евро на хектар; за частта над 30 ха до 70 ха – левовата равностойност на 44 евро на хектар; за частта над 70 ха до 100 ха – левовата равностойност на 26 евро на хектар; за частта над 100 ха – левовата равностойност на 19 евро на хектар.

Кирил Вътев встъпи днес в длъжност като служебен министър на земеделието и храните в служебното правителството с министър-председател Димитър Главчев, съобщават от МЗХ. Той заемаше същия пост в предходното правителство.

При официалното му посрещане в сградата на МЗХ той заяви, че е приел поканата отново да бъде министър на земеделието и храните, тъй като ще има възможност да продължи започнатите дейности в сектора. Приоритет на ръководството на Министерството остават законодателните промени в подкрепа на земеделските производители. Акцент в новия му мандат ще продължат да бъдат политиките за прозрачност, откритост и диалогичност чрез множеството създадени Консултативни съвети.