26 български винопроизводители представят своята продукция на най-голямото в света международно изложение за вино и спиртни напитки „Провайн 2024 г.“ в град Дюселдорф, Германия. Представянето на българските вина на щанд с площ от 202 кв.м. е организирано от Министерство на земеделието и храните. На него ще бъдат промотирани бели, червени вина и розе, между които и вина, вписани в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитени географски указания, съобщават от МЗХ.

На световния форум присъстват началникът на политическия кабинет на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев Валя Петрова и изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното инж. Красимир Коев.

По време на изложението производителите имат възможност да проведат бизнес срещи с представители на търговци на вина.

Над 5700 изложители от 60 държави представят своята продукция. Над 50 000 професионалисти от цял свят се очаква да посетят изложението.

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев подписа писмо до Европейската комисия, подготвено съвместно с министрите на земеделието на още 19 държави членки, в което се настоява за краткосрочни отговори на неотложните проблеми на земеделските производители.

В писмото до изпълнителния заместник-председател на ЕК по Европейския зелен пакт Марош Шефчович и до комисаря по земеделие Януш Войчеховски се посочва, че „от няколко месеца в много държави членки на ЕС се провеждат демонстрации на голям брой фермери, което е симптом на криза в цяла Европа“.

Министрите на земеделието на България, Австрия, Хърватия, Кипър, Чешката република, Гърция, Унгария, Франция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция отбелязват изразените чрез протести в цяла Европа проблеми като ниските средни доходи на фермерите, нарастването на производствените разходи и стандартите за производство на фона на инфлацията, засилена от агресивната война на Русия срещу Украйна.

Те допълват, че фермерите в цяла Европа основателно повдигат въпросите за липсата на дългосрочни перспективи, непризнаването на стратегическия характер на дейността им, необходимостта от прозрачни и задълбочени консултации, предвид прякото въздействие на европейското законодателство върху тяхната работа.

В писмото се отбелязват и опасенията в сектора заради амбициозните цели на Европейската зелена сделка.

Във всички държави членки фермерите поставят под въпрос натрупването на стандарти, все по-често възникващи извън Общата селскостопанска политика, въпреки че те са първите жертви на изменението на климата. Министрите отчитат необходимостта от предприемане на действия за климата, но коментират, че тези нови и дори по-високи стандарти стават все по-трудни за приемане, особено когато не се изискват при внос на продукти от трети страни.

Кризата в европейски мащаб изисква общоевропейски отговори, съизмерими със законните искания, изразени в целия Съюз, заявяват министрите на земеделието. Те призовават ЕК да предложи конкретни стъпки и решения на трудностите.,

Министрите на земеделието настояват, на първо място, за краткосрочни отговори на неотложните проблеми. Те очакват решителни и незабавни действия по въпроси като системата на условността, натиска върху контрола, основно поради въвеждането на системата за мониторинг на площите, правото на грешка и опростяване на управлението на националните Стратегически планове по ОСП.

В писмото се настоява да се дадат ясни перспективи на фермерите при ясен график за действие, включително с конкретни етапи, за да съобщят на фермерите за средносрочните промени преди есента.

Министрите отбелязват още, че е от първостепенно значение да бъдат бързо осведомени какви промени ще бъдат направени и в какъв срок. Трябва да продължим напред заедно по конкретен начин, за да предоставим на фермерите конкретни отговори. Ето защо сега се нуждаем от график за действие, който ще ни позволи да завършим работата, с която сме се заели, за да отговорим на очакванията на европейските фермери и да гарантираме продоволствената сигурност и стратегическата автономност на Европейския съюз и неговите държави членки, пишат в заключение министрите на земеделието, подкрепили писмото.

Първото заседание на създадената със заповед на министър-председателя акад. Николай Денков междуведомствена работната група за прецизиране на нормативната уредба за управление на комплексните и значими язовири в България се проведе в Министерството на земеделието и храните, съобщиха от МЗХ.

Според заповедта на министър-председателя Денков от 20.02.2024 г. в срок до два месеца трябва да бъде разработен проект на акт на Министерския съвет, заедно с мотиви към него и предварителна оценка на въздействието. Целта е текстовете да уточнят реда и условията за стопанисване и управление на язовирите, които са публична държавна собственост, и предоставянето на тези функции на държавните търговски дружества.

По време на срещата заместник-министърът на земеделието и храните Георги Тошев заяви, че е важно своевременното разработване на този нормативен акт предвид стратегическото значение на язовирите, тяхното значение за напояването, енергетиката и водоснабдяването.

От своя страна заместник-министърът на енергетиката Николай Николов подчерта, че освен конкретизирането на условията и начина на стопанисване на язовирите, с нормативни актове следва да бъде уредено и предоставянето на значимите язовири на съответните държавни дружества.

В срещата участваха представители на Министерски съвет, Министерството на енергетиката, Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, „Напоителни системи“ ЕАД, НЕК ЕАД, Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, Български ВиК холдинг.

Участниците в заседанието решиха до две седмици да бъдат подготвени конкретни текстове и те да бъдат обсъдени на следваща среща на работната група.

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев и пет браншови организации подписаха споразумение за подпомагане и развитие на сектор Земеделие днес в МЗХ.

Споразумението беше подписано от министър Вътев, Сдружение „Обединени земеделски производители“, „Национална асоциация на картофопроизводителите“, „Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове“, „Съюз на гъбопроизводителите в България“ и „Съюз на развъждащи местни породи овце и кози в Република България“.

Документът отчита депозираната декларация на браншовите организации и съдържащите се в нея искания, систематизирани в дванадесет точки, както и че диалогът на всички нива е предпоставка за постигане на справедливи и устойчиви резултати.

Споразумението предвижда да бъде предоставена през 2024 г. помощ de minimis в секторите черупкови плодове, култивирани гъби и трапезни картофи. Ще бъде създадена работна група за изготвяне на предложения при разработване на политики в земеделието относно районирането в страната спрямо климатично-почвената карта. Предвижда се още да бъде създадена работна група за анализ и препоръки по Стратегически план, включваща представители на страните по споразумението и други организации на земеделски производители, както и да се предприемат необходимите действия от МЗХ за промяна на ДЗЕС 6 с цел премахване на изискванията за обработка на терените с наклон над 10% в планинските и полупланински райони.

Страните се споразумяха, че преди започване на бюджетната процедура за Бюджет 2025 ще се извърши задълбочен анализ за необходимите средства, за да се отговори на нуждите на земеделските стопани по сектори, който да бъде предмет на широко обществено обсъждане, и след това средствата да бъдат заложени в бюджета на МЗХ и ДФЗ за 2025 г.

МЗХ ще отправи запитване до други държавни членки за законодателните практики при тях и след обобщение на информация ще се създаде междуведомствена група, с участие на браншови организации и други заинтересовани лица, в която да се обсъдят и изготвят предложения за изменение и допълнение на Наредба №12 от 23 август 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита.

Споразумението предвижда още МЗХ да предприеме необходимите действия за изготвянето на законопроект за изменение и допълнение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Страните по настоящото споразумение да входират в МЗХ предложенията си за изменения на закона, които ще бъдат внесени за разглеждане в Консултативен съвет по поземлени отношения и комасация, както и МЗХ да изготви законопроект за изменение и допълнение на Закон за подпомагане на земеделските производители. Документът отчита, че въпросът с искането на браншовите организации във връзка със системата за монигоринг и контрол е разрешен от ДФ „Земеделие“.

Предвижда се още търсене на решение за оптимизиране на проверките на селскостопанските техники, след което ще бъде подготвена Наредба за изменение и допълнение на Наредба 5 от 3 февруари 2016 г.

Също така МЗХ ще изготви законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители за уреждане структурата и функциите на Взаимоспомагателен фонд за прилагане на инструменти за управление на риска в земеделието и ще създаде Консултативен съвет за разработване на политики за развитие на планинското и полупланинското земеделие в Република България.

„Екипът на МЗХ е в постоянен диалог с организациите на земеделските производители и въпросите, породени от предизвикателствата пред сектора, се решават в рамките на създадените Консултативни съвети“, каза в заключение министър Вътев.

Министерство на земеделието и храните изпрати нотификация до Европейската комисия, че ще прилага дерогация за референтната 2024 г. по отношение Регламент (ЕС) 2021/2115 за прилагането на Стандарта за добро земеделско и екологично състояние на земята № 8 „Минимален дял земеделска площ, предназначена за непроизводствени площи или обекти“ (ДЗЕС 8). Дерогацията е валидна за годината на заявяване – 2024 година.

Стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) представляват набор от европейски стандарти, познати и като „условност“. Тяхното прилагане допринася за опазване и подобряване на околната среда и климата. Земеделските стопани следва да спазват изискванията на тези стандарти в своите стопанства, за да получат финансово подпомагане по съответните интервенции на Общата селскостопанска политика (ОСП).

На 12 февруари 2024 г. Европейската комисия прие Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/587 на Комисията за предоставяне на дерогация от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на прилагането на Стандарт за добро земеделско и екологично състояние на земята ДЗЕС 8.

Новият регламент предвижда отделяне на минимален дял от поне 4 % от обработваемата земя на ниво стопанство за непроизводствени площи и елементи, включително земя, оставена под угар и/или култури, които обогатяват почвата с азот, и/или междинни култури. Този приет вариант на дерогация се очаква да подобри жизнеспособността на стопанствата, като предостави на земеделските стопани по-голяма гъвкавост по отношение на площите, които може да се използват за изпълнение на задължението им определен дял от обработваемата земя да бъде заделен за ползи за биологичното разнообразие. Предложената дерогация означава и по-малко ограничения върху начина, по който земеделските стопани може да използват обработваемата земя и ще намали загубите на приходи, като заедно с това осигури и съответните екологични ползи.

Междинните култури следва да се отглеждат без използване на продукти за растителна защита. Когато такава междинна култура се отглежда след основна култура върху площта, заделена за изпълнение на първото изискване на стандарт за ДЗЕС 8, държавите членки следва да прилагат тегловен коефициент 1 при изчисляването на размера на непроизводствените площи, за да вземат предвид решенията по отношение на управлението и сеитбата, които земеделските стопани вече са взели за референтната 2024 година и които не могат да променят, без да направят допълнителни разходи.

С направените промени и с приложената дерогация, се гарантира, че плащанията ще се извършват само за задължения, които надхвърлят първото изискване на ДЗЕС 8 по отношение целите на екосхемите, посочени в изменения Регламент (ЕС) 2021/2115, както и на агроекологичните цели, свързани с климата и други ангажименти за управление, посочени в него и установени от държавите-членки в техните стратегически планове за ОСП за годината на заявяване – 2024 година.

Министерският съвет одобри годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие” за 2024 г. Планирани са общо 3 209,29 млн. лева за финансиране на директните плащания на площ, пазарните мерки, Програмата за развитие на селските райони, Програмата за морско дело и рибарство и Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. От тях 2 752,99 млн. лева са за сметка на Европейския съюз и 456,3 млн. лева са от националния бюджет.

Предвидени са 997,01 млн. лв. за развитие на селските райони. Основно плащанията ще са насочени по мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, мярка 6 „Развитие на стопанството и стопанската дейност“, мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ и мярка 19 ЛИДЕР.
По линия на директните плащания, съфинансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, са заложени 409,38 млн. лв. по ПРСР 2014 – 2020 г. и по новия Стратегически план 2023 – 2027 г. Обхванати са направленията агроекология, биологично земеделие, подпомагане в необлагодетелствани райони и други.

За пазарни мерки в секторите на пчеларството и лозаро-винарството, както и за „Училищен плод“, „Училищно мляко“ и други схеми са предвидени 137,63 млн. лв.

За директни плащания от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, в това число по схемата за единно плащане на площ, както и за обвързани с производството плащания за животни, плодове, зеленчуци и други са определени 1 620,28 млн. лв.

По Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. са разчетени 44,99 млн. лв.

Продължава тенденцията на поскъпване на слънчогледа, като към 7 февруари 2024 г. средната изкупна цена на маслодайната култура за страната е 348 лв./тон без ДДС, с 1,4% над нивото от предходната седмица, сочи анализът за основните земеделски култури на МЗХ. Цените на пшеницата и ечемика остават без промяна на седмична база / 384 лв./тон и 348 лв./тон /, а при царевицата е налице леко понижение – с 0,3% / 348 лв./тон/.

Основните зърнени и маслодайни култури се търгуват в границите от 23,7% (слънчоглед) до 41% (ечемик) по-евтино, отколкото по същото време на миналата година.

Като цяло, при предлагането на едро на плодове и зеленчуци се наблюдава повишение на ценовите стойности в рамките на последната седмица. Средните цени на едро на ябълките, картофите, зелето и вносните краставици и домати на тържищата се покачват от 2,2% (ябълки) до 9,2% (вносни домати), докато вносният червен пипер поевтинява с 2,3%. В сравнение с аналогичния период на 2023 г. се отчита поскъпване на картофите (с 2,4%), вносните домати (с 8,9%) и зелето (с 14%). Същевременно, цените на вносните краставици и червения пипер са спаднали, съответно с 8,5% и 9,6%.

Позицията на Позицията на България ще продължи бъде „въздържал се“ за проекта на ЕК за регламент за растенията, получени чрез някои нови геномни техники. Това каза земеделския министър Кирил Вътев по време на обсъждане на темата в парламентарната комисия по земеделие.

Министерството на земеделието и храните ще продължи да провежда обществени обсъждания и консултации с учени, за да може националната позиция да отразява и да е в защита на обществения интерес, съобщи министър Вътев. „Нашето общество има нужда от достоверна и коректна информация, а не от манипулативна, за да може да се ориентира правилно. За това продължаваме да поддържаме неутрална позиция „, обясни той.

Министър Вътев коментира още, че е прекалено рано за социологическо проучване, защото хората бъркат генетично модифицирани организми с нови геномни техники. “Със сигурност водещата нужда на българското земеделие не са геномните техники, а напояването, но с тях може да се създадат нови сортове, които да се адаптират към сушата. Без напояване няма никакво производство”, каза още министъра.

Министър Вътев информира, че сме „за“ отбелязването на етикета НГТ произходът, за да може всеки да избере на кого да се довери.

БАБХ обяви огнище на Инфлуенца А (грип) по птиците в с. Върбица, общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, съобщиха от Агенцията.

Вирусът е установен в птицевъден обект за отглеждане на пекински патици. В животновъдния обект се отглеждат над 37 000 броя патици.

Около засегнатия животновъден обект са определени 3-километрова предпазна зона, в която попадат: с. Върбица и с. Горски долен Тръмбеш, общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново и 10-километрова наблюдавана зона, в която попадат: с. Горски горен Тръмбеш, с. Писарево, гр. Долна Оряховица и с. Драганово от общ. Горна Оряховица, с. Царски извор, с. Сушица и с. Бряговица от общ. Стражица и с. Джулюница, с. Добри дял и с. Козаревец от общ. Лясковец, обл. Велико Търново.

С цел ограничаване на заболяването и недопускане на неговото разпространение, ще се предприемат действия за умъртвяване по хуманен начин на заболелите и контактни птици в обекта.

Извършва се епизоотично проучване и проследяване на движенията на домашни и други птици, продукти и странични животински продукти, добити от тях, фураж за птици, както и на транспортните средства, свързани с технологичния процес в обекта.

БАБХ напомня, че птичето месо и продукти, добити в обект, в който е установено огнище на Инфлуенца по птиците, не представляват опасност за човешкото здраве.