Земеделските производители ще получат помощи от държавата, като тя ще бъде съобразена с площта на стопанствата. Най-малките стопанства няма да трябва да доказват загуби за стопанската година, но това изискване ще важи за средните и големите. За това се разбраха в понеделник правителството и част от земеделците, които протестираха през последните дни, пише Свободна Европа.

Те подписаха официално споразумение, в което кабинетът се ангажира и със законови промени, които да бъдат приети през следващите месеци.

Това се случи, след като миналата седмица земеделците блокираха основни пътища и гранични пунктове. Те поискаха допълнителни финансови помощи от държавата заради войната в Украйна, както и законодателни промени с аргумента, че секторът изпитва сериозни трудности и е „в колапс“.

Подписването на споразумението обаче не слага край на протестите. По-рано земеделците се разделиха на две основни групи, като от втората поискаха и оставката на министър Кирил Вътев. В понеделник те казаха, че не са съгласни с договореното и ще продължат протестите си и през идните дни.

От НАЗ също информираха за постигнатото с прессъобщение. „Споразумение между фермерите и властта бе подписано на 12 февруари. То бе сключено между председателя на Българска аграрна камара (БАК) Костадин Костадинов, председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов, министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на земеделието и храните Кирил Вътев, изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Георги Тахов.

БАК и НАЗ предоставиха на своите членове проект на споразумението още при самото изготвяне на текста. Всяко регионално сдружение на НАЗ беше запознато предварително с предложеното от държавата и решението за подписването беше взето от всички сдружения на НАЗ.

Споразумението урежда финансовите параметри, а именно: сектор зърнопроизводство ще бъде подпомогнат при следната модулирана ставка: от 1-3000 дка – 20 лв/дка (10 лв. до 31 март и 10 лв. до 30 септември); от 3000 дка до 6000 дка – 10 лв/дка ( 5 лв. до 31 март и 5 лв. до 30 септември); от 6000 дка до 10000 дка – 5 лв/дка ( 2,5 лв. до 31 март и 2,5 лв. до 30 септември); стопанства над 10000 дка ще получат за първите си 10000 дка ставки. Следва да подчертаем, че НАЗ успя да се договори с властта малките производители да получат средствата без да е необходима от тяхна страна справка с отчетност на загуби през стопанската 2022-2023 г. Земеделски стопани с над 3000 дка ще трябва да предоставят справка, генерирана в СЕУ, с отразени данни за стопанската година по култури.

Важно уточнение е, че вторият транш до 30 септември ще се случи само при удължаване на регламента за помощта за Украйна, който към момента действа да 30 юни.

Втората част от споразумението касае инициирането на законодателни промени, целящи намаляване на административната тежест в земеделието, както и превръщането на напояването в един от основните приоритети. Законите, по които ще се направят реформи, са: Закон за собствеността и ползването на земеделски земи; Закон за арендата в земеделието; Закон за данъците върху доходите на физическите лица; Закон за корпоративното подоходно облагане; Закон за подпомагане на земеделските производители; Закон за кооперациите (за регламентиране на функциите на кооперативите в земеделието); Закон за водите; Закон за виното и спиртните напитки.

Документът урежда и създаването на два нови закона – Закон за аграрната камата и браншовите организации и Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни.

В споразумението ще бъдат разписани и международните позиции на държавата по отношение на натиска по линия на зелената сделка, ясна позиция по дерогацията на ДЗЕС 6, 7, 8 за тази стопанска година и устояване на лицензионен режим при доставка на стоки от Украйна и трети страни“.

Друга част от земеделците се разграничи от подписалите това споразумение още миналата седмица. Още тогава те проведоха протестни акции и в дни, в които другите не протестираха, като казаха, че искат и оставката на министър Вътев.

В тази група попадат 26 организации, сред които Асоциацията на земеделските производители в България, оглавявана от бившия министър на земеделието Венцислав Върбанов, Асоциацията на млекопреработвателите в България, Националния съюз на градинарите в България. Те представят себе си като производители на „80% от млякото, 90% от зеленчуците, 30% от зърното, 100% от ориза и маслодайната роза“ в страната.

Тази група съобщи, че не приема конкретно предложението на кабинета секторите, различни от зърнопроизводители – например мляко, плодове и зеленчуци – да бъдат подпомогнати с общо 150 млн. лева. Вместо това те искат 432 млн. лева по украинската помощ и подпомагане от 20 лева на декар без ограничения от размера на стопанството.

В понеделник представители на правителството се срещнаха с три от организациите, които отхвърлят споразумението. Разбирателство обаче не беше постигнато.

От тази група казаха, че във вторник протестите им ще продължават и пред Министерския съвет в София, като остават и исканията им за оставка на Вътев.

„Протестите ще продължават и ще набират скорост, защото земеделските производители се чувстват предадени“, каза Венцислав Върбанов.

Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) обяви Индикативния график за предстоящите оторизации по интервенциите на директни плащания за Кампания 2023, които предстои да бъдат изплатени до 30 юни 2024г. Това съобщи изпълнителният директор на ДФЗ Георги Тахов на земеделски форум AGRI SUMMIT & AWARDS 2024. Графикът е публикуван на сайта на ДФЗ. Припомняме, че интервенциите по директните плащания, част от Стратегическия план за периода 2023 – 2027 г., се прилагат за първа година.

Предвид новите изисквания в ОСП 2023 – 2027, заложени в европейското и национално законодателство, сред които увеличения брой интервенции, както и разработването на нови контролни системи, ръководството на ДФЗ е създало пълна организация на административния капацитет на институцията така, че бенефициерите да получат навреме важната за тях финансова подкрепа.

В Индикативния график е записано, че в периода от 1 до 10 март предстои да бъдат преведени средствата на тютюнопроизводителите по интервенцията за „Преходно национално доплащане за тютюн“ (ПНДТ).

Допълнителното преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ) ще бъде преведено в периода от 10 до 31 март.

В последната десетдневка на месец март до 10 април е планирана и оторизация по интервенция „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения (ПРИПДСО/НР).

Средствата по „Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури“ (ИПК) ще бъдат наредени по сметките на бенефициерите от 10 до 20 април, а по интервенцията „Специално плащане за култура – Памук“ – в периода от 20 до 30 април.

Субсидиите по двете интервенции – „Плащане за малки земеделски стопани“ (ДЗС), както и „Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани (МЗС)“ ще бъдат разплатени в периода от 10 до 30 април.

От 20 април до 31 май финансова подкрепа ще получат стопаните, заявили интервенцията за „Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове и зеленчуци“ (ПиЗ).

Предвид увеличения брой интервенции и допълнително въведените нови критерии за допустимост, а именно представянето на документи за закупени сертифицирани и стандартни семена и посадъчен материал, (съгласно чл. 34 и § 8 от Заключителните разпоредби на Наредба № 3 от 10.03.2023 г.) е необходимо допълнително време за проверка на коректността на новите алгоритми за изчисления.

Окончателното плащане по основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) ще бъде направено в периода 20 април – 10 май.

Следващите плащания, заложени в Индикативния график, са по осемте Еко схеми. Те ще бъдат разплатени в периода от 1 май до 31 май. Това са изцяло нови интервенции, прилагани за първи път в Кампания 2023, с голям обем от допълнителни документи, съобразно разписаните нормативни разпоредби. Изчислението на подпомагането изисква напълно нови алгоритми, съгласно екологичните изискванията на ЕК, в това число и стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС).

От 20 март до 30 април в разчетите е предвидено да бъдат преведени средствата на стопаните, заявили интервенции „Опазване на местни породи (автохтонни), важни за селското стопанство (ОМП)“ и „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) – (Паша)“, а останалите четири агроекологични интервенции ще бъдат платени в периода от 10 април до 20 май.

Подпомагането по интервенцията за „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“ (ХЖ-АМР) се очаква да бъде оторизирано в периода от 10 май до 30 юни.

В графика е записано, че подпомагането по Биологичните интервенции ще бъде изплатено в периода от 1 до 31 май.

От 1 до 30 юни предстоят плащанията за земеделски земи в зони от Натура 2000 (Натура 2000).

Земеделските производители ще получат финансовата си подкрепа за Кампания 2023 по всички интервенции със заявени площи, след като ДФЗ направи всички законоустановени административни проверки. Друго важно уточнение, което стопаните трябва да имат предвид, е че всички оторизaции, заложени като срокове в графика, ще бъдат направени в посочените периоди при условие, че в края на месец февруари Министерство на земеделието и храните предостави на ДФЗ окончателни данни за слой „Физически блокове“ и специализиран слой „ПЗП-косене“.

С оглед исканията на земеделските производители за приеми с разширен обем по Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна и изплащане на субсидията по нея в същия период до 30.06.2024 г. е възможно Индикативният график да претърпи промени.

От ДФЗ напомнят на кандидатите, заявили субсидии по интервенциите на директните плащания, че Индикативният график е указателен и има за цел да ориентира предварително земеделските стопани за предстоящите плащания към тях.

Държавен фонд „Земеделие“ разработи наръчник за кандидатстване и ръководство за подаване на заявление за подпомагане по интервенциите в сектор „Пчеларство“ за 2024 г. чрез Системата за електрони услуги (СЕУ), съобщиха от ДФЗ. Те са създадени за улеснение на земеделските стопани, посочвайки подпомаганите дейности, условията за допустимост, финансовата помощ и конкретни стъпки за подаване на заявление.

Наръчникът за кандидатстване и ръководството за подаване на заявление по интервенциите в сектора са публикувани на интернет страницата на ДФЗ.

От 8 февруари до 22 февруари 2024 г. се приемат заявления по интервенциите в сектор „Пчеларство“. Финансовият ресурс за 2024 г. по тях е в размер на 6 286 800 лева.

Пчеларите подават документи за финансова подкрепа единствено чрез СЕУ с квалифициран електронен подпис (КЕП). През СЕУ ще се осъществява и цялата комуникация между администрацията и бенефициерите на ДФЗ.

За допълнителни въпроси и разяснение при попълване на заявлението в СЕУ, кандидатите могат да се обръщат към експертите от ДФЗ на телефон 02/8187690 от 9.00 ч. до 17.30 ч. в работните дни.

Кабинетът продължава да търси работещ вариант за споразумение с представителите на протестиращите земеделски производители, който е приемлив за всички страни. Това стана ясно след срещата на министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на земеделието и храните Кирил Вътев с излъчените преговарящи снощи в Министерския съвет, съобщиха от пресслужбата на правителството.

Премиерът акад. Николай Денков беше категоричен, че ще се подпомагат само зърнопроизводители, които са на загуба. Преговорите ще продължат в петък следобед.

Макар данъчните декларации да са най-сигурният начин за доказване на печалби и загуби, кабинетът е готов да приеме опростена справка за разходи и приходи с цел да се ускори процеса и стопанствата да получат допълнителните помощи възможно най-скоро. В разходната част на справката от зърнопроизводителите се очаква да представят разходи за оперативна дейност, включващи труд, рента, разход за семена, тор, препарати и услуги свързани с производството.

На срещата страните се споразумяха и за подпомагането със 150 млн. за секторите месо, мляко, плодове и зеленчуци, мед, маслодайна роза, тютюн и винени лозя.

Министър Кирил Вътев заяви, че средствата за удовлетворяване на исканията на протестиращите са от преструктуриране на бюджетите на министерството и на ДФ „Земеделие“ като няма да засегнат по никакъв начин средствата за подпомагане по схеми и интервенции в останалите сектори на земеделието.

Пазарът на етерични масла в България отбелязва спад през 2023 г. Бизнесът с лавандулово масло в България се сблъсква със сериозни предизвикателства, като намалено търсене и низходящи тенденции в износа. Това сочат данни от последното изследване на икономистите от „ИнтелиАгро“, относно производството на етерично маслени култури и масла през 2023 г.

За първото полугодие на 2023 г. износът на масло от лавандула е с 40% надолу в обем при по-ниски цени спрямо 2022 г. Площите намаляват с 45 хил. дка за година. Очакванията са тази тенденция да се задържи и през 2024 г. Търсенето на вътрешния пазар намалява драстично и много от традиционните изкупвачи са свили в пъти преработените обеми лавандулов цвят, показва изследването.

Там, където сделки все пак са сключени, изкупната цена не покрива разходите на земеделските производители и отливът от сектора се очаква да продължи. Високите запаси от нереализирана продукция оказват негативно влияние и върху пазара на нишови масла. Големият бум от периода 2016-2019 (2-5 пъти над обичайните площи) е последван от срив в производството при повечето нишови медицински и ароматни култури, като лайка, маточина, хизоп и др. и този срив продължава да се наблюдава и през 2023 г.

Износът на етерични масла от България се забавя значително през първата половина на 2023 г. Пазарът на масла, различни от цитрусовите и ментовите очаквано се сви през 2022 г., и продължава низходящата си тенденция и през 2023 г. Причините са както свръхпроизводство и презапасяване, така и високата потребителска инфлация в Европа и САЩ.

Секторът на розовото масло, за разлика от лавандуловото, подобрява значително финансовата си позиция. По-високите цени на международния пазар спрямо периода 2018-2021 г. дава възможност за повишаване на изкупните цени на розовия цвят в страната и мотивира стопаните да подобрят грижите за насажденията. Тези признаци дават основание за известно стабилизиране и подобрение в бранша. Причина може да се търси и в относително по-слабото производство в България, както и в проблемите, които срещат производителите в Турция. Остава обаче проблемът с работната ръка и конкуренцията за нея, което се явява основен лимитиращ фактор за производството на цвят за в бъдеще.

От бранша продължават да настояват за промени в Закона за розата и алармират, че контролът остава занижен. Наблюдава се сериозно разминаване в данните на Министерство на земеделието и храните, което говори за сериозни пропуски в така действащия Закон за розата.

За улеснение на земеделските производители Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) разработи видео с указания как се генерират възражения срещу проекта на слой „Физически блокове“ за Кампания 2023, съобщават от ДФЗ. Разясненията се отнасят и за площите, определени като подходящи за косене, съгласно разпоредбите на националното законодателство. Видеото с инструкциите е публикувано в YouTube канала на ДФЗ.

Справките се извършват в Система за електронни услуги (СЕУ) на ДФЗ. При несъгласие с посочените данни, кандидатите могат да въведат възраженията си през своя индивидуален профил в СЕУ. Документите се подават до 16 февруари 2024 г. по образец, генериран в Системата, до министъра на земеделието и храните чрез областните служби „Земеделие“ към Министерството на земеделието и храните.

Препоръчително е всички стопани да извършат справка, като при затруднение в проверката или при подаване на възраженията, могат да се обърнат за съдействие към областните дирекции и общинските служби по земеделие към МЗХ.

След разглеждането на всички постъпили възражения ще бъдат подготвени и окончателните специализирани слоеве „Физически блокове” и Постоянно затревени площи, които се поддържат чрез косене.

Българският фермерски съюз се присъедини към протестните действия на колегите си. Организацията не бе сред поканените на неделната среща в МЗХ. Във връзка с изключително тежката обстановка, в която се намира агросекторът, както в България, така и в Европа и по повод активните стачни действия пред Министерство на земеделието и храните, фермерите излязоха днес с декларация, в която заявяват:

„Управителният съвет на БФС представи още на 22 януари 2024 г. становище с предложения в осем точки с належащи за разрешаване проблеми в сектор земеделие, след като беше проведена среща между министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на земеделието и храните Кирил Вътев и част от браншовите организации. На срещата са обсъждани въпроси, касаещи целия сектор, без обаче същият да е представен в цялост.

Предвид факта, че в процеса на обсъждането и търсенето на конкретни решения на тези проблеми, не бяха поканени всички заинтересовани страни, Български фермерски съюз се присъедини към декларацията на Българска агрохранителна камара, с която се изрази ясно и недвусмислено недоволство от липсата на широк диалог и поставянето в изолация на по-голямата част от представителите на бранша. Едновременно с това помолихме за среща, в която да изложим вижданията си по отношение на нарастващите проблеми, както и да участваме пряко в разрешаването им, тъй като считаме, че единствено чрез всестранно сътрудничество между всички преки участници в сектора, биха се постигнали резултати, отговарящи както на очакванията на земеделските стопани, така и на принципите на демократично устроената държава.

Въпреки всичките ни усилия да създадем конструктивен диалог с Министерство на земеделието и храните, до момента те остават неуспешни. Нещо повече, дори след започналите вчера активни протестни действия, инициирани от 24 организации, Министерството на земеделието и храните не взема отношение и не заявява готовност да седне на масата на преговорите, както и да обясни защо определянето на политики, обсъждането на законодателни промени и договарянето на допълнително подпомагане, не се осъществява с всички представители на сектора.

Ето защо от днес, 6.02.2024 г. Български фермерски съюз се присъединява към протестните действия на колегите си, с цел незабавно вземане на спешни управленски решения за овладяване на кризата в земеделието, включително с призив за оставка на министъра на земеделието г-н Кирил Вътев, който чрез своите действия и бездействия не само не успя да постигне поставените пред него цели, но и доведе до противопоставяне и разединение сред земеделците.

Български фермерски съюз е член на най-голямата европейска земеделска организация „КОПА – КОДЖЕКА“ и днес председателят Георги Стоянов и зам.-председателят Преслав Борисов ще участват на срещи в Брюксел по повод протестите на всички земеделци в ЕС.

Подаването на годишна данъчна декларация е задължение на всеки бизнес. Необяснимо е нежеланието на зърнопроизводителите да докажат загубите си за 2023 г., за се възползват от предложението на кабинета за допълнителна финансова подкрепа. Това заяви премиерът акад. Николай Денков по време на съвместното си изявление с министъра на земеделието и храните Кирил Вътев пред медии, съобщават от пресцентъра на правителството.

Министър-председателят беше категоричен, че правителството не може да подпомага зърнопроизводители, които могат да се окажат на печалба през изминалата година – нито с държавни, нито с европейски средства. Това е против икономическата логика, против правилата за държавна помощ и би било в ущърб на останалите хора в страната.

Премиерът акад. Денков посочи данни на НАП, според които зърнопроизводството е сред печелившите сектори през последните няколко години. За 2018 г., 2019 г. и 2020 г. печалбата на зърнопроизводителите годишно е между 900 милиона лева и 1 милиард лева. За 2021 печалбите скачат до 2 милиарда, а през 2022 вече са декларирани близо 3 милиарда лева. Дали през 2023 секторът е на загуба, предстои да стане ясно от финансовите отчети на производителите.

Министър-председателят припомни, че още от съставянето си кабинетът обяви аграрния сектор за приоритетен. За 2023 г. земеделските стопани са получили общо над 3 млрд. лв. европейско финансиране и от националния бюджет по различни схеми и мерки. За второто шестмесечие на 2023 година са изплатени над 1,7 млрд. лева към стопаните, за да могат да работят нормално. Наред с това, за 2023 г. България е на второ място след Полша в целия Европейски съюз по размера на украинската помощ като държавна субсидия, с която се подпомага земеделският сектор.

Акад. Денков изтъкна и наследените от 30 години проблеми, които няма как бъдат решени само за няколко месеца. „В дискусия със земеделските производители набелязахме редица промени, които могат да се направят в законите и за които имаме пълно съгласие, че трябва да продължим да работим заедно“, добави министър-председателят. Премиерът акад. Денков изрази подкрепа и за исканията за облекчаване на екологичните ограничения. Тези искания вече се чуват и се подкрепят и от Европейската комисия, изтъкна акад. Денков.

„Няма никакви основания за тези протести“, заяви още министър-председателят. По думите му не е случайно това, че те се правят преди предстоящата ротация в кабинета. Премиерът акад. Денков изрази очакване диалогът със зърнопроизводителите да продължи и да бъде подписан новият меморандум за съвместни действия. „Всеки ден в протести забавя възможността да помогнем на тези производители, които наистина в момента са в нужда“, заяви в заключение министър-председателят.

Последната година не беше лека за земеделските производители, които излизаха няколко пъти на протести с искания за обезщетения за претърпените загуби и ограничение на вноса на земеделски продукти от Украйна, като царевица, мед, сухо мляко и други.

2024 година също се очертава да е трудна, въпреки по-благоприятните метеорологични фактори в края на 2023 г.

Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите /ДСЗ/, част от НАЗ, Радостина Жекова, съобщи пред Про Нюз Добрич, че търговците на препарати и семена обявяват увеличения на цените. Цените на торовете са се понижили и са достигнали цени от 500-520 лв, но сега отново се повишават и стигат нива от 670-700 лв, което в никакъв случай не е успокояващо.

Ако няма добри добиви, подобно на сътресението от 2023 година в Добруджа, когато само в някои райони имаше добро количество и качество, а валежите не бяха равномерни, то годината ще бъде по-трудна, споделя опасенията си Жекова.

Тя посочва, че очакванията й за настоящата година са да е по-различна от двете предходни и като финансови параметри.

Есенните култури пшеница и ечемик към този момент се развиват добре и няма притеснения. Проблемът, който през последните години се наблюдава в Добруджа, е рязкото повишаване на температурите в края на април и началото май месец, отбелязва председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Рано е да се каже, че културите се развиват, както трябва. Предвид, че температурите бяха доста ниски, няма големи промени в пшеницата, но засега всичко изглежда добре, въпреки сушавата есен и трудното поникване на пшениците, каза Жекова. – Надявам се нещата да се получат и да е спокойно, поне откъм агрономия 2024 година да е спокойна”

През изминалата 2023 година валяха повече дъждове на фона на няколкото по-сухи предходни години. Новата година, от друга страна, започва без валежи, а прогнозите са подобни и за февруари. В региона има много ветрове и това изсушава горния слой на почвата, което буди основания за притеснение, смята Радостина Жекова – “Очакваме оттук нататък дъждове и снегове. Дано да няма и много ниски температури”, каза тя.

АВТОР: ПРЕСЛАВ НЕЙЧЕВ