Със Заповед №РД 09-220 от 08.03.2024 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателния специализиран слой „Физически блокове”, включващ и площите по чл. 8, ал. 1, т. 2, буква „з“ от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (площи подходящи за косене) за кампания 2023 г. Заповедта е публикувана в Държавен вестник, брой 27 от 29 март 2024 г., в изпълнение чл. 33a, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, съобщават от МЗХ.

В тази връзка земеделските стопани, подали възражения по образец в периода 05-16 февруари 2024 г., могат да се информират за резултатите от тяхното разглеждане чрез Система за електронни услуги (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция (https://seu.dfz.bg/)

Окончателния слой „Физически блокове“, ведно с подходящите за косене площи в тях са предоставени на Разплащателната агенция за извършване на задължителните административни проверки на подадените през Кампания 2023 заявления за подпомагане за площи, които не са били обект на проверки на място и за прием на заявления за подпомагане през 2024 година.

Със Заповед №РД 09-200 от 01.03.2024 г. е одобрен обхвата на слой „Постоянно затревени площи“ за 2024 г.

Заповедите подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд в 14 – дневен срок до 12.04.2024 г. включително.

Данните се публикуват в цифров вид на сайта на МЗХ.

„Има огромен потенциал за засилване на сътрудничеството с Молдова в областта на търговията със селскостопански продукти. Срещаме общи проблеми и можем да търсим заедно начини за тяхното решаване.“ Това заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев на среща със заместник министър-председателя и министър на земеделието и хранително-вкусовата промишленост на Република Молдова Владимир Боля в МЗХ, съобщиха от министерството.

Министър Вътев коментира, че през 2023 г. обменът на селскостопански стоки между двете страни възлиза на 89,7 млн. щ. д., но има възможност със задълбочаването на отношенията в областта на земеделието, храните, контрола на храните, селекцията в животновъдството и образованието този обем да нарасне значително.

От своя страна министър Владимир Боля информира за действията на молдовското правителство за подобряване на инфраструктурата и задържане на младото население в селските райони и за насърчаване на малките семейни ферми. Той съобщи още, че с цел увеличаване на производството на мляко и месо в страната като устойчив икономически модел отглеждането на дребен рогат добитък трябва да се стимулира повече, като предложи това да стане в сътрудничество с българските аграрни университети.

Министър Вътев коментира, че България може да е полезна в това отношение, тъй като разполага с много добре развита аграрна наука и висококвалифицирани учени и специалисти в областта на животновъдството, растениевъдството, зеленчукопроизводство и лозарството. В същото време се стремим да подобряваме бизнес средата, за да стимулираме малките и средни стопанства, както и чувствителните сектори като производство на плодове и зеленчуци, месо и мляко, допълни той.

Двамата министри се обединиха около мнението, че е важно да се работи в посока повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства, за развитие на селските райони и за укрепване на връзката между аграрната наука и практиката. Те се договориха и да бъде подготвен и подписан Меморандум за разбирателство и сътрудничество в земеделието между България и Молдова.

В срещата участваха извънредният и пълномощен посланик на Република Молдова в Република България Анатол Чебук, заместник-министърът на земеделието и храните Деян Стратев, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството зооинж. Георги Йорданов, изпълнителният директор на Националната служба за съвети в земеделието доц. д-р Младен Младенов, експерти от аграрните министерства на България и на Молдова.

Заместник министър-председателят Владимир Боля е на двудневно посещение в България по покана на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев, като в рамките на визитата двамата министри ще посетят овцевъдна ферма, предприятие от хранително-вкусовата промишленост и винарска изба.

Със заповед на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев е определен размерът на плащането на първи транш по интервенцията от одобрения Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. за допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост за кампания 2023 г., съобщават от МЗХ.

Интервенцията представлява необвързано с производството плащане на хектар, което се предоставя като допълнително финансово подпомагане за първите 30 хектара на земеделските стопанства в страната, с максимален размер на стопанствата до 600 хектара. Допустими бенефициенти за получаване на подпомагане по интервенцията за допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост са земеделските стопани, които имат право на плащане по интервенцията за основно подпомагане на доходи за устойчивост (ОПДУ), което е основната схема за подпомагане на доходите с директни плащания.

На земеделските стопани, подали заявление и отговарящи на условията за подпомагане, ще бъде изплатено по 218,34 лева на хектар за първите 30 ха от стопанството. Съгласно заповедта, плащането по първия транш следва да бъде извършено до 31.03.2024 г.

Предвижда се вторият транш по интервенцията за допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост да бъде изплатен в срок до 30.06.2024 г., с което ще се спази изискването на Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета, относно финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика. По втория транш ще бъде изплатена разликата между плащането по първия транш и общия единичен размер на подпомагането, определен на база окончателните данни за отговарящите на условията за подпомагане площи, който е в рамките на минималните и максимални планирани единични суми в одобрения Стратегически план.

Със сигурност земеделските производители в Добруджа ще теглят кредити, за да започнат пролетна сеитба. „Причините за това са ниските добиви през 2023 г., ниската цена на продукцията, и високи разходи за производство“, коментира пред Про Нюз Добрич председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.

По думите й на практика голяма част от стопанствата са на загуба. „Това определя невъзможността да извадим в момента реални пари да си напазаруваме семена, препарати и торове. Така ще влезем в кредити. Голяма част от колегите нямат купени торове, почти никой няма купени семена – те може да са доставени, но не са платени. Семенарските компании гледат ни притеснително, защото на практика тази година сме изключително рискови. Един път натрупахме загуби през 2023 г., а в момента времето през 2024-та не е обещаващо за добри добиви. Така че ставаме рискови по отношение на междуфирмената задлъжнялост и семенарите ще бъдат изключително внимателни – поне такива са разговорите, които водя с доставчици. Огромен процент от производителите в Добруджа ще бъдат принудени да теглят кредити“, посочи тя.

От 1 януари до сега в Добруджа са паднали 22 л/кв. м., което е под санитарния минимум за есенниците, а за трупане на влага за пролетната сеитба е абсолютно малко. „В момента на 25 см в почвата влагата е около 50%, а на 40 см е 70%, само че сега няма растение, имам предвид пшеница и ечемик, което да стига на тази дълбочина. Трябва ни дъжд това е изключително важно в момента, за да оцелеем“, каза още Жекова.

Есенниците в момента общо-взето са в добро състояние, но почти всички земеделски мероприятия са спрени. „Голяма част от колегите намалиха доста торенето заради сушата. В момента ни предстои третиране с хербициди, но предполагам, че и това ще се забави. Сега по-скоро сме на изчакване дали ще има дъждове, за да знаем какво да правим“, изтъкна Жекова.

Пролетната сеитба в Добруджа стартира през април в зависимост от температурата на почвата. Информацията е, че заради липсата на валежи част от земеделците ще намалят площите с царевица, за сметка на слънчогледа.

Европейската комисия одобри нотифицираната схема за държавна помощ „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, която ще бъде със срок на действие до 31 декември 2029 г., съобщават от МЗХ. Бюджетът на мярката е увеличен на 242 млн. лв. за шестгодишния й период на прилагане. Повишават се и единичните ставки за подпомагане на животинска единица. Целта е да бъдат финансово подпомогнати земеделските стопани, отглеждащи птици, които поемат доброволно ангажименти, надвишаващи европейските и националните стандарти за хуманно отношение при отглеждане на животните.

Условие за получаване на помощта е птицевъдите да бъдат регистрирани съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.

Годишният размер на помощта, условията и сроковете за прилагането й се определят с решение на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“.

„Министерство на земеделието и храните ще подпомогне процеса по преразглеждане и обновяване на стандартите за производство на храни, така че те да могат да отговорят изцяло на осъвремененото европейско и национално законодателство.“ Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Александър Йоцев по време на среща, инициирана от Министерство на земеделието и храните за преглед на действащите национални стандарти, свързани с производството на храни, съобщават от МЗХ.

В срещата участваха заместник-министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов, директорът на дирекция „Техническа хармонизация“ на Министерство на икономиката и индустрията Силвана Любенова, директорът на Българския институт по стандартизация Ирен Дабижева, както и заместник-изпълнителният директор на БАБХ д-р Галя Викьова и директорът на дирекция „Политики по агрохранителната верига“ д-р Илиян Костов.

Заместник-министър Йоцев предложи да бъде изготвен въпросник, който да се изпрати до заинтересованите страни и браншовите организации, в това число представените в Националния съвет по храните, за да изразят своите становища относно необходимостта от прилагане и поддържане на действащите стандарти, като това бъде последвано от задълбочен преглед на тези стандарти и групирането им според необходимостта от преработване и осъвременяване, отпадане или запазване в непроменен вид.

Директорът на Българския институт по стандартизация Ирен Дабижева припомни, че съгласно утвърдените процедури за работа на института, стандартите периодично се преразглеждат от технически комитет, който има правомощия да ги запазва, променя или отхвърля, като Министерство на земеделието и храните, което е член на този комитет, има възможност да направи мотивирано предложение за преразглеждане на стандарти, които не се съобразени с актуалните европейски и национални изисквания и регулации, валидни за производството на храни.

Участниците в срещата се съгласиха, че стартирането на такъв процес на преоценка е наложително, като това ще повиши доверието и на потребители, и на производители на храни и ще създаде по-висок интерес и конкурентна среда за прилагането на тези стандарти.

Птичи грип е установен на 12.03.2024 г. в птицевъден обект за отглеждане на патици мюлари в землището на гр. Ветрен, общ. Септември, обл. Пазарджик, съобщават от БАБХ. В животновъдния обект се отглеждат около 12 600 патици.

Около засегнатия животновъден обект са определени 3-километрова предпазна зона, в която попадат: гр. Ветрен, общ. Септември и с. Аканджиево, общ. Белово, обл. Пазарджик и 10-километрова наблюдавана зона, в която попадат: гр. Септември, с. Долно Вършило, с. Горно Вършило, с. Славовица, с. Виноградец и с. Карабунар, общ. Септември, гр. Белово, с. Дъбравите, с. Мененкьово, с. Момина клисура, общ. Белово, както и с. Лесичово и с. Церово, общ. Лесичово, обл. Пазарджик.

С цел ограничаване на заболяването и недопускане на неговото разпространение, ще се предприемат действия за умъртвяване по хуманен начин на заболелите и контактни патици в обекта.

Извършва се епизоотично проучване и проследяване на движенията на домашни и други птици, продукти и странични животински продукти, добити от тях, фураж за птици, както и на транспортните средства, свързани с технологичния процес в обекта.

БАБХ напомня, че патешко месо и продукти, добити в обект, в който е установено огнище на Инфлуенца по птиците, не представляват опасност за човешкото здраве.