Шаранът и толстолобът са най-търсените и най-предлаганите от нас за предстоящия Никулден, сподели съдружникът в рибарница „Океан” Татяна Христова. Цената на първата риба е 6.50 лева, а на втората – 4 лева.

В магазина по ул. „Сан Стефано” в Добрич се предлагат в различни варианти – изчистени, нарязани на котлети, според желанието на клиента. Христова разказа, че шаранът масово се купува цял, за да бъде изчистен и напълнен. Повечето хора спазвали традицията да си отделят няколко люспички и да ги сложат в портфейла си – за да е пълен до следващия Никулден. Магазинът зарежда шаран и толстолоб от различни язовири в Южна България. С тях работят от години, доволни са, отзивите на клиентите също са много добри.

Асортиментът в рибарница „Океан” е много богат, сподели съдружникът. Предлага се замразена риба на цени от 2.50 до над 30 лева. Освен това има и много морски дарове – миди, скариди, калмари, във всякакви варианти – сурови, варени, нарязани. Могат да се купят и хайвер и мариновани риби. Опитваме се за всекиго да има по нещо, обясни Христова.

Със съжаление сподели, че за Никулден не предлагат черноморска риба, тъй като уловът е много беден. През лятото магазинът също не е бил добре зареден, нямал е хубав асортимент.

Със сигурност добричлията не яде достатъчно риба, посочи Татяна Христова. Обясни, че риба се купува основно два пъти в годината, когато се консумира според християнските празници – на Никулден и на Благовещение. Като цяло добричлии я хапвали веднъж месечно, малко били тези, които споделяли, че го правят всяка седмица.

Рибарница „Океян” съществува от около 7 години. Има редовни клиенти и винаги поддържа добри отношения с тях, защото „и нас няма да ни има”, сподели съдружникът.

Според Татяна Христова най-предпочитаната риба от добричлии е скумрията. Търсени са също лаврак и ципура. „Те са много лесни за приготвяне, могат да се направят по всякакъв начин – пържени, на скара, във фурна. Освен това са с една гръбначна кост, което позволява по-лесно почистване. И за деца са много подходящи”. От черноморските риби, когато ги има, най-харесват е сафридът. Попчетата също имали своите почитатели, но заради многото кости не били чак толкова предпочитани. Цацата не била търсена в Добрич заради „играчката” при приготвянето й. Тя е за капанчетата край морето, с бира, обясни Татяна Христова.

От свое име и от името на рибарница „Океан” пожелава весел Никулден на добричлии. И по-често да хапват рибка.

Собственици на дестилерии в област Добрич, които преработват лавандула и други етерично-маслени култури, настояват да имат възможността да използват растителните остатъци за влагане в почвата, а не те да бъдат третирани като отпадък. Това стана ясно на пресконференция в Добрич на народния представител и зам.-председател на комисията по земеделие в Народното събрание Йордан Апостолов. Проблемите по темата бяха споделени и от Ошнут Алиев и Таня Аптиева от „Консорциум Хебрал Ойл-Калиакра” в Каварна, които, според депутата, първи са сигнализирали за проблема.

Апостолов обясни, че растителните остатъци са определени като отпадък в наредба на Министерството на околната среда и водите. По нейната сила в област Добрич са извършени масови проверки на дестилерии и са им издадени предписания. Депутатът сподели, че според наредбата първоначално се налагат глоби, но може да се стигне и до затваряне на производства и отнемане на лицензи.

Говорим за екология, а караме собствениците да возят с камиони на 60-80 км тези остатъци до депото в Стожер, каза Апостолов. По думите му така се натоварва инфраструктурата, отделят се вредни емисии. От друга страна се запълва капацитетът на депото. След поискано от него експертно мнение от Община Добричка са отговорили, че една от клетките е пред запълване. „Не виждам защо трябва безумно да водим една политика – да носим тези остатъци и да запълваме капацитета на клетките депото с нещо, което може да бъде влагано в почвата. След известно време ще изревем, че депото е пълно”, посочи народният представител. По думите му от друга страна се натоварват финансово и дестилериите, защото извозването на растителните остатъци на курс е между 300 и 500 лева.

Проблемът в Добруджа е в голямото количество генерирана отработена суровина, която е абсолютно разградима и полезна, посочи Таня Аптиева. Тя сподели, че твърденията й са подкрепени от Университета по хранителни технологии в Пловдив, от Института по розата в Казанлък, от видни наши професори, а също и от водеща английска лаборатория. Анализите показвали, че растителните остатъци съдържат определени количества полезни вещества – фосфор, азот, калий и други, и при използването им биха подобрили почвата. Ползите били доказани и от международно изследване на Русенския университет, направено с американска помощ. Таня Аптиева каза още, че определянето на отработената суровина като отпадък задължава да се построяват площадки, да се извозват до депо за отпадъци, което оскъпява крайния продукт.

Йордан Апостолов обясни как може да се влага растителният остатък от преработката на етерично-маслените култури. Излизайки от дисталационния апарат той съдържа известно количество влага. После трябва да се депонира на площадка, която може да е и нива на самия производител. Да се отцеди и изсъхне, да се надребни и след това може да бъде вкаран в почвата като тор. „Тази маса е абсолютно стерилна и тя не съдържа живи плевелни семена за разлика от оборската тор, тъй като е пропарвана в казана”, подчерта народният представител.

Според Ошнут Алиев проблемът е изкристализирал тази година, тъй като сега са се увеличили многократно площите, засадени с лавандула – над 70 000 дка в Добричка област. Той посочи, че ако всички собственици на дестилерии си занесат растителния остатък в депото в Стожер, то ще се задръсти. За пример даде, че от 1 дка с лавандула растителният остатък е 600 кг. По думите на Алиев до сега всички дестилерии, които са по-изнесени от населените места, са го палили. „Но това не е най-добрият начин, това е пиратска работа. След като е доказано, че е полезно, няма смисъл да се правят излишни разходи и да се натоварва депото. По всички природни закони откъдето е излязло – там се връща”, допълни той.

Йордан Апостолов посочи, че искат промяна, за да работят всички дестилерии по правилата. До сега са работили или извън тях, или на ръба, допълни той.

На въпрос как са регламентирани нещата в Европейския съюз, Таня Аптиева даде за пример Франция, където производството на лавандула е много голямо. Хората връщат растителния остатък от там, от където е дошъл – на нивата, каза тя. 

Йордан Апостолов съобщи, че целта на инициативата е да бъде направена в най-кратки срокове промяна на наредбата на МОСВ, още преди да започне новата кампания за дестилериите в края на май. Той ще постави още през следващата седмица проблема пред парламентарната комисия по земеделие, чийто зам.-председател е, ще се търси становище и от Министерството на земеделието, храните и горите. Допълнително ще се обяви кога и къде ще се събират подписите, за да може през януари да се инициира промяна на наредбата.

Те са Денислава и Младен – млади хора, превърнали хобито на Младен в бизнес за Дени. А хобито му е – шафранът. Говорят за него с такъв ентусиазъм и професионализъм, че веднага става ясно колко им харесва да се занимават с това, макар и Младен да участва вече само, като консултант 

– Как реши да се занимаваш с шафран? 

– Младен: На шега и от любопитство. Баба ми все се оплакваше от високо кръвно, висок холестерол и всякакви други болежки, а аз наскоро бях чел за лечебните свойства на шафрана. Предложих й да си засадим в двора на село няколко квадратни метра. Тя прие с удоволствие, защото хем щяхме да си отглеждаме лекарство, хем щях да ходя по-често при нея. Така и направихме. Приятелката ми идваше с мен и се включваше на шега, но после се запали и реши да се занимава по-сериозно. Така, преди 5 години купи и засади грудки на по-голяма площ. Аз останах като консултант, защото няколко години преди това се интересувах и проучвах всички подробности около това растение. Тогава нямаше много информация, а и малкото, която имаше, беше 60-70 процента невярна, защото беше написана от хора, които никога не са се занимавали с отглеждането на шафран 

– С колко започнахте? 

– Младен: В началото започнах с около 100 квадратни метра, но после Дени засади още 5-6 хиляди грудки, голям размер, за да имаме продукция още същата година и да видим как е и какво ще се получи. Четох много, но наистина нямаше много информация и всичко сме правили на принципа опит-грешка и на собствен риск. Затова, след като го отглеждахме 2-3 години, решихме да го изследваме във френска лаборатория, за да разберем как сме се справили. Оказа се, че крайният ни продукт е първа категория, което много ни обнадежди и разбрахме, че сме се справили перфектно. Шафранът се развива много добре в добруджанския край. Почвата и климатът са благодатни за отглеждането му. Стига, на човек да му се занимава 

– Как се сади шафранът? 

– Дени:  Шафранът е вид минзухар, но култивиран и няма общо с дивия, който дори е отровен. Първата година го засадихме на вдигнати лехи. Грудките на шафрана се продават на размери. Варират от размер 1 до 14-15+. Ако купиш грудка малък размер, трябва да чакаш две-три години, за да имаш продукция.

– Колко струва една грудка? 

– Дени:  Варират. Има и много недобросъвестни хора, които продават некачествен продукт. Какво продават и те не знаят. Трябва да се купува само от проверени източници и да се изисква сертификат за качеството на продукта, който се извлича от тези грудки. Цената варира от около 5-6 стотинки – за най-малките, до 30-32 стотинки – за най-големите. Смесени, малки и големи, цената върви 13 до 20 стотинки.

– А кога се сади шафранът? 

– Дени: В началото засаждахме грудките през август, но по-късно установихме, че не е проблем да се садят през юни. Шафранът е растение, което обича топлината, но не обича много влагата. Влага му трябва през октомври, когато започне да се развива и да дава цвят. Ако грудката е голям размер, дава продукция още на първата година. След брането през октомври, грудката продължава да расте и прави една буйна трева, на която аз казвам „коса”. През май растението увяхва и грудката изпада в летаргия. И така докъм средата или края на септември, когато отново се връща към живот. Големите грудки още първата година дават и дъщерни, защото при нас условията са много благоприятни. Например, в Иран, където е меката на шафрана, почвата и климатът са различни и грудките се развиват много бавно. Докато при нас още първата година те започват да се размножават и от една грудка размер 10, засята предходната година, през май вече имаш поне 5-6 нови грудки. Шафранът се е приспособил тук много добре и зимата не му пречи, дори да има слана не е проблем. Важно е когато се берат близалцата, да е сухо.

– Какво са близалцата на шафрана? 

– Дени: Това са неговите тичинки, които са дълги и много фини. 

– Те ли са най-ценното в растението? 

– Дени: Те са най-важната част и същността на подправката, известна в цял свят. Макар че и цялото растение може да се изсуши и да се ползва. Правила съм и така, но тогава качеството е друго и не съм го продавала, а сме го използвали само за лична употреба.

– Всяка година ли разсаждате? 

– Младен: Не, могат да се разсадят и на четвъртата-петата година. Зависи също колко дълбоко са засадени. Ако се гледа в дългосрочен план, е добре да се засадят на около 15 см дълбочина, защото грудките дават дъщерни и при размножаването израстват нагоре, не надолу. Така, когато стигнат повърхността на почвата, не е добре. 

– A грудките, които са се размножили, продават ли се?  

– Дени: Могат и да се продават и така се печели от две места – от грудки и от шафран, но аз засега, ги разсаждам. 

– Друга обработка има ли? Плевене, копаене? 

– Младен: Първата година особено, когато много не знаехме как става – копаехме, плевихме на ръка, но вече съм му намерил лесното. Когато шафранът изпадне в летаргия и му увехне „косата”, тогава може да се третира с препарати срещу плевели. Но, само когато има листа над земята. Така си спестяваш много работа. А, и не наврежда на качеството на продукцията.  

– Колко голяма е площта с растенията, които отглеждате сега?

– Дени:  Разширих мястото до 1 декар. Дори записах да уча растителна защита, защото искам да се занимавам професионално. Засега не планираме да е повече, защото с тази площ можем да се справяме сами, без наета работна ръка- Само с помощта на семейството и близки. Има хора с доста – с около 20 декара, които трябва да наемат работна ръка. На шафрана това му е хубавото, че можеш да си го гледаш и сам в двора, в свободното си време

– Колко пъти се събират близалцата на шафрана? 

– Младен: Като цяло, работата по шафрана за цяла година – плевене, вадене на грудки, пресяване, бране и сушене, е месец-два. Брането на близалцата е около 1 месец, в зависимост от времето. През последните 5 години, като по часовник, брането започва на 10 октомври. Тогава е масовият цъфтеж и от една грудка, до края на сезона, израстват 40-50 до 60 цвята. На ден се късат хиляди бройки и на другия ден отново има почти толкова. Така, този килим от цветове, продължава около 2 седмици. Когато времето е благоприятно, има слънце и влага, цъфтежът продължава един месец интензивно. И е хубаво близалцата да се късат, когато растението още не е много отворено. Случвало се е и по два пъти на ден да берем. Приключили сме до обяд, да речем, и след обяд има вече нови отворени цветове. Важно е цветът да не е стоял дълго време на слънце, защото близалцата изсъхват и качеството им пада. Важно е също, когато се късат, да са без жълто-бели остатъци. Трябва да се къса само червената част.

– А сами ли го сушите или го давате някъде за сушене?

– Дени: Ние си го сушим. Купих лабораторна сушилня, защото се оказа, че най-доброто сушене става в такава. Втора употреба, българска. Произвеждали са се в България преди над 30 години за сушене на билки. Но, внимавахме да не са сушени много ухайни растения в нея, за да не навреди на шафрана. Пробвали сме в сушилня за плодове, но резултатът не е така добър. Намерили сме оптималното съотношение между градуси и време за сушене, за да имаме максимално добър продукт. 

– Колко сух шафран се изкарва от 1 декар насаждения? 

– Младен: На третата-четвъртата година се изкарва над 1 килограм сух шафран. Но, ако имаш нужното количество грудки на декар. Трябва да са около 35-40 хиляди броя, за да се получи такъв добив. Някои достигат и до 50 хиляди грудки на декар.

– А колко струва един килограм сух шафран? 

– Дени: Различно. Някои изкупуват на цена 4-5 лева за грам, което е много ниска цена за 1-во качество. Тук добра цена е 10-12 лева на грам, но в чужбина виждам цени от над 32 лева за грам – в Англия и други европейски държави

– А може ли човек да си изнася директно за чужбина? 

– Младен: Има производители, които продават директно, имат контакти, но не споделят.

– Сертифицира ли се продуктът преди да се предложи за изкупуване?

– Дени: Задължително е. Особено, ако искаш добра цена. Няма как да стане без сертификат. 

– А кой го издава?

– Дени: Акредитирани лаборатории. Може и в институт в София, както и във Франция, където цените са доста по-изгодни.

– Колко струва сертифицирането? 

– Дени: Изпращах за сертифициране във Франция и ми струваше около 250 лева, като се дава и 5 грама сух шафран за изследването. В България ми поискаха около 3 пъти по-висока цена и по-голямо количество шафран – не зная защо.  Затова всички сертифицират във Франция. 

– Този сертификат за колко време е валиден? 

– Младен: Прави се година за година. Но, когато си спечелил авторитета на добросъвестен производител е ясно, че няма как от едни и същи грудки да произведеш некачествен продукт. Хубаво е да имаш минимум един сертификат. В магазините, например, продават шафрана на много висока цена, но с много неясен произход. Обявена е някаква страна на производство и нищо друго. Коя година е произведен, какво качество е, има ли сертификат – не е ясно? Тези неща не ги пише никъде и нямаш никаква гаранция за продукта. Шафранът има дълъг срок на годност – около 5-6 години, но все пак…

– Кой изкупува продукцията в България? 

– Дени: Най-често други производители, които се занимават професионално, имат уредени пазари в чужбина и им е необходимо количество. Идеята е да се обединят по-дребните производители и да продават стоката без посредници. Като всеки производител представя сертификат за стоката си. Сега в края на месеца ще има нова среща в Стара Загора. Целта е организация на производителите на шафран на национално ниво, за да сме конкурентни на пазара, защото обединението е сила.

– Расте ли изкупната цена на шафрана? Или сега, когато има повече производители е спаднала? 

– Дени: Няма разлика. Цените в България са едни и същи от доста време. Най-високата цена, за която имам информация, че е предлана у нас, е 33 лева за грам. Предлага се и в интернет на 20-25 лева.

– Как се съхранява изсушеният шафран?

– Дени: Всяка стъпка в производството е много важна. Една малка грешка или неглижиране на процеса може да влоши качеството. Затова от начало до край трябва да се отнасяш отговорно. Всичко е важно – садене, бране, сушене. Най-добре е изсушеният в лабораторна сушилня шафран да се затвори в херметически затворен буркан и да се остави на сухо и тъмно място, защото слънцето променя този характерен керемидено-червен цвят, който е важен. 

– Освен лилавите виждам и бели цветове. Те какви са? 

Дени: Пак шафран, но сме го селектирали сами. Изникнаха няколко бели цвята и  ги разсадихме. Близалцата на белия шафран са дори по-дълги и по качество не отстъпват на лилавия. 

–  Мислили ли сте да затворите цикъла? 

Дени: Имам такава идея – за още една стъпка в цикъла, но още нямам нищо конкретно. Това ще ме направи по-независим производител. 

– За какво е полезен сухия шафран? 

Младен: За сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно, холестерол, диабет, регулира теглото, против депресия. Не е панацея, но има много полезни свойства. Използва се на хапчета, в сладкарството и в близалки дори. В древността се е използвал и за боядисване на платове. Неслучайно е най-скъпата подправка в света. 

– Поддържате ли връзка с други производители? Обменяте ли информация? 

– Дени: Преди бяхме малко хора, но сега има доста момичета и момчета, които се занимават с това. Дори наскоро имахме сбирка в Генерал Тошево, която организирахме във Фейсбук. Искаме да учредим сдружение, да се обединим, за да имаме повече сила на пазара и да се търси по-добра реализация на продукцията ни в чужбина.

– Прочетох, че има износ на наш продукт за Китай. 

– Младен: Това и аз съм го чувал, но не познавам някой който да е изнасял. Китай е огромен пазар и на него му трябва шафран с контейнери, иначе не си струва изготвянето на документи. Като стока за фармацията и като подправка режимът е по-строг и е много трудно. Говорил съм с китайци по въпроса, но за тях ние сме малки производители. Изнасяме грудки. Това за тях е по-добре, по-рентабилно и така могат да затворят собствен цикъл – от грудка до краен продукт.

– Иран ли остава най-големият производител?

– Младен: Да, но смятам, че нашият продукт е по-качествен. Купували сме ирански шафран и не мислим че е по-добър от нашия. Напротив!

– Дени, харесва ли ти да се занимаваш с производството на шафран? 

– Аз съм много ентусиазирана и се захванах много амбициозно. Имам планове как да разширя производството и да затворя цикъла. Запалих и майка си по това, тя също засади в градинката си в Добрич, баба ми на село – и тя. Трудът, който се влага, не е непосилен. Въпреки че хора много се плашат как ще се бере. Вярно е, че, когато видиш килима от цветове, малко се плашиш – береш, береш, а все на едно място стоиш, но не е кой знае какво. Когато стане така викаме роднините на помощ. Все повече хора се занимават с отглеждане на шафран, което е добре. Такива неща връщат младите хора на село. А, това е добро хоби и източник на доходи, макар и не голям. Но аз вярвам, че нещата ще се регламентират, а оттам ще се и подобрят. 

Диана СТЕФАНОВА