Пазарите ще работят от 13 до 15 април. Въвеждат се и допълнителни мерки по отношение работата на кооперативните и фермерски пазари. Това става със заповед на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.
В нея е записано, че се преустановява функционирането на кооперативните и фермерските пазари,както и цветните борси на 12 април и от 16 април до второ нареждане.
За да подпомогне безпроблемното преодоляване на кризата, Асоциацията на българските зърнопроизводители 2006 – гр. Ген. Тошево, предприема масирана дарителска кампания.
„Идеята е да се погрижим не само за преките си задължения – да засеем новата реколта от пролетни култури, но и да помогнем на жителите на Добричка област”, съобщиха от браншовата организация. Именно затова зърнопроизводителите даряват 20 000 лв. за апаратура, прeдпазни средства и консумативи. Те са предназначени за болниците в Добрич и Балчик, БЧК и Центъра за спешна медицина в гр. Ген.Тошево.
До момента Асоциацията е осигурила общо 1500 предпазни маски за МБАЛ в Добрич и Балчик.
Освен това членовете на регионалното сдружение на зърнопроизводителите предприемат индивидуални дарения, с които да помогнат на своите съграждани.
Асоциацията на българските зърнопроизводители 2006 е учредена преди 20 години. По-късно тя става съучредител на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/. В Добричка област върви усилена подготовка на пролетната кампания. Очакванията са до няколко дни сеитбата на царевица и слънчоглед да започне. Условията, при които това ще се случи, са необичайни и безпрецедентни. COVID-19 преобърна организацията и нагласите в цялото общество.
Пролетната сеитба в Добричка област започна, като стопаните се опасяват само за недостига на влага, съобщи председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова. По думите й, масово в региона се сее слънчоглед, а до седмица ще започне и сеитбата на царевицата като очакванията са да се спази обичайният сеитбооборот.
През миналата стопанска година масивите със слънчоглед в региона достигнаха 717 000 декара, а с царевица – 918 000 декара. Добричка област традиционно е сред най-големите производители в страната на маслодайно семе и фуражно зърно.
Всички, които са направили заявки навреме, разполагат и със семена, и с торове, само валежите са малко, каза председателят на браншовата организация.
Зърнопроизводителите се надяват с пролетните дъждове да бъде наваксан недостигът от 300-400 литра на квадратен метър.
Радостина Жекова посочи, че в епидемичната обстановка с коронавирусната инфекция в стопанските бази не се допускат външни хора и се спазват мерките за опазване на екипите от заразата. Тя добави, че на полето, където механизаторът е сам в кабината на трактора, няма нужда от маска и ръкавици./ БТА
Държавен фонд „Земеделие“ преведе още близо 18 млн. лв. (17 988 138 лв.) по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 г. Подпомагане получиха 702 земеделски стопани. Изплатените средства по мярката за Кампания 2019 са за кандидати с поети ангажимент по направления „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“ и „Поддържане на местообитанията на Царски орел и Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.2)“, както и комбинация между различните направления от мярката, които към момента не бяха получили подпомагане.
Заедно с преведените до момента субсидии по отделните направления от мярка 10, общо изплатената сума за агроекология и климат за Кампания 2019 достигна 61 млн. лв. (61 204 134 лв.).
Финансовото подпомагане на земеделските стопани е осигурено 75% от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и 25% – от националния бюджет.
Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите се определят съгласно разпоредбите на чл. 14 от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 година.
Договорили сме местните търговци на храни да предлагат родно производство на плодове и зеленчуци, каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на брифинг в Министерския съвет днес. Танева благодари на всичките 160 местни търговци от всички области в страната с повече от два обекта, които, по думите й, са проявили отговорност и загриженост. За тях на УС на фонд “Земеделие” вчера е гласувана подкрепа за продажба на българско оранжерийно производство на домати и краставици, което вече се реколтира, отбеляза министър Танева. Ефектът на тази помощ ще бъде оценен след изтичане на крайния й срок – в края на май, добави тя.
Танева благодари и на кланиците, общо 64 на брой, които са получили подкрепата от 7 лв. на агне, за да може месото да достигне по най-прекия път до българския потребител. Тя изрази надежда, че целият сектор ще се справи с предизвикателството – българската продукция да достигне до крайния потребител.
На въпрос как ще коментира острата реакция на големите търговски вериги относно предложението да отделят поне 50 на сто от площта си за българска продукция, министър Танева отговори така: “Нямам коментар, защото тази позиция беше пълна с манипулации. Да, ние ще въведем задължение на всички оператори, които имат представителства в цяла България, в областните центрове – с търговски обекти, да предлагат местна регионална продукция на потребителя. В това няма абсолютно никакво вмешателство в досегашните им канали на доставка, логистика, разпространение. Това е минималното, което сме длъжни да направим като държавници, за да съхраним нашия народ”.
Танева припомни, че от доста време води с тези вериги диалог, който е безплоден. “Освен това, в настоящето положение на криза, може пенсионер с 240 лв. да я дари за битка в тази криза и да подкрепи крайно нуждаещи се, а не може търговски оператор с “ен” на брой обекти, генериращ такива приходи, да направи минималното усилие дребният производител да продава в обекта му в провинцията. Това е нонсенс, не подлежи на коментар”, каза Танева. Тя уточни в отговор на въпрос още, че търговските вериги ще бъдат задължени да предоставят 50 на сто от площите си за продукти, българско производство. За целта е подготвено проекторешение на Министерския съвет, както и се работи по редактиране на законодателни текстове, които да се гласуват от Народното събрание, когато то заработи.
Управителният съвет на ДФ „Земеделие” разпредели 5 млн. лв. по схемата de minimis в помощ на българските оранжерийни производители при реализацията на произведените от тях пресни зеленчуци. Помощта е част от мерките, които се въвеждат от държавата като облекчения за земеделските стопани, заради пандемията от коронавирус (COVID-19). Финансовата подкрепа ще се предоставя на хранителни търговски обекти. Те трябва да осъществят прекия достъп на потребителите до произведените в оранжериите пресни краставици, домати и пипер. Средствата ще компенсират част от разходите на търговските обекти за транспорт, логистика и реализация на свежи български зеленчуци, оранжерийно производство в търговската мрежа през 2020 г.
Подпомагане ще получат локални вериги, които имат най-малко три обекта в една или няколко съседни административни области. Те ще се явяват свързващото звено между производителите и потребителите. Търговските обекти ще изкупуват свежи оранжерийни зеленчуци – домати, краставици и пипер, ще ги сортират, ще ги опаковат и реализират.
Единичната ставка за подпомагане, предвидена за търговските обекти, е в размер на 600 лв. за домати, 400 лв. за краставици и 800 лв. за пипер. В калкулацията влизат част от разходите на тон, които кандидатът за помощта ще направи за привеждането на продукцията в търговски вид.
Продукция в търговските обекти имат право да предлагат само земеделски стопани, които са подали заявления по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци оранжерийно производство за Кампания 2019 и са били определени като допустими. Обектите за търговия трябва да бъдат регистрирани по чл. 12 от Закона за храните и да са вписани в публичния регистър на БАБХ. За да получат средствата те трябва да докажат пред фонд „Земеделие“ с фактури, че са изкупили продукцията от земеделските стопани. Указанията за държавната помощ и съпътстващите ги регистри ще бъдат публикувани на сайта на ДФ „Земеделие“.
Управителният съвет на ДФ „Земеделие” взе решение за удължаване сроковете на изпълнение на инвестиционните проекти от прием 2019-та по трите схеми за държавни помощи „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция”, „Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко“ и „Инвестиции за закупуване или изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко”.
Всеки един сключен договор по трите схеми по прием 2019 г. ще се удължи със срока за времето на извънредно положение плюс още 3 месеца. Това означава, че при обявеното към момента извънредно положение от два месеца, за всеки бенефициент срокът за изпълнение на проекта се удължава с пет месеца.
Решението е взето с оглед обявеното извънредно положение в Р България, заради пандемията от коронавирус (COVID-19) и постъпилите искания от бенефициенти за удължаване на срока за изпълнение на договорите, поради обективна невъзможност за изпълнение на инвестицията.
Указанията за прилагане на държавните помощи ще бъдат допълнени и утвърдени от Министъра на земеделието, храните и горите.
Управителният съвет на ДФ „Земеделие” отпусна 30 млн. лв. за краткосрочни кредити на производителите на плодове и зеленчуци полско и оранжерийно производство за реколта 2020 г. От тях 5 млн. лв. се разпределят в помощ на оранжерийното производство.
Решението има за цел да подпомогне българските производители на плодове и зеленчуци. То е съобразено и с искането на Националната асоциация на оранжерийните производители за предприемане на мерки следствие на пандемията от коронавирус (COVID-19).
На подпомагане подлежат земеделски стопани, които имат подадено и приключено заявление по схемите за обвързано производство на плодове и полски и/или оранжерийни зеленчуци за реколта 2020 г. Градинарите и овощарите трябва да са подавали заявление за подпомагане по същите схеми поне 3 години назад (за Кампания 2017, за Кампания 2018 и за Кампания 2019 г.).
Кредитите ще се предоставят при лихва в размер на 2 % и следва да бъдат погасени до 30 юни 2021 г.
Предстои ДФ „Земеделие“ да изготви указания съвместно с компетентните дирекции на МЗХГ, които министъра на земеделието, храните и горите трябва да утвърди.
Управителният съвет на ДФ „Земеделие” взе решение да се даде възможност за авансово изплащане на част от държавната помощ по схемата „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция”.
Решението е на база предприети от МЗХГ и ДФ „Земеделие” комплексни действия и набор от мерки за смекчаване на икономическите последици от кризата във връзка с обявеното извънредно положение в Р България и по предложение на браншовите организации в сектор „Растениевъдство”.
18 600 000 лева е одобреният бюджет за 2020 г. по схемата „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция”. С този ресурс ще бъдат финансирани поетите ангажименти по сключени договори от 2019 г. в размер на близо 4 млн. лева, както и одобрените проекти от предстоящия нов прием за 2020 г. по схемата за държавна помощ.
Помощта покрива до 50% от разходите за инвестиции за такава техника, но не повече от 120 хил. лева. Тя се предоставя под формата на капиталова субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции в машини, оборудване и линии за подготовка, охлаждане, съхранение, както и за машини, оборудване и съоръжения за защита от слана и градушки при производството на собствена първична земеделска продукция в сектор „Растениевъдство“.
Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, малки и средни предприятия, признати групи или организации на производителите.
Държавен фонд „Земеделие“ е в процес на допълване на Указанията с процедура за авансово изплащане на определен процент от държавната помощ по схемата по прием 2020 г., които се очаква да бъдат утвърдени от министъра на земеделието, храните и горите.
Заповед, с която отменя част от предно разпореждане –за преустановяване дейността на Фермерския пазар в Добрич, издаде кметът Йордан Йорданов. Функционирането му за срока на обявеното извънредно положение ще се осъществява при спазване на няколко мерки.
Една от тях е разширяване площта на Фермерския пазар и поставяне на информационни табели за спазване на мерките. Въвеждат се заграждания с цел предотвратяване струпването на хора и определяне на задължително еднопосочно движение в рамките на пазара. Трябва да бъде осигурен персонал, който да предоставя и осигурява контролиран достъп на клиенти. Храните трябва да се предпазват от вторично замърсяване при предлагането им.
Другите мерки са спазване на дистанция от минимум 2 метра между продавачите, предлагащи продукция и между клиентите, ползване на предпазни средства от продавачи и потребители, спазване на лична хигиена и дезинфекция.
Със заповед (№ 09-332) на министъра на земеделието, храните и горите се разрешава любителски риболов през тъмната част на денонощието.
Разрешен е риболова само от брега през всички дни на седмица в периода 1 април – 1 ноември 2020 година, извън периода на забраната по чл. 32 ал.ч от ЗРА,.
Пълният текст на заповедта можете да откриете на сайта на ИАРА: Линк към заповедта
Любителския риболов през тъмната част на денонощието се извършва в следните часове:
Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) изпрати официално писмо до Националния оперативен щаб за борба с коронавируса, в което изрази своите притеснения от въвеждането на европейски зелени коридори за т.нар „критични работници“, в които влизат и заетите в селското стопанство. Председател на АЗПБ е бившият земеделски министър в правителството на Иван Костов, а по-късно депутат от Добрич, избран от Синята коалиция, а по-късно независим депутат, Венцислав Върбанов.
В разгара на кризата старите страни-членки от Западна Европа изпитват остър недостиг на сезонни селскостопански служители, който се измерва в стотици хиляди работни места. Редица държави вече настояват за специални процедури за гарантиране на безпрепятствено преминаване на работници от Източна Европа.
Членовете на АЗПБ изразяват своите опасения от факта, че ако се даде възможност на нашите работници да отидат на „сезонен гурбет“ във високорискови държави, те неминуемо ще застрашат българските земеделски стопанства, при завръщането си в родината след приключване на временния им ангажимент. Свободното им движение, освен удар по сектор „Земеделие“, може да застраши и голяма част от населението.
АЗПБ разполага с информация, че водещите посредници на работна ръка у нас вече са активирани да търсят български работници за Англия, Германия и Испания – страни с изключително високо ниво на разпространение на коронавирус и хиляди смъртни случаи. Асоциацията призовава Националния оперативен щаб, в случай, че се вземе решение за отварянето на подобни зелени коридори за работници, те да не бъдат допускани обратно в страната, докато не приключат извънредните мерки – както в съответната държава-приемник, така и в България. Работниците също така трябва да бъдат предварително информирани за тези мерки.
Ден, след като от земеделската асоциация, заедно с още 40 браншови организация подписаха общ апел за специални мерки за карантиниране на земеделски работници, АЗПБ предложи и друга мярка за трайно безработните, които се регистрират на борсата, да се задължат да прилагат 14-дневен извънреден труд в селското стопанство.
„Отправихме предложение до министър Десислава Танева безработните лица, които са регистрирани в „Бюрата по труда“ в цялата страна, да могат да полагат обществено полезен труд в сферата на селското стопанство. Хиляди българи се регистрират ежедневно на трудовата борса, а земеделието страда от остър недостиг на работници. В тази кризисна ситуация ще бъде изключително полезно те да помагат в земеделските стопанства. Уверявам, че работа има, и въпреки студената пролет, очакваме добра реколта от плодове и зеленчуци. В тази връзка имаме и други предложения, свързани с ангажимент на търговските вериги за продажба на хранителни продукти, от които минимум 50% да бъдат произведени в България.“ споделя Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ.
По неговите думи селското стопанство е спасявало България при всички национални кризи досега. Именно затова той отправи апел за разбиране и ефективни действия от страна на кризисния щаб и Народното събрание.
Дестилерия за производство на етерични масла, предимно лавандула, ще бъде изградена в балчишкото село Храброво. Това става ясно от инвестиционно предложение, публикувано в сайта на Белия град.
Инвеститорът ЗПК „Авангард 94” предвижда дестилерията да бъде изградена на собствена площадка – съществуваща сграда. Инсталацията ще работи с 8 дестилационни казана, всеки по 2.5 кубически метра, които ще се монтират на подвижни платформи. Необходимата за процеса парна дестилация пара ще се получава чрез котел, работещ на дизелово гориво.
Предвижда се дестилерията да работи на ишлеме. Тя ще функционира кампанийно около 20 дни в годината, с персонал от 8 души на трисменен режим.
Извънредното положение скри лалетата в Ботаническата градина в Балчик от погледите на ценителите.
Край морето вече цъфтят растенията от колекцията от над 90 сорта. Очаква се в средата на април да настъпи и пикът в цъфтежа на близо 50 000 луковици.
Тази година премиера в градините в Балчик има сортът от божуровидните лалета “Бастия”. Той е с двойна чашка, обагрена в оранжево-жълто. С тъмнолилав цвят с бяло ръбче на листенцата е сортът “Мечтано докосване”. В Ботаническата градина тази пролет ще ухаят 54 000 стръка цветя – не само лалета, но и зюмбюли, нарициси, фритилария, мускари и други видове.
Предвид обявеното извънредно положение в България, в изпълнение на заповеди на министрите на здравеопазването и образованието и ректора на Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ с цел ограничаване на разпространението на коронавирус (COVID- 19) се затварят университетските ботанически градини – София, Варна и Балчик. Забраната за посетителите е с цел опазване здравето на гражданите, гостите, както и на работещите в тях служители. Мерките важат до отпадане на необходимостта им, съобщават от Университетски ботанически градини.
Поради това ботаниците споделят красотата на природата с фотоси и видеоклипове в интернет.
Приемът по мярка „Инвестиции в предприятия“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор (НППЛВС) 2019 – 2023 г. се удължава до 30 април 2020 г. Промяната е във връзка с наложените противоепидемични мерки, свързани с разпространение на COVID-19 на територията на Република България. По мярката, даваща възможност за модернизация на винарските изби, документи за подпомагане се приемат от 16 март. Крайният срок за подаване на заявления беше до 10 април 2020 г.
Изискуемите документи по мярката ще се подават лично или чрез упълномощено лице в Централно управление на ДФ „Земеделие“, ул. Гусла 3, отдел „Вино, промоционални програми и лицензии“, след предварително записан час на един от следните телефони: 02/81 87 513, 02/8187 517 и 02/8187 534. С цел избягване на големи струпвания от хора, молим бенефициентите да спазват стриктно предварително записаните часове.
Удължаването на приема по мярка „Инвестиции в предприятия“ се предприема с цел осигуряване на условия, щадящи здравето на бенефициентите, както и осигуряване на тяхното удобство. В условията на по-продължителен прием с предварително записани часове ще може да се съблюдава броя бенефициенти, планиращи да депозират документи, в конкретен ден, като се избягва тяхното струпване в сградата на ДФ „Земеделие“. В допълнение, предвид извънредната обстановка в страната, бенефициентите ще разполагат с по-дълъг срок за осигуряване на нормативно изискуемите документи, както и за отстраняване на евентуални грешки и пропуски в документацията.
Припомняме, че на интернет страницата на ДФ „Земеделие“ са публикувани списъци с често допускани грешки и образци на документите по мярка „Инвестиции в предприятия“.
Напомняме, че кандидатите по мярка „Инвестиции в предприятия“ освен за закупуването на нови машини и съоръжения, свързани с процеса на производство и съхранение на вино, ще могат да кандидатстват и за строително-монтажни работи по изграждане, надстрояване, пристрояване и/или реконструкция на сгради, предназначени за производство и съхранение на вино, контрол на качеството на произведените вина и др.
