В 17:00 часа на 27 март изтича приемът на проекти по процедурата „Временно преустановяване на риболовна дейност вследствие на агресивната война на Русия срещу Украйна“ по ПМДР.

Допустими кандидати са собственици на риболовни кораби, регистрирани като действащи, които са извършвали риболовна дейност в продължение на най-малко 120 дни през последните две календарни години, предхождащи датата на подаване на заявлението за подпомагане, a когато риболовен кораб е регистриран в регистъра на риболовния флот на ЕС в продължение на по-малко от две години към датата на подаване на заявлението за подпомагане, се изчисляват минималния брой дни за риболовни дейности, изисквани за този кораб, като съотношение от 120 дни през последните две календарни години.

Могат да кандидатстват и физически лица от подсектор „Стопански риболов“, които са работили в морето в продължение на най-малко 120 дни през последните две календарни години, предхождащи датата на подаване на заявлението за подпомагане, на борда на риболовен кораб на Съюза, засегнат от временното преустановяване, а когато рибар е започнал работа по-малко от две години преди датата на подаване на заявлението за подпомагане, се изчисляват минималният брой дни работа, изисквани за този рибар, като съотношение от 120 дни през последните две календарни години.

В рамките на приема по настоящата мярка, кандидатите могат да участват с повече от едно проектно предложение, като следва за всеки един свой кораб да кандидатстват за подпомагане поотделно (т.е. за всеки свой риболовен кораб един кандидат подава отделно проектно предложение).

Процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз (ЕС) чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ е 1 670 441 лв.

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев участва в министерска конференция на тема „Биозащита и ваксинация: основни инструменти за превенция, контрол и ликвидиране на болести по животните“, която се проведе в Брюксел, Белгия.

Конференцията бе организирана от Белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз с домакин вицепремиерът на Белгия и федерален министър на земеделието Давид Кларинвал.
В събитието участие взеха министри, ръководители на ветеринарни служби на държави от и извън Европа, представители на Европейската комисия, институции, международни организации, експерти и ключови заинтересовани страни.

С оглед на последните научни проучвания, иновации и добри примери в превенцията и контрола на заболяванията участниците подчертаха значението на превантивния подход, основан на биосигурността и ваксинацията, като инструменти в борбата срещу болестите по животните. Особено внимание беше отделено на две важни заболявания, които са причина за значителни икономически загуби за свиневъдството и птицевъдството в глобален мащаб, а именно африканската чума по свинете и високопатогенната инфлуенца по птиците.

Актуална информация беше представена относно мащабното разпространение на двете заболявания, последвана от дискусия относно бъдещите перспективи за контрол в рамките на последните актуализации на европейското законодателство. Франция и Нидерландия споделиха ценен опит и предизвикателства с ваксинацията срещу високопатогенна инфлуенца по птиците, което беше високо оценено от участниците.

Събитието приключи с кръгла маса и заключение, че биосигурността е ключов и основен фактор в превенцията и контрола на заболяванията, но в някои случаи са необходими допълнителни стратегии като ваксинация.

Това, което нагнетява напрежението в земеделския сектор в момента, е предстоящото разглеждане и вземане на решение през май 2024 г. от ЕК относно освобождаване на европейския пазар за украинска стока. Това каза в ефира на „Добро утро, Европа“ по Euronews председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.

„Земеделците от почти цяла Европа протестират, а зелените изисквания, които изпълняваме, за да може европейският потребител да бъде спокоен, на практика страшно много усложняват и оскъпяват производството, което Европа прави. Ние сме бутикови производители на стока и вносът на една страна, която е трета за ЕС и не изпълнява тези изисквания, неминуемо ще доведе до фалити на европейските производители. Имахме уверението, че Министерство на земеделието ще започне да работи по нашите искания от септември 2023 г., но до този момент ние не виждаме нищо черно на бяло“, обясни още Радостина Жекова.

По думите ѝ украинската продукция се продава на много по-ниски цени от тази на европейските производители. Тя обясни, че вероятно разликата в цената на царевицата е в порядъка на 70-80 лева на тон.

“Това, което искаме за първи път, защото през септември бяхме твърдо против помощи по отношение на сектор зърнопроизводство, сега Национална асоциация на зърнопроизводителите поиска да бъде подпомогнат сектор зърнопроизводство. Това е, за да можем да оцелеем и зад това искане застанаха и членовете на Българската аграрна камара”, посочи още Жекова.

Източник: Euronews

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) утвърди финансов ресурс за 2024 г. в размер на 3 500 000 лв. по схема на държавна помощ „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия“.

Подпомагането по схемата се състои в директни помощи за 100% унищожени култури. Помощта е в размер до 80 % от действителните разходи за отглеждане на дадена култура през съответната стопанска година. Действителните разходи се изчисляват на база на технологични карти по информация, предоставена от Системата за агропазарна информация – САПИ ЕООД. Съгласно схемата, земеделските стопани, които не са сключили застраховки, получават 50% от допустимия размер за подпомагане.

С одобрените средства ще бъдат подпомогнати земеделски стопани, които притежават констативни протоколи за 100% пропаднали площи за щети, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия през 2023 г. и 2022 г.

На база на информация по актуализираните технологични карти за производствените разходи на земеделски култури е установено, че е налице необходимост от извършване на корекция по отношение както на направените изчисления за разходите на декар при овощни насаждения-вишни, така и на сумите по предоставените през 2023 г., компенсаторни плащания. Засегнатите площи с вишни от неблагоприятни климатични събития към 31.07.2023 г. са 1130,9 дка. На база на актуализирана технологична карта, производствените разходи се увеличават, което налага корекция в ставките от страна на ДФЗ-РА и извършване на доплащане към бенефициерите, които имат подадени заявления за кандидатстване по държавната помощ.

Със средствата ще бъдат компенсирани и щетите на земеделски стопани, пострадали от неблагоприятни климатични условия, които притежават констативни протоколи за 100% пропаднали площи, издадени през периода август – октомври 2023 г. От тези събития са издадени 220 констативни протоколи за 100% пропаднали площи, причинени от буря с градушка/проливен/пороен/непрекъснат дъжд с наводнение/бурен вятър с градушка, наводнение, градушка и суша/засушаване.

Пропадналите площи заети със земеделски култури възлизат общо на 26 260,3 дка, в т. ч. от:
-Буря/буря с градушка, проливен/пороен/непрекъснат дъжд с наводнение/бурен вятър с градушка – 3 596,9 дка;
-Наводнение – 4,7 дка;
-Градушка – 10 951,8 дка;
-Суша (засушаване) – 11 706,9 дка.

Подпомагането ще се осъществява при следния интензитет:

– до 80 % от действителните разходи за отглеждане при следните култури: плодове и зеленчуци (фасул (полски), кориандър, сливи, праскови, нектарини, ябълки, винени лозя, тикви, тикви за семки, главесто зеле, пъпеши, дини, пипер (на открито), домати (на открито), домати (неотопляеми оранжерии), картофи и ягоди);

– до 40 % от действителните разходи за отглеждане при следните култури: зърнено-житни и маслодайни, с изключение на рапица: (пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед).

От утвърдения финансов ресурс по схемата ще бъдат подпомогнати и земеделски стопани, пострадали от неблагоприятни климатични събития настъпили през 2022 г., и притежаващи надлежно издадени констативни протоколи от комисия за 100% пропаднали площи, които не са подали заявления за кандидатстване по помощта в срока, утвърден в указанията за прилагане на помощта през 2022 г. В тази връзка Управителният съвет на ДФЗ взе решение за предоставяне на възможност за отваряне на допълнителен прием за подаване на заявления за изплащане на компенсация. Крайният срок за допълнителния прием на заявления за 2022 г. е до 10 работни дни включително, след вземане на решение от Управителния съвет на ДФЗ (до 31 януари 2024 г., включително). Помощта се изчислява на база ставки за съответните култури, съгласно утвърдени на 18.11.2022 г. указания, във връзка с решение на Управителния съвет на ДФЗ, Протокол № 202 от 08.11.2022 г.

Указанията за прилагане на схемата ще бъдат публикувани на сайта на ДФЗ.

Тютюнонопроизводителите ще получат 71 млн. лв. по Националната преходна помощ за кампания 2023 г. Това стана ясно по време на заседание на Консултативния съвет по тютюна, което се проведе в МЗХ. В него участие взеха министърът на земеделието и храните Кирил Вътев и заместник-министър Александър Йоцев. Министър Вътев поздрави тютюнопроизводителите за това, че са единни при вземането на важните решения за сектора.

На заседанието бяха гласувани и одобрени единодушно ставките за помощта по сортови групи. Производителите на Басми до 2000 кг. ще получат по 5.50 лв./кг, а тези с производство над 2000 кг. по 4.13 лв./кг. За Каба Кулак и Бърлей определената ставка е 4.00 лв./кг., а за сортова група Виржиния е 3.00 лв./кг. 8 295 са кандидатите по схемата за 2023 г., а количеството произведен тютюн е 17 049 140 кг.

От своя страна представителите на бранша благодариха на министър Вътев и екипа му за проведените работни срещи и постигнатото споразумение относно определените ставки за подпомагане. Те обявиха, че ще настояват Преходната национална помощ за тютюн да продължи и през следващия програмен период, съобщават от МЗХ.

В помощ на земеделските производители, Държавен фонд „Земеделие“ публикува електронна таблица – калкулатор за преобразуване на брой семена в грамове, във връзка с използвания посевен материал по интервенциите за обвързано с производството подпомагане за Кампания 2023., съобщават от ДФЗ.

Помощната таблица може да бъде използвана от кандидатите по интервенциите за Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) – (ИЗ-ДККП), Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (пипер) – (ИЗ-П), Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (лук и чесън) и картофи за нишесте – (ИЗ-КЛЧ), Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) – (ИЗ-МЗДП), Обвързано с производството подпомагане на доходите за оранжерийно производство – (ИОП).

Калкулаторът за преобразуване на брой семена в грамове е приложим като помощен файл в случаите, в които в документите за посевен материал, количествата на семената или част от тях не са в грамове и/или килограми, а в бройки семена.

Данните за преобразуваните бройки семена в грамове от колоната „Приравнен брой семена към грамове“ на калкулатора, се пренасят в съответната таблица – Таблица 1 – Опис на документите за използваните семена и посадъчен материал, съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредба №3 от 10.03.2023 г. или Таблица 2 – Опис на документите за използваните семена и посадъчен материал, съгласно § 8 от Заключителните разпоредби на Наредба 3 от 10.03.2023г., в зависимост от вида на предоставения документ. Попълненият файл на калкулатора задължително се предoставя в Областна дирекция на ДФЗ (ОПСМП) по местоживеене/адрес на управление на кандидата, заедно с останалите описи на документите и самите документи за проверка, заверка и подписване на декларацията по чл. 33, чл. 34 , ал. 1 и § 8 от Заключителните разпоредби на Наредба 3 от 10.03.2023г.

Припомняме, че за да получат субсидия, фермерите следва да са реализирали на пазара определените в нормативната уредба количества плодове и/или зеленчуци, както и да са представили документи за използвания посевен и/или посадъчен материал за заявените площи по съответната интервенция от гореизброените.

Калкулаторът е публикуван и може да бъде изтеглен от интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие“. Намира се в съответните секции на интервенциите за Обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци.

Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ излезе с декларация за необходимостта от неотложната подкрепа за оцеляването на сектор „Зърнопроизводство“. НАЗ предлага пакет от пет мерки за преодоляване на кризата и настоява за спешна среща с министър-председателя, министрите на земеделието и финансите, комисията по земеделие в Парламента. Зърнопроизводителите заявяват, че са готови протестират с всички възможни законови средства.

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) подчертава тежката ситуация, в която се намира сектор „Зърнопроизводство“ и необходимостта от взимането на навременни мерки за оцеляването му. Секторът от няколко години се намира в колапс, заради неблагоприятни икономически и климатични събития, като всяка следваща година кризата в зърнопроизводството става все по-остра. Основни критични обстоятелства за жизнеността на сектора са: на първо място, последиците от войната в Украйна, които неминуемо оказват сътресения на пазара на българската продукция; големият скок в себестойността на зърнените и маслодайни култури, дължащ се на постоянно повишаващите се производствени разходи, високите рентни плащания, както и на многобройните екологични европейски изисквания, които земеделските производители са задължени да изпълняват; огромният натиск от налаганите изисквания спрямо селското стопанство по линия на Зелената сделка, която следва да се изпълнява от всички европейски фермери и води до все по-влошаваща се конкурентоспособност на европейското производство спрямо производството на трети страни; както и продажните цени на местните и международните пазари през последните години, които не покриват високата себестойност на продукцията.

НАЗ изразява страховете си от унищожението на българските зърнопроизводители, тъй като голяма част от тях изпитват затруднения да покрият задълженията си и да обезпечат стопанската година. Фалитът на едно земеделско стопанство води до сътресения във всички доставчици по веригата, партньори и дългогодишни сътрудници. Загубата на един земеделец е загуба на работни места, на регионална стабилност и местна икономика. Сектор „Зърнопроизводство“ е най-големият платец на рентни плащания, съответно е най-големият поддръжник на социален мир в селските райони. Всяко сътресение в сектора рефлектира върху продоволствената сигурност на България.

Неотложната подкрепа за оцеляването на сектор „Зърнопроизводство“ обхваща минимум пакет от мерки:

1) Включване на основните пет култури в сектор „Зърнопроизводство“ (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица) в държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2024 г., без това да повлияе върху подпомагането за другите сектори.

2) Изпълнение на законодателни инициативи, свързани с подобряване на възможностите за извършване на земеделска дейност, а именно:

– Промени в чл. 37в от Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), касаещи улесняване процеса на доброволно споразумяване за комасирано ползване на земеделските земи;

– Промени в Закона за арендата, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя;

– Приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени;

– Създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи;

– Определяне на напояването като стратегически национален приоритет – мерки и действия за подобряване на поливното земеделие в страната: държавна подкрепа за цената на водата; облекчаване на нормативните режими за инвестиционни проекти, свързани с водоспестяващи технологии.

3) Отстояването на твърда позиция за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, т. нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ), като се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.

4) По отношение на екологичните изисквания спрямо селското стопанство, произтичащи от Зелената сделка, българската страна да отстоява и изисква на европейско ниво облекчаване на зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони, в това число и за прилагане за 2024 г. на дерогация от задължителните условия по ДЗЕС 7 Ротация на културите или други практики, целящи за запазването на почвения потенциал като диверсификация на културите и ДЗЕС 8 Минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени площи и характеристики.

5) Отстояване на европейско ниво на позицията за реално изравняване на субсидиите и подпомагането за европейските производители.

Във връзка с гореизложеното, НАЗ настоява за спешна среща с Министър-председателя на България г-н Николай Денков, Министър-председателя в ротация г-жа Мария Габриел, ръководството на Министерство на земеделието и храните и Министерство на финансите, както и изслушване пред Комисията по земеделието, храните и горите към Народното събрание.

НАЗ ще търси подкрепа за представения пакет от мерки и от своите партньори – Българска аграрна камара (БАК), Европейска конфедерация на производителите на царевица (CEPM) и Копа-Коджека (Copa-Cogeca).

НАЗ очаква адресирането на сериозните предизвикателства и проблеми пред сектора от страна на управляващите и намиране на ефективни решения и подкрепа. НАЗ заявява абсолютна и непоколебима готовност да защитава сектор „Зърнопроизводство“ и членовете си с всички позволени от закона средства и подходи, в това число шествия, протести и блокади, както по места, така и в столицата.

Държавен фонд „Земеделие“ одобри 382 проекта, подадени чрез ИСУН, по целевия прием по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони от / ПРСР 2014 – 2020 г. Стойността на проектите е в размер на 18 677 890 лева, съобщават от ДФЗ.

Проектите получават подкрепа от Европейския фонд за развитие на селските райони (ЕФРСР) след като са преминали през техническа и финансова оценка, както и през етапите на административно съответствие и допустимост. Проектните предложения са подадени по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.013, като определеният бюджет за приема е в размер на 30 314 900 лв.

Списък с одобрените за финансиране проектни предложения са качени на сайта на ДФЗ.

Изпълнението на проектите за цел подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на младите земеделски стопани в България.

ДФ „Земеделие“ ще изпрати уведомителни писма до одобрените кандидати за предоставяне на документи и сключване на административни договори по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.013, по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от ПРСР 2014-2020 г. в ИСУН 2020.

Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) ще покаже нови идеи и български опит за подобряване на производителността в производството и търговията с пресни плодове и зеленчуци на най-голямото международно специализирано изложение FRUIT LOGISTICA 2024 в Берлин. От 7 до 9 февруари на колективния щанд на страната ни продукцията си ще представят „ЕКОФРУТ К и К“ ЕООД, „ДЕЙВ-2007“ ЕООД, ЗП Петя Нановска, „ГЕОСЕМСЕЛЕКТ“ ООД, „АМИТИЦА“ ООД и др. Българското участие се организира от БАПОП, с подкрепата на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“.

За първи път родните производители ще акцентират върху решенията за оранжерии, които са една от ключовите теми на изложението тази година. Те ще покажат постиженията си в прилагането на модерно оборудване и технологии за контрол на температурата и светлината, опрашване на растенията, автоматизирани системи за прибиране на реколтата и съхранение, които създават оптимални условия за отглеждане и устойчиво предлагане на здравословна и вкусна продукция на пазара.

FRUIT LOGISTICA е най-важният търговски панаир в индустрията и директен достъп до световните пазари с пълната гама от услуги и технически решения за производство и дистрибуция по цялата верига за доставки от производителя до крайния потребител. Гордеем се, че когато международната търговия с плодове и зеленчуци ще се срещне в Берлин, страната ни отново ще участва, редом до водещите международни производители, дистрибутори и търговци, каза Теодора Кръстева, изпълнителен директор на БАПОП.

„За нас като асоциация и за нашите членове тези три дни в началото на февруари ще определят курса за успех на цялата финансова година в много отношения. Затова и ние от БАПОП се подготвяме за срещата с водещите представители в индустрията: изложители от над 90 страни и най-важните търговски посетители от 140 държави в Берлин. Нашите оранжерийни производители планират прецизно предварително договорени срещи на щанда ни за нови пазари, за подкрепа на досегашните си клиенти и с нетърпение очакват възможността да представят своите първокласни продукти на колективния щанд с бранд на България“, допълни Кръстева.

Тя подчерта, че предстоящото участие се осъществява в условията на непрекъснато нарастваща себестойност на продукцията и инфлация на разходите. Високото ниво на внос подкопава конкурентоспособността на родните производители, а войната в Украйна поставя веригите за доставки под допълнителен натиск. При всички тези предизвикателства, подкрепата за българското участие на FRUIT LOGISTICA 2024 от страна на МЗХ и ДФ „Земеделие“ са изключителна добавена стойност към знанията за сектора и платформа, която предоставя ценни бизнес възможности за членовете на асоциацията.

„Успяхме след толкова години да направим нещо, което реално ще увеличи достъпа до вода за напояване за земеделските стопани“, заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, който направи първа копка на два канала на Напоителни системи край гр. Ихтиман. Той уточни, че двата обекта са първите от всичките одобрени 24 проекта, които са финансирани по мярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от ПРСР 2014-2020 г.

„Завършването на всички проекти трябва да се случи през 2025 година. Надяваме се с цялата организация, която е създадена със строителния надзор, с всичкия контрол, който е подготвен, да имаме една качествена рехабилитация, така че да се увеличи капацитетът на каналите“, изтъкна министър Кирил Вътев. Той отбеляза, че чрез двата канала в Община Ихтиман ще се доставят водни маси от язовир Бакър дере за напояване на картофени насаждения.

„Интересът от земеделските производители е огромен, но големият проблем е в разрешителния режим за ползване на вода за напояване“, посочи министър Вътев. Той каза още, че екипът на Министерството работи усилено заедно с Министерството на околната среда и водите и четирите Басейнови дирекции, които контролират този режим. „Вярвам, че в много скоро време ще имаме споразумение и с тях, защото нашата цел е не да имаме разрешителен режим, а да съществува задължителен режим за доставка на вода за напояване за земеделските производители“, заяви министър Вътев.

Той добави, че към момента общо за страната се напояват само 0,7 % от всички земеделски площи, но с реализацията на проектите на Напоителни системи, ще се облекчи достъпът до вода за земеделците. Министър Вътев бе категоричен, че там, където няма достъп до водоизточник е редно да има сондажи. „Трябва да се уредят необходимите правила и те да бъдат спазвани от земеделските стопани“, каза още той.

Министър Вътев съобщи още, че предстои до дни да бъде създаден и Консултативен съвет по хидромелиорации, който ще изработи точни и ясни правила. „Нашето желание е наистина да нямаме повече земеделие без напояване“, изтъкна министър Кирил Вътев.

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев обсъди с министъра на аграрната политика и храните на Украйна Микола Солски действието на въведения от украинска страна лицензионен режим за износа на слънчогледово семе, рапица, царевица и пшеница по време на онлайн среща, съобщиха от МЗХ.

На срещата министър Вътев представи данни за вноса на рапица, царевица и слънчоглед в България за периода декември – началото на януари. Той съобщи, че са установени единични случаи на опити за заобикаляне на лицензионния режим с внос на черен маслодаен слънчоглед, рапица и царевица за посев.

От своя страна министър Солски заяви, че украинската страна ще предприеме до две седмици действия срещу тези практики и фирмите, които нарушават лицензионния режим, ще загубят правото да изнасят.

Министър Вътев подчерта, че през последните седмици се наблюдава засилен внос на слънчоглед с баржи по река Дунав. Той предупреди своя украински колега, че ако това темпо на внос се задържи, лимитът, необходим за нуждите на българските преработватели, ще бъде достигнат. Това респективно ще доведе до прекратяване на вноса с оглед на реализация на слънчогледа от българско производство.

Двамата министри се договориха за скорошна следваща среща, както и да продължи обменът на данни за търговията с чувствителни земеделски продукти.