„НикосХранинженеринг“ ООД работи в сферата на машиностроенето, специализирала се е в производството на оборудване за хранително-вкусовата промишленост, основно за млекопреработка. Основана е преди 25 години с идеята да извършва ремонти в един от най-големите млекопреработвателни заводи на Балканите – „Сердика”-Добрич.

Днес голяма част от продукцията е предназначена за износ. През последните години се експортира 95-98 % от произведеното от добричката фирма.  Тя има трайно присъствие на континентите извън Европа. Работи почти на целия африкански континент, също и в Азия – Близкия Изток и Централна Азия, в Далечния Изток навлиза сега. Има клиенти и в Европа, но те не съставляват съществен дял от общите продажби и обороти. Работи също в Северна и Южна Америка.

„В сравнение със световната картина, в България млекопреработвателната промишленост е по-скоро слабо развита – като капацитет на заводите, а и като разнообразие на продуктите. Понеже сме по-скоро малък пазар и заводите не са големи, те не са в състояние да правят големи инвестиции, за да можем да разчитаме само на българските си клиенти. Всъщност, почти се стараем да не работим на българския пазар”, коментира управителят на компанията Радослав Рачев.

 „Африка и Азия, Близкият Изток, са основния ни фокус. Със сигурност, ако засилим работата си и на другите места, където имаме присъствие, ще бъдем по-успешни. Но, се стараем да контролираме растежа си, защото, ако е неконтролируем, той крие рискове, превръща се в бумеранг“, коментира пред Про Нюз Добрич Радослав Рачев.

Компанията се фокусира в проектната работа. „По-интересните проекти за нас са да реализираме едно предприятие от началото до края. Дава ни се площадка – със или без сграда, след което ние дооборудваме до етапа, в който тя заработи и реализира продукция. Това е не само технологичната част за преработка на мляко и производство на млечни продукти. Когато се захванем с такъв проект ние правим всички технологични планове, подготвяме всички инженерни сметки за консумация на електроенергия, енергоносители. Осигуряваме необходимия ресурс, за да оперира едно предприятие. Поемаме и тяхната доставка. Понякога се занимаваме дори с това да търсим опаковки, да разработваме маркетингова стратегия”, добави управителят на „НикосХранинженеринг”.

От тази възможност се възползват основно клиенти в чужбина. Компанията работи сериозно в Кения, Етиопия, Уганда, Гана, има проект в Конго, в Северна Африка също – в Алжир, Тунис, както и в Близкия Изток – Саудитска Арабия, Катар, Дубай. В момента има проект в Ирак, преди две години са работили в Афганистан. Има стабилни партньорства в Узбекистан, Киргистан, Казахстан. 

За нас по-интересно е да изпълним един проект от началото до края, сподели Радослав Рачев. „НикосХранинженеринг” има партньорство с американска компания, която е световен концерн. „Работим много плътно с тях в Близкия Изток. За две години станахме  доставчик на част от машините, т.нар. инегратор – има места по света и обекти, където те не могат да работят, като Ирак, Дубай, Катар, Либия. Реализират проектите през нас, а нашият ангажимент е да купуваме от тях това, което може да се внедри в тези проекти като оборудване. Това партньорство се засилва все повече. За нас те са доверен и доста надежден партньор, който ни отваря много врати”, разказа още управителят на добричката фирма.

„НикосХранинженеринг” произвежда и оборудване, различно от това за млекопреработвателната промишленост.

„Имаме някои попадения при преработка на храни като шоколад, мед, сокове. Някои технологични процеси в хранително-вкусовата промишленост – специфични процеси, които обхващат много сфери. Имаме универсални съоръжения, които намират приложение не само в една индустрия. Но, не това е нашият фокус”, сподели Рачев.

„НикосХранинженеринг” има партньорство и с австрийска компания, с която заедно работят по реализацията на най-големият частен проект за ново предприятие в Узбекистан. „Това е първият ни клиент, заради когото започнахме да работим в Узбекистан. Тогава направихме малко разширение на съществуващия завод. След това продължихме да работим, изпълнихме още няколко проекта и клиентът ни остана доволен. Сега, когато дойде време за реализация на новия проект, те пак се доверяват на нас”, каза Радослав Рачев.

Компанията предвижда да разшири производството си и да назначи още работници. Това ще се случи по проект „Подобряване на производствения капацитет на НикосХранинженеринг ООД”. Общата му стойност е 1 060 000 лева, а делът на самофинансиране възлиза на една трета, спрямо общите допустими разходи. Финансирането е по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020. Очакванията са през 2020 година, в резултат от успешното изпълнение на инвестицията, производствения капацитет да бъде увеличен, производствените процеси да бъдат оптимизирани, да бъдат открити допълнителни работни места и да се подобрят условията на труд.

Около 20% от цялата инвестиция ще се използва за закупуване на проектантски софтуер за оборудване за хранително-вкусовата промишленост. В компанията работят 7 специалисти, които работят с такъв софтуер. Предстои да се закупят общо 10 лиценза. Ако всичко се развива по план, ще закупим още, добави управителят.

80%от стойността на инвестицията ще е в машини за металообработка. Това са основно компютъризирани машини, които могат да работят в синхрон с новия софтуер. Така всичко, което се разчертава, ще може да се пуска за обработка към компютъризираните машини. Едната от тях е абразивен воден джет за разкрой на листов материал. Такава в региона няма, тя е уникална – реже всякакви твърди материали с вода и абразивен пясък. Другите машини са специфични – за производство на цилиндри, за заготовки за някои от съоръженията ни.

„Идеята да направим инвестицията е, че ще успеем да подобрим производството на детайлите т.е. ще ги правим доста по-бързо, което ще ни даде възможност да разширим капацитета си”, каза Радослав Рачев.

Към днешна дата компанията има подсигурена работа за няколко месеца напред. Идват и нови поръчки, които също трябва да бъдат обезпечени. За тази година натовареността на завода е подсигурена. А, ръководството се надява, така да продължава и занапред.

„За да стана любител лозар, съм изпитал най-напред въздействието на този божествен еликсир върху себе си. Виното, което са произвеждали дядо ми и баща ми, съм консумирал в умерени количества и то влияеше положително върху здравословното ми състояние, настроение, най-вече укрепващо. И както е споменато в първата земеделска книга на Никола Икономов, кое може да бъде по-сладко на вкус и по-красив на гледане от плода на лозата – гроздето. И не само ползата, но и работата в лозето, резитбата, връзването, посаждането и размножаването на лозите разиграват сърцето на човека от радост”.

Това споделя за Про Нюз Добрич Лазар Панайотов от Добрич, който от десетилетия произвежда домашно вино. По стечение на обстоятелствата на божествен му еликсир, както той го нарича, са се наслаждавали в Англия, Канада и САЩ. Винарят от Добрич участва в конкурса за най-добро вино, организиран от Общината и Къщата на виното, от 2016 година, когато печели трето място с червената си напитка. Тази година в надпреварата се включва синът му Димитър Георгиев. Баща му няма да участва, даваме път на младите, споделя съпругата на Лазар Анжела Панчева.

Има един декар наследствено лозе в село Дончево – с много хубаво слънчево изложение, просторно. Лазар с желание отделя от свободното си време, за да се грижи за лозето си от 7-8 местни добруджански сорта – да го прекопава, да отглежда гроздето и накрая на до бере. Споделя, че периодично го тори с оборска тор и никога не използва химически препарати. Стремежът му е да запази традициите и грижливата подготовка за реколтата.

„Когато годината е добра гроздето е добре – разказва винопроизводителят. –  Узрява под добруджанското слънце и запазва своя специфичен вкус и аромат”. Лазар Панайотов разкрива някои от тайните за направа на хубаво вино: „При брането, което е ръчно, не допускам в съдовете за събиране и съхранение да попадат некачествени гроздови зърна – мухлясали, изсъхнали или неузрели чепки. Това съм го приел като първи основен фактор. Не допускам гроздовият сок да има неспецифични аромати. Гроздето, което заделяме за консумация, е най-добре узрялото, придобило характерния си за сорта цвят и с приятен външен вид. Още при беритбата може да се консумира и да се почувства неговата сладост. Бидоните, в които преди ферментация поставям набраното грозде, вече смачкано с ръчна гроздомелачка, са чисти и нямат неприятни остатъчни миризми – на плесен, мухъл. На буретата, в които наливам ширата, отделям внимание относно тяхната чистота. Буретата ми са от дъб, почистени и запарени една седмица преди тяхното ползване. Стоят в сухо избено помещение, където няма туршии, за да не добива виното друг аромат. Следва периодичен преглед по време на ферментация и с нетърпение чакам тя да свърши.

Това, което споделям с вас, е мое виждане по въпроса за произвеждане на домашно вино, което аз консумирам. Наздраве!”, споделя винопроизводителят.

Лазар Панайотов разказва и за интересна случка, свързана със сина му Димитър Георгиев. Той завършва образованието си в Сан Диего, там живее на квартира с един от преподавателите си – професор от Венецуела. Когато Димитър се дипломирал го почерпили с домашно вино и българска ракийка. Професорът казал: „Лазар, един народ, който може сам да си произвежда алкохол, е качествен народ”.

Заместник областният управител Красимир Николов бе гост на ритуала по зарязване на лозата и предаване на короната от стария на новия цар на лозето и виното в добричкото село Одринци. Както традицията повелява, от рано сутринта стопаните лозари се събраха в дома на миналогодишния цар на лозето и виното Георги Градинаров, където бе зарязана ритуално лозата.

След това шествието от развеселени стопани, заедно с музиканти, се отправи през селото до дома на новия цар, избран единодушно от одринчани – бай Цвятко.

77-годишният Цвятко Иванов посрещна гостите с дъхава погача. Те пък от своя страна не останаха длъжни и тропнаха българско хоро за здраве. Г. Градинаров предаде лентата на новия цар на лозето и виното, след което Цвятко Иванов заряза лозето, прекопа и прекади лозниците и нарече за берекет, здраве, благоденствие. Вдигайки наздравица с чаша вино Цвятко разказа кратка легенда за това как се е появило виното.

         Заместник областният управител Кр. Николов поздрави стария и новия цар, пожела на стопаните в село Одринци здраве и плодородие, та да са пълни бъчвите с вино. Празникът продължи с много настроение и музика.

За трета поредна година Фермерски пазар Добрич е част от културната програма на Община Добрич за Трифон Зарезан, съобщават организаторите. Производителите ще посрещнат добричлии с вино и богато разнообразие от чиста храна и уникални предложения за подаръци в празничните дни.
На 14.02 (петък)- пазарът ще бъде позициониран около часовниковата кула.
По традиция, на 14 февруари, кметът и добричлии ще пристигнат с каруца с вино в комплекс Стария Добрич, където танцьорите от ансамбъл „Добруджа“ ще проведат възстановка на ритуала „Зарязване на лозата – Трифон Зарезан”. Кметът ще зареже лозата и ще нарече за здраве и берекет през годината. След това ще бъдат обявени резултатите от Конкурса за най-добро домашно вино реколта 2019 г., който се организира съвместно с Къщата на виното. За всички гости е предвидена наздравица. Вино за почерпката е осигурено от Винарна REALITY, един от редовните участници във Фермерски пазар Добрич. Празникът се реализира съвместно с Регионален исторически музей Добрич.

Собственици на земя, които не я обработват, не я отдават под рента и аренда и не се интересуват от нея, или стопаните на т.нар. „бели петна“, губят милиони левове от ниски ренти. Тези хора могат да бъдат излъгани и дори да загубят собствеността на земята си, предупреждава анализ на Института за политики и развитие (ИПР).

Режимът на т.нар. „бели петна“ е регламентиран в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).  Това е механизъм, който дава право на земеделските производители да получат и обработват, по административен път, чужда земя,въпреки че нямат договор със собствениците. Въз основа на това те получават и право на европейска субсидия. Казано по-просто – ако вие сте собственик и не се интересувате от земята си или не знаете, че трябва да полагате специфични грижи (т.е. не подавате годишна декларация, както ви задължава законът), то тя се разпределя служебно към земеделски производители, които печелят от нея, вместо вас, коментират експертите на института.

Според ИПР щетите за стопаните на „бели петна“ са три – рентата, която получават е в пъти по-ниска от пазарната, собствеността може да бъде загубена или пък дългосрочно тази земя да не носи никакви ползи за своите собственици.

Анализът им показва, че най-много губят от ренти във Варна и Добрич.

Съгласно чл. 37в от ЗСПЗЗ, всеки земеделски стопанин, на който са му предоставени „бели петна“ е длъжен да заплати за тях рента, като сумата се внася в специална банкова сметка за чужди средства, управлявана от съответната областна дирекция „Земеделие“. Дължимата от арендатора сума е в размер на средното рентно плащане за декар за съответното землище. Всеки собственик, на основание чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ може да отиде на място в общинската служба „Земеделие“ по местонахождение на  имота и да подаде заявление, с което да изиска да му се изплатят събраните суми за неговите „бели петна“.

Оказва се обаче, че процедурата е толкова сложна, че никой няма интерес да го направи. Дори да се реши на това обаче, според официална информация, сумата, която ще получи е средно с 50% по-ниска от реалната пазарна рента, посочват от ИПР.

Според анализа на института най-ощетени са тези, които притежават земя във Варна, Добрич, Монтана и Силистра – с близо 30 лв. разлика на дка в рентата спрямо пазарните нива.Общата сума на загубите от неплатени ренти задминава 30 млн. лв.

Друг риск е да бъде загубена изобщо собственосттанад земята – чрез измама или прост законов трик, констатира анализът на ИПР. Законът за собствеността дава право за собственост по давност на недвижим имот с добросъвестно владение в продължение на пет години.

Това, според ИПР, означава че арендаторът има възможност да докаже, че е бил добър стопанин и без да уведоми истинския стопанин, да стане собственик на земята.

На места има и други измами. За да извадят определени парцели от статута им на „бели петна“ някои арендатори изготвят фалшиви договори за наем и ги регистрират в общинските служби „Земеделие“. Подобни случаи станаха публично известни за обществеността през 2017 г., когато се установи, че в общинските служби „Земеделие“ са регистрирани множество фалшиви договори за наем. Оказа се, че това се е превърнало в практика в десетки български общини.

Към днешна дата, по неофициални данни, се счита че между 10 и 15 млн. декара българска земеделска земя се обработват по силата на фалшиви договори за наем или аренда. Това представлява 10% от територията на България и 20% от българската земя със селскостопанско предназначение.

На 22 февруари, събота, в сградата на Научно-техническите съюзи в София(ул. Раковски 108), от 9 часа, Институтът събира безплатно собственици на такива бели петна, за да им  разясни какви са рисковете пред владеенето на тези терени.

Снегът, който падна през последните дни, се отразява идеално за есенните култури”, коментира за Агро Добрич професор д-р Иван Киряков, завеждащ селекция на зърнено-житните и бобовите култури в Добруджанския земеделски институт.

Рано е да се каже каква е нормата на валежите, но, според проф. Киряков поне 30 литра на квадратен метър са падналите валежи.

Няма опасност от измръзване, тъй като има снежна покривка. Най-ниските температури през последните дни бяха минус 9, минус 10 градуса. Нямаше силен вятър и не можа да отвее снега от полетата. Растенията са в покой.  Температурите не са много ниски и земеделските производители започнаха да торят. Прогнозата е температурите да се повишат. Като цяло, на този етап всичко е нормално, посочи проф. Киряков.