Начало блог страница 140

Фирма от Добрич произвежда оборудване за млекопреработка за цял свят

 „НикосХранинженеринг“ ООД работи в сферата на машиностроенето, специализирала се е в производството на оборудване за хранително-вкусовата промишленост, основно за млекопреработка. Основана е преди 25 години с идеята да извършва ремонти в един от най-големите млекопреработвателни заводи на Балканите – „Сердика”-Добрич.

Днес голяма част от продукцията е предназначена за износ. През последните години се експортира 95-98 % от произведеното от добричката фирма.  Тя има трайно присъствие на континентите извън Европа. Работи почти на целия африкански континент, също и в Азия – Близкия Изток и Централна Азия, в Далечния Изток навлиза сега. Има клиенти и в Европа, но те не съставляват съществен дял от общите продажби и обороти. Работи също в Северна и Южна Америка.

„В сравнение със световната картина, в България млекопреработвателната промишленост е по-скоро слабо развита – като капацитет на заводите, а и като разнообразие на продуктите. Понеже сме по-скоро малък пазар и заводите не са големи, те не са в състояние да правят големи инвестиции, за да можем да разчитаме само на българските си клиенти. Всъщност, почти се стараем да не работим на българския пазар”, коментира управителят на компанията Радослав Рачев.

Радослав Рачев

 „Африка и Азия, Близкият Изток, са основния ни фокус. Със сигурност, ако засилим работата си и на другите места, където имаме присъствие, ще бъдем по-успешни. Но, се стараем да контролираме растежа си, защото, ако е неконтролируем, той крие рискове, превръща се в бумеранг“, коментира пред Про Нюз Добрич Радослав Рачев.

Компанията се фокусира в проектната работа. „По-интересните проекти за нас са да реализираме едно предприятие от началото до края. Дава ни се площадка – със или без сграда, след което ние дооборудваме до етапа, в който тя заработи и реализира продукция. Това е не само технологичната част за преработка на мляко и производство на млечни продукти. Когато се захванем с такъв проект ние правим всички технологични планове, подготвяме всички инженерни сметки за консумация на електроенергия, енергоносители. Осигуряваме необходимия ресурс, за да оперира едно предприятие. Поемаме и тяхната доставка. Понякога се занимаваме дори с това да търсим опаковки, да разработваме маркетингова стратегия”, добави управителят на „НикосХранинженеринг”.

От тази възможност се възползват основно клиенти в чужбина. Компанията работи сериозно в Кения, Етиопия, Уганда, Гана, има проект в Конго, в Северна Африка също – в Алжир, Тунис, както и в Близкия Изток – Саудитска Арабия, Катар, Дубай. В момента има проект в Ирак, преди две години са работили в Афганистан. Има стабилни партньорства в Узбекистан, Киргистан, Казахстан. 

За нас по-интересно е да изпълним един проект от началото до края, сподели Радослав Рачев. „НикосХранинженеринг” има партньорство с американска компания, която е световен концерн. „Работим много плътно с тях в Близкия Изток. За две години станахме  доставчик на част от машините, т.нар. инегратор – има места по света и обекти, където те не могат да работят, като Ирак, Дубай, Катар, Либия. Реализират проектите през нас, а нашият ангажимент е да купуваме от тях това, което може да се внедри в тези проекти като оборудване. Това партньорство се засилва все повече. За нас те са доверен и доста надежден партньор, който ни отваря много врати”, разказа още управителят на добричката фирма.

„НикосХранинженеринг” произвежда и оборудване, различно от това за млекопреработвателната промишленост.

„Имаме някои попадения при преработка на храни като шоколад, мед, сокове. Някои технологични процеси в хранително-вкусовата промишленост – специфични процеси, които обхващат много сфери. Имаме универсални съоръжения, които намират приложение не само в една индустрия. Но, не това е нашият фокус”, сподели Рачев.

„НикосХранинженеринг” има партньорство и с австрийска компания, с която заедно работят по реализацията на най-големият частен проект за ново предприятие в Узбекистан. „Това е първият ни клиент, заради когото започнахме да работим в Узбекистан. Тогава направихме малко разширение на съществуващия завод. След това продължихме да работим, изпълнихме още няколко проекта и клиентът ни остана доволен. Сега, когато дойде време за реализация на новия проект, те пак се доверяват на нас”, каза Радослав Рачев.

Компанията предвижда да разшири производството си и да назначи още работници. Това ще се случи по проект „Подобряване на производствения капацитет на НикосХранинженеринг ООД”. Общата му стойност е 1 060 000 лева, а делът на самофинансиране възлиза на една трета, спрямо общите допустими разходи. Финансирането е по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020. Очакванията са през 2020 година, в резултат от успешното изпълнение на инвестицията, производствения капацитет да бъде увеличен, производствените процеси да бъдат оптимизирани, да бъдат открити допълнителни работни места и да се подобрят условията на труд.

Около 20% от цялата инвестиция ще се използва за закупуване на проектантски софтуер за оборудване за хранително-вкусовата промишленост. В компанията работят 7 специалисти, които работят с такъв софтуер. Предстои да се закупят общо 10 лиценза. Ако всичко се развива по план, ще закупим още, добави управителят.

80%от стойността на инвестицията ще е в машини за металообработка. Това са основно компютъризирани машини, които могат да работят в синхрон с новия софтуер. Така всичко, което се разчертава, ще може да се пуска за обработка към компютъризираните машини. Едната от тях е абразивен воден джет за разкрой на листов материал. Такава в региона няма, тя е уникална – реже всякакви твърди материали с вода и абразивен пясък. Другите машини са специфични – за производство на цилиндри, за заготовки за някои от съоръженията ни.

„Идеята да направим инвестицията е, че ще успеем да подобрим производството на детайлите т.е. ще ги правим доста по-бързо, което ще ни даде възможност да разширим капацитета си”, каза Радослав Рачев.

Към днешна дата компанията има подсигурена работа за няколко месеца напред. Идват и нови поръчки, които също трябва да бъдат обезпечени. За тази година натовареността на завода е подсигурена. А, ръководството се надява, така да продължава и занапред.

Ръст на пожарите в област Добрич през 2019-а заради опалването на стърнища

Завишение на броя на възникналите произшествия през м. г. в сравнение с предходната отчитат от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Директорът Дарин Димитров съобщи, че през 2019-а са регистрирани 1 536 пожара, при 1 231 през 2018 година, или с 305 повече.

Пожарите с материални загуби са 232 при 222 през предходната година. При тези без щети увеличението обаче е много голямо – с 310, или от 600 през 2018-а са скочили на 910 през 2019-а. Според Димитров то се дължи на нарастването на случаите на опалване на суха тревна растителност и отпадъци. Директорът на РД „ПБЗН” припомни, че през септември имаше бум на пожарите в стърнища. Без щети са и запалвания в комини на жилищни сгради, пожари на открито, които не са свързани със селското стопанство, но преобладаващи са тези на сухи треви и отпадъци.

През м. г. огнеборците от област Добрич са участвали в 22 аварийно-спасителни дейности, при 27 през 2018 година, в 301 помощни операции /313 през 2018-а/.

През годината пожарите в селското стопанство са 23.

В Англия, САЩ и Канада се носи славата на домашното вино на производител от Добрич

„За да стана любител лозар, съм изпитал най-напред въздействието на този божествен еликсир върху себе си. Виното, което са произвеждали дядо ми и баща ми, съм консумирал в умерени количества и то влияеше положително върху здравословното ми състояние, настроение, най-вече укрепващо. И както е споменато в първата земеделска книга на Никола Икономов, кое може да бъде по-сладко на вкус и по-красив на гледане от плода на лозата – гроздето. И не само ползата, но и работата в лозето, резитбата, връзването, посаждането и размножаването на лозите разиграват сърцето на човека от радост”.

Това споделя за Про Нюз Добрич Лазар Панайотов от Добрич, който от десетилетия произвежда домашно вино. По стечение на обстоятелствата на божествен му еликсир, както той го нарича, са се наслаждавали в Англия, Канада и САЩ. Винарят от Добрич участва в конкурса за най-добро вино, организиран от Общината и Къщата на виното, от 2016 година, когато печели трето място с червената си напитка. Тази година в надпреварата се включва синът му Димитър Георгиев. Баща му няма да участва, даваме път на младите, споделя съпругата на Лазар Анжела Панчева.

Има един декар наследствено лозе в село Дончево – с много хубаво слънчево изложение, просторно. Лазар с желание отделя от свободното си време, за да се грижи за лозето си от 7-8 местни добруджански сорта – да го прекопава, да отглежда гроздето и накрая на до бере. Споделя, че периодично го тори с оборска тор и никога не използва химически препарати. Стремежът му е да запази традициите и грижливата подготовка за реколтата.

„Когато годината е добра гроздето е добре – разказва винопроизводителят. –  Узрява под добруджанското слънце и запазва своя специфичен вкус и аромат”. Лазар Панайотов разкрива някои от тайните за направа на хубаво вино: „При брането, което е ръчно, не допускам в съдовете за събиране и съхранение да попадат некачествени гроздови зърна – мухлясали, изсъхнали или неузрели чепки. Това съм го приел като първи основен фактор. Не допускам гроздовият сок да има неспецифични аромати. Гроздето, което заделяме за консумация, е най-добре узрялото, придобило характерния си за сорта цвят и с приятен външен вид. Още при беритбата може да се консумира и да се почувства неговата сладост. Бидоните, в които преди ферментация поставям набраното грозде, вече смачкано с ръчна гроздомелачка, са чисти и нямат неприятни остатъчни миризми – на плесен, мухъл. На буретата, в които наливам ширата, отделям внимание относно тяхната чистота. Буретата ми са от дъб, почистени и запарени една седмица преди тяхното ползване. Стоят в сухо избено помещение, където няма туршии, за да не добива виното друг аромат. Следва периодичен преглед по време на ферментация и с нетърпение чакам тя да свърши.

Това, което споделям с вас, е мое виждане по въпроса за произвеждане на домашно вино, което аз консумирам. Наздраве!”, споделя винопроизводителят.

Лазар Панайотов разказва и за интересна случка, свързана със сина му Димитър Георгиев. Той завършва образованието си в Сан Диего, там живее на квартира с един от преподавателите си – професор от Венецуела. Когато Димитър се дипломирал го почерпили с домашно вино и българска ракийка. Професорът казал: „Лазар, един народ, който може сам да си произвежда алкохол, е качествен народ”.

Пшеницата край морето в област Добрич се развива по-добре от миналата зима

Макар да има остър дефицит на влага пшеничените посеви се развиват по-добре от миналата стопанска година, коментира за БТА Младен Мартинов – председател на една от най-големите земеделски кооперации в Добричкия регион, която членува в Националната асоциация на зърнопроизводителите. По думите му в стопанството няма да се стигне до разораване на масиви заради пропаднали посеви.
Есенно-зимните запаси на влага в землището на община Балчик, където кооперацията отглежда над 18 000 декара с пшеница, достигат 115 литра към средата на февруари при 170 литра на квадратен метър за същия период на миналата година, каза Мартинов. Браншовикът допълни, че посевите сега не са в активна вегитация, но след седмица-две ще имат нужда от влага и стопаните се надяват да завали. Председателят на кооперацията поясни, че в новата стопанска година пшеничените полета в региона са поникнали навреме и равномерно след есенните дъждове за разлика от предходната година, когато масивите са се раззеленили чак през ноември-декември. Според Мартинов динамиката в зимните температури не създава риск за пшеницата, която е калена и може да издържи по 15 градуса под нулата.
В Добричка област през тази стопанска година се очаква зърнена реколта от над 1 245 000 декара. Обичайно областната дирекция „Земеделие“ започва първите обследвания на масивите с пшеница през март.

Източник: БТА

МЗХ: Режимът на „белите петна“ гарантира правата на малкия собственик

Spring fields in Dobrudzha region

Всеки собственик e свободен да избира начина на управление на земеделските си земи, съобразно тяхното предназначение. Може да я обработва лично или чрез предоставянето й под наем или аренда с договор. За тези обстоятелства собственикът е длъжен да подаде декларация, като може да го направи и електронно. В тази декларация собственикът на земеделска земя може изрично да отбележи, че не желае имотите му да се включват в масиви за уедрено ползване (така наречените едногодишни споразумения за уедрено ползване).

В България земеделската собственост е изключително разпокъсана, като средният размер е 5,5 дка на собственик и прави не е ефективно земеползването в реални граници. Именно тази разпокъсана структура на земеделието в България безусловно определя нуждата от уедравяне по масиви.

В тази връзка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е разписана процедура за уедрено ползване на земеделските земи чрез едногодишни споразумения, без промяна на правото на собственост. В тези споразумения участват всички земеделски производители със съответните права на земеползване съгласно сключените договори. В тези масиви влизат и т.нар. „бели петна“ или земите, за които собствениците не са сключили договори и не са подали декларация за начина на стопанисване, както и не са подали декларация, че не желаят да се включат в тези масиви.

Процентът на тези площи спрямо общата обработваема площ в годините намалява, както следва:

Обработваема площ (дка) „Бели петна“ (дка) %  на „белите петна“ спрямо общата обработваема площ (дка)
Стопанска година 2018-2019
32 542 980 1 305 020 4,01
Стопанска година 2017-2018
32 505 190 1 410 770 4,34
Стопанска година 2016-2017
32 425 120 2 289 128 7,06
Стопанска година 2015-2016
32 218 530 1 983 440 6,16

 „Режимът на „белите петна“ – понятие „бели петна“ не съществува, както и няма имоти без собственици. Има обаче имоти, за които не се регистрира никакво действие по управлението им от страна на собственици или ползватели, т.е. това са изоставени имоти. В практиката тези имоти разговорно са добили популярност като „бели петна“.

Чрез споразумението за ползване се постигат следните цели:

  1. Възпрепятства се неправомерното ползване на имоти, чиито собственици не се интересуват от тях поради различни причини – в чужбина са, неразбирателство между наследници, разходоемко управление заради малкия размер на площите, нямат възможност и др.

2.  Чрез провеждането на т.нар. „уедрено ползване“, без промяна на правото на собственост, се дава възможност на собственици и ползватели, които желаят да се занимават със земеделие, да обработват земите в дадено землище уедрено, чрез образуване на икономически ефективни земеделски площи.

3. Защитават се правата и интересите на малките собственици, като им се гарантира и получаването на рента съгласно пазарните стойности, изчислена по ясно регламентиран ред в закона.

4. Постигат се добри икономически резултати в земеделското производство, като същевременно се отчитат и пазят интересите на дребните собствениците.

Земеделски имоти се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност.

С този режим са абсолютно гарантирани правата на собствениците на най-малки размер имоти, както и собствеността, опазването и съхранението на качеството на земеделските земи и получаването на пазарната рента за района.

От прилагането на тази процедура средно годишно 237 хиляди собственика на земеделска земя имат право ежегодно да получат доход от нея, без разходи за стопанисването и управлението й. Собствениците на т.нар. „бели петна“ могат да получат сумите от Общинските служби по земеделие, платени за ползването им. Необходимо е да подадат заявление и да се легитимират като собственик или наследник.

77-годишният Цвятко Иванов бе избран за Цар на виното в с. Одринци

Заместник областният управител Красимир Николов бе гост на ритуала по зарязване на лозата и предаване на короната от стария на новия цар на лозето и виното в добричкото село Одринци. Както традицията повелява, от рано сутринта стопаните лозари се събраха в дома на миналогодишния цар на лозето и виното Георги Градинаров, където бе зарязана ритуално лозата.

След това шествието от развеселени стопани, заедно с музиканти, се отправи през селото до дома на новия цар, избран единодушно от одринчани – бай Цвятко.

77-годишният Цвятко Иванов посрещна гостите с дъхава погача. Те пък от своя страна не останаха длъжни и тропнаха българско хоро за здраве. Г. Градинаров предаде лентата на новия цар на лозето и виното, след което Цвятко Иванов заряза лозето, прекопа и прекади лозниците и нарече за берекет, здраве, благоденствие. Вдигайки наздравица с чаша вино Цвятко разказа кратка легенда за това как се е появило виното.

         Заместник областният управител Кр. Николов поздрави стария и новия цар, пожела на стопаните в село Одринци здраве и плодородие, та да са пълни бъчвите с вино. Празникът продължи с много настроение и музика.

Винарските изби ще могат да кандидатстват за 16 млн. лв. годишно за инвестиции

Винарските изби ще могат да кандидатстват от 16 март до 10 април 2020 г. по мярка „Инвестиции в предприятия“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019 – 2023 г. С отварянето на втория прием по мярката, ДФ „Земеделие“ допълва списъка на допустимите за финансиране дейности. Освен за закупуването на нови машини и съоръжения, свързани с процеса на производство и съхранение на вино, бенефициентите ще могат да кандидатстват и за строително-монтажни работи по изграждане, надстрояване, пристрояване и/или реконструкция на сгради, предназначени за производство и съхранение на вино, контрол на качеството на произведените вина и др.

От финансова подкрепа по мярка „Инвестиции в предприятия“ могат да се възползват предприятия, вписани като винопроизводители в лозарския регистър, поддържан от Изпълнителната агенция по лозата и виното, както и организации на производители, асоциации на организации на производители и междубраншови организации в сектор винено грозде.

Определеният бюджет по мярката за финансовата 2020 г. е над 16,3 милиона лева, а за финансовите 2021 г. и 2022 г. – над 16,6 милиона лева годишно. Максималната стойност на един проект не може да надхвърля 800 000 евро, а максималният размер на общо допустимите разходи за целия период на Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 г. за един кандидат е 2 000 000 евро.

Допустимият процент на европейско финансиране по подадените проекти ще се определя в зависимост от вида на предприятията. Микро, малки и средни предприятия ще могат да получат до 50 % финансиране от ЕС, големите предприятия с годишен оборот под 200 милиона евро и по-малко от 750 служители – 25 %, а големите предприятия с оборот над 200 милиона евро и над 750 служители – 15 %. Оставащата част от разходите ще бъде за сметка на кандидатите за предоставяне на финансова помощ.

За удобство на потенциалните бенефициенти, на официалната интернет страница на ДФ „Земеделие“ са публикувани както често допусканите грешки, така и образци на документите за кандидатстване.

Припомняме, че мярка „Инвестиции в предприятия“ се приложи за първи път като част от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор през юни 2019 г. След обработка на депозираните заявления за предоставяне на финансова помощ са сключени 43 договора на обща стойност 30 190 727,63 лв. Одобреното европейско финансиране по сключените договори е в размер на 15 095 179,17 лв.

Удължава се приемът за промоции на вино

Първият прием по мярката „Популяризиране в трети държави“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019 – 2023 г. за 2020 г. ще бъде отворен от 17 февруари до 31 март 2020 г., а не както бе обявено по-рано – до 6 март. Вместо досегашните 50 %, бенефициентите ще получат до 60 % европейско финансиране за промотиране на вино на пазарите извън държавите – членки на ЕС. Промяната се дължи на изменение на европейското законодателство от февруари тази година, като спешна мярка за противодействие на увеличените вносни мита върху вина от Съюза в САЩ и възникващите от тях последствия за международната търговия с вино като цяло.

От по-високия размер на европейско финансиране ще могат да се възползват всички кандидати, чиито проектни предложения са подадени и одобрени в срок от 12 месеца, считано от 03.02.2020 г.

Във връзка с наложените законодателни промени, ДФ „Земеделие“ удължава периода за прием на промоционални проекти по мярка „Популяризиране в трети държави“ от 17.02.2020 г. до 31.03.2020 г. Образци на изменените документи за кандидатстване са публикувани на официалната интернет страница на Фонда.

Припомняме, че по мярката се промотират вина със защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ) и сортови вина без ЗНП/ЗГУ. При новите условия, в случай че кандидатите изберат да визуализират търговски марки и/или да промотират сортови вина без ЗНП/ЗГУ, те ще имат право на финансиране от ЕС в размер до 60 % от стойността на промоционалните им проекти и ще трябва да осигурят едва 40 % собствено финансиране. Ако кандидатите промотират само вина със ЗНП или ЗГУ без техните търговски марки, ще могат да получат до 60 % европейско финансиране и до 20 % национално съфинансиране, като се запазва досегашният размер на самоучастие от 20%.

Допустими бенефициенти са търговски дружества, чиито приходи от лозаро-винарска дейност през последните 2 години надвишават 50% от общите им приходи. За подпомагане имат право да кандидатстват още организации на производители на лозаро-винарски продукти, асоциации на организации на производители на лозаро-винарски продукти, междупрофесионални организации по Закона за виното и спиртните напитки, държавни органи и институции, чиято дейност е свързана с насърчаване на бизнеса, както и професионални организации, работещи основно в лозаро-винарския сектор.

Срокът за изпълнение на промоционалните проекти е от 1 до 3 години от датата на сключване на договора с ДФ „Земеделие“. Максималната стойност на едно проектно предложение за търговските дружества е до 1 млн. лв. Проектите на останалите допустими кандидати могат да достигат до 4 млн. лв.

Дейностите, които се подпомагат по мярката, включват участия в международни изложения, демонстрации в търговски обекти, организиране на посещения на мероприятия, фестивали, винени туристически дестинации и дегустации в България. Помощ може да бъде отпусната и за организиране на бизнес срещи, работни срещи, продуктови дегустации, тематични вечери и кулинарни училища, като условието е те да бъдат проведени паралелно с изложенията и демонстрациите в търговските обекти. Фонд „Земеделие“ ще финансира и рекламни материали като брошури, папки, химикали, USB стикове, дизайн на уебсайт, както и разходи за реклама в печатни издания.

Вино и чиста храна на празничния Фермерски пазар в Добрич за Трифон Зарезан

За трета поредна година Фермерски пазар Добрич е част от културната програма на Община Добрич за Трифон Зарезан, съобщават организаторите. Производителите ще посрещнат добричлии с вино и богато разнообразие от чиста храна и уникални предложения за подаръци в празничните дни.
На 14.02 (петък)- пазарът ще бъде позициониран около часовниковата кула.
По традиция, на 14 февруари, кметът и добричлии ще пристигнат с каруца с вино в комплекс Стария Добрич, където танцьорите от ансамбъл „Добруджа“ ще проведат възстановка на ритуала „Зарязване на лозата – Трифон Зарезан”. Кметът ще зареже лозата и ще нарече за здраве и берекет през годината. След това ще бъдат обявени резултатите от Конкурса за най-добро домашно вино реколта 2019 г., който се организира съвместно с Къщата на виното. За всички гости е предвидена наздравица. Вино за почерпката е осигурено от Винарна REALITY, един от редовните участници във Фермерски пазар Добрич. Празникът се реализира съвместно с Регионален исторически музей Добрич.

Проучване сочи, че собствениците на земя в област Добрич са най-ощетени от „белите петна”

Собственици на земя, които не я обработват, не я отдават под рента и аренда и не се интересуват от нея, или стопаните на т.нар. „бели петна“, губят милиони левове от ниски ренти. Тези хора могат да бъдат излъгани и дори да загубят собствеността на земята си, предупреждава анализ на Института за политики и развитие (ИПР).

Режимът на т.нар. „бели петна“ е регламентиран в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).  Това е механизъм, който дава право на земеделските производители да получат и обработват, по административен път, чужда земя,въпреки че нямат договор със собствениците. Въз основа на това те получават и право на европейска субсидия. Казано по-просто – ако вие сте собственик и не се интересувате от земята си или не знаете, че трябва да полагате специфични грижи (т.е. не подавате годишна декларация, както ви задължава законът), то тя се разпределя служебно към земеделски производители, които печелят от нея, вместо вас, коментират експертите на института.

Според ИПР щетите за стопаните на „бели петна“ са три – рентата, която получават е в пъти по-ниска от пазарната, собствеността може да бъде загубена или пък дългосрочно тази земя да не носи никакви ползи за своите собственици.

Анализът им показва, че най-много губят от ренти във Варна и Добрич.

Съгласно чл. 37в от ЗСПЗЗ, всеки земеделски стопанин, на който са му предоставени „бели петна“ е длъжен да заплати за тях рента, като сумата се внася в специална банкова сметка за чужди средства, управлявана от съответната областна дирекция „Земеделие“. Дължимата от арендатора сума е в размер на средното рентно плащане за декар за съответното землище. Всеки собственик, на основание чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ може да отиде на място в общинската служба „Земеделие“ по местонахождение на  имота и да подаде заявление, с което да изиска да му се изплатят събраните суми за неговите „бели петна“.

Оказва се обаче, че процедурата е толкова сложна, че никой няма интерес да го направи. Дори да се реши на това обаче, според официална информация, сумата, която ще получи е средно с 50% по-ниска от реалната пазарна рента, посочват от ИПР.

Според анализа на института най-ощетени са тези, които притежават земя във Варна, Добрич, Монтана и Силистра – с близо 30 лв. разлика на дка в рентата спрямо пазарните нива.Общата сума на загубите от неплатени ренти задминава 30 млн. лв.

Друг риск е да бъде загубена изобщо собственосттанад земята – чрез измама или прост законов трик, констатира анализът на ИПР. Законът за собствеността дава право за собственост по давност на недвижим имот с добросъвестно владение в продължение на пет години.

Това, според ИПР, означава че арендаторът има възможност да докаже, че е бил добър стопанин и без да уведоми истинския стопанин, да стане собственик на земята.

На места има и други измами. За да извадят определени парцели от статута им на „бели петна“ някои арендатори изготвят фалшиви договори за наем и ги регистрират в общинските служби „Земеделие“. Подобни случаи станаха публично известни за обществеността през 2017 г., когато се установи, че в общинските служби „Земеделие“ са регистрирани множество фалшиви договори за наем. Оказа се, че това се е превърнало в практика в десетки български общини.

Към днешна дата, по неофициални данни, се счита че между 10 и 15 млн. декара българска земеделска земя се обработват по силата на фалшиви договори за наем или аренда. Това представлява 10% от територията на България и 20% от българската земя със селскостопанско предназначение.

На 22 февруари, събота, в сградата на Научно-техническите съюзи в София(ул. Раковски 108), от 9 часа, Институтът събира безплатно собственици на такива бели петна, за да им  разясни какви са рисковете пред владеенето на тези терени.

Учен: Падналият сняг е идеален за развитието на есенниците в област Добрич

Снегът, който падна през последните дни, се отразява идеално за есенните култури”, коментира за Агро Добрич професор д-р Иван Киряков, завеждащ селекция на зърнено-житните и бобовите култури в Добруджанския земеделски институт.

Рано е да се каже каква е нормата на валежите, но, според проф. Киряков поне 30 литра на квадратен метър са падналите валежи.

Няма опасност от измръзване, тъй като има снежна покривка. Най-ниските температури през последните дни бяха минус 9, минус 10 градуса. Нямаше силен вятър и не можа да отвее снега от полетата. Растенията са в покой.  Температурите не са много ниски и земеделските производители започнаха да торят. Прогнозата е температурите да се повишат. Като цяло, на този етап всичко е нормално, посочи проф. Киряков.

През март Добрич отново ще е домакин на изложението „Пчеломания“

ХVI-ото специализирано изложение Пчеломания ще се проведе в Добрич от 19 до 21 март. В спортен комплекс „Простор” ще се предлагат микролаборатории, ветеринарни препарати, восъчни основи. Посетителите ще могат да избират мед, пчелни продукти и производи, пчеларски инвентар, производство и преработващо пчеларско оборудване, восъчни основи, микролаборатории за окачествяване, ветеринарни препарати, лицензирани майкопроизводители, специализирана литература, цветя.
На него ще бъдат представени нови технологии с нови продукти и тенденции в развитието на пчеларството, съобщават от “Добрички панаир” АД, който организира проявата.
В съпътстващата програма на форума ще бъдат обсъждани и развитието на пчеларството като малък бизнес, причините за умиране на пчелите и влиянието на пестицидите и други.

На форума ще бъде връчена награда за най-добър пчелар на 2018 година и приз на най-успешния изложител.

Справедлива, конкурентоспособна и екологична селскостопанска политика след 2020 година

Експертите от Областен информационен център – Добрич взеха участие в среща на Министерство на земеделието храните и горите със земеделски производители в Добрич. Близо 150 представители на бранша бяха запознати с новостите при директните плащания, държавните помощи през 2020 г., предстоящите приеми по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 (ПРСР), новите моменти в законодателството в сектор животновъдство и Общата селскостопанска политика след 2020 г.

В срещата участваха зам.-министърът на земеделието и храните Вергиния Кръстева, областният управител Красимир Кирилов, директорът на Областната дирекция по земеделие Десислава Иванова и  експерти от Министерството.

Заместник-министърът Вергиния Кръстева представи концепцията за създаването на компенсационен фонд срещу природни бедствия, който да служи за обезщетяване и застраховане. Част от средствата в него ще се формират от съществуващата държавна помощ за обезщетяване на пропаднали площи, доброволни вноски отземеделците и от мярка 17 „Управление на риска“ от ПРСР 2014-2020 г..

МарияХристова, координаторна координационното звено за създаване на Стратегическия план за новата ОСП в министерствопредстави напредъка и новите моменти в бъдещата Обща селскостопанска политика 2021-2027 г.(ОСП 2021-2027 г.).Планираният бюджет за новият период е в размер на 365 млрд. еврои 10 млрд. евро от програма „Хоризонт Европа“ за изследвания и иновации. България ще разполага с 5.6 млрд. евро по първи стълб (директни плащания) и 2 млрд. евро по втори стълб за развитие на селските райони.За плавен преход към бъдещата селскостопанска политика на ЕС е предвидено 2021 г. да е преходна, като земеделските стопани ще продължат изпълнението на своите ангажименти по старите правила, нообезпечени от бюджета на новия програмен период.

Дефинирани са осем области на интервенция за развитие на селските райони, които да бъдат адаптирани за нуждите на страните-членки. Това са: Райони със специфични ограничения, произтичащи от спазването на някои задължителни изисквания; Обмен на знания и информация; Установяване на млади фермери и започване на бизнес в селските райони; Инструменти за управление на риска; Сътрудничество; Инвестиции; Ангажименти за опазване на околната среда и климата и др. задължения в областта на управлението; Райони с природни или други ограничения. Минимум 30 % от бюджета на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони ще се планираза интервенциите,насочени директно към околната среда и изменението на климата

Във връзка с изготвяне на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони през периода 2021-2027 г. са изготвени SWOT анализи за влиянието на селското стопанство върху състоянието на околната среда и климатичните промени, социално-икономически анализ за развитието на селските райони и анализ на селското стопанство и хранително-вкусова промишленост. След тяхното финализиране и въз основа на тях ще бъдат идентифицирани потребностите и разписани мерките. През новия период, на правилата разписани в европейското законодателство ще бъдат заменени със стратегически подход базиран на цели и индикатори, измерващи тяхното постигане. Предварително ще се определят резултати, чийто постигане ще е условие за получаване на средства от ЕС. Във фокуса на новата селскостопанска политика е и привличане на повече млади хора и задържането им в земеделието, както и превръщането на селата в привлекателно място за живот и инвестиции.Планирано е увеличаване на максималния размер на помощта за установяване на млади фермери (до 100 000 евро). Дебатите заОСП на Европа за следващия програмен период на 2021 – 2027 г. продължават на ниво Европейска комисия. Предполага се, че ще бъдат финализирани във втората половина на годината.

Светослав Цеков, експерт в МЗХГ презентира предстоящите мерки през настоящата година по ПРСР 2014-2020 г., като акцентира само на подмерките, където представляват интерес за земеделските стопани, а именно:

  • подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, която ще подпомага земеделските стопани от сектор „Животновъдство“. Приоритетни ще бъдат кандидати сикономическият размер на земеделското им стопанство под 38 001 евро СПО, които са със сертифицирани за производство на биологични селскостопански продукти и са до 40 години.С най-голяма тежест ще са инвестициите, които ще се реализират в райони в по-голяма близост до зони, в които е възникнало огнище на заразна болест след 01.01.2014 г. Най-малко 50 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта е необходимо да с в инвестиции за подобряване на биосигурността в рамките на животновъдния обект/и.
  • по подмярка4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ще са допустими земеделски стопани, които имат икономически размер на стопанството от 6 000 до 7 999 евро измерен в СПО. Минимален размер на проектите е 1 250 евро, а максимален размер на проектите  – 25 000 евро.
  • Приема по подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ е предвиден за февруари 2020 г.Максималния размер на финансиране е до700 000 евро за животновъден обект(в зависимост от вида животно), но не повече от 1 млн.евро на кандидат. Съфинансирането е в размер до 70%.
  • Дейности по възстановяване на производствения потенциал, нарушен от остро заразни заболявания по свинете, дребните преживни животни /овце и кози/ и птиците ще се финасират по подмярка 5.2 „Инвестиции за възстановяване на потенциала на земеделските земи и на селскостопанския производствен потенциал, нарушени от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“. Ще могат да кандидатстватземеделски стопани, регистрирани преди 1 януари 2018 г. и извършващи животновъдна дейност преди тази дата, които са засегнати от силно заразна болест и това е довело до унищожаване на най-малко 30% от земеделския потенциал на стопанството Максималният бюджет на проект е до  1 млн. евро, а съфинансирането е 100%.
  • Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ ще подкрепи дейности за развитие и укрепване на малки земеделски стопанства в сектор „Животновъдство“. Проектни предложение ще могат да подават земеделски стопанства на физически лица, еднолични търговци, ЕООД, при които над 50 % от икономическия размер на стопанството, измерен в СПО се сформира от следните животински единици  – свине, овце, кози и птици.

Приключи предварителният ранкинг по подмярка 6.3 от ПРСР 2014 – 2020 г.

Приключи предварителното класиране на проектните предложения по  подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от ПРСР 2014 – 2020 г. по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.007.

След приключване на приема в „ИСУН 2020“, проектите по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.007  по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от ПРСР 2014 – 2020 г. бяха оценени от оценителната комисия за извършване на предварителна оценка. Резултатите от работата на оценителната комисия за извършване на предварителната оценка са публикувани на интернет страницата на ДФ „Земеделие“.

Всеки кандидат по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.007  по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ може да провери заявените и присъдени точки след предварителната оценка по критериите за подбор. При извършване на предварителната оценка ДФ „Земеделие” – РА се е придържала стриктно към утвърдените условия за кандидатстване и разяснения към тях на Министерство на земеделието, храните и горите, в качеството на Управляващ орган на ПРСР 2014 – 2020 година.

Кандидатите, чиито проектни предложения са получили по-малък брой точки от заявените по горепосочената процедура, могат да подадат писмени възражения до Управляващия орган на ПРСР по реда на чл. 9в от Закона за подпомагане на земеделските производители в 14–дневен срок от публикуване на настоящите списъци.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.007 по подмярка 6.3 през ИСУН е 22 000 000,00 евро.

Област Добрич произвежда 40% от лавандулата в България

През настоящия програмен период от 2014 до 2019 в област Добрич се засилва интересът към отглеждането на технически култури и площите нарастват  7 пъти и заемат 16% от общите за страната. Ръст има и при тези със зеленчуци, те са скочили близо два пъти, а трайните насаждения – с 15 процента.

Това съобщи в Добрич заместник-министърът на земеделието и храните Вергиния Кръстева. Тя посочи, че площите с лавандула в област Добрич, заявявани за директна подкрепа, са нараснали пет пъти в сравнение с 2014 година. При нас се намира близо 40 процента от цялото производство на лавандула.

72 239 дка с лавандула бяха ожънати през лятото на 2019 г. в Добричка област. Тези площи превръщат региона в първенец по производство на етерично масло от лилавата билка. Сухите числа показват главоломно нарастване на трайните насаждения с лавандула през последните години в Добруджа: през 2018 г. – почти 40 000 дка, а година по-рано – 24 000 дка. А 10 години по-рано в цяла Добричка област е имало едва около 600 дка с ароматната билка, т.е. по-малко от десет пъти в сравнение с настоящите площи. 
Главоломно нарасна и броят на дестилериите, за да отговори на нуждите на производството. В цяла Добруджа се нароиха предприятия от различен калибър – както модерно оборудвани, с голям капацитет, лаборатории и мощности, така и малки казани в задните дворове.

Само в община Генерал Тошево са разположени една трета от посевите с лавандула в целия регион. Там през това лято имаше 11 действащи дестилерии и преди прибирането на реколтата в процес на изграждане бяха още 4. Всичко това породи основателни притеснения какво ще се случи с масовата истерия по лавандулата, която превърна златните добруджански полета в лилави. 

Добивите от етерично масло през лятото на 2019 г. се оказаха драстично по-ниски в сравнение с предходни години. Достигнаха едва по 5,6, рядко 7-8 кг от декар. Това е повече от двойно по-малко в сравнение с предходната стопанска година, когато на места в дестилериите са добивани по 15, дори 19 кг масло. Въпреки очакванията на земеделските производители, ниските добиви не доведоха до по-високи цени. Масово лавандуловото масло се изкупуваше около 70-80 лв. за килограм. През октомври цената се срина още повече и достигна 50-55 лв./кг. А само година по-рано маслото наистина се превърна в злато и цените удариха тавана от 250, дори 280 лв./кг. Това отново подхрани масовото втурване към бизнеса с етерично-маслени култури. 

Производителите са категорични – лавандуловото масло през 2019 г. е с висока себестойност. Освен че са ниски добивите – 6-8 кг от декар, което е двойно по-малко в сравнение с предходната стопанска година, има промени в начина на заплащане при дестилирането. Доскоро в предприятията са искали цена на количество, докато през изминалата стопанска година се е плащало на казан. Така при ниски добиви и такса от 300-400 лв. за дестилиране, маслото излиза наистина скъпо. 

Най-ощетени се оказват по-дребните производители, които трябва да си калкулират наеми за техника – за камиони за транспорт на зелената маса, които са около 500 лв. Отделно се плаща за косачка около 50 лв./дка, а ако изчислим и ръчния труд – в брой по 80-100 лв. на човек за ден, то тогава разходите за производство на килограм лавандулово масло стават сериозни. Много от по-едрите фермери отдавна се оборудваха с необходимата техника, но инвестициите са сериозни и както се оказва, възвръщаемостта е все още далеч.

Последни новини