Производителите на плодове и зеленчуци ще могат да се възползват от 4 пъти по-голям бюджет през 2020 г. по схемата „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция”. През 2019 г. в направлението беше разпределен ресурс от 3,6 млн. лв. За настоящата бюджетът е увеличен на 18,6 млн. лв.

Земеделските производители ще могат да кандидатстват за подпомагане по схемата от 3 до 28 февруари 2020 г. Документи ще се приемат в областните дирекции на ДФ „Земеделие“.

Помощта покрива до 50% от допустимите разходи за инвестиции за такава техника, но не повече от 120 000 лева. Тя се предоставя под формата на капиталова субсидия за закупуване на машини, оборудване и линии за подготовка, охлаждане и съхранение при производството на собствена първична земеделска продукция. По предложение на браншовите организации в сектор „Растениевъдство” обхватът на схемата е разширен, като се включват и машини, оборудване и съоръжения за защита от слана и градушки.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, малки и средни предприятия, признати групи или организации на производителите.

Целта на държавната помощи е да стимулира земеделските стопани да направят инвестиции за подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанствата си и по-специално да намалят производствените разходи.

За първи път в помощ на бенефициентите е публикувана и информация за най-често допусканите грешки при кандидатстване. Сред тях са случаите, при които заявеното оборудване или дейности не попадат в обхвата на допустимите инвестиции, предоставяне на непълна обосновка, липса на документи и др. На интернет страницата на ДФ „Земеделие“ е публикувана както информация за най-често допусканите грешки, така и указанията, и документите за кандидатстване.

УС на ДФ „Земеделие” утвърди 2 000 000 лв. финансов ресурс по схемата „Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко“ за 2020 г.

Срокът на действие на схемата е до 31.12.2020 г. Нотифицираният максимален бюджет по схемата за периода е 2 млн. лева. През 2019 г. са одобрени и договорирани 85 проекта на обща стойност 1,5 млн. лв., които предстои да бъдат изплатени през 2020 г.

По схемата се възстановяват до 50% от извършените разходи за инвестиции, като максималният размер на помощта е не повече от 25 хил. лева. Подпомагането се предоставя под формата на субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции в стационарни и мобилни доилни съоръжения, оборудване за съхранение на мляко и съоръжения за изкуствено изхранване на новородени животни с мляко.

Целта на държавната помощ е стимулирането на земеделските стопани да направят инвестиции за подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанствата си и по-специално – да намалят производствените разходи.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

34 560 000 лв. ще е финансовият ресурс за 2020 г. по схемата за държавна помощ „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“. Това реши на свое заседание днес Управителният съвет (УС) на Държавен фонд „Земеделие“.

Помощта по схемата се предоставя на едно стопанство за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти за хуманно отношение към животните, поети за най-малко 5 години.

В обхвата на помощта за хуманно отношение към птиците са включени следните мерки:

            • Мярка А. Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг.

            • Мярка Б. Осигуряване на свободна подова площ не по-малка от 10% над задължителния стандарт.

            • Мярка В. Подобряване на условията за хуманно отношение към птиците по време на транспорт (само за доставки до кланицата).

            • Мярка Г. Намаляване емисиите на амоняк с 30 % (гарантиране на концентрация на амоняк (NH3 до 14 ррт), чрез добавяне в постелята на силикатни минерали (перлит, алуминосиликати – каолин, бентонит, зеолит/клиноптилолит/ и др.).

            Усвоеният ресурс през 2019 г. е в размер на 34 429 270 лв.

Маслодайната роза за първи път влиза в обхвата на подпомагане по схемата “Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период”. По предложение на бранша Министерство на земеделието, храните и горите пренотифицира държавната помощ. В тази връзка беше увеличен и бюджетът по схемата с 8 млн. лв. (от 22 млн. лв. на 30 млн. лв.) за периода на прилагане на схемата – до края на 2022 г. Решението беше публикувано в официалната страница на ЕК на 8.11.2019 г.

Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ утвърди финансов ресурс от 6 млн. лв. по схемата за зимните пръскания за 2020 г. Разпределените и усвоени средства за държавната помощ в направлението през миналата година бяха в размер на 5,6 млн. лв.

Помощта се предоставя на два етапа. Първият е през пролетта. Той обхваща периода от преминаване на студовете до набъбване на плодните пъпки. При него стопани получават до 270 лв. на хектар с ДДС за закупени с разходооправдателни документи препарати за борба с вредителите. Средствата, които се предоставят за втория етап, следва да покрият част от разходите на овощарите и градинарите, направени за растително-защитни продукти, които се използват през есента, в периода на масов листопад и гниене на листата. В този случай финансовата подкрепа е до 100 лв. на хектар с ДДС.

Целта на помощта е ограничаване на загубите от разпространяването на зимуващи вредителите по трайните насаждения. Предстои да бъдат изготвени указания за кандидатстване.

Среднозимното преброяване на водолюбивите птици установи исторически минимум на световно застрашената червеногуша гъска в Шабленско-Дуранкулашкия езерен комплекс, съобщи екологът в Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/ Михаил Илиев.

По думите му във влажната зона в дните на кампанията са преброени под 200 гъски, но нито една от редкия вид, което не се е случвало в последните 25 години.

Шабленското и Дуранкулашкото езеро се смятат за зимен дом на красивата птица, която долита в Приморска Добруджа от далечна Арктика. В последните години най-голяма численост от вида е установена през 2018-а – след среднозимното преброяване през март, когато в защитената зона кацат около 30 000 екземпляра, според данни на БДЗП.

Ключов фактор за отсъствието на червеногушата гъска на Шабленското и Дуранкулашкото езеро тази зима е топлото време и вероятно птиците са на север – в Румъния и Украйна, коментира Михаил Илиев, който е и част от екипа на проекта на БДЗП „Сигурен прелетен път за червеногушата гъска“.

При преброяването във влажната зона са установени патици, потапници, гмурци, корморани, лебеди. По северния Черноморски бряг – около нос Калиакра, са регистрирани средиземноморски буревестници, които са необичайни за зимата, добави екологът пред БТА.

Във връзка с новата политика на работа на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция и поетите ангажименти на ръководството за даване на точност, яснота и спазване на съответните графици на плащане, фондът информира земеделските стопани, кога да очакват постъпление по съответните схеми и мерки през следващите 6 месеца.

Изпълнителният директор на ДФЗ – РА Васил Грудев обяви индикативния график за предстоящите оторизации по схемите и мерките за директни плащания за Кампания 2019, които ще бъдат извършени. Графикът е публикуван на страницата на ДФ „Земеделие“.

Първото плащане за тази година ще бъде направена на 31 януари, когато ще се преведе втори транш по преходната национална помощ за говеда, необвързана с производството, обяви Грудев.

През месец февруари ще започнат плащанията по мярка 10 „Агроекология и климат“. На 21 февруари бенефициентите може да очакват финансовото подпомагане в двете направления – за пасторализъм и редки местни породи. За сравнение през 2019 г. плащанията стартираха на 22 април. Това означава, че тази година субсидията ще се изплати с около 2 месеца  по-рано, съобщи Грудев.

Тютюнопроизводителите също ще получат субсидиите си с два месеца по-рано от миналата година. Средствата ще им бъдат преведени на 20 февруари, допълни Грудев.

Най-чаканите плащания са свързани със схемите за обвързана подкрепа в сектор „Плодове и зеленчуци”. Преводите по 8-те направления ще бъдат разположени поетапно във времето между 13 март и 20 март 2020 г. – с половин месец по-рано от миналата година, информира Грудев. Той припомни, че до края на януари стопаните доказват с документи произведената и реализирана продукция. Изпълнителният директор на фонда призова бенефициентите да бъдат коректни при отчитането на документите по схемата.

На 23 март ще бъдат наредени средствата по схемата за преразпределително плащане (СПП). Индикативният бюджет е 109 млн. лева. Плащането ще бъде направено с 15 дни по-рано спрямо миналата година, заяви Грудев.

За 17 април е планирана схемата за зелени директни плащания, чиито бюджет е 467 млн. лева.

Грудев обърна внимание, че плащанията по двете схеми – преразпределително и зелени директни плащания, ще бъдат извършени въз основа на окончателния слой „Площи, допустими за подпомагане“. Останалите направления по мярка 10 „Агроекология и климат“, които ще започнат от 1 април и ще продължат до 20 април, също ще бъдат направени на база окончателния слой.

Плащанията по „Натура-2000” и Рамковата директива за водите” ще започнат от 4 май. Те ще бъдат изтеглени с 13 дни по-рано спрямо 2019г.

Субсидиите за протеинови култури са заложени в графика за 8 май, а плащането за памук – за 10 май.

Едно от най-важните плащания е по мярка 11 за биологично производство. Очакванията са средствата да бъдат оторизирани от 20 май, обяви Грудев. Той подчерта, че това може да стане само при условие, че към 31 март регистърът на биопроизводителите, поддържан от МЗХГ, е наличен на 100% и функционира. Така ще може да се направят проверки преди началото на плащането от една страна, а от друга – ще се спази поетия към ЕК ангажимент.

В средата на месец май ще се осъществят и окончателните плащания по НР1 и НР2, които ДФЗ авансово разплати през ноември 2019 г.

Окончателните плащания по СЕПП ще са в периода 1-5 юни, а тези за младите земеделски стопани – на 10 юни. Дребни земеделски производители ще получат субсидиите си на 20 юни, каза още Грудев.

Паленето на стърнища в страната продължава, въпреки предупрежденията и санкциите, които ДФ „Земеделие“ налага, съобщават оттам.

В тази връзка, ръководството на фонда предупреждава стопаните, че ще им бъдат налагани глоби за палене на земеделски площи, независимо от факта, че още не е започнала Кампания 2020. Субсидиите за парцелите, които се опожаряват преди подаването на заявления по схемите на директните плащания, ще бъдат намалявани. Тези площи ще носят предварителна тежест за налагане на глоби още при тяхното очертаване – когато кампанията започне.

Екипи от „Техническия инспекторат“ на ДФЗ продължават да проверяват на място всички сигнали за запалени стърнища, които се подават към институцията. Сигналите постъпват основно от дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, както и от граждани.

В периода от февруари до края на ноември 2019 г. от страна на ДФЗ са извършени извънредни проверки по 115 сигнала за горящи земеделски площи в страната. Най-засегнати са областите Русе, Разград, Плевен, Монтана и Хасково. Проверяващите екипи са констатирали основно изгаряния на стърнища от зърнено-житни култури, площи с царевица, слънчоглед, рапица, пасища и сухи треви. Местоположението на пожарите е локализирано с GPS-устройство и са извършени измервания на засегнатите площи.

Неправомерни практики по опожаряване на стърнища и други растителни остатъци през 2019 г. са установени общо при 244 кандидати по схемите и мерките на директните плащания. Засегнати са 421 земеделски парцела, като опожарената площ възлиза на 2 051 ха (20 510 дка).

На основание член 10, ал. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане, опожарените земеделски площи се считат за неподходящи за субсидиране за съответната година и се водят като наддекларирани.

Паленето на стърнища е забранено и се санкционира както по българското законодателство, така и по европейските правила. Глобите се налагат в рамките на системата за контрол и по кръстосаното съответствие, които са част от Национален стандарт 6. Когато се установи опожаряване на стърнища от зимни и пролетни култури със слята повърхност (пшеница, ръж, тритикале, овес и ечемик) се отразява нарушение на Национален стандарт 6. Той е част от Националните стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земята, съгласно Заповед № РД 09-122/2015 на министъра на земеделието и храните.

Санкциите за неспазване на условията за кръстосано съответствие се изчисляват в проценти. Те се прилагат върху всяко плащане към кандидата по схемите и мерките на директните плащания. Процентът на намалението зависи от тежестта, степента, продължителността и повторяемостта на установеното неспазване. В случай на неспазване поради небрежност процентът на намалението на плащанията е до 5 %, а в случаите на повторно неспазване – до 15 %. В случай на умишлено неспазване, процентът на намалението е не по-малък от 20 % и може да доведе до цялостно изключване от една или няколко схеми за подпомагане и може да се прилага в продължение на една или повече календарни години.