На
територията на област Добрич няма промишлени обекти, в които да са регистрирани
случаи на Африканска чума по свинете. Към момента има само два установени случая
на заболяването при диви прасета. Те са на територията на общините Балчик и
Генерал Тошево, животните са загробени по надлежния ред.
Това
докладва директорът на Областната
дирекция по безопасност на храните д-р Анелия Андонова, секретар на Областната
епизоотична комисия, която заседава днес.
Със
заповед на директора на БАБХ е забранено движението на животни и клането им на
територията на цялата страна и са разпоредени мерки – вземане на проби,
проследяване на животните във фермите.
„Мярката
е временна. Затворени са и кланиците, като и там се проверява извършването на
дезинфекция и се вземат отривки. Проби се вземат и от регистрираните превозни
средства за превоз на животни. До края на седмицата ще приключим работата по
вземането и изпращането на проби от нашата област“ – каза още д-р Андонова.
В
рамките на заседанието на комисията бе обсъдено наличието на терени за
загробване на животни. Част от общините имат определени такива терени, други са
процедура по одобряване на предложени такива, докладваха кметовете на общини.
Със
заповед на зам.-министъра на
земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов във връзка с усложнената
епизоотична обстановка е разпоредено заседания на комисиите да се извършват два
пъти в месеца, съобщи областният управител Красимир Кирилов.
ДФ „Земеделие“ преустановява до второ
нареждане физическите
проверки на място в свиневъдните стопанства на територията на цялата страна. Забраната
е разпродадена със Заповед на изпълнителния директор на ДФЗ – РА Васил Грудев. Тя е част от кризисните мерки, предприети
от държавата, за превенция и преодоляване разпространението на Африканската чума по свинете (АЧС).
При
планиране на проверките на място ДФЗ ежедневно ще проследява информацията за
актуалната епизоотична ситуация на официалния сайт на Българска агенция по
безопасност на храните (БАБХ).
Преди извършване
на посещение на място при кандидатите за финансово подпомагане от ДФЗ, ще бъде
съблюдавана публикуваната информация от БАБХ, както по отношение местоположението на
свиневъдни обекти, така и във връзка с наложените ограничения за придвижване на
хора и транспортни средства.
До 31 януари 2020 г. се удължава срокът за групово ловуване на дива свиня в цялата страна. Целта е максимално редуциране на популацията на дива свиня във всички ловностопански райони на страната като мярка за ограничаване разпространението на заболяването Африканска чума по свинете (АЧС), съобщи министърът на земеделието Десислава Танева. Освен удължаване на сроковете за ловуване, със заповед на министъра на земеделието, храните и горите се отменя и зонирането на инфектираните зони при констатирани случаи на АЧС. Отпада забраната за лов в територии, в които е установена дива свиня с наличие на вируса. Ловните дружинки следва да спазват стриктно мерките за биосигурност. За провеждане на лов, ловците предварително подготвят ями за загробване на остатъците от отстреляните диви свине. Задължително трябва да се осигурят и препарати за дезинфекция и пръскачки, с които ловците да обработят използваните инструменти, облеклото, обувките, оръжията и принадлежностите към тях, както и автомобилите. Всички отстреляни по време на лов диви свине задължително се изследват за вируса на АЧС като изследванията са за сметка на БАБХ.
През 2020 г. фонд „Земеделие“ планира да изплати над 926 млн. лв. по
Програмата за развитие на селските райони, директните плащания за
фермерите ще се запазят в рамките на 1.5 млрд. лв., а други над 410 млн.
лв. ще бъдат разпределени като държавни помощи и кредити. Това сочи
бюджетът на институцията за започващата година.
2020 г. ще бъде
последната за настоящия програмен период, в която ще могат да се подават
проекти по селската програма. Очаква се чрез нови приеми да бъдат
разпределени около 225 млн. лв., като най-очакваните мерки от тях са за
биопроизводство, където бюджетът беше изчерпан още в първите години на
програмата и за животновъдите, пострадали от болести по животните,
включително и бушуващата с пълна сила през последната половин година
африканска чума по свинете, която до момента успя да пробие в девет
промишлени свинекомплекса.
В края на
миналата година от фонд „Земеделие“ съобщиха, че до момента са
подписани повече 6500 договора по Програмата за развитие на селските
райони, чиято стойност надхвърля 3.9 млрд. лв. Изплатените средства по
тях пък са за близо 2.3 млрд. лв. През тази година фондът трябва да
преведе на кандидати още 926 млн. лв, е заложено в бюджета на
институцията. Средствата са свързани са свързани с изпълнението и на
т.нар. правило N+3. според което одобреният бюджет за дадена година в
програмата трябва да се разплати до максимум 3 години след това, в
противен случай средствата ще останат неусвоени. За 2019 г. институцията
беше заплашена от сериозен риск за загуба на средства заради огромно
изоставане с одобрението и разплащане на проекти, което беше наваксано
през второто полугодие – чрез придвижване на проекти и авансово
изплащане на субсидии за необлагодетелствани райони през декември вместо
в първата половина на 2020 г.
Новите схеми за подпомагане – за кризи в животновъдството и биопроизводство Освен ключова за изпълнението 2020 г. ще бъде и последната, в която бизнесът ще може да кандидатства за финансиране в програмата за селските райони. Очертава се през годината да бъде отворен прием за кандидатстване за около 225 млн. лв., разпределени измежду 11 схеми за подпомагане.
Един голям дял от средствата ще бъдат насочени към
животновъдството. От една страна, ще бъде отворена нова мярка за т.нар.
възстановяване на селскостопанския потенциал, чрез която ще могат да се
правят инвестиции от животновъдни стопанства, пострадали от болести през
последните години. Ще бъдат отделени и средства за повишаване на
биосигурността във фермите, включително и в най-малките стопанства.
Отварянето на такива приеми се подготвя от есента на миналата година
покрай тежката криза с африканската чума по свинете, която вече проби в 9
свинекомплекса.
След няколко години с нулев прием на проекти за
биопроизводство заради бързо изчерпване на бюджета, насочен към сектора,
през настоящата се очаква да бъдат отделени близо 80 млн. лв. Това
обаче ще се случи само при положителни резултати от одита на ЕК на
сектора, който през проведен през ноември.
За годината са
заложени и приеми на проекти за консултантски услуги, малки стопанства,
залесяване и местни инициативни групи според плана на програмата.
ДФ „Земеделие“ ще
подпише 13 административни договора по подмярка 8.4. „Възстановяване на щети по
горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ от мярка 8
„Инвестиции в развитите горски територии и подобряване жизнеспособността на горите“
от ПРСР 2014 – 2020 г.
Инвестиционните
предложения са подадени от общини, държавни предприятия и юридически лица.
Общата стойност на средствата, които ще бъдат договорени по подмярка 8.4 са
близо 5 млн. лева. Безвъзмездната финансова помощ за всеки кандидат е в размер
на 100% от допустимите разходи по проекта.
На 10 януари – петък, изтича срокът, в който животновъдите могат да подават заявления за разсрочване на кредити, дължими към ДФ „Земеделие“.
От възможността за отсрочване на
главницата и лихвата по предоставените кредити могат да се възползват птицевъди
и свиневъди, получили кредити за фураж в периода от 2008 до 2010 г.
Облекчението се отнася и за фермери, отглеждали едри и дребни преживни животни,
на които са предоставени заеми за фураж от 2008, 2009, 2010 и 2012 г.
Задълженията си ще могат да разсрочат само стопани, които през стопанската
2018/2019 г. са отглеждали животни от същото направление, за което са получили кредити.
Това се удостоверява с извлечение от Интегрираната информационна система ВетИС
на БАБХ, а за животни, които не подлежат на идентификация – с писмо от
официален ветеринарен лекар.
Припомняме,
че с решение на УС на Държавен
фонд „Земеделие“ се разсрочват кредитите, отпуснати на животновъди през периода
2008 – 2012 г. Размерът на лихвата по отсрочването на задълженията е в размер на
3 %. Не се допуска отсрочване на кредити на кредитополучател, за който е
открито производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон към датата
на сключване на анекса.
Календарът
от събития в областта на селското стопанство в Добрич ще бъде открит с
традиционното изложение „Борса за семена и посадъчен материал”.
То се
организира за 26-и път от „Добрички панаир” и ще се проведе от 29 януари до 1
февруари. Участниците ще представят продукцията си в изложбените площи в
спортен комплекс „Простор”.
Поредното издание на форума за сетен път ни убеждава, че българската
аграрна наука и свързаните с нея производства са трайно стъпили на територията
на Европа, а това е най-сигурното доказателство за добрата европейска
перспектива на България, посочват организаторите.
Борсата за семена ще предложи на изложители и посетители семена, посадъчен
материал, торове, препарати и специализирана литература. През дните на
изложението земеделските производители ще имат възможност да направят своя
избор и да си осигурят най-добрите продукти за сеитбена кампания 2020 г.
По
време на изложението земеделските стопани ще могат да закупят нови сортове
семена за пролетни и есенни култури – фасул, леща, царевица, слънчоглед,
пшеница, зеленчуци. Цветя и овошки също са част от продукцията на изложението.
Преди началото на сеитбената кампания обичайно борсата предлага и разсад за
етерично-маслени култури като лавандула, маточина, бял равнец.
В спортния комплекс „Простор“ се очакват и производители на торове,
препарати за растителна защита, на селскостопанска литература и други.
Липсата на влага в почвата към момента не е проблем
за пшеницата в област Добрич. Ако сушата продължи втора година обаче не е добре, предупреждава проф. Иван Киряков
от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево.
„Като влага на този етап е добре, тъй като пшеницата
е в слаба вегетация. Дори по-ниските температури през последната седмица
доведоха до спиране на самата вегетация”, коментира специалистът.
По думите му, температурните амплитуди през
последните дни – минимални до минус 2, минус 3 градуса и максимални – не повече от 7-8 градуса, са
дали възможност на пшеницата да се закали. Така тя може да издържи и до минус
10 градуса без сняг.
„В момента на пшеницата не е нужда много влага.
Наличното е достатъчно”, коментира проф. Киряков. Благодарение на това, че в последните дни на
2019 година температурите не надвишиха 7 градуса, пшеницата постепенно да
навлезе в покой. Надявам се, че температурите да не падат много, добави той.
Опасенията му са от очертаващата се втора година
суша. „В момента може и да не ни трябва сняг, но е нужен. Ако втора година
изкараме с ниски валежи, няма да е добре. Валежи през декември почти нямаше. Ако
продължи така и през януари, ситуацията ще стане доста сериозна”, коментира
проф. Киряков. Затова той изрази надежда, че ще има достатъчно валежи, за да не
бъде поставена в риск пшеничната реколта тази година.
Традиционно високите нива на ренти в Добруджа отдавна са „препъни
камък” в отношенията между собствениците на земя и земеделските стопани.
Темата е щекотлива и всеки дърпа чергата към себе си. И както винаги, в
аргументите и на двете страни има истина, която ответната страна не
иска да прозре.
В Добруджа рентите нямат абсолютно никаква конкуренция с останалите
райони на страната. През последните години собствениците на земя
получават средно по 100 лв./дка. Има години и случаи, когато са
изплащани средно по 120 лв./дка.
Между 80 и 100 лева на декар – това е размерът на рентата през
тази стопанска година собствениците на земя в Добруджа. Тези суми са с
по 10-20 лева по-малко в сравнение с предходния сезон. Собствениците
недоволстват, земеделците – също.
„Рентите трябва да са по-ниски. В крайна сметка ние инвестираме в
земята, в техниката, в производството на културите, в поддръжката на
машините. Нашите коси побеляват, докато продадем стоката”, коментира
Тодор Карагюлиев, който обработва 2000 дка земя в община Каварна.
„Собствениците на земя са си прави да искат ренти, но те не са на
полето да дойдат да видят с какво се справяме и какво се случва. Защото
може и да имаш нулева година, може природата да съсипе всичко, но това
за тях не е от значение. Те не знаят нашите проблеми и по-лошото е, че
не искат да ги знаят”, допълва още фермерът.
Той отчита, че през изтеклата стопанска година е реализирал ниски
добиви както от пшеница, така и от пролетните култури. Цените на зърното
също не удовлетворяват стопанина, а в същото време разходите по
производството постоянно се качват.
Една от причините за високата себестойност на пшеницата са рентите,
също смята Петър Димитров, земеделски стопанин, обработващ 12 000 дка в
общините Балчик, Каварна и Ген.Тошево. Той е категоричен, че големите
суми са останали от годините, когато земеделската продукция е била
по-скъпа, а добивите – удовлетворяващи. Сега обаче картината на полето е
съвсем друга. Според Петър Димитров отношенията между самите земеделски
производители също оказва влияние върху рентата.
„Реално в момента стопаните печелят по-малко, а в дадени случаи могат
да излязат на загуба, за да издържат на конкуренцията и да платят.
Затова през последните 5 години рентите са между 80 и 100 лв./дка”,
уточни още земеделският производител.
При една по-висока себестойност на пшеницата обаче, „изтънява”
печалбата за самия стопанин. Изчисленията на Петър Димитров показват, че
при 700 кг/дка среден добив при цена от 30 ст./кг и субсидия от 30 лв.
излизат бруто 240 лв. на декар. От тях 100 лева е рентата. Остават 140
лв., в които фермерът трябва да се вмести с разходи от 80 до 120 лева.
Но практиката показва, че има разходи по пшеницата, които надвишават
тази сума.
Статистическите данни за Добричка област показват среден размер на
рентата от 91 лв. за 2018 г. През предходната година сумите са били с
4,6 % по-ниски. Само за сравнение – в останалите части на страната
рентата е двойно по-малка и е средно по 48 лв./дка.
Отличници по изплащане на най-високи ренти са земеделските производители
от община Балчик, които са давали през 2018 г. средно по 102 лв./дка,
сочат още данните от статистиката. В община Шабла собствениците на земя
са получили средно по 92 лв./дка, а в община Каварна – 91 лв./дка.
Двата района на Добруджа с най-скъп чернозем и най-високи ренти са
Добрич и Силистра. Обичайно в Крайдунавска Добруджа собствениците на
земя получават рентите с около 15-20 лева по-малко в сравнение с
Добричка област. През тази стопанска година обаче тенденцията се обърна и
рентите в Силистренско достигнаха 80 и 100 лв./дка. Това е породено от
добрата реколта от зърнено-житни култури, която реализираха през този
стопански сезон производителите от тази част на Добруджа. Година по-рано
рентите се движеха между 75 и 90 лв./дка.
Високите нива са резултат от сблъсъка на големи и малки фирми, смята Илия Проданов, зам.-председател на УС на НАЗ.
„Картината с рентите е шарена. В Северна България са много високи,
бих казал невъзможни за печелившо земеделие. Смятам, че 90-100 лв./дка
не е рента, от която остава нещо за земеделеца. Големи фирми се опитват
да вземат земята на малките”, обобщи браншовикът.
„Другият проблем са кооперациите, които имат възможност да дават
висока рента по простата причина, че те не инвестират. Имат материалната
база, имат навесите и им трябва само да купуват машини”, посочва още
Илия Проданов. Според него държавата не е институцията, която трябва да
регулира рентите.
При една лоша година утвърдените в Добруджа ренти няма как да
бъдат изплатени, обобщават земеделски стопани от региона. В практиката е
наложено правилото, че парите, изкарани от декар площ, трябва да се
разпределят горе-долу по равно между собственика и производителя.
Първият обаче не носи никакъв риск, докато вторият – да. Балансът в
отношенията и в изчисленията е много сложен и в същото време деликатен.
Липсва ли, ще стане лошо и за зърнопроизводителите, и за собствениците
на земя.
Площите 72 239 дка с лавандула бяха ожънати през лятото на 2019 г. в Добричка област.
Тези площи превръщат региона в първенец по производство на етерично
масло от лилавата билка. Сухите числа показват главоломно нарастване на
трайните насаждения с лавандула през последните години в Добруджа: през
2018 г. – почти 40 000 дка, а година по-рано – 24 000 дка. А 10 години
по-рано в цяла Добричка област е имало едва около 600 дка с ароматната
билка, т.е. по-малко от десет пъти в сравнение с настоящите площи.
Главоломно нарасна и броят на дестилериите, за да отговори на нуждите
на производството. В цяла Добруджа се нароиха предприятия от различен
калибър – както модерно оборудвани, с голям капацитет, лаборатории и
мощности, така и малки казани в задните дворове.
Само в община Генерал Тошево са разположени една трета от посевите с
лавандула в целия регион. Там през това лято имаше 11 действащи
дестилерии и преди прибирането на реколтата в процес на изграждане бяха
още 4. Всичко това породи основателни притеснения какво ще се случи с
масовата истерия по лавандулата, която превърна златните добруджански
полета в лилави.
Добивите и цените
Добивите от етерично масло през лятото на 2019 г. се оказаха драстично по-ниски в сравнение с предходни години.
Достигнаха едва по 5,6, рядко 7-8 кг от декар. Това е повече от двойно
по-малко в сравнение с предходната стопанска година, когато на места в
дестилериите са добивани по 15, дори 19 кг масло. Въпреки очакванията на
земеделските производители, ниските добиви не доведоха до по-високи
цени. Масово лавандуловото масло се изкупуваше около 70-80 лв. за
килограм. През октомври цената се срина още повече и достигна 50-55
лв./кг. А само година по-рано маслото наистина се превърна в злато и
цените удариха тавана от 250, дори 280 лв./кг. Това отново подхрани
масовото втурване към бизнеса с етерично-маслени култури.
Разходите
Производителите са категорични – лавандуловото масло през 2019 г. е с
висока себестойност. Освен че са ниски добивите – 6-8 кг от декар, което
е двойно по-малко в сравнение с предходната стопанска година, има
промени в начина на заплащане при дестилирането. Доскоро в предприятията
са искали цена на количество, докато през изминалата стопанска година
се е плащало на казан. Така при ниски добиви и такса от 300-400 лв. за дестилиране, маслото излиза наистина скъпо.
Най-ощетени се оказват по-дребните производители, които трябва да си
калкулират наеми за техника – за камиони за транспорт на зелената маса,
които са около 500 лв. Отделно се плаща за косачка около 50 лв./дка, а
ако изчислим и ръчния труд – в брой по 80-100 лв. на човек за ден, то
тогава разходите за производство на килограм лавандулово масло стават
сериозни. Много от по-едрите фермери отдавна се оборудваха с
необходимата техника, но инвестициите са сериозни и както се оказва,
възвръщаемостта е все още далеч.
Разсадът
Втурването към лавандулата има своето обяснение – най-висока печалба от
декар. В производители обаче се превърнаха и хора, които нямат идея дори
как се прави земеделие, но се повлияха от „славата” на лилавата билка
за бързи пари и държаха да са в крак с „модата”. Така навлезе некачественият разсад и новите фермери купуваха резници от неясен и смесен сортов състав с различно качество на маслото. Резултатът – шарени посеви в различни нюанси на лилавото, в различна степен на узряване, с различни по големина и ширина туфи.
Какво се случи през есента на 2019 г.? Рязък спад в цената на
лавандуловия разсад. Ако година по-рано един стрък се е търгувал по
18-25 стотинки, то есента на 2019 г. пазарът се срина до 10 ст. на
стръкче лавандула. Една от причините е отказът от изкупуване на
лавандулов разсад. Разсадниците смъкват цените, тъй като през ноември се
залагат новите насаждения на полето и те трябваше да реализират
произведените резници. Появи се и още едно немислимо до преди година
явление – оферти за продажба на трайни насаждения с лавандула или
отдаването им под наем.
Ловно-рибарските дружини на селата
Черна, Житница и Лясково, община Добричка, бяха домакини на традиционния председателски
лов на сдружение „ЛРД-Добрич“- гр. Добрич.
Всяка година в навечерието на Коледа,
вече десетилетия наред, се провежда този лов, в който участват
председателите
на ЛРД, членовете на управителния съвет и контролния съвет на
Сдружението. Този път гости бяха председателят на ловното сдружение от
Вълчи дол Николай
Христов, с група ловци, с които добричкото Сдружение имат договор за
съвместна
дейност и отлични взаимоотношения.
Създадената организация бе за ловуване на фазан. Илия Михайлов,
председател на УС на сдружение „ЛРД-Добрич“ и член на УС на НЛРС-СЛРБ,
сподели:
„Повече от десетилетиe, всяка година се прави организация за разселване на фазани, а през зимните
месеци е в ход и редовното им подхранване. Благодарение на усилията на ловците
от Добричко, броят на фазаните всяка година се увеличава. На
миналогодишния председателски лов в ловния район на ЛРД Методиево слуката е над
20 фазана.
Това събиране преди празниците се
използва и за своеобразен отчет на свършеното през 2019 г. Споделят се
проблемите, които имат да решават ловците и риболовците през следващата година.
Обменя се опит с колегите от сдруженията, с които имаме сключен договор за
съвместна дейност.“
В председателския лов участваха над 45
ловци, разпределени в три групи в ловните полета на ловна дружина с. Житница с
председател Георги Ламбов, ловната дружина в с. Черна с председател Стефан
Костадинов и тази на с. Лясково с председател Петър Симеонов.
Ловният излет продължи повече от три
часа, като крайният резултат е отстреляни 15 фазани и още толкова
останаха в природата.
Мероприятието продължи с другарски обяд,
организиран от Сдружението, на който по традиция се споделиха интересни случки
от ловците през годината, обмени се опит по отношение на ловно-стопанската
дейност, вдигаха се наздравици.
Накрая Илия Михайлов пожела на всички членове в цялата страна, както и
на партньорските организации от Гърция и Румъния здраве, щастие и
радост в семействата през новата 2020 г. И, разбира се, традиционното
“Наслука!”
„2,8 млрд. лева подкрепа получиха
българските фермери за 2019 г. От тях над 1 млрд. лв. бяха преведени в
последния месец, тъй като стартираха плащанията по Кампания 2019“. Това
съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на
заседание на Министерски съвет днес.
Тя каза още, че по Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020 г. са договорирани 71,2 % от
бюджета, включващ многогодишните ангажименти. Разплащането е достигнало
42,4 %, като в значителна степен е наваксано изоставането. „Останаха
само две мерки, които трябва да се финализират през януари месец. По
Програмата за морско дело и рибарство договорирането е 69%, а
разплащането – 23,2%, от което 16,2% е в 2019 г.“, посочи министър
Танева. По думите й, одитът за биологичното производство, по
предварителни данни от заключителната среща, е преминал успешно,
вследствие на което ще може да се проведе дебата за мярка 11 „Биологично
производство“.
Земеделският министър подчерта, че
изпращаме годината с една изключително добра реколта в областта на
зърнените култури. Пшеницата достигна 6,1 млн. тона, по прогнозни данни,
което е с 5% увеличение, а при ечемика с 20%. Брутната добавена
стойност в аграрния сектор, по резултати за деветмесечието, има ръст на
всяко тримесечие. Стокообменът при външната търговия достига 3,4 млрд.
евро, като има 7,4% ръст положително външно търговско салдо в размер на
823 млн. евро. Най-голям дял има увеличението при износа на зърнени
култури, които като темп е значително по-висок от предходни години.
Министър Танева каза, че
предизвикателството в земеделието за тази година беше заболяването
Африканска чума по свинете (АЧС). Тя обобщи, че приключваме годината с
42 регистрирани огнища на болестта, от които само 8 са в производствени
комплекси. Около 140 хил. са засегнатите домашни свине, а близо 200 са
случаите на засегнати диви прасета. В момента е ловен сезон и се
изпълнява Планът за депопулиране. „За тази година приключваме с са
изплатени 70 млн. лв. за превенционни дейности, дейности по унищожаване
на огнищата и компенсации, свързани с заболяването АЧС. От тях 9 млн.
евро са предоставени от Европейската комисия, като се очаква постъпване
още 22 млн. евро съфинансиране.
Десислава Танева благодари на всички
стопани, които изпълниха препоръките на държавата и благодарение на
тях болестта беше овладяна. Тя посочи, че в света към тази година са
засегнати 51 страни и са унищожени 6,6 млн. свине.
Земеделският министър припомни, че
миналата седмица приключи конференцията за АЧС, от където заедно с
цялата научна общност, беше изготвен заключителен доклад и препоръки. В
момента се изготвя план 2020 г. за превенция и борба със заболяването,
който предстои да бъде представен и приет на Централната епизоотична
комисия.
В началото на следващата година,
предстои приемането на нормативни изменения, включително в Закона за
ветеринарномедицинската дейност, които уреждат условията за отглеждане
на домашни свине. Всички те са изготвени в посока повишаване на мерките
за биосигурност. Министър Танева посочи, че в процес на отваряне са шест
мерки от ПРСР за подкрепа на животновъдството. Две от тях за обучение
вече са отворени, а още четири предстои да бъдат отворени през първите
месеци на следващата година. Тя обобщи, че за първи път засегнатите от
АЧС свинекомплекси ще могат да ползват европейски средства за
репопулиране.
„Изключително
съм доволен, че вчера по мое настояване бяха изслушани представители и
собственици на дестилерии от цялата страна във връзка с проблемите относно
квалификацията в Наредба 2. Също така имахме среща и с Изпълнителната власт – МОСВ,
по същия казус. Работата по тази тема ще продължим активно и през 2020 г.” –
това сподели в социалната мрежа народният представител Йордан Апостолов.
Както Агро
Добрич вече съобщи, депутатът от НФСБ и специалисти от дестилерия за
преработка на етерично-маслени култури от Каварна инициираха подписка, с която се иска промяна в
Наредба №2 за класификацията на отпадъците. Тя стартира в Добруджа и е адресирана
до заместник министър-председателя по икономическата и демографска политика
Марияна Николова, министъра на околната среда и водите Нено Димов, министъра на
земеделието, храните и горите Десислава Танева и председателя на Комисията по
земеделие и храни в Народното събрание Мария Белова.
„Ние,
долуподписаните производители, преработватели и собственици на дестилационни
уредби за добив на етерични масла чрез водопарна дестилация, категорично
настояваме за промяна на Наредба 2, в която отработената суровина от тревни
смеси /лавандула, маточина, лайка, резене, копър, бял равнец и др./ са
класифицирани като отпадък”, пише в подписката. В нея се обяснява, че по тази
причина всички РИОСВ в страната при проверки на дестилиерите налагат санкции и
глоби, тъй като отработената суровина се събира и съхранява на площадки за
последваща употреба. Категорично не сме съгласни, че тази суровина е отпадък и
настояваме този естествен растителен отпадък да бъде влаган в почвата”,
заявяват недоволните.
Те настояват
под егидата на вицепремиера да се организира провеждане на срещи с ресорните
министерства за отпадане на този код в Наредбата. Искат също да има изслушване
на заседание на Комисията по земеделие и храни в Парламента по въпроса и държат
да получат положително становище по казуса от МЗХГ.
Към подписката
ще бъдат приложени експертни становища, препоръки и анализи за полезността на
отработената суровина:
Становища
и анализ на български учени
Становище
от Институт за розата и етеричномаслените култури /Стопанска Академия/
Анализ на
отработената суровина от ЯРА МИЛА-Англия
Всички ние
вярваме в своевременното и бързо решаване на този проблем в бранша, се посочва
в подписката”, се посочва в подписката.
Изкупната цена на пшеницата в Добричко се повиши значително. В момента стига 320-325 лв. за тон, докато в началото на сезона беше едва 270 лв. за тон. Това съобщи председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова, цитирана от БТА.
Както през изминалите години, така и сега цената на житото се
повишава преди Нова година. Причината е че повечето мелничари нямат
достатъчно място за съхранение и сега са започнали отново да купуват
зърно. Външният пазар е най-важният фактор за догодина и „на зелено“
вече са факт. Продавачи обаче са основно зърнопроизводители без
достатъчни финансови ресурси.
Според Жекова 2019 г. беше трудна
за зърнопроизводителите в региона, заради сушата и по-ниските с 10-15%
добиви на пшеница. Това е довело и до по-ниски ренти за собствениците на
земя – 60-90 лв. за декар. При постигнат добив от средно 700 кг, зърно,
рентата се качва до 100 лв., каквато беше преди година.
Най-търсена е пшеницата с добри хлебопекарни качества, с висок глутен и протеини.
Използването на биомаса за енергийни цели ще бъде приоритет в община
Тервел в периода 2020-2023 година, предвижда нова краткосрочна програма
за възобновяеми енергийни източници, предложена за обществено обсъждане.
Техническият потенциал за добив на енергия от слама, царевични и
слънчогледови стъбла и пити, лозови пръчки, в общината се оценява на
близо 137 000 МВтч за година. При това потенциалът е определен при
оползотворяване на 30 на сто от растителните отпадъци. Земеделските
площи в района надхвърлят 418 000 декара – над 72 на сто от територията
на общината, и са заети предимно със зърнени, технически и фуражни
култури. В горските територии от близо 128 000 декара също има потенциал
за събиране на дървесни отпадъци, се посочва в стратегията за въвеждане
на мерки за използване на възобновяемите източници. В Тервел вече има
изградено предприятие за пелети и в следващите години общината ще
насърчи и други инвестиционни проекти за оползотворяване на растителните
отпадъци. В програмата кметската управа планира да намали разходите
на горива и енергия в публичния сектор с 10 на сто за година, като ще
въведе система за управление на енергията, включително – и на
възобновяемите източници. Такава е целта и за бизнеса, а в частния
сектор трябва да се осигури спад на разходите с 6 на сто за година.
