Фамилната фирма на Пламен Борисов “Фарм сенс” АД е четвърта, според оборотите, в сектора на земеделието, съобщава “Капитал”.

Тя има продажби за над 283 млн. лв., а за две години оборотът е скочил с цели 75%. Групата има дълга корпоративна история, започнати и приключили партньорства с две чужди компании и към днешна дата включва зърнобази в Североизточна България, клонове в няколко държави и продажби на различни пазари.

Пламен Борисов е познато лице в земеделския сектор. По образование е агроном и след социализма започва собствен бизнес – първо изнася плодове. Започва да търгува със зърно през 1991 г. – чрез дружеството “Дефко”, а в продължение на 10 години до 2002 г. работи на българския пазар съвместно с швейцарската Dominion Grain, която на практика е един от първите международни търговци, стъпили в страната. През 2011 – 2013 г. международният гигант Glencore през две сделки придобива дялове в “Дефко”, но впоследствие двамата партньори се разделят. “Заради несходство в характерите”, казва Борисов. “Дефко” сега е обратно собственост на фамилията му. Синът на Борисов за кратко е зам.-министър на земеделието и евродепутат от ГЕРБ в началото на това десетилетие.

Днес семейството работи основно през дружеството “Фарм сенс”. Компанията разполага с шест зърнобази в Североизточна България с 200 хил. тона вместимост, има клонове в Швейцария и Сингапур и офис в Румъния. През друго дружество обработва 30 – 40 хил. дка собствена и наета земеделска земя. В последната година приходите й растат с 27% до 283.8 млн. лв. За годината компанията има печалба 1.88 млн. лв., което също е ръст спрямо 2017 г., и постига рентабилност 0.7%.

Зад числата от финансовите отчети за 2018 г. стои търговия с 900 хил. тона зърно при около 700 хил. тона година по-рано. От тях около половината са продажби на пшеница, около 30% – на царевица, а останалите – ечемик, рапица и др. Зад нарастването на търгуваните количества от “Фарм сенс” през последните години стоят различни фактори, но един основен – работата с финансовите институции. “Започнахме да работим с банки в чужбина, основно в Швейцария, което даде един тласък да се развиваме”, казва Борисов, допълвайки, че като цяло търговията със зърно е много тежка, защото изисква голям финансов ресурс за покупките, банките трудно финансират без обезпечение.

В момента основният износ е за Европа, а в последните две-три години се разширява и към нови пазари в Далечния изток, отправна точка за което е представителството на фирмата в Сингапур. “Много труден пазар е Далечния изток, той ни е слабо познат, ние също не сме познати там. Някои търговци са там от 200 години, а ние едва от две”, разказва Борисов. По думите в един момент Индия е била много добър пазар, след това Китай, Индонезия и други и като цяло азиатският район е перспективен. А това се вижда и през данните – продажбите в Азия вече имат 15-20% дял във “Фарм сенс”.

Компанията търгува и на Чикагската стокова борса, но според Борисов в малък обем и повече “за да опипаме почвата”.

Основната част от стоките, които “Фарм сенс” търгува, са с български произход, а около 20-30% от зърното е закупено в Румъния, Сърбия, Унгария и други държави в региона. Според Борисов компанията изкупува зърно от производители, които са в цялата страна. “Имаме една група фермери, с които работим по-близко, и те са възприели нашата стратегия, създали сме си нещо като зърнен пул с производители и кооперации, на които даваме съвети и смятаме, че в дългосрочен план те са на по-добра печалба от отношенията си с нас”, разказва той, допълвайки, че фермерите осигуряват определен обем от стоки на компанията, а тя от своя страна се опитва да им даде по-стабилни ценови нива. Неговите наблюдения са, че като цяло в българската търговия със зърно няма дългосрочни отношения, което е негатив. Вторият съществен проблем според него е, че българското зърно е най-скъпото в региона на Черноморския басейн.

Източник: “Капитал”

От Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ очакват пазарът на пшеницата да се стабилизира до края на септември. Хлебното зърно вече се търгува по около 300 лева за тон при 350 лева миналата година, а фуражната пшеница върви по 285 лева за тон, съобщи на БТА председателят на браншовата асоциация Костадин Костадинов. По думите му търговията на зърно в последните седмици е била замряла заради голямото разминаване в цените между търсенето и предлагането.
Хлебната пшеница от новата реколта е с много добри качества, с висок показател – между 25-28, за глутен, като малко по-ниско е хектолитровото число заради падналите дъждове преди жътвата. Очакваме в края на септември пазарът да се отвори, като е важно какъв износ на зърно ще тръгне от Русия, Украйна и целия Черноморски регион, коментира Костадин Костадинов, който е и сред зърнопроизводителите в Добричка област.
Добричкият регион традиционно отглежда най-много пшеница в страната. През това лято земеделските стопани добиха близо 719 400 тона зърно при 660 863 тона през миналата година, според данни на областната дирекция “Земеделие”.

Източник: БТА

Фестивал на хвърчилата край Шабла ще “пожелае” с настъпването на есента лекокрил вятър на птиците. Осмото издание на празника ще събере деца и възрастни на обичайното място – Малкото море, южно от Шабленския фар, на 21 и 22 септември, съобщават от Зеления образователен център, който заедно с общината организират парада. Фестивалът по традиция се посвещава на природата, птиците и хората в Приморска Добруджа.
Хвърчилата ще летят над ширналите се край морето поляни сутрин от 10 часа до мръкване, посочват организаторите. Според фестивалния афиш в демонстрациите ще участва и клуб от Турция, който ще пусне в небето спортни и акробатични хвърчила.
В съпътстващата програма на празника на сцената ще излязат артистични формации от региона, Васко Кръпката и “Подуене Блус Бенд”, допълват от Зеления образователен център. Ще има арт ателиета за деца и щандове с грънчарски изделия, плетени фигурки, стъклопис, както и биопазар.

Източник: БТА

Експедиция от Археологическия институт с музей при БАН открива от днес четвъртия си сезон в проучванията на историческия нос Чиракман край Каварна, съобщи на БТА директорът на музея в морския град Пенко Георгиев. По думите му екипът под научното ръководство на д-р Елена Василева ще продължи разкопките на средновековни сгради от ХV-ХVII век, както и на сграда от античния период. Археолозите очакват да обогатят с нови данни историята на търговските отношения на древногръцката колония Бизоне, както и на средновековния град, възникнал върху останките на античната крепост.
Нос Чиракман, който е бил обитаван от елинистичната епоха до късното средновековие, е паметник на културата, проучван повече от три десетилетия. При археологическите разкопки е разкрита крепостната стена, базилика от VI век, няколко църкви, късносредновековен некропол с над 700 погребения и други.
Разкопките в тазгодишния сезон се финансират от Министерството на културата и община Каварна и ще продължат до края на септември, каза директорът на Историческия музей в морския град.

В крайграничното село Росица днес Варненският и Великопреславски митрополит Йоан освети параклис, носещ името “Св. Иван Рилски”.

Параклисът пропътува 800 километра, за да заеме отреденото му място в генералтошевското село.

Изграден е в Солун, Гърция, и доставен от 800 километра дотук с благословията на владиката. Размерите му са 6 на 5,10 метра.

След освещаването му в него ще могат да се извършват кръщенета, венчавки, помени.

Председател на църковното настоятелство е отец Тодор.

Сумата за изграждането на храма възлиза на около 30 000 лева, осигурени от община Генерал Тошево, Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет и дарители на Църковното настоятелство в с. Красен, от рентите за църковната земя, която е около 100 декара, от дарители.

След повече от 40 години в Росица отново имат храм

Помогнали са и общинските съветници Стилиян Стоянов, Коста Костов, както и арендаторът Недялко Славов.

Хората в селото са много вярващи и са много благодарни за това, че вече имат храм. Чакат го вече повече от 40 години. От 1975 година жителите на Росица мечтаят да има къде да запалят свещ и да се помолят.

Параклисът в Росица е вторият, който бе донесен от Гърция. Първият бе в село Калина.

Символична първа копка на храма в с. Росица бе направена през лятото на 2016 година. Тогава се реши и какво име да носи параклисът – „Успение на преподобния Йоан Рилски Чудотворец”.

Преди време пред Про Нюз Добрич кметът на селото изрази благодарност и към отец Петър, който направи връзката с фирмата в Гърция. “За мен той е Човек с главно „Ч”. Даде всичко от себе си, за да се случи параклисът на Росица, макар да няма пряк ангажимент към нашето село, коментира тогава кметът Димитрина Стоянова .

В Добричка област ще бъдат пробно преброени 72 земеделски стопанства, съобщават от областната дирекция “Земеделие”. Кампанията, която започва на 1 септември и ще събира данни за използваната земя, земеделска техника, отглежданите животни, работната сила и други, ще провери в реални условия инструментариума на официалното преброяване на земеделските стопанства в България през 2020 година.

В дните до 10 септември стопаните в две села – Видно и Божурец, община Каварна, ще могат в онлайн платформа да попълнят въпросника за дейността на своите стопанства. Между 11 септември и 11 октомври анкетьори на място ще извършат пробното преброяване, поясняват от областната дирекция.

Вече е сформирана областна комисия по преброяването през 2020 година, в която са включени експерти от областната дирекция “Земеделие”, Областната дирекция по безопасност на храните, Държавен фонд “Земеделие”, представители на областната администрация, на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, Асоциацията по развъждане на черношарената порода в България, Териториалното статистическо бюро и други институции.

Подобни проучвания на земеделските стопанства се провеждат на определени периоди по препоръка на Организацията на ООН за прехрана и земеделие /ФАО/ и Европейския съюз. В България земеделските стопанства са преброявани по изискванията на Европейския съюз през 2003 и 2010 година, посочват от областната дирекция “Земеделие”.

Земеделските стопани в област Добрич прибраха реколтата от 5 266 декара с фасул, съобщиха от областната дирекция “Земеделие”.

Средният добив в региона достига 107 килограма. Рекордьорите тази година са производителите от община Каварна, които са получили средно по 180 килограма фасул от декар. Най-ниски са добивите в община Крушари – 70 кг/дка. През миналото лято от полетата с културата бяха добити средно по 153 килограма от декар, като и площите бяха повече – близо 7600 декара.

Производството на протеиновата култура в областта тази година е 565 тона.

Традиционно областта се нарежда сред големите производители в страната на фасул, сочен за незаменима храна с високото съдържание на растителни влакна.

При среден добив от 612 килограма от декар в област Добрич започна прибирането на реколтата от фуражното зърно,съобщиха от областната дирекция „Земеделие“.

С царевица в областта са засети около 917 836 декара. До момента е прибрана реколтата от 65 430 декара, което е около 7 на сто. Жъне се в землищата на Балчик, Добрич, Генерал Тошево и община Добричка.

Стопаните засега добиват най-много фуражно зърно в Добричката община – по 685 килограма от декар, а най-ниски са добивите в община Генерал Тошево – по 500 кг/дка. В складовете в региона вече са прибрани над 40 000 тона зърно.

През миналата кампания  в областта бе постигнат рекорден за последните години среден добив от царевица от 816 килограма. Тогава и площите с фуражната култура бяха повече – 1 015 000 декара.

По-ниски от средните за страната са добивите от пшеница в крайморския район на Шабла, Каварна, Балчик и Варна – между 400 и 450 кг на декар, това каза за Радио Варна проф. Иван Киряковот Добруджанския земеделски институт.

Средният добив за страната е 516 кг от декар. Към момента е прибрана около 98 % от пшеницата. Реколтата е 5.8 млн. тона, със 7.7 % повече в сравнение с миналата година,  отчитат от института в Генерал Тошево.  При суша, качеството на зърното се повишава, твърди Киряков и уточнява, че добрите добиви водят до ниски цени:

„Това са големи количества пшеница и цените скоро няма да мръднат. Зърнопроизводителите се оплакват от ниските цени, защото има места, където хората жънеха около 350-400 кг от декар, а разходите им не се покриват от сегашните цени, които вървят между 290-310 лв. на тон.” 

През последните три години в България се сеят високопродуктивни сортове пшеници, но с ниско качество. От засети 11 млн. декара пшеница, едва 2 млн. декара ще останат за реализация у нас, останалото ще отиде за износ, каза Киряков.

Източник: Радио Варна

„64 % са договорените до момента средства по Програма за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г. (ПМДР), а реално изплатените са в рамките на 30 млн. лева или 15% от средствата по програмата“. Това обяви Стоян Котов, директор на дирекция „Морско дело и рибарство“, Министерство на земеделието и храните на информационна среща в залата на комплекс „Мелницата“ – Балчик.

На срещата присъстваха доц. д-р Галин Николов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, експерти от Управляващия орган на ПМДР 2014-2020 г., представители на МИРГ „Шабла – Каварна-Балчик“ и община Балчик, представител на Областен информационен център – Добрич, представители на местното рибарско дружество, собственици на риболовни кораби и медии. Бяха представени мерки от ПМДР 2014 – 2020 г., сред които „Продуктивни инвестиции в аквакултурите“, насочена към фирми в сектора на аквакултурите; „Преработване на продуктите от риболов и аквакултури“, подпомагаща инвестиции  преработването на продукти от риболов и аквакутури; „Добавена стойност, качество на продуктите и използване на нежелания улов”,   която насърчава инвестиции, които добавят стойност към продуктите от риболов, по-специално като позволяват на рибарите да извършват преработване, предлагане на пазара и пряка продажба на собствения си улов и иновативни инвестиции на борда на корабите, които водят до повишаване на качеството на продуктите от риболов. Предстои обявяване на прием през месец септември с бюджет 3 505 388,20 лв; „Здраве и безопасност“, насочена към подобряване на хигиената, здравето, безопасността и условията на труд за рибарите на борда на риболовните кораби; инвестиции в индивидуално оборудване с удължен краен срок за кандидатстване 26.09.2019 г. ;

Изпълнителният директор на МИРГ „Шабла – Каварна – Балчик“ Нелко Йорданов презентира процедура за подбор на проекти „Инвестиции в многообразна публична инфраструктура свързана с рибарската общност и морския потенциал на територията” от Стратегията за Воденото от общностите местно развитие на МИРГ„Шабла – Каварна – Балчик“. Целта на мярката е насърчаване на социалното благополучие, намаляването на бедността и икономическото развитие в територията на МИРГ-а, чрез инвестиции в подобряване средата на живот. Основни бенефициенти са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел за дейности, свързани със социалната и спортната дейност и културния живот; Общините Шабла, Каварна и Балчик за всички дейности и читалищата, регистрирани по Закона за народните читалища за дейности свързани с културния живот.

Започна прибирането на реколтата от слънчоглед в Добричкия регион при среден добив 278 килограма, съобщиха от областната дирекция “Земеделие”.
Земеделските стопани, които това лято трябва да ожънат над 717 000 декара с културата, традиционно са сред големите производители в страната на маслодайното семе. Вече са реколтирани първите около 50 000 декара със слънчоглед като кампанията е започнала в повечето общини, посочват от областната дирекция. Засега най-висок е средният добив в землището на Каварна – 290 килограма от декар, а най-слаба е реколтата в община Шабла, където се добиват по 191 килограма семе от декар.
През миналата стопанска година маслодайната реколта в региона достигна 217 822 тона при среден добив 301 килограма.

Източник: БТА

Откриха третата поредна киноложка изложба за 2019 година от серията „Златна роза“ в Каварна.

Селектирани породи животни посрещна Каварна в последното за тази година издание на изложбата „Златна роза“.

В петте конкурсни дни на изложбата, съдии от България, Босна и Херцеговина, Украйна и Кипър ще следят за начин на движение, държание в ринга, както и за външен вид на кучетата. Регистрирани за участие са представители на екзотични породи от цяла Европа и Русия. Кучетата на български участници са близо 1/3 от състезаващите се за наградите.

Състезателната програма започва всеки ден от 18:00 часа в Спортна зона – Каварна. Финалът и церемонията по награждаването на победителите ще бъде на 25 август от 10:00 часа.