Начало блог страница 35

Над 1 милиард евро по Стратегическия план са предвидени за бизнеса в земеделието

Над 1 млрд. евро по Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г. са предвидени за бизнеса в земеделието. Това заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев на форума Powers Summit 2023, който се проведе в София, информират от МЗХ.

По време на министерската сесия „Чувам Ви“ той каза, че ключът към устойчивостта в земеделието е пазарната лоялна конкуренция, която печели доверието на потребителите. Министър Вътев посочи също, че устойчивостта изисква предвидимост и сигурност. „Ако искаме да имаме устойчивост за българското земеделие на първо място трябва да работим върху дългосрочна прогноза за климатичните условия. Имаме такива мащабни валежи за кратко време, които са необходими за месеци и тези стихийни проблеми довеждат след това до сухи периоди. Ние виждаме ускорението на климатичните промени и огромни наводнения. Затова заедно с отводняването трябва да мислим и за събирането и съхраняването на тази вода, ако искаме да имаме развито поливно земеделие“, поясни министърът.

Той каза още, че е много важно да се създаде райониране на страната. защото сме страна с изключително богати почви. То трябва да стане на база климатично-почвени условия, не само за подходящите култури, но и за най-подходящите сортове за тези култури.

В панела участваха и министърът на околната среда и водите Юлиян Попов и заместник-министърът на финансите Георги Клисурски.

ДЗИ-Ген. Тошево се представи в Международния конгрес по земеделие в Турция

Учени от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево взеха участие в Петия Международен конгрес по земеделие ,,AGRIBALKAN 2023’’. Събитието се проведе в гр. Одрин, Република Турция.

Основен организатор на конгреса е Тракийският университет в град Одрин с активната подкрепа на Trakya Universities’ Union, Balkan Universities Association, Tekirdağ Namık Kemal University (Турция), Çanakkale Onsekizmart University (Турция), Uludag University (Турция), Аграрен университет, Пловдив (България), Тракийски университет, Стара Загора (България), Democritus University of Thrace (Гърция), Селскостопанска академия (България), Romanian Academy (Румъния) и други балкански институции.

Участие в конгреса взеха учени от 25 държави с над 475 статии, представени от над 1100 автора. Форумът бе хибриден и премина с присъствено и виртуално участие. Конгресът премина под мотото за обединяване на интересите на науката и бизнеса в областта на семепроизводството и търсене на решения, свързани с устойчиво производство в рискова климатична среда.

Представители от Добруджански земеделски институт бяха доц. д-р Галина Михова, доц. д-р Галин Георгиев, гл. ас. д-р Зорница Петрова, гл. ас. д-р Георги Георгиев, агр. Атанас Атанасов. Те представиха научна разработка, свързана с проследяване динамиката на фенологичното развитие и формиране на продуктивността на зимна обикновена пшеница чрез портативни прецизни уреди.

Освен презентацията на своите научни доклади, те подготвиха щанд с вече познати и иновативни научни продукти – семена от сортове зърнено-житни и бобови култури и хибриди слънчоглед, резултат от селекционната дейност на ДЗИ – Генерал Тошево.

Стопаните получиха 178 милиона лева доплащане по държавната помощ заради войната в Украйна

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) преведе 178 462 669,74 лева на 34 587 земеделски стопани по държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2023 г., информират от Фонда.

Бюджетът по помощта за 2023 г. бе увеличен и е в размер на общо 426 000 000 лв., който се разпределя в следните направления:

• Едри и дребни преживни животни, коне, и пчелни семейства – 204 млн. лв.;
• Плодове и зеленчуци (ябълки, круши, кайсии/зарзали, праскови/нектарини, череши, вишни, ягоди полски, малини полски, сливи, десертно грозде, домати полски, краставици полски, корнишони, патладжан и пипер полски, домати оранжерийни, краставици оранжерийни, пипер оранжериен, ягоди оранжерийни, малини оранжерийни, картофи, лук, чесън, моркови, зеле, дини и пъпеши), маслодайна роза, ориз, винени лозя, черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници), салати и марули, бамя, тиквички, култивирани гъби и тютюн – 222 млн. лв.

Преведената сума е доплащане, във връзка с увеличените ставки по съответните направления – видове животни и култури, съгласно изменените Указания за прилагане на държавната помощ.

Максималният размер на финансовата помощ е до 250 000 евро (488 957 лв.) на предприятие, чиято дейност е в сектора на първичното производство на селскостопански продукти. При определянето му се отчита и подпомагането, което кандидатът е получил от м. март 2022 г. до м. декември 2023 г. по схемата за държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.

Изплащането на средствата по държавната помощ е във връзка с поетия ангажимент да се изплати до 30 септември 2023 г., съгласно подписания на 20.09.2023 г. Меморандум между Министерски съвет, Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните и Инициативния комитет за провеждане на общонационален земеделски протест.

Над 17 милиона лева получиха земеделските стопани, пострадали от природни бедствия

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) преведе 17 735 482,95 лв. на 708 земеделски стопани, подали заявление до 26.09.2023 г. по схемата на държавна помощ „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия“, съобщиха от Фонда.

Припомняме, че с решение на УС на ДФЗ земеделските стопани, подали заявление до 26.09.2023 г. по държавната помощ и след обработването на заявленията, могат да получат подпомагане до 3 работни дни.

Промяната в срока за изплащане помощта е във връзка с поетия ангажимент на 20.09.2023 г. с Меморандума между Министерски съвет, Министерство на земеделието и храните, Министерство на финансите и Инициативният комитет за провеждане на общонационален земеделски протест.
За останалите земеделски стопани, срокът за подаване на заявление е както утвърдения до сега – до 06.10.2023 г., като те следва да получат плащането на помощта след обработка на заявленията до 27 октомври 2023 г.

Размерът на помощта за 2023 г. е 22 100 000 лв.

На подпомагане подлежат земеделски производители, които притежават констативни протоколи за 100% пропаднали площи за щети, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия до края на месец юли 2023 г.

Отпуснатите средства се разпределят при следния интензитет от производствените разходи по култури:
– до 80 % от действителните разходи за отглеждане на плодове и зеленчуци (бадеми, кайсии, сливи, орехи, праскови, вишни, дюли, ябълки, круши, череши, лешници, картофи, копър, дини, пипер (на открито), домати (на открито), ягоди);

– до 40 % от действителните разходи за отглеждане на зърнено-житни и маслодайни, с изключение на рапица: (пшеница, ечемик (зимен), царевица и слънчоглед).

Помощта се изчислява на база определени от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) ставки, съобразно посочения интензитет от производствените разходи по култури.

Стартира прием по процедура „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ от НПВУ

С бюджет от над 318 млн. лева без ДДС стартира прием на предложения за извършване на инвестиции по направление „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ от „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход в селското стопанство“, предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), информират от МЗХ.

Финансовата подкрепа е насочена и към стимулиране на иновативни производствени и цифрови технологии, които подобряват отглеждането на селскостопански култури и животни, както и към автоматизиране и роботизиране на производствените процеси в земеделските стопанства.

По направлението ще се финансират също така материални и нематериални инвестиции, свързани с опазване на околната среда и смекчаване на последиците от климатичните промени., както и производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за собствено потребление.

Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 30 хил. лв. без ДДС, а максималният – 1 млн. лв. без ДДС. Кандидатите по настоящата процедура ще могат да подават само по едно предложение. Безвъзмездната финансова помощ ще бъде в размер на 50% от общия размер на допустимите за подпомагане разходвани средства. Разходите за невъзстановим ДДС също представляват допустим разход по НПВУ и ще се финансират от държавния бюджет, в размер на допълнителни 63,6 млн. лева.

Одобрените проектни предложения трябва да бъдат изпълвани в срок до 12 месеца от датата на подписването на договора.

Насоките за кандидатстване са публикувани на електронната страница на МЗХ, както и в Информационната система за управление и наблюдение (ИСМ-ИСУН 2020), раздел НПВУ. Предложенията ще се подават по електронен път чрез ИСМ-ИСУН 2020, раздел НПВУ с използването на квалифициран електронен подпис (КЕП), на следния интернет адрес: http://eumis2020.government.bg/

Кандидатите могат да задават допълнителни въпроси и да поискат разяснения във връзка с Насоките за кандидатстване до 21 дни преди изтичането на срока за кандидатстване само в ИСМ-ИСУН 2020, раздел НПВУ чрез модул “Електронно кандидатстване“, процедура № BG-RRP-6.004 по направление „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“.

Крайният срок за кандидатстване е до 17:30 часа на 20 декември 2023 г.

Представиха новия лозарски регистър

Заместник-министърът на земеделието и храните Георги Тошев представи новия лозарски регистър, който е разработен с реализирането на Споразумение между Министерство на земеделието и храните и Евростат в МЗХ, съобщиха от министерството.

„Изградена е нова информационна система за обслужване на дейностите по поддържане на лозарски регистър с обхват на данните съгласно европейското законодателство. Целта е да се подпомогне работата както на земеделската статистика, така и на Изпълнителната агенция по лозата и виното, и на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция при прилагането и администрирането на интервенциите в лозаро-винарския сектор от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г.“, съобщи заместник-министърът.

Той разясни, че новият електронен регистър ще съдържа актуална информация относно производствения потенциал на лозаро-винарския сектор в България и ще подмени съществуващия до момента регистър. „Досегашната информационна система, която е технологично остаряла и е несъвместима със софтуера на съвременните операционни системи, също ще бъде подменена.

В новата информационна система чрез изграждането на отделен статистически модул за ползване от отдел „Агростатистика“ в МЗХ ще бъде осигурен достъп до наличните данни за изготвяне на обобщаващи справки в изпълнение на националните нужди и тези на европейското законодателство в областта на земеделската статистика“, уточни заместник-министър Тошев. Той отбеляза още, че качеството и достоверността на данните в регистъра зависят и от земеделските производители, които сами ще заявяват площите, върху които отглеждат лозя, както и добивите на винено грозде.

Автоматичният обмен на данни от лозарския регистър със системите на Държавен фонд “Земеделие“ ще улесни заявяването за подпомагане. Новата информационна система, софтуерно и хардуерно оборудване и техника ще облекчат работата на служителите от Изпълнителната агенция по лозата и виното и лозарският регистър ще бъде надежден източник на информация за всички, които имат отношение към лозаро-винарския сектор.

Отпуснатите безвъзмездно средства от Евростат ще спомогнат за намаляване на финансовата тежест върху бюджета на МЗХ и намаляване на административното натоварване върху анкетираните лица при събиране на данни за лозаро-винарския сектор.

От днес се отваря допълнителен прием на електронни формуляри в СЕУ за Кампания 2023

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

От днес – 25 септември, до 09 октомври 2023 г. се отваря допълнителен достъп до електронните формуляри с плановете, които кандидатите по интервенциите на директните плащания за Кампания 2023 могат да предоставят или коригират в Системата за електронни услуги (СЕУ), съобщават от ДФЗ.

Функционалностите в СЕУ ще са налични по двете Еко-схеми – за запазване и възстановяване на почвения потенциал (Еко-ЗВПП) и за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП). Отворена ще е и формата за определяне на етапа на развитие на трайните насаждения – в плододаване или все още неплододаващи по интервенцията за плодове (ИП). Допълнителните достъпи до СЕУ се предоставят след изменението на Наредба № 4 от 30.03.2023 г., публикувана в „Държавен вестник“, бр. 80 от 19.09.23 г.

С изменението на Наредба № 4 към Еко-схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал (Еко-ЗВПП) е добавен и нов вид органичен подобрител – „Органо-минерални торове“.

При изготвянето и/или редактирането на таблиците, те трябва да бъдат отново подписани от компетентно лице (агроном, зооинженeр, ветеринар) и прикачени в СЕУ, ведно със сканираната диплома на подписалия плана.

Отворената функционалност в СЕУ позволява на бенефициерите, които не са успели да изготвят и подадат съответния план/справка в срока до 14 август 2023 г., сега да го направят, както и да се редактират вече създадените такива. По този начин на кандидатите се спестяват време, средства и усилия, без да е необходимо да посещават регионален офис на ДФЗ.

Към момента всички създадени при предходния прием заявления по Еко-ЗВПП, Еко-ПЗП и ИП са налични в СЕУ. Ако кандидатът желае да редактира данните си, трябва само да промени статуса на заявлението си като премине в режим на редакция.

Предаването на готовите документи не изисква използването на квалифициран електронен подпис (КЕП).

ВАЖНО е да припомним, че коректно попълнените, подписани и прикачени в СЕУ форми, следва да бъдат в краен статус „Чакащо ръчно зареждане в ИСАК“, не по-късно от 09.10.2023 г.

В помощ на бенефициерите са направени видео указания за целия процес на попълване и подаване на одобрените форми. Те могат да бъдат намерени в YouTube канала на ДФЗ, а за попълването на плана по Еко-ЗВПП са публикувани и подробни Указания на сайта на ДФЗ.

До 10 октомври пчеларите ще получат финансово подпомагане

От 1 до 10 октомври производителите на пчелен мед ще получат извънредното подпомагане по подмярка 22.1 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Това съобщи министърът на земеделието и храните Кирил Вътев на среща в МЗХ с представители на осем протестиращи браншови организации от сектор „Пчеларство“, информират от МЗХ.

По подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“, валидните заявления са 4905, като се предвижда да бъдат подпомогнати над 623 хил. пчелни семейства с около 6 млн. лв.

Като друга спешна мярка за подкрепа на сектора министър Вътев посочи схемата „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, по която на днешното си заседание Министерският съвет предвижда да бъдат осигурен допълнителни 63 млн. лв. за земеделските производители. Той информира и за предстоящо подпомагане по de minimis за фермерите.

Браншовите организации запознаха министъра със затрудненията, пред които са изправени, включително ниската изкупна цена на пчелния мед. Те поставиха въпроса за етикетирането, проследимостта и контрола при вноса от трети страни, както и за изследвания в акредитирани лаборатории.

Министър Вътев ги запозна с визията си за законодателни промени, свързани с ползването на пасищата и новия цялостен подход към производството на храни, залегнал в провеждането на консултативни съвети.

Участниците в срещата се обединиха около редица възможности за подобряване на ситуацията в отрасъла и изразиха общо становище, че кооперирането е един от инструментите за подобряване на пазарното присъствие на пчеларите.

В срещата участваха още заместник-министърът на земеделието и храните Деян Стратев и изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Георги Тахов.

Земеделците подписаха споразумение с правителството по петте искания на протеста

Комитетът за провеждане на общонационален земеделски протест подписа меморандум с Министерски съвет, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и храните.

Протестът на производителите от сектор „Земеделие“ продължи два дни, а резултатът е сключен меморандум по всяка една точка от исканията. Решението за подписването на документа е взето заедно от протестиращите и одобрено от всяка организация на Инициативния комитет.

По първо искане:

Чл. 1 Забрана за внос на слънчоглед от Украйна до края на месец ноември, след което се въвежда лицензионен режим, който отчита необходимите количества на преработвателните предприятие за производствените им нужди. Ще се изработи лицензионен режим за внос на пшеница, царевица и рапица, съгласно договореното между Украйна и Европейската комисия. За вноса от Украйна на други продукти, включително сухо мляко и пчелен мед и пчелни продукти, ще се въведат правила за прилагане на лицензионен режим, ако вносът от Украйна надвишава 10% от общия обем по себестойност на вноса и вътрешнообщностната доставка в Република България за съответния тип продукт.

Чл. 2. Всяка седмица Агенция „Митници“ да публикува обемите за внос и износ на четирите зърнени култури и средната декларирана цена, както и публикуване на обемите за внос и износ и средна декларирана цена за останалите продукти по чл. 1.

Чл. 3. По отношение на завишаване на контрола на вноса от трети страни, включително и от Украйна, вече има издадена заповед РД11-2128 от 18.09.2023 г.

По второ искане:

Чл. 4. Прието е решение от Европейската комисия за съответствие на държавна помощ «Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за сумата от 150 млн. лева, а за допълнително осигурените средства в размер на 63 млн. лева е подадено уведомление SA. 109409, като се полагат максимални усилия за съкращаване сроковете за произнасяне от страна на ЕК до края на месец септември. В срок до 30.09 2023 г. ще се изплати общият размер от 213 млн. лв. По отношение отпадане тавана на помощта за Украйна, ще се изготви национална позиция за отпадане на тавана, която да бъде приета от Министерски Съвет до 27.09.2023 г., и ще се проведат разговори от Министър-председателят на Република България с Председателя на ЕК за отпадане таваните на помощта, след което ще бъде прието решение на УС на ДФЗ за изплащане на допустимата помощ.

По трето искане:

Чл. 5. Земеделските стопани, подали заявление до 26.09.2023 г. по държавната помощ за компенсиране на 100% пропаднали площи, след обработване на заявленията, получават подпомагането в рамките на 3 работни дни. За останалите земеделски стопани остава срокът за подаване на заявление до 06.10.2023 г., като те ще получат плащането след обработка на заявленията. Да се променят Указанията за предоставяне на „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, конито могат да бъдат приравнени на природни бедствия“, настъпили през 2023 г. в посока възможност за прихващане на изискуеми публични задължения към държавния бюджет.

По четвърто искане:

Чл. 6. Помощта по програмата de minimis за 2023 г. в размер на 47,5 млн. лева ще бъде осигурена от допълнителни средства от бюджета и ще бъде разпределена на равни части за подпомагане на най-малките земеделските производители в сектор „Животновъдство“, в това число пчелен мед, и в сектор „Растениевъдство“.

Разпределянето във всеки един от секторите ще бъде извършено по методика, изработена съвместно с Министерството на земеделието и храните.

Чл. 7. Министерството на земеделието и храните да започне разработването на комплекс от политики по браншове, които да повишат конкурентоспособността на съответния бранш и последващ план за действие.

По пето искане:

Чл. 8. Земеделските производители на мляко, които не могат да докажат реализация на продукция, поради внос на сухо мляко от Украйна, да получат подпомагане по интервенциите по обвързаната подкрепа на база правно основание за форсмажор и след разрешение от ЕК.

Чл. 9. Изменения и допълнения на Меморандума се извършват чрез подписване на анекс между страните.

От 5 до 31 октомври животновъдите, кандидати за обвързана подкрепа, доказват реализация на продукцията

От 5 до 31 октомври 2023 г. фермерите, кандидатствали по схемите за обвързана подкрепа за животни за Кампания 2023 г., трябва да докажат произведената и реализирана от тях продукция, съобщават от ДФЗ.

Реализацията на млякото и млечните продукти се доказва за периода 01.10.2022 г. – 30.09.2023 г. Това е разписано в разпоредбите в чл. 21, ал. 2 и чл. 22, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции.

При описа на документите кандидатите попълват актуална за Кампания 2023 електронна бланкова таблица. Описаните в нея счетоводни документи трябва да отговорят на изискванията на нормативната уредба. Това означава, че в електронните таблици задължително се вписват всички реквизити, чрез които могат да се извършат необходимите административни проверки. Те трябва да съответстват на регистрацията на фермерите в ИСАК (физическо или юридическо лице/едноличен търговец).

Реализираните на пазара мляко и млечни продукти се удостоверяват по следните интервенции:

Интервенция за обвързано подпомагане на млечни крави – МлК,
Интервенция за обвързано подпомагане за млечни крави в развъдни програми – МлК-РП,
Интервенция за обвързано подпомагане за млечни крави от застрашени породи с реализация на мляко – К-ЗП,
Интервенция за обвързано подпомагане за овце и кози от застрашени породи с реализация на мляко – ДПЖ-ЗП,
Интервенция за обвързано подпомагане на овце и кози в развъдни програми с реализация на мляко – ДПЖ-РП,
Интервенция за обвързано подпомагане на биволи – Биволи.

За да получат субсидия, фермерите трябва да са реализирали на пазара определените в нормативната уредба количества мляко и млечни продукти по съответната интервенция от гореизброените.

Реализираните на пазара животни се удостоверяват по следните интервенции:

Интервенция за обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи с реализация на месо – К-ЗП,
Интервенция за обвързано с производството подпомагане за месодайни крави – МеК,
Интервенция за обвързано с производството подпомагане за месодайни крави, включени в развъдни програми с реализация за месо – МеК-РП,
Интервенция за обвързано с производството подпомагане за овце и кози от застрашени от изчезване породи с реализация на месо – ДПЖ-ЗП,
Интервенция за обвързано с производството подпомагане за овце и кози, включени в развъдни програми с реализация на месо – ДПЖ-РП.

За да получат субсидия, фермерите следва да са реализирали на пазара определените в нормативната уредба количества животни по съответната интервенция. Реализацията на животните може да бъде извършена както в България, така и извън страната, като за всеки от двата случая се попълва съответния електронен образец.

Образците са публикувани и могат да бъдат изтеглени от интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

Премиерът: Внос на слънчоглед от Украйна няма да има, докато не договорим квота

България ще разреши вноса на слънчоглед от Украйна, едва след като българските земеделци и преработвателите договорят помежду си точните количества, които е необходимо да бъдат внесени допълнително. Целта е да се гарантира производството на олио в пълния му обем и в същото време да бъде реализирана продукцията на българските земеделци с приоритет. Това беше договорено на срещата на премиера акад. Николай Денков с представители на инициативния комитет на протестиращите земеделци. В разговора участваха също министърът на земеделието и храните Кирил Вътев и министърът на финансите Асен Василев.

Предстои премиерът акад. Николай Денков да информира украинския си колега за искането на българските земеделци да не бъде внасян слънчоглед от Украйна, докато не е ясна квотата за България. По отношение на останалите продукти в момента се водят преговори между Европейската комисия и Киев, в които участват и земеделските министри на държавите членки на ЕС. Премиерът акад. Денков обърна внимание, че досега не са установени никакви проблеми по отношение на качеството на внасяните продукти от Украйна.

Правителството се ангажира също да удовлетвори искането на земеделските производители за ускорено изплащане на държавната помощ за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна. Пълната сума от 213 млн. лв. ще бъде изплатена до края на настоящия месец. Министерството на земеделието ще съкрати и срока за подаване на заявленията за пропаднали площи, като средствата по тази мярка вече са осигурени.

В рамките на днешния ден земеделското министерство ще предостави разчет, на базата на който Министерството на финансите ще направи оценка дали е възможно да бъдат обезпечени допълнителни средства от бюджета по линия на помощта “de minimis”.

Разгледан беше и въпросът на млекопроизводителите – дали може да се намали границата, над която трябва да са предали продукция, за да могат да получат помощ. По темата предстои да бъде направен правен анализ, на базата на който ще се прецени дали може да бъде доказан форсмажор или ще се търсят други правни основания.

Земеделски производители с над 50 тежки машини протестираха край с. Карапелит

Земеделски производители с над 50 селскостопански машини се събраха в с. Карапелит – една от точките на националния агро протест, който се провежда днес. Той е породен от отпадането на забраната за внос на зърно от Украйна.

Председателката на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова благодари на всички за присъствието им от името на Инициативния комитет на протеста. Тя няколко пъти подчерта, че той е мирен. „Днес заявяваме, че сектор „селско стопанство“ е все още жив, може и ще се бори да оцелее“, изтъкна Жекова.

Тя изброи всички 26 селскостопански организации, които се присъединиха към протестите. Сред тях са Национална овцевъдна и козевъдна асоциация, Браншова камара „Плодове и зеленчуци“, Обединени български животновъди, Обединени земеделски производители, Национална асоциация на картофопроизводителите, Национален съюз на земеделските кооперации в България, Добруджански овощарски съюз, Национална асоциация на зърнопроизводителите, организации на пчеларите, лозарите и тютюнопроизводителите и др.

Жекова открои и един преработвател на слънчоглед – „Марица олио“, откъдето по думите й казали, че никога няма да вкарат в базата си украинско зърно.

„Всичко, което се случва днес, е провокирано от липсата на държавническо решение от страна на политиците ни. Ние имаме правото да сме тук, те ще ни видят утре в София със същата сила“, добави Жекова.

„Нямам думи, не може българското правителство по такъв начин да се отнася с нас, да ни нарича какви ли не. С какво сме заслужили?“, заяви развълнуван членът на Контролния съвет на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Орлин Панев.

„Добруджанските арендатори миналата година били спечелили 25% повече, да, обаче рентите, които изплатихме, са със 30% повече. В област Добрич това са около 350 млн. лв. Числата, които се разнасят, са толкова манипулативни, че е обидно да се коментират. 100 фамилии държали земеделското производство в България. 100 по четири човека например, са 400 човека. Къде са останалите десетки хиляди, къде сме ние, които сме по машините, на браздата, денонощно на нивите? Нас ни няма, нас никой не ни брои. Ние осигуряваме нормалния поминък в страната. Канили ни на преговори. Кога? Когато взеха решението и го гласуваха. И след това – заповядайте да преговаряме! Какво ще преговаряме? Преговорите се водят преди това, когато ние искахме да ги водим, но ни беше отказано. Колеги, ние трябва да се борим отношението към нас да бъде със съответното уважение“, изтъкна Панев.

Радостина Жекова изчете петте искания на земеделците в декларацията до МС и Президента:

1. Продължаване на забраната за внос на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица от Украйна и въвеждане на забрана за внос на нерафинирано олио, пресни и замразени плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, живи животни, мед и пчелни продукти от Украйна, както и завишаване на контрола на произхода, качеството и безопасността на вноса на селскостопански продукти в страната.

2. Изплащане към земеделските производители до 30.09.2023 г. на пълния размер на компенсациите за повишените разходи за производство в следствие на войната в Украйна и отпадане на тавана на помощта. /в сектор животновъдство/

3. Незабавно изплащане на държавната помощ за компенсиране на земеделските производители със 100 % пропаднали площи. /овощарство/

4. Осигуряване на необходимите средства за пренотифициране на съществуващи държавни помощи и за нови държавни помощи, включително за минимални помощи de minimis за производителите на грозде, картофи, малини, оранжерийна продукция и тютюн и за животновъдите и производителите на пчелен мед.

5. Облекчаване на условията по интервенциите по Стратегическия план по ОСП с оглед на доказване на произведената продукция по интервенциите за обвързано с производството подпомагане.

Важно за кандидатите, подали заявления по извънредната финансова помощ за слънчоглед

След извършване на административните проверки от страна на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) на 3 655 земеделски стопани, отглеждащи слънчоглед са изпратени уведомителни писма чрез Системата за електронни услуги (СЕУ) за изискуеми задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съобщават от ДФЗ.

Получилите уведомителни писма, трябва да представят необходимата информация и доказателства за липса на задължения в рамките на 5 работни дни, но не по-късно от 20.09.2023 г., съгласно Наредба № 11 от 28.07.2023 г. за условията и реда за предоставяне на извънредна финансова помощ на земеделски стопани, отглеждащи слънчоглед.

По извънредната финансова помощ за земеделски стопани, отглеждащи слънчоглед в ДФЗ бяха подадени 12 466 заявления в периода на приема от 09.08. до 22.08.2023 г. Заявените площи със слънчоглед от кандидатите са 836 359.70 хектара.

Бюджетът на помощта от Европейския фонд за гарантиране на земеделието за подпомагане на земеделските стопани е 32 759 650,00 лв., като национално финансиране също е в размер на 32 759 650,00 лв.

Определената със заповед на министъра на земеделието и храните ставката по помощта е 78,33 лв./ха.
До 30 септември 2023 г. ДФ „Земеделие“ ще изплати финансовата подкрепа на допустимите кандидати.

Председателят на НАЗ: Няма да допуснем премахване на забраната за внос на зърно

Председателят на НАЗ Илия Проданов коментира премахването на забраната за внос от Украйна – решение, което беше взето от Комисията по икономическа политика и иновации, но предстои да се гласува в пленарна зала от депутатите.

„Решението на Комисията беше шок за земеделския бранш и преобърна каруцата. Това решение се взе без никакъв анализ и обосновка. По този начин ние предаваме останалите четири държави – Полша, Румъния, Унгария и Словакия. Месеци наред бяхме единодушни и да се изметнем в последния момент е несериозно“, заяви Илия Проданов на пресконференция в БТА.

Той напомни, че има 600 000 тона слънчоглед от миналата година и още 2 млн. тона продукция се очаква сега. „Има предостатъчно зърно, което може да задоволи нуждите на преработвателите“. По думите му няма как да се постави в риск пазара на олио или дори да се повлияе негативно на цената .

„Цената за слънчоглед преди войната беше 1,20 лв., а олиото на цена 3,00 лв. Сега слънчогледът е 0,70 ст., но олиото е 3,50 лв.“, отбеляза Радослав Христов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите и член на УС на НАЗ.

Председателят на НАЗ коментира думите на министъра на финансите Асен Василев, който по-рано заяви, че забраната ако продължи до края на годината, се очакват щети от 40 млн. лв. на месец. „До колкото разбирам 40 млн. лв. загуба струва родното ни земеделие.“

На въпрос, зададен от журналисти – какво ще се случи при премахването на забраната за внос от Украйна, Проданов категорично заяви: „Нищо, защото няма да го допуснем.“

Той напомни, че вече е взето решение на извънреден Управителен Съвет на Асоциацията за предприемането на протестни действия. „Ще излезем на общонационален протест заедно с други браншови организации от сектор „Земеделие“.

НАЗ ще участва в общонационален протест за спасяване на българското земеделие

Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ взе решение за участие в общонационален земеделски протест за спасяване на българското земеделие. Това стана снощи, след проведен извънреден Управителен Съвет на организацията и по повод решението на Комисията по икономическа политика и иновации за отмяна на забраната за внос от Украйна.

В НАЗ членуват Добруджанският съюз на зърнопроизводителите и Асоциацията на българските зърнопроизводители 2006 – Ген. Тошево.

„Асоциацията заявява абсолютната и непоколебима готовност да защитава с всички средства сектор „Зърнопроизводство“ и членовете си. Днешното решение на Комисията, до което се стигна без подкрепен мотив, е национално предателство и обричане на родното земеделие, затова производителите са категорични, че ще протестират срещу опита да бъде сринат сектора, който е най-големият поддръжник на социален мир“, се посочва в решението.

„Ще станем свидетели на масов колапс, който ще предизвика регионална нестабилност на местна икономика. Нека не забравяме, че крахът в земеделието не е просто затваряне на една фирма, това е домино, което ще доведе до сътресения в голяма част от доставчици, партньори и дългогодишни сътрудници“, заяви председателят на НАЗ Илия Проданов.

НАЗ призовава членовете на Народното събрание да гласуват за продължаването след 15.09.2023 г. на забраната за внос в Република България на селскостопански стоки от Украйна, за запазването на социалния мир и за дългосрочното гарантиране на продоволствената сигурност в страната.

Последни новини