Министерство на земеделието предлага да се разработят три подмерки за компенсиране на земеделските стопани и предприятия, преработващи селскостопански продукти, по извънредната помощ COVID-19, съобщават от ведомството.

Идеята е обсъдена на видеоконферентна среща на заместник-министрите на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева и Вергиния Кръстева с представители на браншовите организации. На нея бяха обсъдени условията за допустимост за отпускане на  допълнителни средства  на засегнатите сектори от пандемията.

Зам.-министър д-р Лозана Василева припомни, че програмирането на извънредната мярка COVID-19 стана възможно по инициатива на България,която бе подкрепена в хода на преговорния процес от всички страни-членки на ЕС. „Тя ще бъде в размер на до 2% от бюджета по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Предвиждаме по мярката да се задели ресурс от около 100 милиона лева. Таваните на финансовата помощ за земеделските производители е до 7 хил. евро, а за предприятията е до 50 хил. евро“, подчерта още тя. По думите й, с тези средства ще се компенсират разходите за противоепидемични мерки, както и за намалени доходи от затворени канали за реализация на продукцията.

Заместник-министър Вергиния Кръстева  заяви, че  се работи в посока, мярката да е лесна за кандидатстване от страна на земеделците, а също така и за прилагане от страна на администрацията. Тя допълни,че по този начин финансовият ресурс ще стигне бързо до нуждаещите се земеделски стопани.

Инвестиционно предложение на „Албена“ АД е публикувано в сайта на Община Балчик. То предвижда преустройство на съществуваща сграда в цех за производство на плодови сокове и нектари със складова база и сортировъчна зона. Сградата се намира в местността „Момчил“ край Балчик.

Предвижда се след пускането на обекта в действие годишно да се произвеждат за търговската мрежа между 700 и 1 000 т ябълки, 380-480 т директни плодови сокове и 400-500 т нектари.

Реализацията на проекта е свързана с внедряването на съвременни производствени мощности и технологични схеми според пазарните изисквания за качество, хигиена, безопасност и трайност на произвежданите храни. Основен фактор за изграждането на преработвателното предприятие е наличието на богат суровинен район и собствена земя със зеленчукови и плодови насаждения на фирмата.

В проектирания обект се предвижда:

– Да се извършва следберитбена обработка на ябълки, предназначени за търговската мрежа, преработващи предприятия, както и формиране на партиди с определени качествени показатели.

– Да се произвеждат директни плодови сокове – такива, които са от пресни плодове без добавка на захар, подсладители, ароматизатори, вода и консерванти и които се отличават със своите отлично запазени натурални вкусови качества. Тези сокове отговарят в по-голяма степен на новите изисквания за здравословно хранене в сравнение с традиционно произвежданите. Те ще са от череши, вишни, горски плодове /боровинки, арония и друг/, круши, ябълки.

– Да се произвеждат плодови нектари.

„Албена” АД се стреми да затвори напълно цикъла в производството на екологични продукти, които предлага на своите гости и приятели, се посочва в инвестиционното предложение. . 

Министерство на земеделието, храните и горите предлага разработване на три подмерки за компенсиране на земеделските стопани, както и за предприятия, преработващи селскостопански продукти, по извънредната помощ COVID-19. Това стана ясно по време на видеоконферентна среща заместник-министрите на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева и Вергиния Кръстева с представители на браншовите организации. На нея бяха обсъдени условията за допустимост за отпускане на  допълнителни средства  на засегнатите сектори от пандемията. Зам.-министър д-р Лозана Василева припомни, че програмирането на извънредната мярка COVID-19 стана възможно по инициатива на България,която бе подкрепена в хода на преговорния процес от всички страни-членки на ЕС. „Тя ще бъде в размер на до 2% от бюджета по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Предвиждаме по мярката да се задели ресурс от около 100 млн. лв. Таваните на финансовата помощ за земеделските производители е до 7 хил. евро, а за предприятията е до 50 хил. евро“, подчерта още тя. По думите й, с тези средства ще се компенсират разходите за противоепидемични мерки, както и за намалени доходи от затворени канали за реализация на продукцията.

Д-р Василева съобщи, че на фона на ситуацията ще се работи в кратки срокове и заседанието на Комитета по наблюдение на ПРСР за изменение на Програмата и включване на мярката, ще се проведе чрез писмена процедура. „Мярката бе разработена по няколко критерии, като идентифицирахме секторите, които изпитват най-големи проблеми с ликвидността, поради прилагане на мерките за ограничаване на разпространението на пандемията. В тези сектори направихме анкетни проучвания. Целта ни беше да определим какви са допълнителните разходи, които стопаните са извършили за осигуряване на безопасни условия на труд,  във връзка с ограниченията и забраните, които бяха наложени. Относно загубите от затруднената реализация , все още нямаме официални данни, тъй като не е приключила селскостопанската година“, обясни заместник-министърът на земеделието. Тя допълни, че разходите на стопаните са изчислени на база на един зает за дезинфекция и закупуване на лични предпазни средства.

От своя страна заместник-министър Вергиния Кръстева  заяви, че  се работи в посока, мярката да е лесна за кандидатстване от страна на земеделците, а също така и за прилагане от страна на администрацията. Тя допълни,че по този начин финансовият ресурс ще стигне бързо до нуждаещите се земеделски стопани.

По време на дискусията бяха представени критериите и условията за кандидатстване по мярката.  По първата подмярка COVID-1 ще се подпомагат земеделски стопани, кандидатствали за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания през Кампания 2019 и Кампания 2020. То ще се предоставя на кандидати за размера на допустимите площи и/или брой животни през 2019 кампания, но за не повече от заявените такива през 2020 кампания. Финансовата помощ ще бъде за производители на плодове и зеленчуци, розопроизводство, винено грозде, фермери, отглеждащи селскостопански животни и пчелари. В сектор „Пчеларство“ се предоставя подпомагане за пчелни семейства на допустими кандидати, участвали за държавна помощ de minimis  през 2019 г. , но за не повече от наличния брой пчелни семейства през 2020 година.

За сектор „Растениевъдство“ помощта за отглеждане на плодове е в размер на 500 лв/ха. За  оранжерийни зеленчуци ставката е 5400 лв/ ха. Относно подпомагането за отглеждане на зеленчуци на открито бяха обсъдени два варианта. Първият от тях е за подпомагане на производителите в размер на 650 лв./ хектар. Втората възможност е 6,5 % от прихода от реализацията на продукцията, добита от отглежданите култури, но не повече от 650 лв./ хектар. Участниците в срещата се обединиха около прилагането на първия вариант, като по-целесъобразен. По първата подмярка ще се подпомогне и отглеждането на рози по 900 лв./ха. Финансовата помощ за отглеждане на винени лозя е в размер на 300 лв./ха. В сектор „Животновъдство“ финансовата помощ ще бъде разпределена , както следва: за овце и кози-10 лв. на глава животно; говеда – 53 лв. на глава животно и за биволи 63 лв. на глава животно. Пчеларите ще получат по 5 лв. за едно пчелно семейство.

По втората подмярка COVID-2 се предвижда да се подкрепят земеделски стопани поради необходимостта от въвеждането на противоепидемични мерки в рамките на земеделските стопанства. Тази подмярка има за цел да запази здравето на заетите в селското стопанство. Финансова помощ ще се предоставя на фермери, осъществяващи дейност по отглеждане на свине, птици и други селскостопански култури. Тя е на база средносписъчен брой на персонала за периода март-юни 2020 г. По нея стопаните ще получат 30 лв. за едно заето лице в земеделски стопанства, отглеждащи други селскостопански култури. 245 лв. ще се изплащат за едно заето лице за земеделски стопанства, отглеждащи свине, а за отглеждащите птици ставката е 430 лв.

Третата подмярка COVID-3 предвижда да компенсира малки и средни предприятия за преработка на селскостопански продукти. В предложения вариант финансовата помощ ще се предоставя, ако е установен спад на приходите от продажби на преработени селскостопански продукти с най – малко 20 на сто по данни за периода март – юни на 2020 г., спрямо периода март – юни на 2019 г. Относно посочените месеци се получиха различни предложения, които ще бъдат обсъдени.

По нея ще могат да кандидатстват производствени сектори, засегнати най-много от пандемията. Подпомагането ще бъде 5 % от декларираните приходи за календарната 2019 г.

Представителите на бранша изказаха благодарност за възможността да бъдат подкрепени в условията на пандемия. Заместник-министър Лозана Василева отправи апел към тях в кратък срок да изпратят становища и предложения по изготвените критерии за кандидатстване по трите подмерки. Тя допълни, че мерките и ставките  ще бъдат обсъдени и със службите на ЕК.

Средната цена на земеделската земя в Добрич достига почти 2000 лв. на декар през 2019 г., сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).

Миналата година средната цена на сделките в района с най-скъпа земеделска земя у нас е достигнала 1964 лв., като се доближава до нивата си от 2017 г., когато е била 2032 лв. и е поскъпнала с 15,7% спрямо 2018 г. За сравнение през 2010 г. цената на земята в Добрич е била едва 531 лв. за декар, което е ръст от 270% за десетгодишния период.

През 2019 г. средната цена на сделките с ниви в България достига 1053 лв. за един декар, което е със 7,4% повече в сравнение с 2018 година, сочат данните на НСИ. Средната цена на сделките между физически и юридически лица достига 1 027 лв. за декар, а на сделките между юридически лица – 1122 лева. Средната цена на сделките с постоянно затревени площи (естествени и изкуствени ливади, мери и пасища) през 2019 г. достига 300 лв. за един декар и също отбелязва увеличение спрямо предходната година с 37,6%.

През 2019 г. най-висока e цената на сделките с ниви в Североизточния район – 1462 лв. на декар, което е със 7,7% повече спрямо предходната година. В Северния централен район цената на сделките с ниви достига 1138 лв. на декар, а в Северозападния район – 967 лв. на декар. Спрямо предходната година увеличението в цената в двата района е съответно с 3,6% и 9,4%. Повишение в цената на сделките с ниви през 2019 г. спрямо предходната година е отбелязано във всичките шест статистически района.

По градове след Добрич най-скъпа е земеделската земя в Силистра – средно 1382 лв. на декар през 2019 г., което е минимално повишение спрямо 1379 лв. година по-рано. На трето място се нарежда София с 1135 лв. за декар, което е значително повишение спрямо 2016 г. (за 2017 г. и 2018 г. не са налични данни), когато средната цена на земеделската земя в столицата е била едва 540 лв.

Средната цена на декар земеделска земя през 2019 г. е над 1000 лв. и във Враца (1024 лв.), Разград (1091 лв.), Русе (1092 лв.) и Варна (1069 лв.)

През 2019 г. цената на земеделската земя е нараснала в почти всички големи градове у нас, включени в статистиката на НСИ. Най-голям спад е отбелязан в Шумен и Търговище със съответно 14,4% и 10,7%. Земеделската земя е поевтиняла и в Ловеч и Пловдив.

Рентите намаляват

През 2019 г. средната цена за наем/аренда на един декар ниви достига 49 лв., което е с 2% по-малко спрямо 2018 година, сочат данните на НСИ. Средната цената за наем/аренда на един декар постоянно затревени площи обаче е отбелязала значителен ръст от 43,8% спрямо предходната година и достига 23 лв.

През 2019 г. най-висока е средната цена за наем/аренда на един декар ниви в Североизточния район – 69 лв., като спрямо 2018 г. тя отбелязва незначителен спад с 1,4%. Цената, платена за наем/аренда на един декар ниви в Северния централен район, достига през 2019 г. 60 лв., а в Северозападния – 50 лева. И в двата района е отчетено увеличение на цената на рентното плащане спрямо предходната година – съответно с 1,7 и 4,2%. Спрямо предходната година цената на рентата на ниви в Югозападния и Южния централен район остава без промяна.

Отново най-високи са рентите в Добричка област – 87 лв. на декар, което обаче е лек спад спрямо 91 лв. на декар през 2018 г. На второ място е Силистра със 78 лв. на декар, без промяна спрямо 2018 г., и Разград с 62 лв. на декар спрямо 59 лв. през 2018 г.

В същото време в Габрово средната рента за декар земеделска земя е едва 12 лв. спрямо 20 лв. през 2018 г. В Перник и Кърджали тя е съответно 24 лв. и 26 лв. за декар. Като цяло в Южна България рентата за декар земеделска земя се движи между 20 и 40 лв., докато на север рядко пада под 50 лв. за декар, показват данните на НСИ.

Източник: investor.bg

За първи път тази година в Добруджа бе пресъздаден обичаят по прибиране на най-българския продукт – българката роза зо розовото масло.

Случи се в полето от китни рози край село Славеево. Във фотосесията, заснета от Photo Studio Effect, се включиха красивите добруджанки от танцов клуб „Пъстър хоровод“ в Добрич.

Фотографът Лилия Николова успя да запечата красивите добруджанки в полето от рози и да превърне всичко това в приказна феерия.

Доскоро Добруджа бе популярна с фотосесиите в житни полета, слънчогледови ниви, а през последните години и с лавандуловите фотосесии, които успяха да попаднат и в хитови продукции на Боливуд.

Розовите насаждения на СД “Възход-Арньо-Апостолов и Лазаров”.

Както Агро Добрич вече писа, компанията стартира процедура за био сертификация на насажденията си от 300 декара рози, а намерението е произведеното от розовия цвят масло да бъде сертифициран като био розово масло.
„Това е първата година за насажденията ни и като за начало сме доволни, имаше доста цвят. Пикът ни беше около 2-3 дни, в розовите полета работиха около 100 човека. Това е изключително трудна за прибиране култура – работи се сутрин от 5 часа и всичко се бере на ръка, защото още няма измислен комбайн за рози. И изваряването е трудно. Аз съм стояла до 3 часа през нощта, за да може да се извари маслото“, разказва управителят на компанията Венцислава Апостолова.

Около 340 кг цвят от декар е добивът, който управителката определя като добър за първата година от дейността.  Предстои да се намери пазар за маслото. „В момента почти няма търсене, а има доста количества, които са налични в България. Заради пандемията много от външните клиенти не правят заявки за тази година. Ние се опитваме да търсим пазар, пускаме запитвания“, казва Венцислава.

Добруджанският събор в Тервел, предвиден за 22 септември, се отменя, съобщават от Общината. Решението е взето трудно от общинското ръководство, като се има предвид, че тази година е юбилейна – навършват се 60 години от провеждането на първото му издание. „Но отговорността, която Общината носи като организатор, е огромна. За домакините по-важно е опазване здравето на техните съграждани, гости, изпълнители и близки”, посочват от кметството.

Причината за отпадането на събора е извънредната противоепидемична обстановка, свързана с коронавируса, която правителството удължи до края на юни. Всекидневно се съобщава за заразени с COVID-19 граждани на съседните на Тервел общини, а фолклорното събитие е притегателно събитие за изпълнители от цяла Североизточна България.

От Община Тервел припомнят, че на двете сцени на Добруджанския събор през последните години се изявяват повече от 200 групи и индивидуални изпълнители, което сочи, че общият брой участници средно е между 2 500 и 3 000 души. На 22 септември проявата щеше да се проведе за петнадесети път, след възстановяването й в началото на 90-те години на ХХ в. Но подобно на съборите в с. Дебрене „Песни и танци от слънчева Добруджа“, Националния фолклорен събор в Копривщица, „Край чешмата, под върбата“ в Кайнарджа и др., фолклорното събитие е отменено и отложено за следващата година. Под въпрос е също провеждането на ежегодния Фестивал на фолклорната носия в Жеравна. От общинска администрация все пак замислят да отбележат годишнината на Добруджанския събор, както и 80-годишнината от подписването на Крайовската спогодба с инициативи, ориентирани към жителите на община Тервел, като програмата за честванията ще бъде обявена допълнително

От утре, 18 юни, започват теренните проверки по подадените заявления за директни плащания за Кампания 2020. Контролът стартира с посещения на място на декларираните площи по схемите за обвързано подпомагане за зеленчуци. При проверките на място се измерва размера на парцелите и се констатира наличието на заявените за подпомогне култури. Установява се още и дали са спазени минималните агротехнически мероприятия, които да гарантират получаването на добиви.

Припомняме, че през 2019 г. теренните проверки по схемите за обвързана подкрепа в сектор „Плодове и зеленчуци“ бяха увеличени на 50%, вместо законово установените 5% от заявените площи.

След анализ на резултатите от извършените проверки през 2019 г. и спрямо подадените заявления за Кампания 2020, за първите посещения на място са избрани заявления със следните култури: домати – оранжерийно производство, пипер – оранжерийно производство, краставици – оранжерийно производство, домати на открито, пипер на открито, краставици на открито, корнишони на открито, лук, чесън, картофи.

Ще се проверяват и кандидати с констатирани несъответствия от миналата година, които за Кампания 2020 са заявили отново схеми за обвързано подпомагане за зеленчуци.

ДФ „Земеделие“ – РА продължава да работи в режим на активен контрол не само върху схемите за обвързано подпомагане, но и по всички схеми, мерки и програми, които администрира.