Розоберът приключи, а пазарът за маслото в момента е застинал заради пандемията

Био розово масло ще се произвежда от розовите масиви край село Славеево на СД „Възход-Арньо-Апостолов и Лазаров“. Дружеството е стартирало процедура за био сертификация на насажденията си от 300 декара рози. „Процедурата е дълга, искат се много документи, правят се и проби на почвата,  но се надявам догодина да имаме био сертификат“, сподели за Агро Добрич управителят на фирмата Венцислава Апостолова. Био маслото е много търсено във Франция, където дружеството има клиенти.

Розоберът почти е приключил, останало е съвсем малко за дообиране. Цветовете се изваряват в розоварната на фирмата, изградена тази година.

„Около 20 дни продължи кампанията ни. Това, което цъфне за деня, трябва да се обере веднага и след това да се извари. Това е първата година за насажденията ни и като за начало сме доволни, имаше доста цвят. Пикът ни беше около 2-3 дни, в розовите полета работиха около 100 човека. Това е изключително трудна за прибиране култура – работи се сутрин от 5 часа и всичко се бере на ръка, защото още няма измислен комбайн за рози. И изваряването е трудно. Аз съм стояла до 3 часа през нощта, за да може да се извари маслото“, разказва Апостолова.

Около 340 кг цвят от декар е добивът, който управителката определя като добър за първата година от дейността. Полученото розово масло също изглеждало добро. Апостолова обяснява, че по принцип изварените количества от всички дни се смесват и след това се правят проби, за да се установи качеството.

Предстои да се намери пазар за маслото. „В момента почти няма търсене, а има доста количества, които са налични в България. Заради пандемията много от външните клиенти не правят заявки за тази година. Ние се опитваме да търсим пазар, пускаме запитвания“, казва Венцислава.

От 5 до 7 хиляди евро е цената на килограм розово масло. Пазарите основно са в САЩ, Индия, Китай.

Фирмата отглежда и 150 декара лавандула. Инвестирали са още в собствено лозе и малко декари с череши. Имат и 100 декара круши, засадени в началото на тази година – също трудоемко начинание, защото беритбата е на ръка. И крушите, и розоварната са плод на защитен проект по Програмата за развитие на селските райони. По проекта предстои да се изгради фуражен цех и малък цех за производство на студено пресовано олио от тиквени семки.

Венцислава Апостолова благодари на всички свои сътрудници – предимно млади хора, включили се в кампанията. 

Вече 10 години производителите на плодове и зеленчуци чакат да се отвори мярката по Програмата за развитие на селските райони за изграждане и модернизация на поливни системи. До момента обаче това не се е случило. „А всъщност този сектор от селското стопанство не може да съществува без поливане“, посочи за Про Нюз Добрич Валентин Манолов – собственик на компанията „Ротаро“, която отглежда био плодове.
Очаквало се в началото на годината мярката да бъде пусната. Вероятно обаче заради пандемията от коронавирус парите са били преразпределени за спешните мерки, подозира Манолов. „Първо чакахме 6 години Световната банка да направи анализ на водните ресурси на България, сякаш тук няма кой да го направи. После се умуваше как ще изглежда една такава програма за поливането. Въобще въпросът с поливането в България е страшно затлачен и това не е случайно – с влизането ни в ЕС се прави всичко възможно на практика ние да не можем да произвеждаме плодове и зеленчуци, а само зърно“, коментира Манолов.
Тази мярка ще отпуска пари на производители на плодове и зеленчуци да си възстановят напоителните системи или да си организират нови. Кога ще стартира обаче не е ясно. В същото време производители от Лудогорието са пред фалити, тъй като държавното предприятие „Напоителни системи“ не им осигурява вода. „А предприятието също щеше да има право да кандидатства за финансиране по въпросната мярка. Защо „Напоителни системи не осигуряват вода – заради ресурсите или заради състоянието на поливните системи? Ако състоянието на поливните системи е причината, защо мярката не стартира вече 10 години?“, пита Валентин Манолов.
Самият той ползва вода от язовир Одринци, но от 15 години е един от малкото водоползватели в региона. „Това показва какъв е интересът на хората към „Напоителни системи“, казва Манолов и допълва: „По мярката бих могъл да си модернизирам системата. Алтернативата е да си направиш сондаж, но има толкова тежка процедура, сякаш отваряш атомна централа.“
Той отглежда 140 декара малини, пъпеши, дини и домати – биологично производство. Стопанството му за био домати е сертифицирано от 15 години. Не използва никакви препарати, разчита на поливането. По думите му сушата оказва огромно въздействие на плодовете – те се нуждаят от много вода и, който няма възможност да я осигури, се отказва от бизнеса.
„Едно много добро решение е да се въведе пестициден контрол на ГКПП-тата за вносната продукция. Такъв стриктен контрол трябва да се прави и за българското производство, за да има качествена и здравословна храна. Защото по борсите се разнася нелегална продукция и никой не знае какво има вътре. А аз като биопроизводител съм подложен на тотален контрол. Имам 8 сертификата, включително от американска агенция, предлагал съм продукция на веригите, но някои изобщо не се интересуват от чиста продукция“, казва Манолов.
Той недоумява, защо от Областната дирекция „Земеделие“ са му отказали контакти на производители на плодове и зеленчуци в област Добрич. Идеята му е била да се свърже с колегите си, за да си партнират и създадат организации.

Китайският фуражен завод в Добрич в момента чака зелена светлина да започне да произвежда и изнася продукция, съобщи за Про Нюз Добрич Надя Маринова – българският съдружник в дружеството – инвеститор “България Тианшинонг Фийд Ко.” ООД. „Готови сме да произвеждаме, но заради пандемията от коронавирус в световен мащаб, която тръгна от Китай, трябва да изчакаме“, посочи тя. Заради Covid-19 е отложено и официалното откриване на завода, което трябваше да се състои през януари т.г.
Първата копка на фабриката беше направена през януари 2016 година в западната крайградска зона на Добрич. Към момента е напълно завършен първият етап от инвестицията – изградени са два силоза и поточна линия. Заявените намерения са заводът да се разширява, докато се достигне планираният максимален капацитет от 300 000 тона фураж на година, от които 90% ще се изнасят в Китай. Общата инвестиция трябва да бъде 6 милиона евро.
В момента заетите работни места в завода са 13, но работа няма.
„Фуражите местно производство в Китай не се облагат с ДДС, което е 9%. В момента китайските колеги работят този данък да падне за нашето производство, за да бъдем конкурентноспособни“, каза още Маринова.
Град Добрич бе избран за бизнес начинанието след близо двегодишно проучване. Градът бе предпочетен, защото се намира в район с много добре развито земеделско производство и заради близостта му до пристанище Варна, откъдето се осъществява износът за животновъдни стопанства в Китай.

10 декара с технически коноп /канабис/ се отглеждат в землището на Българево, Каварненско, съобщи кметът на селото Георги Георгиев. Той посочи, че земеделецът има разрешение от 15 март 2020 г. за три години от министъра на земеделието Десислава Танева.
По думите на Георгиев тези разрешителни не се издават лесно. Земеделецът от дълги години се занимавал с лавандула, лайка, кантарион и други билки и решил да пробва и с технически коноп. Според кмета не е за медицински цели. Той посочи, че в разрешителното е записано „технически коноп /канабис/”.
По данни на Укипедия в индустрията се използват фибрите (влакната) от периферната част на стъблото ва конопа. Използвали са се за ушиване на облекла в Китай – 600 г. пр. Хр. и в Европа през средните векове. Облеклото на кралете в Европа често е било произвеждано от смес коноп и лен. Първата библия на Гутенберг е отпечатана на хартия, произведена от коноп. Хартия от коноп е използвана до XIX век. В началото на XX век в Европа конопът е заменен с памук, произхождащ от САЩ. В по-близкото минало тези устойчиви на износване и лесно достъпни влакна са служели за производство на военни облекла по време на двете световни войни. Към края на Втората световна война те са заменени със синтетични влакна с по-равномерна сплитка. Дълго време те се използват и за производство на банкноти, преди да се заменят с коприва. Използват се също за производство на въжета и канапи, както и за производство на корабни ветрила.
Централната част на стъблото се използва за производство на абсорбиращи постелки за животни с много добро качество, както като абсорбант, така и за контрол на миризмата.
От конопените влакна се изработват изолационни материали във форма, подобна на минералната вата. Конопената вата е много добър топлинен изолатор, конкурент на минералните вати, защото не създава здравни проблеми (азбестът и минералната вата са канцерогенни заради много късите фибри, от които се състоят, и които навлизат дълбоко в бронхите). Най-големият производител на строителни изолации от коноп се намира в Изер, Франция.
Олиото от конопа като гориво е използвано от Рудолф Дизел при създаването на неговия дизелов двигател, нафтата се появява много по-късно.
Олиото, получено чрез пресоване на конопени зърна, има отлична диетична репутация поради съдържанието на мастни киселини от тип омега 3. Нефилтрираното олио има силно наситен зелен до черен цвят. Има вкус на лешник. Може да се намери в някои биомагазини на Западна Европа на цена около 40 евро за литър.
Извлеченото от конопени зърна масло има сикативни свойства (способства бързото изсъхване), за разлика от лененото. Прилага се при производството на бои, лакове, мастила и други. Конопът се използва за различни видове специални хартии – за банкноти, цигари и др. От конопените влакна се правят кълчища за изработката на технически продукти с висока здравина и износоустойчивост.

Билката хизоп /исоп/, позната от древни времена, се отглежда отскоро в България за производство на етерично масло. „Това е една лечебна билка, която помага за борба с респираторни заболявания, изгражда имунната система, действа тонизиращо и ободряващо и има много ползи. Използва се в козметиката, за лечебни цели, но и като подправка на храни“, казва Весела Карапчанска – търговски представител на „Български билки и етерични масла“ със седалище с. Гълъбец, община Поморие. Тя и нейни колеги бяха в Добрич, за да потърсят връзки с местни производители и да представят хизопа като новия хит на пазара в производството на етерични масла. От него се добива специфично масло с камфоров дъх, което се използва за лечебни цели.
Целта им е да се работи съвместно, за да се излезе на световния пазар и да се наложи етеричното масло от хизоп, произведено в България.
Хизопът също намира вече място по добруджанските полета. В област Добрич с билката има засадени няколкостотин декара, например в балчишките села Гурково, Царичино и Тригорци.
За родина на хизопа се счита Средиземноморието. В Южна Европа тази билка често се явява добавка към домашни ликьори и други плодови напитки. Маслото от хизоп има бледожълт цвят, приятен мирис и прилича на лавандуловото. То влиза в състава на първокачествени парфюми, сапуни, шампоани, соли за баня. С лечебна цел се използват надземните части на билката и нейните цъфтящи цветове.
Добивът е по-малък от този от лавандулата, но има минимум ръчен труд. Цената на световния пазар на маслото от хизоп е 100-140 евро за килограм.
Това масло засилва чувството за бдителност и помага при тревожност и умора. Препоръчва се като средство за възстановяване след боледуване и общо тонизиране на тялото. Ефективно е и в случаите на респираторни проблеми, вирусни инфекции, възпалено гърло, грип, бронхит, хрема и възпаление на сливиците.
Под формата на лосион- крем , смесено с базово масло, то стяга кожата , прави я мека , нежна и прикрива бръчките.
„Български билки и етерични масла“ и техни партньори отглеждат около 600 дка хизоп. Имат малка дестилерия и са изнесли 70 литра масло във Франция.

Сигнал за измряла риба във водоем край село Жегларци е подаден в община Тервел. Причината за мора към момента не е ясна.

Кметът на селото Муталиб Халил и представителят на общината Петко Горбанов са на оглед на мястото. На снимките, публикувани във фейсбук от Мустафа Сали, се вижда множество измряла риба таранка в гьола, който преди десетилетия се е използвал от бившето ТКЗС.

„След огледа веднага ще уведомим РИОСВ“, каза за Про Нюз Добрич зам.-кметът на Тервел Диана Илиева. По думите й т.н. язовир „Жегларци“ или гьолът, както го наричат местните, не е отдаден под наем и не се стопанисва от никого. Все пак язовирът е зарибен.

Петко Горбанов посочи, че към момента огледът не може да ги насочи към причината за инцидента. Не е ясно дали е отравяне или токов удар, причинен от бракониери, за каквито случаи там са чували. До язовира води само един път, по който не са установени следи от тежки машини и това изключва изхвърлянето на някакви отпадъци.

Водоемът е естествено завирен. Наоколо няма някакви съоръжения от стопанско значение, които да са причина за мора на рибата. Предполага се, че е възможно да има намеса на лична основа. Взети са проби от рибата, които ще бъдат предоставени за анализ.

„Ходила си в Оногур, но ако не си била с мен – нищо не си видяла!” – така ми каза Николай Панайотов, основател на туристическа компания, която предлага маршрути за обиколка на Добруджанското суходолие. Дошъл преди няколко години от Варна, за да си търси малко населено и диво село вблизост до коритото на Суха река. Така избрал село Зимница. Купил къща тук и, заедно със съпругата си, работят за това Добруджа да стане едно по-интересно и различно място за туризъм. Организират фестивали и празници, на които се представят местни гозби и занаяти. Техни са „Празникът на гърнетата” и всичко организирано от „Добруджанска зимница”. Предлага и екскурзии, свързани със селски екологичен туризъм и културно-опознавателен такъв, на територията на цялата страна. Две години му е отнело изучаването на каньоните на Суха река и съставянето на различни маршрути за обиколки. Казва, че не е добруджанец и затова знае толкова много за Добруджа, защото е нормално местните хора да не знаят какво има наоколо и ми го доказа.

Присъединих се към групата за пътуване, която се е записала след обявяване на събитието във Фейсбук. Имахме сборен пункт и няколко минути, в които всеки се представи с няколко думи. Така по-бързо скъсяваме дистанцията и сме готови за пътуването, което ще започне от отбивка на пътя между Оногур и Ефрейтор Бакалово. Всеки от пъстрата ни група, където имаше икономисти, медицинска сестра, адвокат и докторант, е ходил по един или друг повод по тези маршрути. Някои от нас дори са родени и израснали в селата наоколо. Затова сме любопитни, а и леко скептични, какво по-различно може да се види. Не само го видяхме, но и сигурна съм, ще го запомним.
Никой от нас не предполагаше, че в равна Добруджа можеш да се изкачваш и спускаш по стръмни скали, да се катериш до пещери, да се провираш през тесни проходи и да вървиш по пътеки, които не са за хора със страх от височини и затова са по желание.
Качихме се до скалните манастири Гяур евлери и Шан кая, брахме билки и говорихме с местните хора. Насладихме се на невероятни гледки, които са по-характерни за планински райони, отколкото за добруджанското поле. След половиндневен натоварен преход спряхме за почивка. Напълнихме си вода от естествена чеша, която тече в района, запалихме огън и седнахме да похапнем храната, която си носехме. На заслона, на който обядвахме, се срещнахме и запознахме с местни, дошли тук на пикник. Винаги се радвам, когато на такива места се срещаш с хора и добронамереността на двете страни прави запознанството леко и приятно. Споделиха част от храната си с нас, поговорихме си и продължихме по пътя си. Всички вече бяхме доста уморени и никой дори не подозираше, че по-тежката част от маршрута предстои. Започнахме ново спускане и изкачване по стръмни пътеки. Държахме се за клонки и тревички и се подкрепяхме един друг, за да си помагаме.

Изненадахме местните хора, като влязохме в пещерите със скални манастири на Шан кая и излязохме от друго място, нещо което те не знаеха, че е възможно. А то е възможно заради тесен процеп в скалата, след който следва стръмно спускане и, ако не си с опитен водач, това е невъзможно и опасно. Дори тези от нас, за които спусканията и изкачванията в началото бяха невъзможни и се страхуваха, успяха да ги преодолеят. Така преодоляха себе си и страховете си, а това винаги е крачка в правилната посока. Провряхме се през тесен отвор, за да влезем в пещерата на Вълчан войвода, за да проверим и ние на свой ред там ли е съкровището, което е скрил. Но, дори и да го е имало, със сигурност вече го няма.
Жълтици в пещерата може и да не намерихме, но открихме нови приятели и се насладихме на невероятни преживявания. Едва ли има нещо друго, което да сближава хората по-бързо и сигурно от преодоляването на трудности заедно. В тези случаи у добрите хора се задвижват механизми на взаимопомощ, подкрепа, насърчаване и радост от общуването. Преходът продължи до късно. Отне ни почти 10 часа. В края почти не си усещахме краката и ръцете, но със сигурност усещахме повече себе си и това колко сме живи.
Благодаря на Николай за поканата! Благодаря му за труда, ентусиазма и неуморността, с които работи, за да прави Добруджа популярно място за туризъм! Благодаря му и за това, че си е направил труда да проучи местността, да научи и ни разкаже толкова много за родния ни край. Благодаря му и затова, че следеше с поглед всеки от нас, за да види дали ще се справим, че наред с научните и исторически факти, разведряваше обстановката със забавни истории и местен фолклор, което правеше пътуването още по-приятно. Показа ни, че Добруджа не е само равна, не е само суха, не е само жито и има с какво да ни изненада.

Прав беше. Нищо не бях видяла, докато не отидох на маршрутите, организирани от него. Затова, ако искате да видите и вие, да направите подарък на близък или познат, или да организирате тийм билдинг на близко разстояние, вече знаете кого да търсите. Маршрутите могат да са различни, според хората, които са в записаните групи. Могат да са по-леки и по-кратки, но моят съвет е: преминете целия път и се насладите на пътуването! Дишайте чист въздух! Отворете сетивата си за красотата и ще напълните душата си! Ще се върнете уморени, но и доволни. И тогава, като мен, ще разказвате как бяхте на планина в Добруджа.

Диана СТЕФАНОВА

Българското Черноморие пълно с риба, защото турците я изтървали. И още – има ли мода в това каква риба и морски дарове ядем?

Огромни количества сафрид се вадят по Северното Черноморие. В мрежите се заплитат и първите паламуди и лефери. „Сафрид има страшно много – на таляните уловът е по тон-тон и половина на ден, а любителите-въдичари стигат между 7 и 15 килограма на човек. Риболовният сезон ще бъде много силен“, коментира пред Агра Добрич балчиклията Виктор Лучиянов – признат рибар и спец в темата.

Хамсията вече намаля, но тази пролет била в незапомнени количества, чак рибарите я пускали обратно в морето. „На дребно вървеше по лев-лев и петдесет, но ако някой искаше да купи един тон например, можеше да я вземе и по 20 стотинки“, твърди Лучиянов. Тази година имало и много зарган, попчета и барбуни. Промишлените корабчета в момента ловят рапан.

Основната причина морето да ври от риба Виктор вижда в последствията от пандемията в Турция. Там било забранено на кораби и мрежари да излизат в морето и затова рибата стигнала безпрепятствено до нашите брегове. Другата причина е прочистената морска вода вследствие забраните заради коронавируса, което пък било добре за рибата.

Хищните риби сега са в размножителен период и добрите рибари избягват да ловят едри екземпляри. Силният период на лефера и паламуда започва към 15 август. „До ноември има да ловим риба, колкото ни се хваща. Много сериозен улов ще има“, предвижда рибарят и допълва: „Турците изтърваха рибата и сега ще я чакат да се върне. В момента основните пасажи от лефер и чернокоп са южно от Емине, но ги чакаме скоро да бъдат в нашия район. Те мигрират на север и септември се връщат обратно.“

Пазарът на рибата обаче е ограничен в момента, защото туристи почти няма и заведенията още не работят с пълен капацитет. Сафридът миналата година държал цена от 10-12 лева, а тази година от рибарите може да се вземе на 5 лева.

Сега се вади и много акула. След 15 юни пък ще падне забраната за улов на калкан. „Има обаче самозабравили се рибари-бракониери, които  ловят през забранения период. За жалост, бракониерът като хване една женска в момента, унищожава стотици калканчета“, ядосва се Лучиянов.

Как да се хапват морските риби и мекотели е въпрос на вкус, а според нашия събеседник – и на мода. Някои от даровете на морето не се харесват на всеки. „Синият рак го водят сега деликатес, но аз не го харесвам. Ядем черноморска акула, а преди 30 години никой не я поглеждаше. Ядем морска котка и морска лисица – и тях никой преди не ги ядеше, че и рапаните. Не помня да съм ял рапани като дете.  Бялата мида я ползвахме само за стръв, но понеже в Италия била деликатес, започнаха и тук да я ядат – вкусовете се променят, явно е въпрос на мода“, смята балчиклията.