Градушка с големина колкото орех удари крушарското село Александрия в сряда. Хора от населеното място разказаха, че градът се изсипал около 15 часа и в продължение на около 20 минути всичко било бяло. В следващите 20-тина минути се излял пороен дъжд.

Жители на селото споделиха, че е унищожено всичко в градините им. Била засегната и реколтата около Александрия – пострадали са ниви със слънчоглед и царевица. По думите на жена на над 80 години през живота си не е виждала такава градушка и такъв порой.

За Про Нюз Добрич кметът на Крушари Илхан Мюстеджеб съобщи, че вчера и днес е посетил Александрия, на място е бил и експерт от Общината. Кметът потвърди, че в градините и в нивите са нанесени сериозни щети. Пострадала е една къща, която се намира на високо – явно е придошла вода от нивите и е наводнила мазето й. Мюстеджеб обясни, че е затлачен и канал, който преминава през селото. Преди години той бил почистен, на втори етап е трябвало да се бетонира, но средствата не достигнали. Пострадал е и път, който идва от Телериг, от него са завлечени големи парчета асфалт. За нанесените щети е сигнализирано в Областна администрация.

Община крушари ще направи постъпки към Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет, посочи кметът. Ще се искат средства за ремонт на мост, на компрометирания път и на затлачения канал.

Градушка е унищожила много насаждения и в района на село Кочмар и околностите, съобщи Новините Тервел

Снимки: Про Нюз Добрич и

Новините Тервел, Петър Вълчев

Земеделските стопани трябва да бъдат стимулирани да сеят български сортове пшеница – устойчиви на студ и засушаване, пригодени за нашите климатични условия, заяви президентът Румен Радев при посещението си в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево.

Вече има информация от много стопани из страната, че добивите от пшеница на някои места ще бъдат 30-40 процента от миналогодишните в резултат от голямата суша, добави Радев, който посети демонстрационни полета на научната база. По думите му, селекционерите са му показали, че при същите климатични условия създадените сортове в института – признати на други пазари, дават много повече от площите, засети с вносни семена. Радев добави, че не може да има модерно земеделие без модерна селскостопанска наука с повече инвестиции и материална база, със стимули за младите учени.

Президентът коментира пред журналистите в отговор на въпрос за заявената готовност за политически проект от бизнесмена Васил Божков, че това е несериозно и трудно реализуемо.

Източник: БТА

Снимка: m.president.bg

Село Огражден в община Генерал Тошево е едно от най-малките по брой на населението в област Добрич. То има само един единствен жител. 63-годишният Илия Перпелиев се занимава с животновъдство и нашега го наричат „кмета на Огражден“.

Това трябваше да е историята на една релефна карта на България, направена през далечната 1956 година в двора на училището, от един учител и неговите ученици, в почти несъществуващото вече село Огражден.

Старото име на селото е Хисарлък /крепост/, получило го от римската крепост, която е съществувала тук. И сега на територията на селото се намират следи от римско присъствие – остатъци от акведукти, керемиди е печат „Roma”, камъни използвани в строежа на крепостта.  От около  800-900 жители, в най-добрите години на селото, когато тук е имало много домакинства, всяко от които е имало и много деца, сега е останал само един – 63-годишния Илия Перпелиев , който се занимава с животновъдство и който на шега наричат „кмета на Огражден“. Илия живее в селото целогодишно и поради лошия път, особено през зимата, единственото му превозно средство си остава конят – така както е било винаги тук. На него разчита да си купи хляб или друго от най-близкото село Кардам. Тук се е родил, тук е учил, тук е довел съпругата си и са създали семейство. Илия е правил опити да работи и живее в Добрич, но се оказало че не е за него. И сега не си представя живот извън Огражден. Не иска да се раздели с родното място, не му тежи работата, а и при него след пенсионирането си е и съпругата му. Отглеждал е до 200 овце, но сега ги е намалил и се тревожи, че няма пазар за агнетата, за млякото и вълната и въпреки това не се отказва и има планове за бъдещо разширяване на стопанството. Познава и знае историята на селото и на хората живели в него. Посочва с пръст някъде, към несъществуващи вече  дворове и разказва техните истории.

Прави впечатление, че малкото останали къщи в Огражден имат по-различна архитектура, която е по-скоро руска. Оказа се, че това се  дължи на голямата общност руснаци и украинци, както и белогвардейци заселили се тук след 1900 и 1917 г. и променили облика и духа на селото,  дали началото на няколко рода със запомнящи се фамилии – Шайгаровски, Лимански, Мусатфенкови, Павленкови, Чумаченкови, както и на занаяти, които няма да намерите другаде. В това малко село е имало впечатляващ брой националности. Тук са живели българи, немци, руснаци, татари, сърби, румънци, турци, арменци – съжителствали са, помагали са си, от сутрин до вечер се е чувала глъч и е кипял живот. Сега се чуват само птички – поредното село, което си отива.

Безработните, които сключат трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа съгласно влезлите в сила от 14 май промени в Закона за здравето, ще запазят правото си на месечни социални помощи. Те ще имат право и на помощи за отопление, ако отговарят на всички други условия и изисквания за получаването им. Запазването на правото на подкрепа се гарантира с промени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, които бяха одобрени от правителството.

Съгласно измененията в срок до 31 октомври 2020 г. трудови възнаграждения и свързаните с тях плащания от сключени трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа няма да се считат за доход при определяне на размера на социалните помощи. Това гарантира на безработните, започнали такава работа, че няма да бъдат лишени от месечно социално подпомагане, което са получавали до този момент. Ако подадат заявление-декларация за целева помощ за отопление, превишението на доходната граница в резултат на получените възнаграждения, няма да бъде основание да им се откаже помощта.

С измененията се създават условия за насърчаване на трудовата активност на безработните и включването им на пазара на труда, както и за повишаване на техните доходи, без да губят правото си на социално подпомагане. Същевременно се подпомагат земеделските производители за по-лесното намиране на работници в сезона на прибиране на реколтата.

Заради подмора на пчели внедряват електронна платформа за оповестяване на растителнозащитните дейности

Област Добрич, заедно със Стара Загора, Варна, Плевен и Шумен, са петте области с най-много одобрени проекти по Националната пчеларска програма, съобщават от земеделското министерство. Общо разписаните проектни предложения в страната са 1761 за над 6 милиона лева и по тях са изготвени договори за финансиране.

Срокът за изпълнение на дейностите по отделните мерки и за подаване на заявления за плащане по Програмата се удължава до 31 август 2020 година.

По повод на случаите на подмор на пчели министър Десислава Танева съобщи, че действията на МЗХГ и БАБХ целят да защитят сектора. „По всички постъпили сигнали за подмор се извършва задълбочена проверка от институциите. Предприети са действия, които са дискутирани с пчеларите, за да се подобри системата за известяване при пръскане. Скоро предстои да заработи и Електронната платформа за оповестяване на растителнозащитните дейности“, каза още тя. По думите й, за изминалата 2019 година са наложени санкции на 1372 земеделски стопанина за неспазване на изискванията за кръстосано съответствие. От тях има и такива, които са санкционирани и за неспазване на изискванията за уведомяване на пчеларите.

Към момента за цялата страна има подадени 30 жалби от пчелари за нераглементирано пръскане от страна на земеделски производители. 10 от тях са били оттеглени от подателите им. Заместник-изпълнителният директор на БАБХ инж. Николай Роснев заяви, че по останалите 20 жалби са взети 11 проби от пчели и 9 от третирана растителност.  „От тях имаме резултатите на шест проби от пчели и на седем от третирана растителност. От всички направени проби, няма съвпадение между веществата, които се откриват в растителността и тези в пчелите. Това води до заключение, че подморът не е причинен от продукти за растителна защита“, каза още инж. Роснев. Той допълни, че има издадения 2 акта за липса на уведомления на пчеларите за пръскания. 

Заместник-изпълнителният директор на Агенцията по храните съобщи още, че на 21 май 2020 т.г. е направено експериментално тестване на  Електронната платформа за оповестяване на растителнозащитните дейности (ЕПОРД). По думите му, тя ще улесни и подобри в значителна степен комуникацията и координацията между земеделски стопани, пчелари и други заинтересовани лица при провеждане на растителнозащитни мероприятия. „Чрез нея ще се даде възможност за автоматично генериране и изпращане (чрез електронна поща или СМС) на уведомления за предстоящо третиране. Регистрацията и достъпът до платформата ще бъдат безплатни за нейните потребители и в тази връзка функционирането й няма да доведе до финансова тежест за тях“, посочи още той. Инж. Роснев изрази надежда, че до края на месец юни системата ще бъде пусната официално в експлоатация.

Земеделският институт чака одобрение за нов сорт пивоварен ечемик

Богата гама семена от зърнено-житни култури предлага за есенната сеитба Добруджанският земеделски институт, стана ясно по време на традиционния открит ден на научното звено, който се проведе днес на полетата край Генерал Тошево.

Предлагат се базови семена от 14 сорта мека пшеница, 2 сорта ечемик, 5 сорта тритикале и 3 сорта твърда пшеница.

„Очакваме засилен интерес към нашите семена. Ще направим всичко възможно да подготвим количества – около 170 тона, които да отговарят на изискванията за сертифицирани семена от първо размножение. Базови семена мека и твърда пшеница, ечемик и тритикале ще предложим около 450 тона“, съобщи директорът на института доц. Илия Илиев.

В опитните полета на ДЗИ може да се види новият сорт пшеница „Никодим“. Сред признатите тази пролет са сортовете обикновена пшеница „Шибил“, „Чудомира“ и „Цвета“. Първият е масов тип пшеница, а други два – средни по сила сортове. Акцентът е продуктивност и устойчивост на абиотичен стрес.

Институтът ще предлага и нов сорт зимен фуражен ечемик „Ларимар“. В експертната комисия е подаден и се чака да бъде признат и един нов сорт зимен пивоварен ечемик – „Брилянт“. По думите на доц. д-р Галина Михова той се представя много добре и покрива всички критерии на европейската пивоварна конвенция.

Изпитват се още 4 сорта пшеница и 4 сорта ечемик – три фуражни и един пивоварен.

Между 250 и 300 хиляди декара в Добруджа ще бъдат разорани. Селекционерите апелират да се сеят български сортове и призовават към коректно изграждане на сортовата структура.

Добивите от пшеница в област Добрич ще бъдат с над 30% по-ниски в сравнение с миналата година, прогнозира проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. Средният добив от декар според него няма да надхвърли 400 килограма.

При някои земеделски производители състоянието на реколтата е направо драматично  – например в района на селата Белгун, Било и Септемврийци. Смята се, че в Добруджа ще бъдат разорани около 250-300 хиляди декара. Около 30% от площите пък ще имат добиви от 50 до 150 кг. от декар. В региона обаче има и ниви, в които състоянието на пшеницата е много добро, показват наблюденията на селекционера.

Причината за тази тревожна картина е сушата, както и фактът, че производителите пренебрегват българските сортове и експериментират рисково. Имало посеви, при които само една трета от класовете са запазили зърното, а самите класове често са с малко озърняване.

„Българските сортове са създадени с данъците на нашите земеделци и това са техните сортове. Ако продължават да не харесват българската селекция, защото била нискодобивна и създавала проблеми, може да стигнем до там, че тя да изчезне изцяло“, алармира проф. Киряков. Той допълни, че за разлика от чуждестранните сортове, родните са пригодени към местните условия с чести пролетни засушавания.

Иван Киряков прогнозира, че жътвата тази година ще стартира по-рано от обикновено – в третата десетдневка на юни, тъй като с всеки изминал ден пшениците променят цвета си.

Доц. д-р Галина Михова коментира, че като цяло в страната есенниците са в много добро състояние. В Добруджа обаче проблемът е сериозен заради неадекватно изградена сортова структура и грешни технологични решения от страна на производителите. „Допуснаха се грешки в сеитбата – тя се извърши извън препоръчителните за региона срокове. Бяха вземани неадекватни решения, късно се реагираше. Недооценен беше ниският влагозапас, необосновано се вложиха големи количества азотни торове – и сушата си каза думата“, заяви доц. Михова.

По думите й поуката от тази година за земеделците е, че трябва коректно да изграждат сортовата си структура. 

ДФ „Земеделие“ преведе над 35,6 млн. лв. (35 638 797 лв.) по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. Най-очакваните плащания постъпиха по сметките на 3 177 земеделски стопани с одобрени заявления по направление „Биологично растениевъдство“, „Биологично животновъдство“ и „Биологично пчеларство“ за Кампания 2019. Плащането е направено в рамките на обявения в началото на тази година индикативен график за директните плащания.

В направление „Биологично растениевъдство“ субсидии получиха 2 398 стопани, които си разпределят над 29 млн. лв. (29 219 887 лв.). Фермерите, които отглеждат стадата си по биологичен начин са 41. По банковите им сметки са наредени общо 174 870 лв. Финансова подкрепа от над 6 млн. лв. (6 244 040 лв.) е преведена на 813 биологични пчелари.

Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите, са регламентирани в Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.

Подпомагането по мярката е във вид на годишно компенсаторно плащане за земеделски стопани, които доброволно извършват биологични дейности. 75% от средствата се осигуряват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а останалите 25% – от националния бюджет.

Тази година Разплащателната агенция за първи път превежда субсидиите по мярка 11 по изградения нов Регистър на биопроизводителите. В отговор на изискванията на регламентите на ЕС, страната ни трябваше да създаде възможно най-пълна база данни за дейността на всички оператори, които извършват биологично производство у нас. Бенефициентите, чиито данни не са въведени в Регистър на биопроизводителите, нямат оторизирани средства за Кампания 2019 г.