Площите с пролетни култури в Добричкия регион надхвърлиха 1 800 000 декара. Това сочат данните на Областната дирекция “Земеделие”.
С царевица земеделските стопани са засели 971 211 декара. За сравнение, през миналата година площите с фуражната култура са били 917 836 декара.
Масивите със слънчоглед вече достигат 808 621 декара при 717 088 декара през миналата пролет.
Област Добрич е сред големите производители в страната на фуражно зърно и маслодайно семе.
Както Про Нюз Добрич вече съобщи, в региона се отчита сериозен срив на площите с маслодайна рапица. Те намаляват многократно и тази година са едва 29 220 декара. За сравнение, през 2019-а от засетите близо 190 000 декара е прибрана реколтата от 129 000 декара при среден добив 255 килограма, който е най-ниския за последните няколко години.
До 22 май ще се извърши третото обследване на масивите с пшеница в региона. Очаква се след това да бъде дадена прогноза за средния добив. Областта е лидер в производството на хлебно зърно. Тази година ще бъде прибрана реколта от над 1 245 000 декара с пшеница.

В Област Добрич са се регистрирали четирима розопроизводители, като един от тях отглежда насаждения в област Стара Загора, съобщиха от Областната дирекция „Земеделие“ в отговор на въпрос на Про Нюз Добрич. В областта се отглеждат общо 379 дка розови насаждения от вида „Дамасцена“. От тях 308 дка са в община Добричка, а масиви с площ 71 дка са в община Балчик.
Припомняме, че предприятие за преработка на розов цвят и други етерично-маслени култури се изгражда край село Славеево. В базата ще се добива масло от роза “Дамасцена” от около 300 декара насаждения. През стопанския цикъл чрез водно-парна дестилация ще се получава 0.055 тона розово масло, като ароматният цвят ще се събира всеки ден. В базата ще се добива още 2.6 тона масло от лавандула, 0.045 тона от маточина и 0.240 тона от салвия.
“Голдън Фуудс” ЕООД от Добрич пък изгражда нова дестилерия за етерични масла край балчишкото село Рогачево.

Там ще се извличат масла от собствена и закупена от други производители суровина. Чрез парна дестилация базата ще добива за година под 1 тон масла от различни култури. Очаква се в дестилерията да се натрупват през кампанията по прибиране на етерично-маслените култури по около 5 тона от роза за денонощие. Заедно с дестилерията на обща площ от над 6 декара инвеститорът отглежда и розов масив.
„Есетере България” пък изгражда малка розоварна в района на град Шипка. Инвестицията е за около 1.1 млн. долара, но е само начална. „Няма да можем да участваме пълноценно в дестилацията на рози тази година. Ние сме съвсем нови в тази дейност. Предвиждаме тестови изпитания и стабилизиране на параметрите на инсталацията. Като цяло обаче розоберът ще е проблематичен. Причината е, че кампанията по прибиране на розите започва през първата половина на май, което е съвсем скоро, и се очакват оперативни проблеми със сезонните работници заради извънредното положение. А розата е деликатно насаждение, иска моментна реакция и не може да чака“, коментира неотдавна изпълнителният директор на компанията Пламен Николов.

Изкупните цени на пшеницата миналата година стартираха на 270-280 лева за тон, предполагам, че тази година ще бъдат сходни нивата – около 280, 300 лева. Това коментира през Про Нюз Добрич председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.
Тя уточни, че става дума за мелничарска пшеница. „Голяма част от пшеницата, която България произвежда, заминава като тип фуражна на вън и цената там винаги е малко по-ниска”, обясни зърнопроизводителят. По думите й е имало в един момент фючърси на 305 лева на тон за пшеница. Този пазар обаче е замрял в момента, търговците били несигурни. Въобще в целия Черноморски басейн в момента е доста притеснително, защото Украйна и Румъния развалиха една част от пшениците си, посочи Жекова. И допълни, че годината ще е интересна.
„Със сигурност, има колеги, чиято продукция стои. Площите, засети с пролетници в Добричка област, са увеличени за сметка на рапицата, съобщи председателят на браншовата организация.
По думите й рапица почти вече няма в региона. Според последни данни, тя е намаляла от 190 000 декара на 20-ина хиляди. Тази площ трябва да бъде засята с нещо и тя е засята с пролетници – слънчоглед и царевица, допълни Радостина Жекова.

Над една трета от квотата за калкан е изпълнена, но цената на вкусната риба е паднала наполовина
Сектор „Рибарство и аквакултури“ ще бъде подкрепен с над 16 млн. лева по три мерки от Програмата за морско дело и рибарство, съобщиха от Министерството на земеделието. Министър Танева заяви, че мерките са уточнени при дебати и консултации със сектора и браншовите организации.
2,039 млн. лв. ще бъдат отпуснати за временно преустановяване на риболовната дейност . По втората подмярка 2.6 „Подкрепа за сектора на аквакултурата за временно спиране или намаляване на производството“ ще се осигури капитал за производители на риба и други водни организми за справяне с последиците от пандемията COVID-19 в размер на 10,5 млн. лева.
За подкрепа на преработката на продуктите от риболов и аквакултури планираният бюджет е 3,5 млн. лв. Максималната помощ е до 80 хил. лв. и тя ще е за всички оператори, които легално са декларирали дейностите си по обективни показатели.
За Про Нюз Добрич мерките коментира балчиклията Джемаледин Алиев – член на УС на Сдружение „Черноморски изгрев“. Той смята, че отпуснатите средства ще помогнат на бранша.
„Има обаче няколко условия за собствениците на корабите –те трябва да имат изпълнени минимум 60 риболовни дни в годината за две години назад, за да могат да участват в мерките. Това не е правилно, защото според мен средствата трябва да се отпуснат за корабите, които не са могли да работят изобщо. Не всички ще могат да се възползват от подкрепата“, посочи рибарят.

По думите му по време на извънредното положение рибарството замряло заради липса на пазари. „Нито на ресторанти може да предложиш, нито на борси. Последните улови сме ги замразили. 90% от корабите не са влизали през последните 2 месеца в морето, търговия нямаше“, категоричен е Алиев.
Много работни места са загубени през последните години, казва той. „Много е труден секторът, работни места има,но няма работници. Уловите намаляват и заплащането също, а трудът е тежък – в морето се влиза рано сутрин по тъмно и се излиза вечер. Работният ден е по 13-14 часа, а калкан например се лови по 3-4 денонощия без прекъсване. Заплата средно е 700-800 лева, но не се намират хора. Два-три месеца в година не се ловува изобщо и тогава е най-трудно – няма приходи, а осигуровките и разходите вървят“, коментира Алиев.
По думите му 30-40% от квотата за калкан, която тази година за България е 75 тона, е вече усвоена. Ловът е забранен от 15 април до 15 юни и ще продължи след тази дата. Цената на вкусната риба обаче паднала наполовина – от 20 лв./кг. на 10-12 лева и сметките на рибарите не излизали.
Рибарските кораби излизали и за акула, но в малки количества. От май месец започнал уловът на рапан, но и там имало затруднения – преработвателните фабриките не изкупуват достатъчни количества, защото и те имали проблеми заради извънредното положение.
По таляните в момента има цаца и хамсия.
Снимки: Сдружение “Черноморски изгрев”

Полина Милчева: Коронавирусът е възможност да облекчим Земята от консуматорските си навици
„В седмиците на изолация имахме доста повече онлайн поръчки, в сравнение със същия период в минали години. При други обстоятелства не работим толкова много през интернет магазина ни. Нагодихме се спрямо ситуацията и мисля, че добре излизаме от кризата“, сподели за Про нюз Добрич Полина Милчева от семейната фирма на производителите на мед и пчелни продукти „Медена къща Михови“. Те се грижат за над 220 кошера , а добричлии познават и ценят изделията им от години.
Полина смята, че медът сега е търсен много, защото хората си дават сметка, че това е чист продукт от природата. Той е много полезен, ако организмът трябва да се бори с нещо.
„Приемахме поръчки и по телефона, не само онлайн. Освен мед се търсеха и всички други продукти – пчелен прашец, прополис, клеева тинктура. АПИ-комплексът също се продава много – това е комбинация от мед, прополис, прашец, пчелно млечице и търтееви личинки. В един момент даже имахме проблем с опаковките и спирта, с който се прави тинктурата, защото са вносни и нямаше доставки“, разказа пчеларката.

Според браншовици медът тази година ще бъде по-качествен заради чистия въздух – следствие от спрялата икономика. Може и да има нещо вярно в това, казва Полина. Тя допълни, че фирмата им е избрала директната връзка с потребителя и хората са убедени в качеството на продуктите й. Бизнесът им е устойчив, тъй като е граден бавно, година след година, а клиентите са им и приятели.
Към момента годината е добра за бранша, пчелните семейства са развити нормално, посочи Милчева. По думите й дъждовете, които паднаха напоследък, са били много важни за пчеларите, тъй като сушата затруднява отделянето на нектар от растенията. „Реално нямаше зима и малко на кантар беше работата, защото пчелите са активни и консумират от запасите си. Бяхме притеснени, но към момента нещата изглеждат добре“, допълни Полина.
Тя смята, че в днешната криза бизнеси и производства ще пострадат, защото хората няма да могат да си позволят много неща. Според нея обаче българите имат потребителска култура и пчелните продукти и медът ще присъстват в пазарската им кошница.
„В изолацията има и добри неща. Оздравително беше това да няма хора и коли по улиците, пречистващо беше за природата, въпреки че на никого не му беше приятно. Смятам, че оттук насетне ще отпаднат някои неустойчиви производства, които са били абсолютно излишни на тази земя. Нискокачествени, пластмасови неща. Така ще й олекне на Земята. В последно време мислехме консуматорски, купувахме напълно излишни неща и акумулирахме отпадъци, които ще ни надживеят. Така го усещам, сега просто имаме възможност да облекчим Земята от консуматорските си навици“, сподели личната си философия Полина.

Над 50 тона от продукта залежава по складове, мазета и тавани в Добруджа
2020 година се очертава да бъде поредната тежка година за лавандуловия бизнес. Оказва се, че освен сриналата се цена на маслото през миналата година, пандемията от коронавирус също ще има негативно влияние, като потреблението на етерични масла в световен мащаб ще ще намалее сериозно. Това прогнозира за Про Нюз Добрич председателят на УС на Асоциацията на производителите на етерични масла Петър Христов.
„Според авторитетно проучване на световния пазар, основният потребител на етеричното масло е американският пазар и то главно за ароматерапия. А сега, в условията на криза, той ще се свие много“, посочи Христов.
Другата причина за лошата прогноза за бранша е, че има много непродадено масло, добито в Добруджа. „Количества стоят от 2018 година. Имаше колеги, които не харесаха тогавашната цена от 250 лв. за килограм и чакаха тя да се качи на 300 лв. Случи се обаче точно обратното – през миналата година цената на продукта падна до под 60 лева. От миналогодишната реколта също има много залежало масло. Трудно да се каже колко точно, но е със сигурност над 50 тона общо от 2018-а и 2019-а, заяви Петър Христов.
В момента ароматната стока се търгува едва между 50 и 60 лв/кг и сделки почти няма. За реколта 2020-а се прогнозира съвсем малко завишение – 60-80 лв/кг, до 100 лева за малки количества.
По думите на Христов сушата е повлияла на новопосадените лавандулови резници и има доста изсъхнал разсад. На старите насаждения засушаването не влияе толкова, макар че растението ще направи по-малко леторасти и това ще окаже влияние на добива.
В момента в Добруджа с етерично-маслени култури са засадени над 75 хиляди декара. Години наред площите се увеличаваха, но тази година почти няма поръчки за разсад. Очаква се добивът от новата реколта да бъде като миналогодишния – средно 5-6 килограма от дка.
„70-80% от производителите в момента са в затруднение защото не са си продали маслото, което отлежава по складове и тавани и мазета. А идва новата реколта и тя трябва да се плаща – за копане, торене, пръскане, косене, транспорт до дестилерията и т.н., но хората нямат средства. Картината никак не е оптимистична“, обобщи Петър Христов.
Националната асоциация на производителите на етерични масла бе учредена в Добрич през август миналата година. Към момента в нея членуват около 100 фирми.